Решение № 405 от 07.11.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 405 гр. София, 07.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Антоанета Данова

Членове:

Невена Грозева

Мария Митева при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора Д. Машева като разгледа докладваното от Мария Митева Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200822 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано на основание чл. 346, т. 1 от НПК по касационна жалба на а. К., защитник на подс. А. М. Ч. срещу Решение № 141/20.07.2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, първи наказателен състав по ВНОХД № 182/2023 г., с което първоинстанционната присъда № 6/17.02.2023 г. на Окръжен съд – Пазарджик по НОХД № 337/2021 г., е била потвърдена.

В касационната жалба се излагат аргументи за незаконосъобразност на атакувания съдебен акт, тъй като неправилно е приложен материалния закон, допуснати са съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно несправедливо. Сочи се, че въззивният съд неправилно е тълкувал и приложил материалния закон, тъй като неоснователно е приел, че подсъдимият е осъществил състава на престъпление по чл. 115 НК, вместо този на чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК. Развиват се доводи, че въззивният съд е тълкувал превратно доказателствата и са нарушени правилата на формалната и правната логика при формиране на вътрешното убеждение. Изтъква се, че неоснователно не са кредитирани обясненията на подсъдимия относно намерението му единствено да нарани пострадалия, както и че съдът е действал избирателно по отношение на части от кредитираното на 1 отделните доказателства и заключението на СМЕ. Подчертава се, че обясненията на подс. Ч. не са били съпоставени с показанията на полицейските служители.

Изтъква се, че нараняването с ножа е довело до оперативна интервенция, което пък е довело до залежаването на пострадалия, и не е налице пряка причинна връзка със смъртния изход, защото не е бил наранен жизненоважен орган. Акцентира се и на това, че не може абстрактно да се изхожда от средството, с което е причинено увреждането. Според защитника следва изцяло да се кредитират обясненията на подс. Ч., тъй като той е действал умишлено за причиняването на телесно увреждане, а по отношение на смъртта е действал по непредпазливост.

Развиват се и съображения във връзка с явната несправедливост на наложеното наказание, като се очертават наличните по делото смекчаващи отговорността обстоятелства.

В заключение е отправеното искане за изменение на атакуваното решение на Апелативен съд – Пловдив, като подс. А. Ч. бъде оправдан по обвинението по чл. 115 НК и бъде признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 124, ал. 1, пр. 2 НК и му се наложи наказание, чието изпълнение бъде отложено по реда на чл. 66, ал. 1 НК.

Алтернативно се отправя искане за намаляване на наложеното наказание или за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения.

В съдебното заседание пред касационната инстанция защитникът на подс. А. Ч., а. К. поддържа касационната жалба по изложените в нея съображения и моли да бъде уважена.

Изтъква, че основният проблем по делото е правната квалификация на деянието. Моли да бъдат взети предвид съображенията, изложени в писмената защита, която представя.

В писмената защитата са залегнали доводи идентични с тези развити в касационната жалба.

Подс. А. Ч. в лична защита поддържа казаното от неговия защитник.

Представителят на Върховната касационна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна и предлага да бъде оставена без уважение. Изтъква, че не са налице твърдените от касатора нарушения на материалния закон, съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание. Развива доводи, че въззивният съд е изложил категорични аргументи защо не възприема правната квалификация по чл. 124, 2 ал. 1, пр. 2 НК. Подчертава, че всички доказателствени източници безпротиворечиво сочат, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115 НК. Счита, че в хода на въззивното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а наложеното наказание е справедливо и е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на 11 години и шест месеца, като с него ще бъдат постигнати целите на наказанието по чл. 36 НК.

Предлага атакуваното решение на Апелативен съд – Пловдив да бъде оставено в сила.

Частните обвинители М. Н. Ю., М. С. С. и М. С. С. не се явяват, редовно призовани.

Явява се повереника им – адв. К.

В съдебно заседание повереника адв. К.заявява, че както първоинстанционната присъда, така и въззивното решение са правилни, законосъобразни и обосновани. Развива доводи, че и двете инстанции много подробно са обсъдили правната квалификация на деянието и са дали отговор на поставените в тази връзка въпроси. Изтъква, че Върховният съд, съобразно законовите критерии, е поставил строга граница между престъплението по чл. 115 НК и това по чл. 124 НК, а в конкретния случай е ясно, че подсъдимият е действал единствено с цел да умъртви пострадалия С.. Моли да се има предвид, че подс. Ч. се опитва да манипулира процеса, като непрекъснато представя медицинска документация. Счита, че не може да се даде вяра на показанията на полицейските служители, които подкрепят обясненията на подс. Ч.. Заявява, че наложеното наказание е справедливо, въпреки, че лично според повереника е занижено.

В реплика адв. К. моли да не се възприема изложеното от повереника на частните обвинители, че подсъдимият цели да манипулира процеса, защото е ясно, че подсъдимият страда от психично заболяване.

В последната си дума подс. А. Ч. заявява, че не е искал да убива човека и моли жалбата да бъде уважена.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери за установено следното.

С присъда № 6/17.02.2023 г. постановена по НОХД № 337/2021 г. Пазарджишкият окръжен съд е признал подс. А. М. Ч. ЗА ВИНОВЕН в това, че в с. /населено място/ 3 умишлено е умъртвил С.Г.С.., от с. /населено място/, като на 06.03.2019 г. го е намушкал с нож, а смъртта е настъпила на 01.04.2019 г., поради което и на основание чл. 115 от НК във вр. с чл. 54 и чл. 36 от НК, го е ОСЪДИЛ на НАКАЗАНИЕ „ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА" ЗА СРОК ОТ ЕДИНАДЕСЕТ ГОДИНИ И ШЕСТ МЕСЕЦА.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „а" от ЗИНЗС съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подс. А. Ч. първоначален „СТРОГ" режим за изтърпяване на така наложеното му наказание „лишаване от свобода".

На основание чл. 59, ал. 1, т. 1 и т. 2 и ал. 2 от НК съдът е ПРИСПАДНАЛ при изпълнение на наказанието „лишаване от свобода" по отношение на подс. А. Ч. времето, през което същият е бил задържан по ЗМВР - 1 ден; времето, през което е бил задържан от прокурора - 1 ден, времето, през което спрямо него е била взета мярка за неотклонение „Задържане под стража", считано от 08.03.2019 г. до 17.05.2020 г. включително, както и времето, през което спрямо него е била взетата мярка за неотклонение „Домашен арест", считано от 18.05.2020 г., като два дни домашен арест се зачитат за един ден лишаване от свобода.

Със същата присъда съдът се е произнесъл по приложените веществени доказателства по делото и направените разноски.

Въззивната процедура е инициирана по жалби на подс. А. Ч. чрез неговия защитник и на повереника на частните обвинители.

С Решение № 141/20.07.2023 г. по ВНОХД № 182/2023 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив първоинстанционната присъда на Окръжен съд – Пазарджик по НОХД № 337/2021 г. е била потвърдена.

Касационната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

Оплакванията в касационната жалба са свързани с основанията по чл. 348, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 НПК – нарушение на закона, допуснати съществени процесуални нарушения и явна несправедливост на наложеното наказание.

При касационната проверка обаче Върховният касационен съд констатира, че въз основа на събраните възможни и относими доказателства и доказателствени средства, фактологията по делото е правилно установена и са направени верни правни изводи.

Първоинстанционният и въззивният съд са възприели за установена идентична фактическа обстановка, като за прецизиране на фактологията въззивният съд е направил 4 известни уточнения и допълнения и е подложил на критичен анализ и оценка доказателствените източници.

Изначално неоснователни са оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с това, че въззивният съд е тълкувал превратно доказателствата и са нарушени правилата на формалната и правната логика при формиране на вътрешното убеждение и че неоснователно не са кредитирани обясненията на подсъдимия относно намерението му единствено да нарани пострадалия. Неоснователно се твърди и, че съдът е действал избирателно по отношение на части от кредитираното на отделните доказателства и заключението на СМЕ и не е съпоставил обясненията на подс. Ч. с показанията на полицейските служители.

Обективният прочит на материалите по делото показва, че въззивният съд е проверил изцяло правилността на първоинстанционния съдебен акт, анализирал е всестранно, обективно и пълно както гласните, така и писмените доказателствени средства, били са подложени на анализ и изготвените по делото експертизи. Ето защо към него не може да бъде отправен упрек, че не е формирал вътрешното си убеждение въз основа на доказателствата по делото и закона. И първата и въззивната инстанция не са подходили безкритично към обясненията на подсъдимия и показанията на свидетелите К.В. Л.Г. М. Ю., С.П., С.Л., И.Д., П.В., С.К. и М. Ч..

Отговорено е подробно в кои части се кредитират и в кои не им се дава вяра и по какви причини. Обясненията на подс. Ч. не са пренебрегнати, а са обсъдени и съпоставени с останалите доказателствени източници – показанията на всички свидетели, писмените доказателствени източници, обективните находки по делото и констатациите, залегнали в експертните заключения.

След задълбочен анализ на всички доказателства и доказателствени средства, включително и експертните заключения и разясненията, дадени от вещите лица, инстанционните съдилища са достигнали до верен и категоричен извод относно датата на извършване на престъплението, авторството на деянието и механизма на извършването на престъплението.

Въззивният съд не е тълкувал доказателствените материали превратно, а напротив доказателствата и доказателствените средства са оценени с оглед на тяхната информативност и с оглед на действителното им съдържание. При анализа и оценката на 5 доказателствените източници не се констатира нито тенденциозност, нито повърхностност.

Съдът поначало има суверенно право да реши на кои доказателства и доказателствени средства да даде вяра, независимо от това в коя фаза на процеса са депозирани. Преценката си разбира се съдът следва да направи след критичен анализ и оценка на всички доказателствени източници и при внимателна съпоставка помежду им. Такъв е бил подходът и на въззивния съд.

Изложени са ясни съображения в кои части се кредитират показанията на свидетелите и защо се възприемат експертните заключения, както и защо частично се дава вяра на обясненията на подсъдимия.

Обективен и безпристрастен е бил подходът на съдилищата при оценката на всички доказателствени материали и е отговорено на всички възражения на защитата, повечето, от които се повтарят и в касационната жалба. Обсъдени са били от съдилищата противоречията в свидетелските показания, а също и тяхната логичност, последователност или вътрешна противоречивост.

Така въз основа на възприетите фактически положения правилен и материалнозаконосъобразен е извода на на съдилищата, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 115 НК по отношение на пострадалия С.Г.С...

От обективна страна несъмнено се установява, че подс. А. М. Ч. в с. /населено място/ умишлено е умъртвил С.Г.С.., от с. /населено място/, като на 06.03.2019 г. го е намушкал с нож, а смъртта е настъпила на 01.04.2019 година.