Определение № 310 от 25.04.2023, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 310 гр. Ловеч, 25.04.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ в закрито заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ТАТЯНА МИТЕВА

Членове:

ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20234300500143 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид:

Производство по чл. 274, ал.1 от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от Дирекция „Социално подпомагане“ Ловеч, с адрес: ул.“***, представлявана от юрисконсулт Р. В. против решение № 475/16.11.2022 г., постановено по гр.д.№ 1095/22 г. по описа на РС - Ловеч.

Жалбата срещу съдебния акт касае обжалваното решение единствено в частта, с която Дирекция „Социално подпомагане“ - Ловеч е осъдена да заплати на основание чл.77 от ГПК на РС – Ловеч разноски в размер на сумата 150.00 лв.

С определение № 957/19.12.2023 г. по в.ч.гр.д. № 577/2022 г. по описа на ЛОС, съдебният състав е прекратил производството по в.ч.гр.д.№ 577/2022 г. и върнал делото на Районен съд - Ловеч за произнасяне по направеното във въззивната жалба искане за изменение на решение № 475/16.11.2022 г. , постановено по гр.д.№ 1095/22 г. в частта за разноските.

С определение № 71/23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1095 /22 г. по описа на РС – Ловеч, съдебният състав е отказал да развие процедура по изменение на решението в частта за разноските и разпоредил делото отново да се изпрати на ОС – Ловеч във връзка с подадената частна жалба против определение по чл.77 от ГПК, обективирано в решение № 475/16.11.2022 г. по гр.д. № 1095/2022 г. на РС – Ловеч.

След изпращане на делото в ОС – Ловеч е образувано в.ч.гр.д. № 1

34/2023 г. по описа на съда. С определение № 133/14.02.2023 г., постановено по в.ч.гр.д. № 34/2023 г. на ОС – Ловеч, съдебният състав е прекратил производството по делото и върнал същото на РС – Ловеч за връчване на страните на определение № 71/23.01.2023 г. по гр.д. № 1095 /22 г. по описа на РС – Ловеч, с което първоистанционният съд е отказал да развие процедура по чл.248 ГПК предвид възможността същото да бъде атакувано.

Видно от приложеното по гр.д. № 1095/2022 г. по описа на РС – Ловеч съобщение /л.14 от делото/, определение № 71/23.01.2023 г. е връчено на ДСП – Ловеч на 21.02.2023 г.

На 28.02.2023 г. от ДСП – гр.Ловеч е депозирана частна жалба срещу решение № 475/16.11.2022 г. по гр.д.№ 1095/2022 г. по описа на РС – Ловеч с правно основание чл.248 ГПК във вр. с чл.28, ал.6 от Закона за закрила на детето.

Делото е изпратено отново на ОС – Ловеч и образувано в.ч.гр.д. № 143/2023 г. по описа на съда.

Предмет на разглеждане е определение №71/23.01.2023 г, постановено по гр.д.№1095/22 г. на ЛРС, с което съдът отказва да развие процедура по изменение на решението в частта за разноските и го връща отново на ЛОС.

Настоящата съдебна инстанция счита, че е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.2 от ГПК съдът да отказва да се произнесе по подадената жалба с посочено правно основание чл.248 от ГПК, тъй като съдилищата са длъжни да разгледат и разрешат всяка подадена до тях молба за защита и съдействие на лични и имуществени права. Отказът на съда да се произнесе по своевременно направено процесуално искане в установената от закона форма съставлява порочно процесуално действие на съда, което следва да бъде отстранено по реда на инстанционния контрол, защото е в противоречие с принципите на правовата държава, залегнали в Конституцията на Република България. Цитираната в това определение практика /определение № 533/1.08.2019 г. по гр.д. № 1765/16 г. на II г.о. на ВКС/ е неотносима към настоящия казус. По идентичен казус е имал повод да се произнесе ВКС с определение №104/ 09.02.2015 г. по ч.т.д. № 112/2015 г. на I т.о., в което е прието, че разноските по чл.77 ГПК трябва да се присъдят с решението, ако към момента на постановяването му съдът констатира неизпълнение на задължението за внасянето им, какъвто е и настоящият казус. В тази част 2 решението има характер на определение като приключващ делото акт в съответната инстанция, поради което решението може да бъде изменяно в тази част по реда на чл.248 ГПК от постановилия го съд. В този смисъл са и дадените от въззивната инстанция указания, които са в съответствие с трайната съдебна практика. Вместо да се произнесе с определение по реда на чл.248 от ГПК, с което да измени решението в частта му за разноските или да остави без уважение искането на АСП чрез ДСП – Ловеч за изменение на решението в частта за разноските, или пък да повдигне препирня за подсъдност по реда на чл.118 от ГПК, ако счита, че не РС, а ОС е компетентен да се произнесе по жалбата, районният съд е отказал да развие процедура по изменението му в тази част, което е несъвместимо с правовия ред. В този ред на мисли в правната теория и съдебна практика се приема, че нищожен е този съдебен акт, който не дава възможност да бъде припознат като валиден, поради липса на надлежно волеизявление.

По този начин съдът е постановил едно нищожно определение, което на основание чл.278 ал.4 във връзка с чл.270 ал.1 от ГПК следва да се прогласи от настоящата инстанция за нищожно, след което делото следва да се върне на друг състав на ЛРС, който да се произнесе по молбата с правно основание чл.248 от ГПК. В случая се касае за отказ на съда да изложи своето волеизявление в определение, като по аргумент на по-силното основание от чл.270 ал.1 от ГПК следва, че може да се прогласява и нищожност на определение на съда.

Водим от гореизложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРОГЛАСЯВА нищожност на определение № 71/23.01.2023 г., постановено по гр.д. № 1095/22 г. по описа на РС – Ловеч.

ВРЪЩА делото на друг състав на ЛРС, който да се произнесе по молбата с правно основание чл.248 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

3

1. _______________________

2. _______________________

4