Решение № 2698 от 01.06.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2698 гр. Пловдив, 01.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XХVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росица Ил. Василева при участието на секретаря Соня Ил. Букова като разгледа докладваното от Росица Ил. Василева Гражданско дело № 20265330100474 по описа за 2026 година намира следното:

Производството е образувано по искова молба на К. А. Т., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. *****, чрез ЕАД Е. И., представлявано от адв.

Е. И., против „Креди Йес” ООД, ЕИК 200688545, със седалище и адрес на управление: гр. Хасково, бул. „България“ № 196, с която са предявени установителен иск за прогласяване нищожността на Договор за потребителски кредит № ***** от 12.05.2025 г., сключен между страните, и осъдителен иск за осъждане на ответника „Креди Йес” ООД да заплати на ищеца К. А. Т. сумата от 310,00 лв. – недължимо платена на ответника при начална липса на правно основание по нищожен Договор за потребителски кредит № ***** от 12.05.2025 г., ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 19.01.2026 г., до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит № ***** от 12.05.2025 г., по силата на който ответникът „Креди Йес” ООД предоставил на ищеца К. Т. заемни средства в размер на 500,00 лв. Годишният процент на разходите по договора за кредит бил посочен в размер на 57,820 %, но действително приложеният бил различен. Съгласно чл. 6 от Договора за кредит потребителят следвало да го обезпечи с банкова гаранция или поръчител, отговарящ на изискванията на чл.

10 от Общите условия към договора, като при неизпълнение на това задължение, същият дължал неустойка по чл. 6.2 от договора в размер на 1

250,02 лв., дължима разсрочено с месечните вноски по погасителния план.

Ищецът поддържа, че е усвоил изцяло заемния ресурс, но не дължи плащане на неустойката. Твърди и излага аргументи, че с уговарянето на неустойката се заобикалят изискванията на чл. 19, ал. 4 от ЗПК и неустойката представлява допълнителна печалба извън възнаградителната лихва. Счита, че неустойка за непредоставяне на обезпечение, с оглед нейния размер излиза, извън присъщите на една неустойка обезщетителна и обезпечителна функции, съгласно т. 3 на ТР № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, цели обогатяване на кредитора за сметка на потребителя и не служи за обезпечаване на задължението по кредита или обезщетяване на вредите за кредитора. Последното се извеждало още от размера на неустойката, краткия срок за предоставяне на поръчителство или друго обезпечение и обичайната практика при добросъвестно договаряне при договорите за кредит. Доколкото неустойката, явяваща се източник на скрита печалба за кредитора, не била включена в договора като част от ГПР по кредита, то последният не съответствал на действително приложимия такъв в отношенията между страните, нито реалният лихвен процент съответствал на посочения в договора.

По гореизложените съображения ищецът моли да бъде постановено решение, с което да бъдат уважени предявените искове. Формулира доказателствени искания. Ангажира писмени доказателства. Претендира разноски.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Креди Йес“ ООД, с който оспорва предявените искове и моли да бъдат отхвърлени в цялост. Признава сключването на процесния договор с посоченото в исковата молба съдържание. Твърди, че на ищеца била предоставена необходимата преддоговорна информация, като той се съгласил с условията по договора, включително и за обезпечението. Твърди, че ищецът е заплатил по заема сумата от 312,57 евро (превалутирани 611,33 лв.). Намира за неоснователно искането на ищеца за прогласяване нищожността на договора за заем. В тази връзка твърди, че ГПР е изчислен изцяло съобразно разпоредбата на чл. 19 от ЗПК. Посочва, че ищецът бил запознат с изискванията на кредитора за обезпечение и можел да прецени дали желае да сключи договора при тези условия. Клаузата за неустойка била индивидуално договорена, но тя била под отлагателно условие, което зависело изцяло от клиента. Тя била израз и на свободата на договаряне, като неустойката отговаряла на присъщите й по закон функции - обезпечителна, обезщетителна и санкционна. Това бил разход по кредита, който се дължал само при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение и затова той не можел да бъде включен в ГПР. Клаузата не била нищожна, нито противоречала на закона или на добрите нрави. Отделно от това, ищецът можел и да се откаже от договора, но не го направил. Неустойката не представлявала нито разход по управление на кредита, нито пък допълнителна печалба към лихвата. Оспорва обстоятелството, че ищецът е материално 2 затруднено лице по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

По гореизложените съображения ответникът моли за отхвърляне на предявените искове. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на претендираните от ищеца разноски за адвокатско възнаграждение.

В открито съдебно заседание ищецът К. Т., редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ищеца – ЕАД Е. И., чрез адв. Е. И., с което поддържа исковата молба и моли предявените искове да бъдат уважени.

Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ответникът „Креди Йес“ ООД, редовно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от пълномощника на ответното дружество – юрк. К. К., с което поддържа отговора на исковата молба, оспорва исковата молба и моли предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищеца.

С протоколно определение от 29.05.2026 г., постановено по делото, е допуснато, на основание чл. 214, ал. 1 от ГПК, изменение на размера на предявения иск като същият е намален от 310,00 лв. на 56,92 евро (превалутирани 111,33 лв.), който размер е окончателен и краен размер на цялото съществуващо вземане.

Съдът, като взе предвид разпоредбите на закона, становищата на страните и събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са установителен иск с правно основание чл. 124 от ГПК, вр. чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, вр. чл. 19, ал. 4 от ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 9 и т. 10 от ЗПК, вр. чл. 22 от ЗПК, вр. чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, вр. чл. 146, ал. 1 от ЗЗП и осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

По предявения установителен иск за прогласяване нищожността на процесния договор за паричен заем:

В тежест на ищеца К. Т. е да докаже, че между него и ответника „Креди Йес“ ООД е възникнало облигационно отношение по процесния Договор за паричен заем, че този договор е нищожен на заявените в исковата молба правни основания, в т.ч. твърдените нарушения на императивните изисквания на ЗПК и ЗЗП, противоречието на посочените от ищеца договорни клаузи със закона, с добрите нрави, заобикалянето на закона.

Ответникът следва да проведе насрещно доказване по посочените факти и обстоятелства.

Не е спорно между страните и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от 3

ГПК е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че между ищеца К. А. Т. и ответника „Креди Йес” ООД е сключен Договор за паричен заем № ***** от 12.05.2025 г., при месечен лихвен процент в размер на 3,900 % и посочен годишен процент на разходите от 57,820 %, със срок на погасяване на заема 5 месеца, по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заемни средства в размер на 500,00 лв., които са изцяло усвоени от ищеца, както и че дължимата неустойка по процесния договор за заем не е включена в размера на ГПР по Договор за паричен заем № ***** от 12.05.2025 г.

Сключването на процесния договор за заем се установява и от представения по делото Договор за паричен заем № ***** от 12.05.2025 г.

(Договора), видно от който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 500,00 лева, при месечен лихвен процент от 3,900 % и годишен процент на разходите от 57,820 %. Погасяването на заема се извършва на 5 месечни вноски, всяка от които в размер на 112,00 лв. Крайният срок за погасяване на заема е 12.10.2025 г. Общата сума за плащане по заема е посочена в размер на 810,00 лв.

С разпоредбата на чл. 6 от Договора страните са постигнали съгласие, че заемополучателят следва да обезпечи задължението си по Договора за паричен заем с осигуряване на гарант/и, отговарящ/и на условията на чл. 10, ал. 1, т. 5 от Общите условия към Договора за заем, както и с още едно от следните обезпечения, по избор на заемателя: първа по ред ипотека върху недвижим имот, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от Общите условия към Договора за заем; особен залог върху движимо имущество, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 2 от Общите условия към Договора за заем; безусловна банкова гаранция, съгласно чл. 10, ал. 1, т. 3 от Общите условия към Договора за заем; ценна книга, издадена в полза на заемодателя.

С клаузата на чл. 6, ал. 2 от Договора страните са се уговорили, че при неизпълнение на задължението на длъжника да осигури договореното в чл. 6, ал. 1 от Договора обезпечение заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 250,02 лв. с начин на разсрочено плащане, подробно посочен в погасителния план към Договора за заем.

Не е спорно по делото, че ответникът „Креди Йес“ ООД е финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Дружеството предоставя кредити, което го определя като кредитор по смисъла на чл. 9, ал. 4 от ЗПК . Ищецът К.

Т. е физическо лице, което при сключване на Договора за заем е действало именно като такова. Страните не спорят, че ищецът има качеството на потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗПК и § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, както и че е усвоил изцяло заемната сума. Сключеният между ищеца и ответника Договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание е такъв за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 от ЗПК и за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон – Закона за потребителския кредит (ЗПК).

Съгласно разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.

4

7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Посочените разпоредби уреждат императивни законови изисквания към формата и съдържанието на договора за потребителски кредит, установени в защита на потребителите.

Императивната норма на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК предвижда, че договорът за кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Целта на разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 от ЗПК е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи.

Според чл. 19, ал. 1 от ЗПК годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с постановление на Министерския съвет на Република България.