Решение № 204 от 09.07.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. Стара Загора, 09.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Димитър М. Х.в

Членове:

Румяна Ат. Танева

Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стефани Хр. Чапанова като разгледа докладваното от Димитър М. Х.в Въззивно търговско дело № 20255501000169 по описа за 2025 година

Производството е образувано по въззивна жалба на „У.К.Б.“ АД, чрез адв. А. Н., срещу Решение № 150 на Районен съд - Стара Загора по ГД № 20245530100002/2024г., XV-ти граждански състав., с което „У.К.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ****, е осъдено да заплати на Х. Г. К. ЕГН **********, от гр. С.З. ****, сумата от 2088,10 евро, платена без основание и представляваща разлика между заплатената от ищеца възнаградителна лихва и дължимата такава по договор за банков кредит № 538 от 28.03.2008г. за периода от 26.03.2022г. до 21.12.2023г., ведно със законната лихва върху сумата, считано от 22.12.2023г. до окончателното й изплащане.

Във възввината жалба са наведи доводи за незаконосъобразност на обжалваното решение, изложени са съображения и оплаквания в жалбата, направено е искане да се отмени обжалваното решение изцяло и се постанови друго, с което да се отхвърлят исковете. Претендират се сторените разноски по делото.

В законния срок е постъпил писмен отговор от страна на въззиваемия, в 1 който е взето становище, че жалбата е неоснователна, а решението е законосъобразно и правилно, изложени са подробни аргументи в тази връзка, направено е искане да е отхвърли жалбата и да се потвърди първоинстанционното решение.

Окръжен съд – гр. Стара Загора, в настоящият състав, след като обсъди данните по първоинстанционното и въззивното производства, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение на правилността на обжалваното решение съдът намира следното:

Районният съд се е произнесъл по искове с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, вр.чл.26 ал.1 пр.1 ЗЗД, вр. чл.143 ЗЗП .

По делото не е спорно и от писмените доказателства се установява, че между Х. Г. К. /като кредитополучател/ и „У.К.Б.“ АД /кредитодател/ е сключен договор за банков ипотечен кредит № 538/28.03.2008г., с който кредитодателят предоставя на Х. Г. К. сумата от 40 500 евро. Кредотополучателят се задължил да се върне главницата и да заплати лихвите по кредита в срок до 25.03.2043 г., на равни месечни вноски с падеж 25-то число на всеки месец. Съгласно клаузата на чл. 11.1 от договора, дългът по кредита се олихвява с годишен лихвен процент, формиран като сборна величина от два компонента - базов лихвен процент, представляващ пазарен /променлив/ компонент, равен на индекса едномесечен Еурибор /4,2% към датата на сключване на договора/ и надбавка - фиксиран компонент, договорен в размер на 2,500 %.

Видно от договора за кредит с клаузите на чл.11.1.1 и чл. 11.1.2 от договора е предвидено едностранно определяне на базовия лихвен процент, представляващ първия компонент, от Управителния съвет на банката или оторизирани от него органи и/или лица, задължителност на новоопределения лихвен процент за кредитополучателя, уведомяването му от банката за 2 изменението и възможност за едностранно увеличаване размера на лихвата по кредита при промяна на пазарните условия. Съгласно клаузата на чл.11.1.3 определеният в чл.4.1. а от договора лихвен процент не се променя освен когато пазарните условия водят до необходимост от увеличаването му наймалко с 1 пункт.

От представените протоколи на Управителния съвет на "У.К.Б." АД № 38/14.10.2008г., № 40/22.10.2008г., № 14/01.04.2009г. и № 25/05.06.2009г. се установява, че в периода 2008 – 2009 г. базовият лихвен процент е променян четири пъти:

С протокол № 38/14.10.2008г. Управителният съвет на "У.К.Б." АД е взел решение цената на всеки банков кредит да се определя като сбор от променлив БЛП, формиран от приложимия към периода на олихвяването договорен лихвен индекс /SOFIBOR, EURIBOR,LIBOR/ или друго договорен лихвен индекс и премия, определяна по размер от ГОД от 0 базови пункта до плюс 200 базови пункта, според стойността на кредитния ресурс на кредитните пазари, към който БЛП се прибавя фиксирана договорена надбавка.

С протокол № 40/22.10.2008г. Управителният съвет на банката е взел решение за увеличение със 100 базисни пункта на прилаганите лихвени проценти по всички кредити на физически лица, отпуснати с договори, в които съществува клауза, даваща право на УС да направи такова увеличение.

С протокол № 14/01.04.2009г. Управителният съвет на банката взема решение да се повиши размерът на премията, като компонент от БЛП по кредитите на физически лица и да се замразят нивата на индеските.

С протокол № 25/05.06.2009г. Управителният съвет на банката взема решение да се повиши премията, като компонент на БЛП по непогасените кредити на физически лица със 100 базисни пункта, с изключение на кредитите за служителите на банката.

Видно от заключението на назначената в първоинстанционното производство съдебно-счетоводна експертиза, за периода 26.03.2022 г. – 21.12.2023 г., кредитополучателят е плащал редовно анюитетите по кредита, съгласно погасителен план и измененията на годишния лихвен процент.

Последният бил формиран на база едномесечния EURIBOR + непосочена нито в договора, нито в общите условия премия + твърда надбавка от 2,500 процента. Премията е включена в размера на базовия лихвен процент. Прави 3 впечатление, че от момента на подписване на договора за кредит стойностите на едномесечния EURIBOR до м.11.2023 г. следвали тенденции на понижаване. Въпреки това базовият лихвен процент по кредита се е увеличавал – от 4,153 % към м. април 2022 г. при месечен EURIBOR (-0,541) до 7,58 % към м. ноември 2023 г. при месечен EURIBOR (3,818). Базовият лихвен процент по договора бил определян от органите на банката при липса на записана в договорите или общите условия формула или публично обявена информация относно конкретните фактори и как те се отразяват върху вземане на съответното конкретно решение за изменение на процента. Така начислената и заплатена от кредитополучателя лихва за периода 26.03.2022 г.

– 21.12.2023 г. е в размер на 423,71 евро, при дължима лихва, съобразно условията на договор за банков ипотечен кредит № 538/28.03.2008г., изчислена по формулата – стойността на индекса едномесечен EURIBOR два работни дни преди първия работен ден на съответния месец + твърда надбавка в размер на 2,5%, при отчитане на праг на промяна – /+1% , в размер на 2146,61 евро, или разлика от 2088,10 евро.

С оглед установеното, настоящият съдебен състав приема, че оспорената клауза на чл.11.1.3 от договора на кредит е уговорена във вреда на потребителя. Същата не отговаря на изискванията за добросъвестност и води до неравновесие между правата и задълженията на страните по договора.

Липсва на яснота относно основанията за едностранно изменение на възнаградителната лихва, както и относно обективните критерии за промяна в пазарните условия, които биха ориентирали потребителите за допустимостта на изменението и произтичащите от него икономически последици за тях. В случая императивните изисквания на ЗЗП са нарушени, посочената в договора цена на услугата – възнаградителна лихва – може само да нараства.

Неоснователно е възражението във въззивната жалба, че оспорената клауза е индивидуално уговорена, поради което поради което приложими са изключенията по чл.144 ЗЗП. Налице е задължителна практика на ВКС, в която се приема, че „индивидуално уговорени” са тези клаузи, които не са били изготвени предварително от търговеца или доставчика или дори да са били изготвени предварително, потребителят е могъл да изрази становище по тяхното съдържание, доколкото, при достатъчно информиран избор, ги е приел (по арг. за противното от чл.146 ал.2 ЗЗП). Съдържащите се в Общите 4 условия клаузи са по начало неиндивидуално уговорени, съгласно същата разпоредба. Тежестта за доказване сключването на клаузите, като индивидуално договорени, в който случай е неприложима защитата по ЗЗП срещу неравноправни, по смисъла на чл.143 ЗЗП, клаузи / чл.146 ал.1 ЗЗП /, се носи от доставчика на стоката / услугата – чл.146 ал.4 ЗЗП (в този смисъл решение № 98 по т.д.№ 535/2016 год. на І т.о. на ВКС, реш.№ 51 пот.д.№ 504/2015 г. на ІІ т.о., реш.№ 231 по т.д.№ 875/2017 г. на І т.о. ВКС и др.).

Доказването следва да установи, че при сключването на съответните клаузи, като предложени от доставчика на стоката или услугата, потребителят не е бил принуден да ги приеме, без възможност за въвеждане на резерви или изменения, в съответствие с икономическия си интерес или да се установи, че с това си съдържание клаузите са били предложени от самия потребител. В случая с определението за насрочване на делото първоинстанционният съд е дал указания на кредитора, че тежестта да докаже възраженията си, включително, че всички съществени условия, при които е отпуснат кредитът са индивидуално договорени между страните, в т.ч. клаузата на чл. 11. 1. 3.

Такова доказване не е проведено, поради което следва да се приеме, че клаузите на процесния договор за кредит, касаещи реда на промяна на договорната лихва, не са индивидуално уговорени и потребителят не е имал възможност да влияе върху предварително изготвените клаузи, част от съдържанието на типов договор, поради което не са налице основанията за прилагане на чл. 144 ЗЗП.

Поради изложеното, решението на първоинстанционния съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

По разноските:

От представените по делото доказателства се установява, че въззиваемият е материално затруднено лице, поради което адвокатската защита е осъществявана безплатно.

Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА в такива случаи адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, дължимо от насрещната страна в размер, определен от съда и не по-нисък от предвидения в Наредбата по чл. 36, ал. 2 ЗА. Съгласно решение по дело С-438/22 на СЕС при определяне на възнаграждението по чл. 38, ал. 2 ЗА съдът не е обвързан от размерите в Наредба № 1/2004 г., защото такава обвързаност нарушава забраната по чл.

101, § 1 ДФЕС в смисъла, разяснен от СЕС. Решението на СЕС е задължително за всички национални съдилища. По тази причина съдът следва да съобрази произнасянето си не с действащата редакция на чл. 7, ал. 2, т. 5 5

НМРАВ, а с действителната фактическа и правна сложност на спора, обема на извършената работа и размера на защитения интерес.

Съдът намира, че с оглед фактическа и правна сложност на делото, обема на оказаната правна помощ на ищците, възнаграждение на адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ищцата следва да бъде определено в размер на 700 лв.

С оглед изхода на делото, „У.К.Б.“ АД следва да заплати на адвокат Р. Х.

И. сумата от 700 лв. за безплатно процесуално представителство на Х. Г. К..

Водим от горните мотиви, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 150/19.02.2025 г. постановено по гр.д. № 2/2024 г. по описа на Районен съд - Стара Загора.

ОСЪЖДА на основание чл. 38 ал. 2 от Закона за адвокатурата, „У.К.Б.“ АД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. С., ****, да заплати на адвокат Р. Х. И., ЕГН **********, от АК – С., личен № ****, сумата от 700 лв. за безплатно процесуално представителство на Х. Г. К..

Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6