Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 24055 от 27.11.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно частно гражданско дело 10899/2025
Вид
Определение № 24055
Подписан
27.11.2025
В сила
27.11.2025
Състав
Албена Александрова, Йоана Красимирова Кацарска, Петър Иванов Минчев

Цитирани разпоредби

  • чл.248 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.248, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.275, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.274-279 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.423 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.38, ал.4 · Закон за гражданската регистрация

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 24055 гр. София, 27.11.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Г, в закрито заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Петър Ив. Минчев

Йоана Кр. Кацарска като разгледа докладваното от Албена Александрова Въззивно частно гражданско дело № 20251100510899 по описа за 2025 година Производството е по чл.274-279 ГПК вр чл.248, ал.3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Софийска вода“ АД срещу определение от 24.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 62/2013 г. на СРС, 91 с-в в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.Жалбоподателят излага твърдения, че молбата по чл.248 ГПК не му е връчена в цялост и от връчения документ не става ясно какво възнаграждение претендира насрещната страна, поради което правото му да възрази срещу претендирания размер на адвокатското възнаграждение не е преклудирано.Излага доводи, че присъденият размер на адвокатското възнаграждение е прекомерен и не е съобразен с действителната фактическа и правна сложност на извършените действия.Позовава се на решение на СЕС по дело С-438/22 г. и моли съда да отмени обжалваното определение и да намали размера на адвокатското възнаграждение до размер, съответстващ на действителната фактическа и правна сложност на извършените действия.Претендира разноски.

Ответниците по частната жалба-И.С.П. и Е.С.С. оспорват същата.Твърдият, че жалбоподателят не е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е претендирано още с депозиране на възражението по чл.423 ГПК.Излагат доводи, че размерът на възнаграждението е съобразен с фактическата и правна сложност на делото 1 доколкото спецификата на възражението по чл.423 ГПК изисква обосновка на наличието на специални процесуални предпоставки, а аргументирането на правните последици от приетото възражение, както и правният интерес от депозирането му, имат съответната правна сложност.Моли съда да остави частната жалба без уважение.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и обсъди събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Производството пред СРС е образувано по заявление с вх.№ 3300110/03.01.2013 г. на „Софийска вода“ АД за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК срещу М.Е.А. за сумата от 790 лв.-главница и 329,06 лв.-мораторна лихва.

На 04.01.2013 г. СРС, 91 с-в, по ч.гр.д.№ 62/2013 г. е издал заповед за изпълнение по чл.410 ГПК за процесните суми.

С решение № 5807/01.04.2024 г. СРС, 80 с-в, по гр.д.№ 62744/22 г. е признал за установено на основание чл.38, ал.4 ЗГР по отношение на Столична община, че на 27.05.2003 г. в 02,30 ч. в гр.Бухово, е починала М.Е.А..

Видно от удостоверение за наследници от 10.09.2024 г. на СО-р-н „Исщър“ М.Е.А. е починала на 27.05.2003 г. и е оставила за наследници по закон: Н.И.Г.-дъщеря, Е.С.С.-внук и И.С.П.-внучка.

На 21.01.2025 г. И.С.П. и Е.С.С. са подали възражение по чл.423 ГПК срещу заповедта за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.01.2013 г.С възражението са претендирани и разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв.

Към възражението е приложен договор за правна защита и съдействие от 08.01.2025 г., сключен между адвокат В. Т. П. и И.С.П. с договорен размер на възнаграждението от 800 лв., платимо в брой или по банков път.

Видно от нареждане за кредитен превод от 09.01.2025 г. И.С.П. е превела по сметка на адвокат П. сумата от 800 лв. по договор за правна защита.

Препис от възражението по чл.423 ГПК е връчен на „Софийска вода“ АД на 23.01.2025 г., като в предоставения срок заявителят не е изразил становище.

С определение № 5075/13.03.2025 г., влязло в сила на 01.04.2025 г., СГС, II-г с-в, по ч.гр.д.№ 1691/25 г. е оставил без разглеждане възражението на И.С.П. и Е.С.С. срещу заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 04.01.2013 г. по ч.гр.д.№ 62/2013 г. по описа на СРС, 91 с-в и е върнал делото на СРС за 2 обезсилване на издадената заповед за изпълнение и на издадения въз основа на нея изпълнителен лист и е прекратил производството.

С разпореждане от 16.04.2025 г. СРС е обезсилил заповед за изпълнение на парично задължение от 04.01.2013 г. по гр.д.№ 62/2013 г. по описа на СРС, 91 с-в, както и издадения на 17.04.2013 г. в полза на „Софийска вода“ АД изпълнителен лист.Разпореждането е влязло в сила на 01.05.2025 г.

С молба от 30.04.2025 г. И.С.П. е поискала допълване на разпореждането в частта за разноските на основание чл.78, ал.4 ГПК и осъждане на „Софийска вода“ АД да й заплати сумата от 825 лв.-направени разноски за адвокатско възнаграждение и държавна такса.

Препис от молбата е връчен на заявителя на 23.05.2025 г., като в предоставения му срок същият не е изразил становище по допустимостта и основателността на искането.

С определение от 24.06.2025 г. СРС, 91 с-в, по ч.гр.д.№ 62/2013 г. е осъдил по реда на чл.248 ГПК „Софийска вода“ АД да заплати на И.С.П. направените по делото разноски в размер на 825 лв., представляващи адвокатско възнаграждение /800 лв./ и държавна такса /25 лв./ на основание чл.78, ал.4 ГПК.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима.Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК ответникът има право на разноски и при прекратяване на делото.В случая заповедното производство е прекратено, а издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК и издадения въз основа на нея изпълнителен лист са обезсилени в резултат на инициирано производство на ответницата по частната жалба.Представени са доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания размер, поради което първоинстанционният съд правилно е приел, че молбата по чл.248, ал.1 ГПК е основателна.

Съдът счита, че възражението за прекомерност, заявено едва с частната жалба, е преклудирано.Несъстоятелни са доводите на жалбоподателя, че същият не е получил в цялост препис от молбата по чл.248, ал.1 ГПК.На първо място, това твърдение е недоказано.Видно от приложеното извлечение от електронно съобщение, получено на 23.05.2025 г., сред изпратените 3 документи фигурира молба в PDF формат.Освен това в срока за изразяване на становище по молбата жалбоподателят не е възразил, че не е получил молбата в цялост.

Жалбоподателят е бил уведомен за размера на претендираното възнаграждение още с получаването на препис от молбата по чл.423, ал.1 ГПК, като данни за това се съдържат както в самото възражение /стр.4/, така и в приложените към него договор за правна защита и съдействие и платежно нареждане за кредитен превод, получени на 23.01.2025 г., като в предоставеният му срок същият отново не е проявил активност и не е изразил становище.Заявяването на възражението едва с частната жалба се явява несвоевременно и преклудирано.

Поради изложените съображения частната жалба следва да се остави без уважение.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на „Софийска вода“ АД с ЕИК 130175000 срещу определението от 24.06.2025 г. по ч.гр.д.№ 62/2013 г. на СРС, 91 с-в в частта, с която жалбоподателят е осъден да заплати разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 800 лв., като неоснователна.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4