Разпореждане № 49869 от 24.03.2025, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 49869 гр. София, 24.03.2025 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 54 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: *** като разгледа докладваното от *** Частно гражданско дело №

20251110104369 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 417 ГПК.

Образувано е по заявление с вх. № 24892/24.01.2025г. на „***“ АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Х. С. Ч. с ЕГН:

**********, за вземания, произтичащи от сключен между страните Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-138228/17.05.2008 г.

Заповед за изпълнение въз основа на документа по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист са издадени за вземанията за главница, възнаградителна, законна лихва, такса за обявяване на вземания по договор за предсрочно изискуеми, обезщетение за забава, както и за разноските съразмерно с уважената част на претенциите, но съдът намира, че следва да откаже издаването на заповед за изпълнение за сумата от 511.51 лева- неустойка за забава за периода от 07.02.2024г. до 09.12.2024г.

В хипотезата на подадено заявление за издаване на заповед за парично задължение съдът е длъжен да извърши преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, което задължение му е вменено изрично с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл е и Определение № 974 от 07.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II т. о., ВКС/.

Наред с това, съдът по аргумент от разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК при разглеждане на заявлението следи служебно и за наличието на неравноправни клаузи в договори, сключени с потребител, на които кредиторът основава претенциите си.

Процесният договор за заем има характеристиките на потребителски, с оглед на което и доколкото кредитополучателят по него е физическо лице, в случая приложение следва да намерят нормите на ЗПК, ЗЗД и ЗЗП.

С оглед на тези разяснения съдът намира, че клаузата от процесния договор за банков кредит, на която заявителят основава претенцията си за неустойка за забава, предвидена в т.

9 от писменото съглашение, е нищожна, тъй като противоречи на императивни разпоредби на закона, в частност на нормата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, съгласно която при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата. А в случая, в противоречие с така цитираната императивна правна норма на ЗПК, кредиторът е предвидил дължимост на и претендира неустойка за забава, чийто размер надвишава този на законната лихва за забава, доколкото съгласно т. 9 от договора се формира, като към стойността на уговорената в т. 8 възнаградителна лихва се прибави и наказателна надбавка в размер на 10 пункта.

1

Същевременно, в случая за периода, за който заявителят претендира коментираната неустойка за забава, не е заявявана претенция за обезщетение за забава, поради което и с оглед действащото в българския граждански процес диспозитивно начало такава не е присъдена със заповедта.

Ето защо, заявлението следва да бъде отхвърлено в коментираната част.

Така мотивиран, съдът

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ заявление с вх. № 24892/24.01.2025г. на „***“ АД за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК срещу Х. С. Ч. с ЕГН: **********, за сумата от 511.51 лева- неустойка за забава за периода от 07.02.2024г. до 09.12.2024г. по Договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на кредитен лимит (овърдрафт) по разплащателна сметка № 000CC-R-138228/17.05.2008 г.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред СГС в едноседмичен срок от връчване на препис от него на заявителя.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2