Определение № 1996 от 28.06.2024, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1996 гр. София, 27.06.2024 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО VI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ралица Манолова

Членове:

Цветан Ив. Колев

Петър Стоицев като разгледа докладваното от Ралица Манолова Въззивно частно наказателно дело № 20241100603572 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 345, ал. 1, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК.

Образувано е по частна жалба от адв. П.К. от САК – упълномощен защитник на подсъдимия Е. М., срещу определение от 04.06.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 6491/2024 г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116-ти състав, с което е прието, че при изготвянето на обвинителния акт не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокурора.

Жалбоподателят прави искане да се отмени определението на СРС като неправилно и да бъде постановено прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на Софийска районна прокуратура за отстраняване на допуснати съществени процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Посочва, че в диспозитива на обвинителния акт, както и в постановлението за приличане на обвиняем, липсва индивидуализиране на свидетелството за управление на МПС, което според прокуратурата подсъдимият е ползвал към инкриминираната дата, което е елемент от състава на престъплението. Освен това, твърди че е налице неяснота в посочените в обстоятелствената част на обвинителния акт факти кой СУМПС е бил отнет, доколкото се твърди, че подсъдимият е притежавал такъв, издаден от Австралия.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на жалбоподателя и като прецени събраните по делото доказателства, взе предвид разпоредбите на закона и извърши цялостна проверка на атакувания съдебен акт, намери за установено следното.

Частната жалба е процесуално допустима – същата е подадена в предвидения в закона срок от заинтересована страна срещу акт на първата инстанция, подлежащ на въззивна проверка.

Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Софийският районен съд е бил сезиран с обвинителен акт, внесен от СРП срещу Е. М. с обвинение за престъпление по чл.343в, ал.3, вр. ал. 1 от НК.

В проведеното разпоредително заседание на 04.06.2024 г. съставът на СРС е 1 отхвърлил като неоснователно искането на защитника за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на СРП заради наличие на съществени процесуални нарушения на правото на защита на обвиняемия, допуснати при изготвянето на обвинителния акт.

Съдебният състав в мотивите си е посочил, че престъплението ясно е описано откъм съставомерни обстоятелства и му е дадена недвусмислена правна квалификация.

По отношение на възраженията на защитата, СРС е изложил, че не е необходимо прокуратурата да посочва, какъв СУМПС е имал в себе си подсъдимият към момента на проверката, тъй като обвинението по ал.3 на чл.343в от НК, а не по ал.1 на същия текст. По отношение на другото възражение на защитата, а именно относно наличие на неяснота какъв СУМПС е притежавало подсъдимото лице към инкриминираната дата и кой е бил отнет, СРС е изложил, че такава не е налице, доколкото недвусмислено прокуратурата е посочила, че се касае за СУМПС, издадено от българските власти.

Поради това по въпроса по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК СРС е приел, че в досъдебното производство не са допуснати процесуални нарушения, които да са основание за връщане на делото на прокуратурата.

Този извод на първостепенния съд се споделя и от настоящия въззивен състав.

Твърденията на адв. К., че непосочването какъв СУМПС е носил в себе си подсъдимият на инкриминираната дата и кой СУМПС е бил временно отнет, са процесуални нарушения, които затрудняват правото на защита, са неоснователни, доколкото на първо място дали и какъв СУМПС е носил в себе си подсъдимият на инкриминираната дата не е елемент от състава на престъплението по чл.343в, ал.3, вр. ал.1 от НК, а именно подсъдимият е обвинен за това, че е управлявал МПС в срока на изтърпяване на принудителна административна мярка за временно отнемане на свидетелство за правоуправление на МПС. На второ място, както в обстоятелствената част на обвинителния акт, така и в диспозитива е посочено конкретно и ясно кога и с какъв акт е отнето СУМПС, издадено от българските власти, а именно със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 19-4332-004423 от 28.06.2019г., влязла в сила на 12.07.2019г.

В обвинителния акт прокурорът е успял да въведе недвусмислени твърдения относно тези обстоятелства от обективната действителност, които са му дали основание да повдигне срещу Е. М. обвинение за престъпление по чл. 343в, ал. 3, вр. ал. 1 от НК. Посочил е време, място и начин на извършване на деянието, което счита за съставомерно, като е дадена и достатъчно ясна правна квалификация на същото.

Въззивният съд не констатира да са допуснати визираните от защитата процесуални нарушения при изготвяне на обвинителния акт, с оглед на което следва да бъде споделен изводът на първоинстанционния съд, че не са налице предпоставките на чл.

249, ал. 2 от НПК за прекратяване на образуваното съдебно производство.

Воден от горното и на основание чл. 345, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение от 04.06.2024 г., постановено по н.о.х.д. № 6491/2024г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение, 116-ти състав, с което е прието, че в хода на досъдебното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за прекратяване на съдебното производство и връщане на делото на прокурора.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3