Решение № 135 от 15.03.2021, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 135 гр. Велико Търново , 15.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, X СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и седми януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА при участието на секретаря ИВАНКА Д. ТРИФОНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА ЧАЛЪКОВА Административно наказателно дело № 20204110201623 по описа за 2020 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Депозирана е жалба от Г. М. М. от гр. ***, чрез адв. * от ВТАК против Наказателно постановление № РД-05-23 от 18.08.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция гр. **** с което за нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, вр. раздел І, т. 4 от Заповед № РД-01369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209 а, ал. 4, пр. 1 вр. ал. 1 от ЗЗ й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева. В жалбата се сочи, че наказателното постановление е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила и материалноправните норми, обуславящи неговата незаконосъобразност и неправилност. Претендират по реда на настоящото производство неговата отмяна изцяло и направените по делото разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния с и представител, поддържа жалбата по подробно изложени съображения и представя писмени бележки.

Административнонаказващият орган, чрез процесуалния си представител адв. ***, изразява становище, че атакуваното наказателно постановление е правилно и законосъобразно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира сторените по делото разноски.

1

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 21.07.2020 г. на жалбоподателя М. е бил съставен АУАН № 201, за това, че на 08.07.2020 г. в 14:46 часа, при извършена проверка от инспектор Н.Г. на длъжност гл. инспектор в Дирекция "Обществено здраве", отдел "Държавен здравен контрол" при РЗИ гр.

В. Търново и в присъствието на свидетелите - инж. ****, също инспектор в дирекция "Обществено здраве" в същия отдел при РЗИ гр. В. Търново и д-р Л. Й. Б. - началник отдел "Държавен здравен контрол" при РЗИ гр. **** в търговски обект – закусвалня, находяща се в гр. **** ул. *** стопанисвана от ЕТ ******, е установено, че жалбоподателката М. в момента на проверката, продава закуски, в търговския обект без поставена защитна маска за лице за еднократна употреба или многократна употреба или друго предпазно средство, покриващо носа и устата, ( в това число кърпа, шал, шлем и др.), в нарушение на раздел І, т.

4 от Заповед № РД-01369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването вр. чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето. АУАН бил съставен лично, в присъствието на жалбоподателката и въз основа на два броя протоколи за извършена инспекция на обект с обществено предназначение /стока/ дейност със значение за здравето от 08.07.2020 г. и от 21.07.2020 г.

При съставянето на тези протоколи жалбоподателката е присъствала лично и е положила подпис за "представител на обекта".

АУАН е подписан и връчен на жалбоподателя на 21.07.2020 г., като в графа възражения не е вписала такива. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не са постъпили допълнителни възражения от М..

Въз основа на съставения АУАН, срещу жалбоподателя е било издадено и атакуваното НП № РД–05-23/18.08.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция гр. **** с което за нарушението на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето, вр. раздел І, т. 4 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209 а, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗЗ, на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева.

Наказателното постановление е връчено на 02.10.2020 г. лично на М., която е депозирала жалба, против същото, в законоустановения срок - 08.10.2020 г.

По делото са приети и приложени Трудов договор № Р*****. на директор РЗИ гр. В.

Търново и длъжностна характеристика за длъжността "главен инспектор" при РЗИ гр. **** от които се установява, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно нормата на чл. 209 а, ал. 4 от ЗЗ. По делото са приети и приложени Трудов договор ****., сключен между жалбоподателя и ЕТ ****** и 4 бр. допълнителни споразумения към основния трудов договор и длъжностна характеристика, отнасящи се до жалбоподателя.

Описаната фактическа обстановка се установява от свидетелските показания, дадени в хода на съдебното следствие - актосъставителя *** Г. и свидетелите по акта ***** и Л. Й.

2

Б., включително и от приетите писмени доказателства.

Предвид установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата против атакуваното НП е подадена в законоустановения срок от легитимирано за това лице, пред компетентния да се произнесе съд. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

Съставеният АУАН и обжалваното НП отговарят на формалните изисквания на ЗАНН и съдържат всички изискуеми реквизити, съобразно императивните текстове на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. При съставянето им съдът не констатира нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на административнонаказателното производство и накърняване правото на защита на жалбоподателя.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за безспорно установено, че жалбоподателят М. е нарушила нормата на чл. 209 а, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 4 от ЗЗ, вр. раздел І, т. 4 от Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването, за което правилно е била ангажирана административнонаказателната й отговорност.

Съгласно чл. 209 а, ал. 1 от ЗЗ, който наруши или не изпълни въведени от министъра на здравеопазването или от директор на регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл. 63, ал. 4 или ал. 7 и чл. 63 а, ал. 1 или ал. 2, освен ако деянието не съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1000 лева, а при повторно нарушение – от 1000 до 2000 лева. Видно от разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗЗ при обявена извънредна епидемична обстановка по ал. 1 /при непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест по чл. 61, ал. 1, с цел защита и опазване живота и здравето на гражданите/, министърът на здравеопазването въвежда със заповед временни противоепидемични мерки по предложение на главния държавен здравен инспектор за територията на страната или за отделна област. В този смисъл е и посочената в АУАН и НП, хипотеза, като в т. 4 от Раздел І от Заповед № РД-01-369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването е отразено, че всички лица, които се намират в закрити обществени места, в т. ч. транспортни средства за обществен превоз, лечебни и здравни заведения, аптеки, оптики, национални центрове по проблемите на общественото здраве, административни учреждения и други места, в които се обслужват или имат достъп гражданите, железопътни гари и автогари, летища, метростанции, търговски обекти, църкви, манастири, храмове, музеи и др., са длъжни да имат поставена защитна маска за лице, за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата /в т. ч. кърпа, шал, шлем и други/, използващи се съгласно препоръките в приложение № 3 от заповедта, като изключение от задължението по т. 4 се допуска само за клиенти в местата за хранене и в питейните заведения, както и за спортуващите на закрито за времето на физическата дейност /т. 5 от заповедта/. Задължение, което в случая жалбоподателят М. не е спазила. Предвид изложеното и от събраните по делото доказателства безспорно се установи, а не се спори и от самата М., че на посочените в АУАН и НП дата и място 3 жалбоподателката се е намирала в търговски обект, в качеството си на продавач-консултант, без да има поставена защитна маска за лице, покриваща носа и устата й, с което е осъществила състава на вмененото й нарушение, за което правилно е ангажирана административнонаказателната й отговорност. Наложената санкция е в минималния предвиден в чл. 209 а, ал. 1 от ЗЗ размер, поради което съдът няма правомощия да я намали, с оглед нормата на чл. 27, ал. 5 от ЗАНН.

Несъстоятелни и ирелевантни са възраженията на жалбоподателя, че проверявания търговски обект е павилион за продажба на закуски, в който не влизат клиенти. Съобразно § 1а. (Нов - ДВ, бр. 42 от 2010 г., в сила от 2.06.2010 г.) "Обществени места" по смисъла на чл.

56 са всички места, които са обществено достъпни и/или предназначени за обществено ползване, без оглед на собствеността или правото на достъп, включително и: … в) търговските обекти по смисъла на § 1, т. 41 от допълнителните разпоредби на Закона за данък върху добавената стойност, а търговският обект по смисъла на последната норма /т.

41-"Търговски обект"/ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби. В този смисъл законът дава пълно, ясно, точно и изчерпателно описание, което напълно опровергава възраженията на жалбоподателя, в тази посока и ги прави несъстоятелни, включително и за това, че се отнасяла само до лица, които се намират в закрити обществени места.

Не са налице материалноправните предпоставки случаят да бъде определен и приет за маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН. Извършеното нарушение е типично за вида си и не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност за установения ред на държавно управление в сравнение с обичайните нарушения от този вид. Настоящата инстанция намира за особено укорими нарушенията, при които деецът подхожда с несериозно отношение, липса на отговорност и дисциплина, неглижирайки негативните и с висока степен на опасност последици както за самия него, така и за околните от липсата на поставена защитна маска за лице. Нещо повече, в случая жалбоподателката има пряк и директен досег с храна - закуски и пр., което крие непосредствена опасност за живота и здравето на гражданите от епидемично разпространение на заразна болест, по смисъл на закона, в обявена извънредна епидемична обстановка. Установеното нарушение е застрашило обществените отношения, свързани със защита и опазване живота и здравето на граждани от епидемично разпространение на заразната болест Covid - 19, като макар и формално, самото деяние е обявено за наказуемо по административен ред, без да е необходимо от него да са произтекли други вредни последици, поради което тяхното наличие/липса не следва да бъдат обсъждани при преценка дали случаят е маловажен.

4

Административнонаказващият орган е извършил правилна квалификация на деянието и е наложил съответното за извършеното нарушение наказание, определено в минимален размер, поради което обжалваното наказателно постановление като законосъобразно и правилно следва да бъде потвърдено.

При този изход на делото и неоснователност на жалбата, разноските направени от жалбоподателя, следва да останат за негова сметка.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № РД-05-23/18.08.2020 г. на Директора на Регионална здравна инспекция гр. **** с което на Г. М. М. от гр. ***, за извършено нарушение на чл. 63, ал. 4 от Закона за здравето вр. раздел І, т. 4 от Заповед № РД-01369/30.06.2020 г. на министъра на здравеопазването и на основание чл. 209 а, ал. 4 вр. ал. 1 от ЗЗ, й е наложено административно наказание "глоба" в размер на 300 лева, като законосъобразно.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновски административен съд в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5