Определение № 19787 от 04.06.2023, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19787 гр. С, 04.06.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 128 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: С И като разгледа докладваното от С И Частно гражданско дело №

20221110161440 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК. Образувано е по молба на пълномощника на длъжника С. И. Л., ЕГН **********, чрез адв.Б., с искане за изменение на постановеното по делото на 19.04.2023 г. определение, с което е обезсилена издадената по делото заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, прекратено е производството по делото и е присъдено възнаграждение на адв.Б. по реда на чл.38, ал.2 от ГПК. С молбата се твърди, че дължимото възнаграждение е в размер на 634.54 лв., тъй като е приложима разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 вр. ал.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Длъжникът се позовава на съдебна практика в този смисъл.

Освен това твърди, че в случая са предявени две претенции, поради което възнаграждението следва да се определи и съобразно предвиденото в чл.2, ал.5 от цитираната наредба. С оглед на това се иска да бъде присъдено на адв.Б. допълнително възнаграждение от 434.54 лв.

В срока за отговор, насрещната страна по молбата – „С В“ АД е депозирало отговор, с който оспорва подадената молба.

Като прецени данните по делото и доводите на страните, съдът намира следното:

Молбата за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските за длъжника, е предявена в срока по чл.248 ГПК и от страна с правен интерес.

Същата се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество молбата се явява неоснователна по следните съображения:

Производството е образувано по заявление на “С В” АД, ЕИК .. и със седалище и адрес на управление: гр.С, бул.”Ц Б ІІІ“ № 159, ет.3, Бизнес център Интерпред, представлявано от В Т за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК против С. И. Л., ЕГН **********, с адрес гр.С, ж.к.Л 4 бл....... По делото на 21.11.2022 г. е издадена заповед за изпълнение за претендираното вземане, която е връчена на длъжника и същият е подал възражение в законоустановения срок. С оглед на това обстоятелство, с разпореждане на съдията-докладчик от 28.01.2023 г. е указано на заявителя в едномесечен срок от получаване на съобщението за това, да представи доказателства за предявен срещу длъжника иск за оспореното вземане. Доколкото от страна на заявителя иск не е предявен срещу възразилия длъжник, заповедта е обезсилена, а производството опрекратено с определение от 19.04.2023 г.

С този краен съдебен акт съдът се е произнесъл и по разноските на страните, като е присъдил претендираните такива от пълномощника на длъжника за защикта в настоящето производство от 200.00 лв. Размерът им е определен в съответствие с чл.6, ал.1, т.2 от Наредба № 1 на Висшия адвокатски съвет за минималните размери на адвокатските 1 възнаграждения.

Съдът намира, че именно въз основа на тази разпоредба от Наредба № 1 на ВАС следва да определи размера на дължимото възнаграждение на адв.Б.. Преобладаващата съдебна практика приема, че защитата на длъжника в заповедното дело, каквото качество има С. Л. по настоящето дело, се изразява в консултация. Това е така, тъй като се касае за попълване на бланково взръжение, като в случая, видно от текста на подаденото такова от Л., същото не е обосновано, а е записано единствено декларативното му изявление, че не дължи претендираните вземания. Съопоставяйки това действие с процесуалните действия по защита в исковото производство, не може да се приеме, че пълномощникът на длъжника извършва същинско процесуално представителство в заповедното дело. Ролята на адвоката на длъжника в заповедното производство /при липсата на усложения, какъвто е и процесния случай/, е да консултира своя клиент дали има основание да оспори присъдените със заповедта вземания, поради което му се дължи възнаграждение именно за консултация.

Действително, налице е съдебна практика и в противния смисъл, но тя е изолирана и не се поддържа от настоящия състав.

За пълнота на изложението следва да се отбележи, че събедната практика приема, че доколкото заповедното производство е едностранно, разпоредбата на чл.7, ал.2, т.2 вр. ал.7, ал.2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, е приложима по отношение на заявителя, не и на длъжника.

Ето защо молбата на длъжника се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на длъжника С. И. Л., ЕГН **********, подадена чрез адв.Б., с адрес гр.С, ул.“Г“ № 31, ет.1, с която се иска изменение на постановеното по делото определение от 19.04.2023 г. по отношение на присъденото възнаграждение на адв.Б. чрез увеличаването му с 434.54 лв.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд по реда на обжалване на прекратителното определение – в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2