Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 212 от 21.03.2025, Окръжен съд - Добрич

Съд
Окръжен съд - Добрич
Дело
Въззивно частно гражданско дело 113/2025
Вид
Определение № 212
Подписан
21.03.2025
В сила
21.03.2025
Състав
Теменуга Иванова Стоева, Павлина Нейчева Паскалева, Светослав Неделчев Тодоров

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.414, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36, ал. 2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 212 гр. гр. Добрич, 21.03.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в закрито заседание на двадесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теменуга Ив. Стоева

Членове:

Павлина Н. Паскалева

Светослав Н. Тодоров като разгледа докладваното от Павлина Н. Паскалева Въззивно частно гражданско дело № 20253200500113 по описа за 2025 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производство е по реда на чл.274 във вр. с чл.248 ГПК.

Образувано е по частна жалба от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780, със седалище и адрес на управление гр.София, ул."Панайот Волов" №29, ет.3, срещу Определение №413/19.12.2024 г., постановено по ч.гр.дело №389/2024 г. по описа на Районен съд Генерал Тошево, с което е уважена молба за изменение по реда на чл.248 ГПК на постановеното по делото Определение №383/26.11.2024г., в частта за разноските, като „Агенция за контрол на просрочени задължения" ЕАД е осъдено да заплати на адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 219,57 лв.

В частната жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с доводи, че при определяне размера на присъденото адвокатско възнаграждение не е взета предвид фактическата и правна сложност на спора. Обемът на заповедното производство не може да обуслови фактичска и правна сложност, а още по-малко полагането на действителен труд, за който да се дължи адвокатско възнаграждение. Единстветото процесуално действие, извършено от адвоката е подаване на възражение. За последното е налице образец, утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство.

Ирелевантно е, че в случая възражението е мотивирано. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго определение, с което да бъде опредлено адвокатско възнаграждение в размер на 50 лева.

Ответникът по частната жалба М. П. П. е подала писмен отговор, с който изразява становище за нейната неоснователност.

1

Срещу Определение №413/19.12.2024 г., постановено по ч.гр.дело №389/2024 г. по описа на Районен съд Генерал Тошево е подадена и частна жалба от М. П. П., ЕГН ********** от Г.Т.

В частната жалба на М. П. П. се излагат оплаквания за неправилност на обжалваното определение с доводи, че заповедният съд необосновано е уважил наведеното възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение и е определил същото в размер под минималния, предвиден за това в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. При съобразяване на постановките по дело С-427/16 и С428/16 на СЕС не следва да се извършват произволни, под пазарните нива намаления на разноските за адвокатско възнаграждение, тъй като ще се постигне обратен на целения с чл.101 от ДФЕС ефект, който е да се постигне свободна и лоялна конкуренция. Настоява се, че върху адвокатския хонорар, включително при договори за защита и съдействие, сключени на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв., какъвто е настоящия, следва да бъде начислен ДДС, тъй като адвокатът е регистриран по ЗДДС. Прави се искане за отмяна на обжалваното определение и за постановяване на друго определение, с което да бъде определено адвокатско възнаграждение в пълния претендиран размер от 480 лева.

Ответникът по частната жалба „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД е подал писмен отговор, чрез представител, с който изразява становище за нейната неоснователност.

Частните жалби са подадени в срок, от легитимирани страни в производството, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Ето защо същите са допустими. По същество съдът намира жалбите за неоснователни по следните съображения:

В полза на кредитора „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, ЕИК 207172780 е издадена Заповед №238/05.09.2024 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК против длъжника М. П. П., ЕГН ********** от Г.Т.за вземания, произтичащи от договор за паричен заем № 3975218 от 13.11.2020 г., сключен от длъжника с „Изи Асет Мениджмънт“ АД.

Издадената заповед е връчена на длъжника на 16.09.2024 г. В срока по чл.414, ал.2 ГПК длъжникът е депозирал възражение срещу нея. Възражението, подробно мотивирано, е изготвено от адвокат А. З. Д., действащ в качеството на пълномощник на длъжника М. П.

П.. Адвокат Д. е уточнил, че доверителят му е материално затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв., поради което му е указана безплатна адвокатска помощ. Към възражението по чл.414 от ГПК е приложено адвокатско пълномощно, договор за правна защита и съдействие, списък с разноски, като е направено искане за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв., съгласно Наредба №1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения с вкл.ДДС.

На основание чл. 415, ал. 1, т.1 вр. с чл. 415, ал. 3 ГПК, заповедният съд с определение №328/09.10.2024г. е указал на заявителя „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД да предяви иск относно вземането си срещу длъжника. Указано е на заявителя, че ако не представи в срока доказателства, че е предявил иска, ще обезсили издадената заповед за изпълнение. В посочения срок не са представени доказателства за предявен иск, при което с 2

Определение № 383/26.11.2024 г. издадената заповед за изпълнение на парично задължение №238/05.09.2024 г. е обезсилена, делото е прекратено, а заявителят „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД е осъден да заплати на адвокат А. Д. сумата от 480 лв., представляваща адвокатско възнаграждение.

След подадена молба по чл.248 ГПК от „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД, с Определение №413/19.12.2024 г. заповедният съд на основание чл. 248 ГПК е изменил определение №383/26.11.2024г., в частта за разноските, като „Агенция за контрол на просрочени задължения" АД е осъдено да заплати адвокат А. Д. адвокатско възнаграждение при условията на чл.38, ал.2 във връзка с чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. в размер на 219,57 лв.

С оглед прекратяването на ч.гр.дело №389/2024 г. по описа на Районен съд Генерал Тошево на длъжника се дължат разноски във връзка с процесуалното представителство по заповедното производство. Обезсилването на издадената заповед за изпълнение е основание да се приеме, че заявителят с действията си е довел до неоснователно въвличане на длъжника в заповедното производство, поради което следва да понесе санкционните последици на разноските на основание чл. 78, ал. 4 ГПК.

Настоящият съдебен състав споделя изводите на първоинстанционния съд, че в случая адвокатското възнаграждение в размер на 480 лв. се явява прекомерен и следва да бъде определено в размер по-малък от този, определен в чл. 7, ал. 7, вр. ал. 2, т. 1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. Според решение на СЕС от 25.01.2024 г. по дело С–438/22 г., съдът не е обвързан императивно с фиксираните в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно цитираното решение, приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, забранено от чл. 101, параграф 1 ДФЕС, имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. Посочено е, че подобни действия водят до увеличаване на цените в ущърб на потребителите, което разкрива достатъчна степен на вредност по отношение на конкуренцията, независимо от размера на опредЕ.та минимална цена, като такова ограничение на конкуренцията в никакъв случай не може да бъде обосновано с преследването на "легитимни цели". Изрично е посочено, че националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална правна уредба и предвидените в наредбата минимални размери, когато те не отразяват реалните пазарни цени на адвокатските услуги.

С оглед задължителния характер на даденото тълкуване, съдът не е обвързан от размерите на адвокатските възнаграждения, определени в Наредба № 1 от 09.01.2004 г. при определяне отговорността за разноски в заповедното производство. В случая осъществената адвокатска защита се изразява в подаване на възражение по чл.414 ГПК. Действително за възражението е налице утвърден с Наредба № Н-2 от 18.02.2020 г. за утвърждаване на образци на заповед за изпълнение, заявление за издаване на заповед за изпълнение и други книжа във връзка със заповедното производство, издадена от министъра на правосъдието (Обн. ДВ, бр. 15 от 21.02.2020 г.) образец. Въвеждането на бланката по утвърден образец е извършено с цел да се даде възможност на длъжника да осъществи защитата си своевременно, без да се ползва 3 от специализирана помощ и съдействие. В случая обаче длъжникът е упълномощил адвокат, който е подал мотивирано възражение, а преди това е проучил делото. Така макар законът да е освободил длъжника от задължението да мотивира възражението си, като последица от неоснователното му въвличане в заповедното производство, кредиторът следва да понесе отговорността на сторените от длъжника разноски за правна помощ и съдействие.

С оглед изложеното, предвид незадължителния за съда минимален размер на адвокатското възнаграждение по чл.7, ал.7, вр.ал.2, т.1 от Наредба №1/2004 г., настоящият състав намира, че правилно първоинстанционният съд е намалил присъденото адвокатско възнаграждение до размер от 219,57 лв., с оглед предвидените в чл. 36, ал. 2 от ЗАдв. изисквания за справедливост и обоснованост на възнаграждението, отчитайки фактическата и правна сложност на производството и извършените от адвоката действия. С оглед представените доказателства за регистрация на адвоката по ЗДДС следва, че така присъденото възнаграждение е и с начислен ДДС.

Предвид гореизложеното подадените от срещупоставените страни частни жалби се явяват неоснователни, поради което следва да бъдат оставени без уважение, а обжалваното определение като правилно да бъде потвърдено.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №413/19.12.2024 г., постановено по ч.гр.дело №389/2024 г. по описа на Районен съд Генерал Тошево.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4