Решение № 4298 от 23.06.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4298 гр. София, 23.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Татяна Димитрова

Членове:

Вергиния Мичева

Румяна М. Найденова при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Румяна М. Найденова Въззивно гражданско дело № 20261100500729 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 - 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба, подадена от М. С. Б., чрез адв. С., срещу решение № 19212/24.10.2025г., постановено по гр. д. № 72505/2024г. на СРС, 88 с-в.

С обжалваното решение СРС е отхвърлил предявения от М. С. Б., ЕГН:

**********, с адрес гр. Мездра, ул. ****, иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване на установено спрямо Национална спортна академия „Васил Левски“, ЕИК: 000670627, с адрес: гр. София, ж.к. „Студентски град“, че не дължи на Национална спортна академия „Васил Левски“ следните суми: сумата от 14 088 лв. – главница, представляваща обезщетение за имуществени вреди, причинени при отчетническа дейност, ведно със законната лихва, считано от 13.09.2002г. до окончателното плащане, сумата от 1 113,89 лв. – мораторна лихва, както и сумата от 140 лв. – съдебни разноски, за които вземания е издаден изпълнителен лист от 06.10.2004 г. по ч.гр.д. № 16571/2002 г. по описа на СРС, 70 с-в въз основа на решение от 14.11.2003г., поради погасяване по давност.

В жалбата са развити доводи за неправилност на решението. Твърди се, че при постановяване на решението съдът е допуснал нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че давността не може да бъде прекъсвана с предприемане на действия по перемирано дело. Отделно от това намира, че неправилно е приложен ЗМДИП. Моли решението да бъде отменено и исковете да бъдат уважени, като 1 основателни и доказани. Претендира разноски.

В установения от закона срок, въззиваемият е депозирал отговор на въззивната жалба. В него се излагат съображения за неоснователност на въззивната жалба. Моли решението на районния съд да бъде потвърдено, като му бъдат присъдени сторените пред въззивната инстанция разноски.

Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

СРС е бил сезиран с искова молба с правно основание чл. 439 ГПК. Изложени са твърдения, че с изпълнителен лист от 06.10.2004 г., издаден от Софийски районен съд, 70 с-в по гр. д. № 16571/2002 г., М. С. Б. била осъдена да заплати на Национална спортна академия „Васил Левски“ сумата от 14 088 лв. – главница, 1 113, 89 лв. – лихва на основание чл. 86 ЗЗД, ведно със законната лихва върху главницата от 13.09.2002 г. до окончателно изплащане на вземането, както и сумата от 140 лв. – съдебни разноски. На 23.11.2004 г. въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп.д. № 283/2004 г. по описа ДСИ на РС-Мездра, по което били извършвани действия по принудително изпълнение до 07.03.2013 г. Делото било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 05.10.2015 г. Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д. № 354/2016 г. по описа на ЧСИ Г. Б. с район на действие ОС-Враца, което също било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК на 09.01.2019 г. Впоследствие било образувано изп.д. № 116/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Б., което пък било прекратено на същото основание на 26.03.2024 г. Въз основа на същия изпълнителен лист било образувано изп.д. № 20247220400420 по описа на ЧСИ Г. Б., по което се претендирала общо сумата от 55 547, 49 лв., представляваща сбор от главница, лихви, неолихвяеми вземания, разноски и такси по изпълнението.

Ищцата счита, че последното извършено спрямо нея действие по принудително изпълнение било запор на трудово възнаграждение, наложен на 24.10.2011 г. и действащ до 07.03.2013 г., поради което и претендира спрямо нея да е изтекла погасителната давност.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът, въззиваем в настоящето производство, е оспорил предявените искове. Изложил е твърдения, че не е изтекла 5-годишната погасителна давност по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Счита, че погасителната давност е започнала да тече от 26.06.2015 г. и след това е прекъсвана многократно.

За да постанови обжалваното решение СРС е приел, че когато по изпълнителното дело е направено искане за нов способ, дори след като перемпцията е настъпила, съдебният изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали 2 съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, като във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ. Счел е, че са били извършвани действия, прекъсващи давността, поради което е отхвърлил изцяло предявените искове.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо, налице е постановен диспозитив в съответствие с мотивите на решението. При произнасянето си по правилността на решението съгласно чл.269, изр. второ от ГПК и задължителните указания, дадени с т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, въззивният съд е ограничен до релевираните във въззивната жалба оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при приемане за установени на относими към с пора факти и на приложимите материално правни норми, както и до проверка правилното прилагане на релевантни към казуса императивни материално правни норми, дори ако тяхното нарушение не е въведено като основание за обжалване. Не се установи при въззивната проверка нарушение на императивни материално правни норми.

Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл. 439, ал. 1 от ГПК за установяване недължимост на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, поради новонастъпили факти. За да бъде уважен предявеният иск трябва да е установен следният фактически състав: 1. да съществува изпълнително основание и да е издаден изпълнителен титул срещу ищеца; 2. да е образувано изпълнително дело от кредитора срещу длъжника; 3.да са настъпили факти след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание, които обосновават несъществуване на правото на принудително изпълнение на вземането – в конкретния случай да е изтекла претендираната от страната погасителна давност. В тежест на ответника е да установи спиране, съответно прекъсване на погасителната давност относно вземането.

От представените пред СРС доказателства се установява, на 23.11.2004 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изп. д. № 283/2004 г. по описа на СИС при Районен съд – гр. Мездра. По това дело са извършвани редица изпълнителни действия, като същото е било прекратено на 05.10.2015 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като е посочено, че последните валидни изпълнителни действия, изразяващи се в наложени запори върху вземанията на длъжника по открити на негово име банкови сметки и върху получаваното от него трудово възнаграждение, са били извършени на 24.10.2011 г., като от последния изпълнителен способ са постъпвали парични средства до 07.03.2013 г.

С Тълкувателно решение № 3/2020 от 28.03.2023 г. по тълк. д. № 3/2020 г.

ОСГТК на ВКС приема, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 3

26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС.

Следващото изп. д. № 354/2016г. по описа на ЧСИ Г. Б., образувано след прекратяване на предходното по същия изпълнителен лист, не е представен в производството по настоящето дело, поради унищожаването му. Въпреки това, от представените пред СРС доказателства се установява, че същото е образувано по молба от 19.02.2016 г., в която е поискано налагането на запори върху вземанията на длъжника към всички лицензирани банки в страната и към клонове на чуждестранни такива. Липсват данни от ЧСИ да са предприети действия в тази връзка. Видно от постановление от 09.01.2019 г. производството по това изпълнително дело е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като в акта на съдебния изпълнител е посочено, че последното изпълнително действие – запор върху вземания по банкови сметки е от 08.11.2016 г. На тази дата давността отново е била прекъсната. В решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о., съдът приема, че когато кредиторът направи искане за предприемане на изпълнително действие, същото прекъсва давностния срок. Давността се счита прекъсната от датата на молбата за извършването му.

На 06.02.2019 г. е образувано ново изпълнително дело въз основа на издадения изпълнителен лист№ 116/2019 г. по описа на ЧСИ Г. Б., като в молбата е направено искане принудителното изпълнение да бъде насочено върху вземанията на длъжника по посочените банковите сметки. На 21.02.2019г. са наложени запори върху вземанията на ищеца, въззивник по настоящето дело. На 26.03.2024г. ответникът е отправил до ЧСИ искане за имуществено проучване на ищцата относно открити на нейно име банкови сметки и за налагане на запори върху тях, като съдебният изпълнител е овластен с правомощието по чл. 18 ЗЧСИ да определя способа за изпълнение. С постановление от 26.03.2024г. изпълнителното производство е прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8.

С оглед така настъпилата перемпция по това изпълнително дело съдебният изпълнител е следвало да образува ново изпълнително дело по подадената молба от 26.03.2024г., но неизпълнението на това негово задължение не може да бъде вменено във вина на взискателя. Предприемането на изпълнителни действия след изтичане срока на перемпцията също прекъсва давностния срок, като в този случай въз основа на молбата съдебният изпълнител следва да образува ново изпълнително дело, по което да извърши поисканото изпълнително действие /решение № 37/24.02.2021 по дело №1747/2020 на ВКС, ГК, IV г.о./. В т. 10 от ТР № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г., ОСГТК на ВКС, е прието, че при настъпила перемпция, нова погасителна давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие, като без значение е дали съдебния изпълнител е образувал ново изпълнително дело. Ето защо, молбата от 26.03.2024г. е 4 прекъснала давността.

Действително от датата на налагането на запорите на 21.02.2019г. до датата на отправяне на искане до съдебния изпълнител за предприемане на изпълнителни действия – 26.03.2024г. са изтекли 5 години 1 месец и пет дни. Така течащият давностен срок обаче е бил спрян по силата на чл. 3, т. 2 от Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците (Загл. доп. ДВ, бр.

44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.). Текстът в първоначалната си редакция, обн. ДВ, бр.

28/2020 г., в сила от 13.03.2020 г. е предвиждал, че за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните и други срокове, предвидени в нормативни актове, с изтичането на които се погасяват или прекратяват права или се пораждат задължения за частноправните субекти, с изключение на сроковете по НК и ЗАНН. С изменението в ДВ, бр. 34/2020 г., в сила от 9.04.2020 г., нормата придобива следната редакция: за срока от 13 март 2020 г. до отмяната на извънредното положение спират да текат давностните срокове, с изтичането на които се погасяват или придобиват права от частноправните субекти. Тъй като от първоначалната редакция на чл. 3, т. 2 с изменението е заличена частта „други срокове“ и е изцяло отменена т. 3, в ЗР към ЗИД на Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на Народното събрание от 13 март 2020 г. е предвиден пар. 13, чиято ал. 1 предвижда, че сроковете по чл. 3, т. 1 и т.

2 относно "други срокове", в досегашната редакция и по отменената т. 3, спрени от обявяването на извънредното положение до влизането в сила на този закон, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването му в "Държавен вестник". Налага се изводът, че спрените „други срокове“, по силата на чл. 3, т. 2 ЗМДВИП са продължили да текат от 17.04.2020 г. В този смисъл и Определение № 200/26.04.2021 г., по ч.т.д. № 317/2021 г., II ТО ВКС. Спрените давностни срокове по силата на чл. 3, т. 2 от ЗМДВИП са продължили да текат, считано от 22.05.2020 г., съобразно предвиденото в разпоредбата на пар. 13 от ПЗР към ЗИД на Закона за здравето (ДВ, бр. 44/ 2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), че сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение по ЗМДВИП, продължават да текат след изтичането на 7 дни от обнародването на този закон в "Държавен вестник".