Решение № 1253 от 16.07.2021, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1253 гр. Варна , 15.07.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и първи юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Светла В. Пенева

Красимир Т. Василев

Невин Р. Шакирова при участието на секретаря Цветелина Н. Цветанова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100501226 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на Прокуратурата на Република България срещу Решение № 146 от 24.03.2021г. по гр.д. № 11096/2020г. по описа на ВРС, XXХIII-ти състав, с което на основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД въззивната прокуратура е осъдена да заплати на С. СТ. В. с ЕГН ********** сумата от 6000 лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени, изразяващи се в претърпени душевни страдания и дискомфорт – преживян стрес, безпокойство и негативни емоции в пряка причинно следствена връзка с водено ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна и преписка № 11497/2011г. по описа на ВРП срещу ищеца за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, приключило с прекратяване, обективирано в Постановление от 22.06.2015г. на прокурор при ВРП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2020г. до окончателното плащане на задължението, както и сумата от 1826.67 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за времето 09.09.2017г. до 08.09.2020г.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на решението, както и за необоснованост. Изложени са доводи, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди е необосновано завишено и прекомерно високо. При определянето му съдът не е съобразил, че Прокуратурата на РБ следва да носи отговорност за продължителността на наказателното производство не от датата на образуване на същото /водено срещу неизвестен извършител/, а от датата на привличането на ищеца – 08.10.2013г.

1 до постановяване на окончателния акт на наблюдаващия прокурор – 09.09.2015г. След постановяване на окончателния прокурорски акт по инициатива на ищеца, същото е било обжалвано пред ВРС и пред ВОС. В този смисъл от датата на постановяване на акта до окончателното произнасяне на въззивната инстанция, ищецът не е търпял вреди. Съдът не е отчел факта, че ищецът е бил привлечен задочно към наказателна отговорност и не са били извършени процесуално следствени действия с негово участие, както и не е посочил по какъв критерий е отграничил причинените и понесени от ищеца страдания по ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР /ПП № 11497/2011г. по описа на ВРП/ и паралелно воденото друго наказателно производство срещу ищеца, по което е бил осъден. За последното липсват мотиви в решението. Отправила искане поради изложеното за отмяна на обжалваното решение, а евентуално за определяне на друг размер на обезщетението, съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 от ЗЗД.

В отговор на жалбата, С. СТ. В. оспорва доводите в нея и поддържа други, с които обосновава правилност, законосъобразност и обоснованост на решението. Изложил съображения, че Прокуратурата на РБ носи отговорност за причинените вреди от момента на образуване на наказателното производство Въпреки наличните по делото доказателства, че същият не е извършител на деянието се извършва разследване и се удължава многократно срока от редица прокурори без да вникнат в същността на разследването.

Същите прокурори са продължавали формално срока на разследването. Неоснователен е доводът за нетърпени вреди от окончателния прокурорски акт до произнасянето на въззивната инстанция, доколкото прокурорският акт не е бил окончателен и въззиваемият не е имал правна сигурност преди влизането му в сила. Абсурдна е тезата за нетърпени вреди при задочно привличане на обвиняем, както за смесване на две наказателни производства.

По едното действително ищецът е санкциониран от закона, но понесените вреди от процесното обвинение не са компенсирани. Претендираното обезщетение за същите е в многократно по-малки размери от размера на действително понесените вреди. Отправил искане поради всичко изложено, обжалваното решение да се потвърди като справедливо.

В хода на проведеното по делото съдебно заседание, въззиваемият поддържа изразената позиция по спора и претендира присъждане на разноски.

При проверка валидността и допустимостта на решението в обжалваната част, съобразно нормата на чл. 269, пр. I от ГПК, съдът не открива пороци, водещи до неговата нищожност или недопустимост.

Производството пред ВРС е образувано по повод предявени от С. СТ. В. срещу Прокуратурата на Република България осъдителен иск за обезщетение за претърпени неимуществени вреди от незаконно обвинение в извършване на престъпление, по което наказателното производство е било прекратено поради това, че деянието не е извършено от лицето с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ вр. чл. 86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати сумата от 6000 лв., както и сумата от 3045.91 лева представляваща 2 мораторна лихва върху главницата за периода от 09.09.2015г. до 08.09.2020г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на предявяване на исковата молба в съда – 09.09.2020г. до окончателното плащане на задължението.

Фактическите твърдения, на които е основаван иска са в следния смисъл: през 2011г. ответната прокуратура образувала ПП № 11497/2011г. по описа на ВРП, както и ръководила ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР срещу ищеца. По същата първоначално ответникът повдигнал и поддържал обвинение срещу него за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, прекратено с постановление на прокурор от ВРП от 22.06.2015г. В периода от 12.11.2009г. до 09.09.2015г. следователно срещу него е било повдигнато и поддържано незаконно обвинение, от което ищецът понесъл неимуществени вреди, изразяващи се в уронване на доброто име на специалист извършване на автотенекеджийски и бояджийски услуги, както сред клиентите, така и сред застрахователните компании, които са на пазара в гр. Варна и силно конкурентната среда в този бизнес; понесен стрес, безпокойство и негативни емоции от проведената проверка. Отправил искане в тази връзка за положително произнасяне и обезвреда на пълния размер на понесените неимуществени вреди.

В отговор на исковата молба, Прокуратурата на РБ оспорила исковете по основание и по размер. Заявила възражение за погасяване на главната претенция по давност. В тази връзка посочила, че наказателното производство по ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна, ПП № 11497/2011г. по описа на ВРП е прекратено с постановление на прокурор при ВРП от 22.06.2015г. Към датата на предявяване на исковата молба в съда – 08.09.2020г. срокът по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл и претенцията погасена по давност. На основание чл. 111, б. „в“ от ЗЗД по давност е погасено частично и вземането за законна лихва върху търсеното обезщетение. На това основание отправила искане за постановяване на решение, с което исковете да се отхвърлят.

Наред с това оспорила исковете по основание с доводи, че в исковата молба не се съдържат твърдения, както не са ангажирани и доказателства относно личността на ищеца, как повдигнатото обвинение е повлияло върху него и в каква степен са накърнени доброто му име и честта. Не е доказан също интензитета на страданията, който да е довел до преживяване на повече от обичайните неудобства и стрес за човек в подобна ситуация. От материалите по наказателното производство е видно, че С.В. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК при условията на чл. 269, ал.

3, т. 4, б. „а“ от НПК, тъй като въпреки издирването му по време на ДП същият не е бил установен. В. не е взел участие в нито едно действие по разследването, при привличането му в качеството на обвиняем, нито му е била взета мярка за неотклонение. От момента на повдигане на първоначалното обвинение срещу В. на 08.10.2013г. до момента на прекратяване на НП на 22.06.2015г. са изминали по-малко от две години. Същевременно периодът, през който ищецът твърди да е понесъл неимуществените вреди, предмет на предявения иск съвпада с този на изтърпяване на наложено му наказание „лишаване от 3 свобода“ за срок от 3 месеца с присъда, влязла в сила на 05.03.2009г. постановена по НОХД № 95/2009г. по описа на ВРС за извършено престъпление по чл. 343Б, ал. 1 от НК. В този смисъл описаните негативни преживявания не са в пряка причинно-следствена връзка с повдигнатото му обвинение по ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна.

Описаните неимуществени вреди от друга страна са бланкетни, а връзката им с конкретното обвинение – недоказана. По тези съображения отправила искане предявените искове като недоказани по основание и завишени по размер с оглед критерия за справедливост, да се отхвърлят.

В частта, с която претенцията за лихва за забава е отхвърлена за периода 09.09.2015г. до 08.09.2017г. за сумата от 1219.24 лв. като погасена по давност, решението на ВРС е влязло в законна сила.

СЪДЪТ, след преценка на становищата на страните, събраните по делото доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното от фактическа страна:

Описаните в исковата молба факти и обстоятелства не са спорни между страните, а се установяват и от събраните по делото писмени доказателства – ДП № 245/2011г. на ОД на МВР - Варна. От съдържанието на последно се установява, че с Постановление от 07.09.2011г. на прокурор при ВРП е образувано ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР – Варна срещу неизвестен извършител за извършено престъпление по чл. 212, ал. 2 вр. ал. 1 от НК, по което с Постановление от 08.10.2013г. С. СТ. В. бил привлечен в качеството на обвиняем за престъпление по чл. 212, ал. 1 от НК, извършено в периода от 08.12.2008г. до 20.12.2008г., в гр. Варна, като привличането е извършено при условията на чл. 269, ал. 3, т.

4, б. “а“ от НПК, в отсъствие на обвиняемия, поради това, че се намира извън пределите на РБ и местоживеенето му не е известно. Предявяването на обвинението е осъществено на същата дата 08.10.2013г. на назначения на обвиняемия служебен защитник адв. В. В..

През 2012г. ДП е спирано двукратно с оглед издирване на С. СТ. В..

С постановление от 07.08.2014г., отново при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. “а“ от НПК, в присъствието на упълномощен защитник адв. П.В., С. СТ. В. е привлечен като обвиняем, за това, че в периода от 08.12.2008г. до 20.12.2008г., в гр. Варна, чрез използване пред ЗАД „Виктория"-Главна Агенция, гр. Варна на неистински документ – приемопредавателен протокол от 08.12.2008г. по заведена преписка и щета № 03100450450800435 за лек автомобил „Мерцедес" с рег. № *** е получил на 20.12.2008г. без правно основание чуждо движимо имущество, паричната сума от 1366.71 лв. собственост на ЦУ на ЗАД „Виктория", гр. София, изплатена по банкова сметка на „Алекса-2007" ЕООД с материалноотговорно лице С. СТ. В. и адрес на дружеството в ***, с намерение да го присвои, като паричната сума от 1366.71 лв. представлява разликата между стойността на цялата изплатена на дружеството сума от 2820.07 лв. и сумата на реално извършените от С.

СТ. В. ремонтни дейности върху лекия автомобил на стойност от 1453.36 лв. – престъпление 4 по чл. 212, ал. 1 от НК. Предявяването на обвинението е осъществено на същата дата на упълномощения от обвиняемия защитник адв. П.В.. Окончателно разследването по ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР[1]Варна, е предявено на обвиняемия, чрез упълномощения негов адв. П.В. при условията на чл. 269, ал. 3 от НПК на 23.04.2015г.

Наказателното производство по ДП № 245/2011г. по описа на ОД на МВР-Варна, ПП №11497/2011г. по описа на ВРП, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК, с постановление на прокурор при РП - Варна от 22.06.2015г., влязло в законна сила на 09.09.2015г.

За установяване вида и размера на твърдяните неимуществени вреди ищецът е ангажирал гласни доказателства по делото посредством показанията на свидетеля Д. С.. В показанията си свидетелят установява, че С. се е занимавал с автотенекеджийство и бояджийство в сервиз, който представлявал огромни халета, като имал 2-3 помощници. През есента на 2010г. възложила на С. да възстанови колата й, след настъпило ПТП. Месец, два след оставянето на автомобила отишла да провери дали същият е готов, когато забелязала, че С. е много притеснен и разстроен. Момчетата, които работели за него ги е нямало.