Решение № 1502 от 04.11.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1502 гр. София, 04.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-25, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Весела Тр. Живкова Офицерска при участието на секретаря Христина Ц. Цветкова като разгледа докладваното от Весела Тр. Живкова Офицерска Търговско дело № 20241100900479 по описа за 2024 година

Предявени са обективно съединени в условията на евентуалност осъдителни искове „С.Н.“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление с.Николово, община Русе, против „Л.А.“ ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление гр. София, р-н Красно село, ул. „*******, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 62 640 лева, представляваща сбор от осемнадесет месечни наемни вноски (за месеците от март 2021 г. до август 2022 г. включително) по Договор за наем от 25.11.2015 г., сумата 15 299.31 лева, представляваща обезщетение в размер на законната лихва (мораторна лихва) за забава плащането на наемните вноски по Договора за наем от 25.11.2015г., дължими за месеците от април 2021 г. до август 2022 г. включително, за периода от 11-то число на съответния месец до 10.03.2024 г., както и в условията на евентуалност – в случай на отхвърляне на иска за мораторна лихва - иск за заплащане на сумата от 4 853.21 лева, представляваща неустойка за забавата плащането на наемните вноски, дължими за месеците от април 2021 г. до август 2022 г. включително, за периода от 11-то число на съответния месец до 10.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците за неплатена наемна цена и за неустойка, считано от 11.03.2024 г. до окончателното плащане.

Правното основание на предявените главни искове е чл. 232, ал.2 и чл. 86 ЗЗД, а на предявения евентуален иск – чл. 92 ЗЗД.

В исковата молба се твърди, че между страните е съществувало наемно правоотношение по писмен Договор за наем от 25.11.2015 г. и две допълнителни споразумения към него, по силата на което ищецът предоставил на ответника за временно и възмездно ползване недвижим имот, срещу уговорена наемна цена. През месец май 2019 г. ответникът преустановил всички плащания по договора, включително и заплащането на наемната цена, поради което с нотариална покана, връчена на ответника на 25.08.2022 г., ищецът прекратил договора за наем на основание чл. 14, пр. 3 от Договора. Твърди, че ответното дружество потвърдило размера на задълженията си с молба за потвърждение вземанията/задълженията на „С.Н.“ АД изх. №4/08.02.2022 г., не отричало дължимостта им, но не ги изпълнило. Претендира се (след частично отгегляне на исковете) неплатеният наем за периода март 2021 г. до август 2022 г., както и обезщетение за забава плащането на наемните вноски за периода от деня, следващ падежа на всяка, до предявяване на иска – 1

10.03.2024 г.

Претендират се и направените по делото разноски.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

В срока за отговор по чл. 367 ГПК от ответника не е постъпил писмен такъв.

В откритото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва размера на задълженията.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и от представените доказателства се установява, че на 25.11.2015 г. сключили Договор за наем на недвижим имот, вписан в Служба по вписванията гр.

Сливен, вх. рег. № 8951/26.11.2015 г., Акт № 291, т. IV, дело № 8942, по силата на който ищецът „С.Н.“ АД, в качеството си на наемодател, предоставил на ответника „Л.А.“ ЕООД, в качеството му на наемател, за временно и възмездно ползване недвижим имот, находящ се в землището на с. Стара река, община Сливен, представляващ поземлен имот с № 000314 с ЕКАТТЕ № 68864, с площ от 42,091 дка, с начин на трайно ползване „Животновъдна ферма“, ведно с построените в него осем сгради и всички останали подобрения в имота, за срок от 5 години, срещу месечна наемна цена в размер на 833.33 лева. Ползването на имота е предадено на наемателя в деня на сключване на договора, видно от клаузата на чл. 1, ал.2 от Договора. Съгласно чл. 3, ал.1 и ал.2 наемната цена за текущия месец се изплаща по банков път не по-късно от 10-то число на текущия месец. Съгласно чл. 3, ал.3, при забава от страна на наемателя да плати наемната цена, той дължи неустойка в размер на 0,01% от дължимата сума за всеки просрочен ден. Клаузата на чл. 14 от Договора урежда основанията за прекратяването му, едно от които – едностранно от наемодателя при забава от страна на наемателя да заплати наемната цена за повече от 3 месеца.

С Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. страните уговорили, считано от 01.01.2017 г., месечна наемна цена от 2 900 лева без ДДС, а с Допълнително споразумение от 27.09.2017 г. срокът на действие на договора за наем е продължен до 25.11.2023 г.

Видно от Молба за потвърждение изх. №4/08.02.2022 г., по искане на ищеца ответното дружество, чрез главния счетоводител, потвърдило задълженията си към дата 31.12.2021 г. в размер на 112 035.12 лева.

С Нотариална покана, връчена на ответника на 25.08.2022 г., той е поканен да заплати на ищеца неизплатени задължения за наемна цена за 39 месеца за периода м.май 2019 г. – м. юли 2022 г. включително, в общ размер на 135 720 лева, както и префактурирани разходи за телефонни услуги и възнаграждение за извършени услуги, ведно с изтекла мораторна лихва, в едноседмичен срок от получаването. В същата нотариална покана е отправено волеизявление за прекратяване на договора на основание чл. 14, пр. 3 поради неплащане на повече от 3 месечни наема.

За дължимите за периода месец март 2021 г. до месец август 2022 г. наемни вноски ищецът е издал Фактура №№ 163199/31.03.2021 г., 163203/26.04.2021 г., 163207/26.05.2021 г., 163208/28.06.2021 г., 163229/30.07.2021 г., 1632 52/27.08.202 1 г., 163275/2 8.09.2021 г., 163283/29.10.2021 г., 163285/29.11.2021 г., 163288/20.12.2021 г., 163291/28.01.2022 г., 163296/28.02.2022 г., 163305/31.03.2022 г., 163312/30.04.2022 г., 163314/27.05.2022 г., 163320/27.06.2022 г., 163322/29.07.2022 г. и 163326/26.08.2022 г., за които видно от представените 18 броя справки от портала за електронни услуги на НАП – Резултат от извършена проверка за упражнено право на данъчен кредит от получател – при справка в информационната система на НАП към 17.03.2024 г. издадените от „С.Н.“ АД фактури са открити в дневниците за покупки на контрагента (получател) с право на данъчен кредит.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест в процеса по чл.

154 ГПК, по главиня иск с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно правоотношение по 2 договор за наем с ответника с описаното в исковата молба съдържание, по което той е изправна страна и е изпълнил произтичащите от договора задължения да предостави ползването на вещта за процесния период, а по акцесорния иск по чл. 86 ЗЗД – да докаже наличието на главно вземане в посочения размер, падеж на задължението и размер на обезщетението за забава.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си (правоунищожаващи, правоизключващи или правопогасяващи) срещу съществуването на вземанията, респективно срещу изискуемостта им, вкл. плащане.

По главния иск с правно основание чл. 232, ал.2 ЗЗД:

Между страните в съдебното производство не е формиран правен спор относно обстоятелствата, изложени в исковата молба и съставляващи правопораждащите вземането факти, за които са събрани и писмени доказателства, неоспорени от ответника „Л.А.“ ЕООД.

От представения Договор за наем от 25.11.2015 г. и двете допълнителни споразумения към него – от 21.12.2016 г. и от 27.09.2017 г. - се установяват наличието на облигационно правоотношение между страните с предмет предоставяне за временно възмездно ползане от ищеца на ответника на недвижим имот, находящ се в землището на с. Стара река, община Сливен, представляващ поземлен имот с № 000314 с ЕКАТТЕ № 68864, с площ от 42,091 дка, с начин на трайно ползване „Животновъдна ферма“, ведно с построените в него осем сгради и всички останали подобрения в имота, с уговорена наемна цена за процесния период в размер на 2 900 лева без ДДС, или 3 480 лева с ДДС.

Изпълнението на поетото с договора задължение от ищеца-наемодател да предостави ползването на вещта се установява от отразената в клаузата на чл. 1, ал.2 декларация на страните, че ползването на вещта е предадено на наемателя на датата на подписването му – на 25.11.2015 г.

При това положение, на основание чл. 232, ал.2 ЗЗД за ответника-наемател е възникнало задължението да заплаща наемната цена в размера и сроковете съгласно договора.

Наемното правоотношение е прекратено с нотариална покана, връчена на ответника на 25.08.2022 г., поради неплащане на повече от три месечни наемни вноски, предвидено като основание за едностранно прекратяване от наемодателя в чл. 14, пр.3 от Договора за наем. Развалянето има действие занапред, по аргумент от разпоредбата на чл. 88, ал.1 ЗЗД, защото договорът за наем е с периодично изпълнение на задълженията.

Размерът на месечния наем е уговорен с двустранно подписано от страните Допълнително споразумение от 21.12.2016 г. на сумата от 2 900 лева без ДДС, или 3 480 лева с ДДС. За исковия период общо дължимата наемна цена по издадените 18 броя фактури – за месеците от март 2021 г. до август 2022 г. (месечният наем обхваща период от 25-то число на предходния месец до 25-то число на текущия, доколкото вещта е предадена за ползване на 25-то число, а договорът е прекратен също на 25-то число, т.е. дължими са 18 месечни наемни вноски в пълен размер) е 62 640 лева.

От събраните доказателства се установява и извънсъдебно признание от ответника за съществуването на това задължение в посочения размер.

На първо място такова извънсъдебно признание на задължението съставлява потвърждението на размера на задълженията на ответника към ищеца към 31.12.2021 г., изходящо от главния счетоводител на ответника и отразено в молбата за потвърждение.

Извънсъдебно признание на ответника за съществуването и размера на задълженията по фактурите се установява и от приетите 18 броя справки от портала за електронни услуги на НАП за резултатите от извършена проверка за упражнено право на данъчен кредит по отношение на процесните осемнадесет фактури, видно от които ответното дружество е включило фактурите в дневниците за покупките за съответния месец с право на данъчен кредит. Всяка от тези справки съдържа: · информация, която позволява еднозначна идентификация на съответната фактура: - в поле „номер на документа“ и „дата на 3 документа“ са посочени номер и дата на издаване на фактурата; - в поле „задължено лице с идентификационен номер по ЗДДС“ е посочен ЕИК на ищеца, съставляващ идентификационен номер за целите на ДДС, пред който е поставен знакът “BG” (чл.94, ал.2 ЗДДС); - в поле „идентификационен номер по ЗДДС на контрагента (получател) по документа“ е посочен ЕИК на ответника, пред който е поставен знакът „BG“, · удостоверително изявление на данъчната администрация, че „при извършена проверка в информационната система на НАП“ се установява, че „Документът е открит в дневника за покупки на контрагента (получател) с идентификационен номер по ЗДДС: BG ******* (регистрационния номер по ЗДДС на ответника, видно от приложените по делото данъчни фактури) с право на данъчен кредит“. С оглед на това се налага извод, че ответното дружество е осчетоводило фактурите в счетоводните си регистри, включило е същите в дневниците за покупките и справките-декларации по ЗДДС за съответния месец и е ползвало данъчен кредит по тях.

Съгласно константната практика на съдилищата отразяването на фактурата в счетоводството на ответника, включването й в съответния дневник по ДДС и ползването на данъчен кредит по нея представляват недвусмислено признание на задължението и доказват неговото съществуване. С тези действия на длъжника конклудентно се признават задълженията, те имат правната характеристика на извънсъдебно признание относно задължението във вида, в който е материализирано във фактурата – в този смисъл Решение № 104/11.07.2024 г. по т.д. 820/2023 г. на ВКС, I т.о.