Решение № 183 от 26.10.2020, Апелативен съд - Велико Търново

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град Велико Търново

В ИМЕТО НА НАРОДА

Апелативен съд – Велико ТърновоВтори граждански и търговски състав На 30.09.2020 година в публично заседание в следния състав:

Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА

Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ

ИСКРА ПЕНЧЕВА

Секретар:ГАЛЯ М. РОМАНОВА като разгледа докладваното от ИСКРА ПЕНЧЕВА Въззивно търговско дело № 20204001000259 по описа за 2020 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по депозирана въззивна жалба от „Катя Комерс – М“ ООД срещу Решение № 59/ 31.03.2020 г. по Т.д. № 238/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен, с което съдът е отхвърлил предявения от дружеството против „Силвана Комерс“ ЕООД гр. Плевен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на недвижими имоти, сключен с НА № 138, том 5, рег. № 7703, н. дело № 607/ 03.10.2016 г. на нотариус С. И., в частта относно поземлен имот в гр. Плевен с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради и в частта относно ½ ид. част от имот в гр. Плевен с идентификатор ***, ведно с построените в него сгради, поради накърняване на добрите нрави, както и е отхвърлил предявения в условията на евентуалност иск по чл.87 ал.3 ЗЗД за разваляне на същия договор. Жалбоподателя счита решението за неправилно като постановено в противоречие с материалния закон и необосновано. Изслушаните по делото две съдебни експертизи установявали, че продажната цена на процесните имоти е твърде занижена, при което била налице нееквивалентност на разменените престации и договорът следвало да бъде прогласен за нищожен поради накърняване на добрите нрави. Следвало да бъде съобразено и обстоятелството, че към момента на изповядване на сделката управител и едноличен собственик на капитала на дружествата купувач и продавач било едно и също физическо лице. Моли решението да бъде отменено и съдът да постанови друго, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

1

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от страна с правен интерес да атакува първоинстанционното решение, отговаря на изискванията за редовност на процесуалния закон по чл.261 ГПК.

В срока по чл.263 ал.1 ГПК е подаден отговор от ответника „Силвана Комерс“ ЕООД, в който заема становище, че постановеното от ОС – Плевен решение е правилно и законосъобразно. Счита, че съдът е обсъдил събраните доказателства и заключенията на вещите лица и достигнал до правилния правен извод, че продажната цена по атакуваната като нищожна сделка съответства на реалната пазарна стойност на имотите към датата на тяхната продажба и не е налице такава неравностойност на разменените престации, която да е сведена до липса на престация и по тази причина да съставлява нарушение на добрите нрави и да води до нищожност на договора.

Правилно съдът отхвърлил и евентуалния иск за разваляне на договора поради неплащане на договорената цена, защото по делото били събрани доказателства за обратното, включително вещите лица установили как продавачът е усвоил и разходвал получените от продажбата средствата. Моли решението да бъде потвърдено и да му бъдат присъдени направените във въззивното производство разноски.

В изпълнение на задълженията си по чл.269 от ГПК въззивният съд извърши служебна проверка относно валидността на обжалваното решение и допустимостта му в обжалваните части и намира, че съдебният акт не страда от пороци, водещи до неговата нищожност – постановен е от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвен е в писмена форма, подписан е и е разбираем, не са налице и процесуални нарушения, обуславящи неговата недопустимост.

Съдът, като взе предвид оплакванията на страните и събраните по делото доказателства, в съответствие с предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира следното:

Не е спорно по делото, че на 03.10.2016 г. с НА № 138, том 5, рег. № 7703, н. дело № 607/ 03.10.2016 г. на нотариус С. И. „Катя Комерс – М“ ООД /към него момент ЕООД/ е продало на „Силвана Комерс“ ЕООД пет недвижими имота, сред които и двата процесни имота, описани в т.А и т.Б на нотариалния акт, с обща данъчна оценка на всички продаваеми имоти 444 047.60 лв., за цена, посочена общо за всички имоти, в размер на 320 200 лв. с вкл. ДДС. Така договорената цена съответства на определената от независим оценител към „Експерс инженеринг“ ЕООД – Плевен Емилия Тодорова в приложен като доказателство по делото доклад от 26.09.2016 г. Не е спорно обстоятелството, че към датата на сделката управител и на двете дружества и едноличен собственик на капитала им е бил М. А. М., понастоящем управител и едноличен собственик на капитала само на ответника „Силвана Комерс“ ЕООД. Малко 2 след процесната сделка, на 14.10.2016 г., с договор за продажба на дружествен дял с нотариална заверка на подписите, А. М. е прехвърлил своите дружествени дялове от „Катя Комерс – М“ на П. Й. П. – настоящия управител на това дружество – жалбоподател пред ВТАС, което обстоятелство е вписано в ТР по партида на дружеството на 20.10.2016 г. В нотариалния акт е отразено, че договорената цена е заплатена изцяло на продавача по банков път преди подписване на нотариалния акт. От представените по делото преводно нареждане с вписано в него основание за кредитния превод „покупка на недвиж. имот по фактура **********/ 03.10.2016 г./ и извлечение на Сибанк за онлайн-интернет банкиране се установява, че на 03.10.2016 г. в полза на „Катя Комерс – М“ ЕООД е наредена сумата 320 200 лв. Заключението на приетите комплексни съдебно-оценителна и счетоводна експертиза сочи, че сумата е постъпила по сметка на дружеството и е разходвана както следва: със сумата 170 003.82 лв. автоматично е погасен овърдрафт на „Катя Комерс – М“ ЕООД, а останалата сума е превалутирана в евро и на 05.10.2016 г. с нея е погасен фирмен кредит № 889-MS-14- 00030 в общ размер на 150 230 евро. По отношение пазарната стойност на имотите, предмет на процесната сделка, към датата на продажбата им, по делото са допуснати две експертизи – втората е повторна поради оспорване на първата от ищеца.

Заключението по първата експертиза е, че стойността на всички имоти към него момент е 636 701 лв. Вещите лица по приетата повторна експертиза са дали заключение в два варианта, разликата между които е само в оценката на процесния имот с идентификатор ***. В първия вариант този имот е ценен във вида, съответстващ на одобрения проект, и оценката на всички пет имота възлиза на 650 600 лв. Във втория вариант имотът е ценен във вида, описан в нотариалния акт, и оценката възлиза на 578 340 лв.

Същата фактическа обстановка е възприета и детайлно изяснена от първоинстанционния съд и въз основа на нея той е формирал правни изводи, които настоящия съд изцяло споделя и на основание чл.272 ГПК препраща към изложените мотиви.

Съдът е сезиран с обективно съединени при условията на евентуалност искове по чл.26 ал.1 предл. трето ЗЗД – за прогласяване нищожност на договор поради накърняване на добрите нрави, изразяващо се в нееквивалентност на договорените и разменени престации, и за разваляне на договора поради неизпълнение на насрещното задължение на купувача да заплати договорената продажна цена.

Безспорно е установено по делото, че процесната сделка е сключена при цена на продаваемите имоти, която е по-ниска както от данъчната оценка на същите, така и от действителната им пазарна стойност съгласно заключенията на вещите лица, които съдът приема за компетентно дадени при ясно и детайлно обосноваване на изводите на 3 експертите. Видно е, че имотите са продадени на половината от пазарната им стойност към датата на изповядване на сделката. Възможността на страните обаче да договорят цена на недвижим имот, която е по-ниска от пазарната и от данъчната такава, е израз на прокламирания от чл.9 ЗЗД принцип за свобода на договарянето, ограничена единствено от повелителни норми на закона и от добрите нрави. Действащото право не съдържа забрана за извършване на сделки под пазарната или под данъчната оценка на имота, а напротив, такова договаряне се допуска от закона с предвиждането, че при плащане на данъци и такси към държавата и общините от собствениците на имоти, при определяне цената на иска по съдебни спорове, касаещи недвижими имоти, се взема за база данъчната оценка, дори ако договорената по сделката цена е по-ниска от нея. Не съществува и презумпция, че договарянето на такава по-ниска цена съставлява нарушение на добрите нрави поради обективна неравностойност на разменените престации. Трайната практика на ВКС, обективирана в Решение № 24/ 09.02.2016 г. по гр.д.№ 2419/ 2015 г. на III г.о. на ВКС, Решение № 277/ 26.01.2015 г. по гр.д. № 1962/2014 г. на ІІІ г.о. на ВКС, Решение № 452/ 25.06.2010 г. по гр.д.№ 4277/ 2008 г. на I г.о. на ВКС, Решение № 119/ 22.03.2011 г. по гр.д.№485/2010 г. на I г.о. на ВКС и възприета и от първоинстанционния съд, видно от изложените от него мотиви, приема, че само такава неравностойност на насрещните престации, която е толкова значителна, че практически е сведена до липса на престация, накърнява добрите нрави като съвкупност от защитени, значими за всички правни субекти и обществото като цяло ценности и принципи – на справедливост, на добросъвестност в гражданските и търговските взаимоотношения, на недопустимост на неоснователното обогатяване, и с оглед на това обуславя нищожност на сделката по смисъла на чл.26 ал.1 ЗЗД. Страните са тези, които ръководени от интересите и целите си преценяват необходимостта и взаимната изгода от съответните насрещни престации и съответно тяхната еквивалентност, при което е допустима известна нееквивалентност, защото не може да бъде игнорирана действителната им воля, произтичаща от мотивите им – житейски или стопански и преследваната от тях цел за удовлетворяване на значим за тях интерес. В настоящия казус престираното от купувача при съпоставяне с полученото имущество не може да бъден преценено като незначително до степен на липса на престация, като следва да се държи и сметка, че сделката е сключена между свързани лица по смисъла на § 1 от ДР на ТЗ. Последното обстоятелство не говори против, както счита жалбоподателят, а е в подкрепа на извода за еквивалентност на престациите в удовлетворяваща страните по сделката степен, защото отношенията между съконтрахентите са подчинени именно на тази обвързаност и общите им стопански интереси и цели и е логично те да уговарят помежду си условия на една сделка, различни от обичайните. По изложените съображения процесният договор не е нищожен на соченото от ищеца- жалбоподател пред ВТАС основание и исковата му претенция в тази насока е неоснователна и подлежи на отхвърляне. Договорът е създал 4 валидно облигационно правоотношение между страните и те дължат изпълнение на задълженията си по него, като виновното, значително с оглед кредиторовия интерес неизпълнение е основание за разваляне на договора. Събраните доказателства опровергават твърденията на ищеца за неизпълнение на насрещното задължение на купувача да заплати договорената продажна цена. Установи се категорично, че купувачът е изправна страна по правоотношението, при което за продавача не е възникнало потестативно право да иска разваляне на договора. Заявеният при евентуалност иск по чл.87 ал.3 ЗЗД също се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.

Като е достигнал до същите правни изводи по отношение на главния иск – че между страните е налице валидна вещнопрехвърлителна сделка, тъй като със нея не са накърнени добрите нрави, и по отношение на евентуалния иск – че не е налице неизпълнение на задължението на купувача за заплащане на договорената продажна цена, ОС – Плевен е постановил правилно и законосъобразно решение, което следва да бъде потвърдено.

По разноските: С оглед изхода на спора на ответника по жалбата следва да бъдат присъдени направените за въззивното производство разноски за адвокатско възнаграждение – сумата 6000 лв., което видно от представените по делото доказателства съответства на договореното по договора за правна защита и е реално заплатено.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 59/ 31.03.2020 г. по Т.д. № 238/ 2018 г. по описа на ОС – Плевен.

Разпечатката съдържа 25 от 33 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fcf77fcf-f4d4-4183-99b4-74b89d3b09a7