Определение № 1851 от 21.06.2022, Административен съд - Варна

О

П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№……………/ 2022 година

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД - ВАРНА, ХХXІV състав в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди двадесет и втора година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕНА

ЯНАКИЕВА като разгледа докладваното от съдията ч.адм.дело № 1006 по описа на Административен съд – Варна за 2022год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.248 от ГПК.

Образувано е по молба на ТД на НАП-Варна за изменение на Определение № 1538/19.05.2022г. в частта за разноските по съображения, че определеният размер за адвокатско възнаграждение е прекомерно висок и не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото.

В указания от съда срок, жалбоподателят не е изразил становище по направеното искане.

Съдът, като съобрази искането в контекста на изложените доводи, приема следното:

Съобразно чл.248 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноските. Разпоредбата по аналогия се прилага и досежно определенията.

С Определение № 1538/19.05.2022г. съдът е уважил жалбата на „Ей Ди Логистик България“ ООД като е отменил Решение рег. №

32-118637/11.04.2022г. на Директора на ТД Митница Варна, издадено на основание чл. 54, ал.1, т.5 от АПК, за спиране на производството по издаване на решение за декларираната стока №10, по митническа декларация MRN 22BG002002064083R7/07.01.2022 г. и вземане под отчет на публичните държавни вземания, до получаване на отговор по линия на международното сътрудничество от митническите власти на Република Турция. Молбата за изменение е подадена на 30.05.2022г., в законоустановения срок от надлежна страна. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. Настоящото производство не се провежда в открито съдебно заседание - до когато най-късно може да се направи възражението по чл.78, ал.5 от ГПК, поради което ответната страна не е изразила становище по жалбата. С писмо рег.№ 32-137537/28.04.2022г. на основание чл.152, ал.2 и ал.3 от АПК е представена жалбата, ведно с административната преписка.

На гореизложените доводи, съдът приема, че са налице предпоставките за разглеждането на молбата по същество.

Със същото определение ТД

Митница Варна е осъдена да заплати на „Ей Ди Логистик България“ ООД, ЕИК *********, сумата от 410,00лв., представляваща разноски по делото - изплатено възнаграждение за адвокат в размер от 360 лв. и 50лв. заплатена държавна такса.

В молбата за изменение на постановеното определение, са изложени доводи за прекомерност на размера на присъденото адвокатско възнаграждение.

Разгледано по същество искането е неоснователно, тъй като изплатеното и присъдено адвокатско възнаграждение е определено под предвидения по Наредбата минимален размер.

Възнагражденията за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела са предвидени в чл.8 от Наредбата, като тези по делата без материален интерес, са регламентирани в ал.2 на с.р. Тъй като производствата по чл.54 ал.5, вр.чл.197 и сл. от АПК не са сред изрично посочените в чл.8, ал.2, точки 1-7, приложима е разпоредбата на чл.8, ал.3 от Наредбата, според която за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500лв., а платеното в случая адвокатско възнаграждение е 360лв. с включен ДДС. Преценката относно размера на адвокатското възнаграждение е комплексна, като се основана на конкретните обстоятелства по всяко дело.

Съгласно пар.2а от Наредба №

1/09.07.2004г. за регистрираните по Закона за данък добавена стойност адвокати, дължимия данък се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Предвид тези доводи, върху така определеното възнаграждение от 300лв., правилно е начислен и ДДС в размер на 60лв., което се явява неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение.

По изложените съображения искането за изменение на Определение № 1538/19.05.2022г. в частта за разноските следва да се отхвърли като неоснователно.

Мотивиран от гореизложените доводи, съдът

О

П Р Е

Д Е Л И:

ОСТАВЯ

БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ТД на

НАП-Варна за изменение на Определение № 1538/19.05.2022г. в частта за разноските

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВАС в 7 дневен срок от съобщението на страните.

Административен съдия: