Решение № 79 от 21.01.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 79 гр. София, 21.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петя Алексиева

Членове:

Нина Стойчева

Иванка Иванова при участието на секретаря РУСИАНА АН. ЯНКУЛОВА като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело № 20251000500840 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 - чл. 273 от ГПК.

С решение № 287/07.10.2024 г., постановено по гр. д. № 474/2023 г. по описа на Пернишки окръжен съд, е признато за установено, на основание чл.422 ГПК вр. с чл.415, ал.1 ГПК съществуване на вземане на „ЮРОБАНК БЪЛГЖАРИЯ“ АД към Ц. К. К. – Д., в качеството й на поръчител по договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL13980/15.05.2008 г. с приложение от 02.06.2008 г. към него, изменен и допълнен с анекс № 1 от 17.08.2009 г., анекс № 2 от 27.09.2010 г., анекс № 3 от 23.12.2011 г. и анекс № 4 от 30.08.2012 г., обезпечен с договор за поръчителство от 17.09.2008 г., за следните суми: 13 045, 07 лв. – непогасена главница, дължима за периода 21.09.2014 г. до 26.08.2018 г., ведно със законната лихва, считано от 29.08.2018 г. до окончателното изплащане; 13 197, 93 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.09.2015 г. – 26.08.2018 г.; 1 201, 42 лв. – наказателна лихва за просрочие за периода 21.09.2015 г. – 26.08.2018 г.; 662, 50 лв. – стойност на банковите такси за периода 27.04.2016 г. – 26.08.2018 г.; 100, 67 лв. – стойност на застраховки, дължими за периода 15.07.2016 г. – 01.11.2018 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.417 ГПК № 5866 от 01.11.2018 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6064/2018 г. по описа на РС-Перник.

Ответницата е осъдена да заплати на ищеца сумата от 984, 15 лв. - - заплатена държавна такса и сумата от 720 лв. – депозит за вещо лице – разноски в исковото производство, както и да заплати сумата от 984, 15 лв. – заплатена държавна такса и сумата от 1 521, 74 лв. – адвокатско възнаграждение с ДДС – разноски в заповедното производство.

С решение № 374/26.11.2024 г., постановено по горепосоченото дело, 1 съдът е оставил без уважение молбата на ответника Т. С. Д., за допълване на решението от 07.10.2024 г., като неоснователна.

Срещу решението от 07.10.2024 г. е депозирана въззивна жалба от ответницата Ц. К. К. – Д., с която го обжалва изцяло. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Договорът за банков кредит е сключен от ЕТ „Т. С. – Алпи Стил-94“. С решение № 32/08.05.2024 г., постановено по т. д. № 64/2022 г. по описа на ПОС, влязло в сила на 17.05.2024 г., на основание чл.632, ал.4 ТЗ производството по несъстоятелност спрямо посочения едноличен търговец е прекратено. Вземанията по процесния кредит не са предявени в производството по несъстоятелност. С отговора на исковата молба ответниците са заявили възражения, че на основание чл.739 ТЗ вземанията на ищеца са погасени. Погасяването на задълженията спрямо едноличния търговец влече и погасяване на задълженията спрямо поръчителя. Излага съображения, че нормата на чл.760ж ТЗ е по – нов закон и като такъв мълчаливо отменя само ал.2 на чл.739 ТЗ, а ал.1 на същата норма запазва своето погасително действие по отношение на непредявените вземания и неупражнени в производството права. Нормите на чл.739 ТЗ и чл.760ж ТЗ имат различно приложно поле и се припокриват частично – само в хипотезата, която урежда погасяване на приетите и неудовлетворени вземания в производството по несъстоятелност задължения на длъжник – физическо лице. Само в тази хипотеза се поставя въпросът за съотношението между посочените норми и за тяхното приложение. Приемането на чл.760ж ТЗ води до отмяна на чл.739, ал.2 ТЗ - с прекратяване на производството по несъстоятелност приетите и неудовлетворени вземания на кредиторите няма да се погасяват автоматично в момента на прекратяване на производството, а само, ако са налице предпоставките за тяхното погасяване по чл.760ж, ал.1 ТЗ.

Поддържа, че чл.739, ал.1 ТЗ запазва своето погасително действие по отношение непредявените вземания и неупражнени в производството права, които се погасяват автоматично с прекратяването на производството по несъстоятелност. С оглед на това счита, че неправилно решаващият съд е приел, че нормата на чл.760ж ТЗ обхваща и хипотезите на непредявените вземания. Предвид обстоятелството, че ищецът не е предявил вземанията си по договора за кредит в производството по несъстоятелност на едноличния търговец и по силата на закона тези вземания са погасени. Противното би довело до различно третиране на търговските дружества и едноличните търговци или предприемачи, тъй като при търговските дружества на основание чл.739, ал.1 ТЗ непредявените в производството по несъстоятелност вземания и неупражнените права на кредиторите се погасяват, независимо от вида и източника на вземанията на кредиторите и правоорганизационната форма на длъжника – ТР № 2/2018 г. по тълк. д. № 2/2018 г. на ВКС, ОСТК. Това би довело до нарушаване принципа на равностойност. Излага съображения, че ответницата има качеството на потребител, тъй като е действала за цели, извън рамките на професионалната или търговска дейност на кредитополучателя. С оглед на това спрямо нея намира приложение потребителската закрила. Поддържа, че е неравноправна клаузата за едностранна промяна на лихвата от страна на банката, без това да е свързано с обективни обстоятелства. Счита, че сключените анекси съставляват спогодба върху нищожен договор, поради което са нищожни. В 2 тези допълнителни споразумения се съдържа прибавяне към размера на редовната главница на просрочени задължения за лихва, което представлява анатоцизъм по чл.10, ал.3 ЗЗД и е допустим само между търговци, на основание чл.294, ал.1 ТЗ. Съгласно експертното заключение при условията на първоначалния договор към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение задължението възлиза на 35 776, 97 лв., от които:

23 535, 42 лв. – главница (5 503, 83 лв. – с настъпил падеж и 18 031, 59 лв. – с ненастъпил падеж), 10 741, 17 лв. – договорна лихва с настъпил падеж и 1 500, 38 лв. – наказателна лихва, изчислена до 29.08.2018 г. Моли съда да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения спрямо нея иск.

Претендира сторените по делото разноски.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД, с който я оспорва.

Излага съображения, че обжалваното решение е правилно и законосъобразно.

Счита, че за да може жалбоподателката да се ползва от потребителска закрила, следва към момента да има това качество. Моли съда да потвърди обжалваното решение.

Срещу решението от 26.11.2024 г., постановено по реда на чл.250 ГПК е депозирана въззивна жалба от ответника Т. С. Д.. Излага съображения, че обжалваното решение е неправилно. С решение № 32/08.05.2024 г., постановено по търг. д. № 64/2022 г. по описа на ПОС, на основание чл.632, ал.4 ТЗ е прекратено производство по несъстоятелност на ЕТ „Т. С. – АЛПИ СТИЛ-94“ и е постановено заличаване на едноличния търговец от Търговския регистър. В проведеното на 22.05.2024 г. открито съдебно заседание ПОС е дал ход по същество на делото спрямо двамата ответници, но липсва произнасяне по отношение на Т. С. Д.. Прекратяване на производството по несъстоятелност е факт, който решаващият съд е следвало да зачете. С настъпването му е отпаднала временната пречка за развитие на съдебния процеса на 17.05.2024 г. Временната недопустимост на процеса е отпаднала.

Счита, че възобновяването на производството по несъстоятелност е извънреден способ, който не може да пречи на развитието на съдебния процес. Възобновяването цели набавянето на средства за удовлетворяване на предявените вземания, а процесните вземания на ищеца не са предявени в производството по несъстоятелност. Моли съда да отмени обжалваното решение и да върне делото на ПОС за произнасяне по същество на предявените спрямо него искове.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от ищеца „ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ“ АД.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:

Пернишки окръжен съд е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове съответно с правно основание чл.422 ГПК вр. с чл.430, ал.1 и ал.2 ТЗ вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че на 15.05.2008 г. е сключил с ЕТ „Т. С. Алпо Стил – 94“ договор за банков кредит продукт „Бизнес помещения“ № BL13980/15.05.2008 г., по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя сумата от 26 000 лв. за покупка на поземлен имот, срещу задължение да върне сумата заедно с дължимите лихви при условията на договора. Срокът за погасяване на кредита е 24 месеца, 3 считано от 02.06.2008 г. На основание ч.5 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита дължимата от кредитополучателя лихва се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Кредитополучателят заплаща на банката такса за одобрение в размер на 1, 5 %, но не по – малко от 200 лв. По силата на чл.23 от договора кредитополучателят се задължава да направи застраховка на предоставения като обезпечение недвижим имот. Застраховката следва да бъде подновяване от кредитополучателя всяка година до окончателното издължаване на кредита. Съгласно чл.27, б.“в“ вр. с чл.26 б.“г“ от договора банката има право да обяви кредита за предсрочно и изцяло изискуем, когато кредитополучателят не е изпълнил което и да е задължение по договора, включително при невнасяне на дължимата вноска по главница и/или лихва, като се удовлетвори за главницата, лихвите и таксите и комисионните и други разноски от обезпеченията по кредита по свой избор чрез принудително изпълнение по установения законен ред. За обезпечаване на всички вземания на банката от кредитополучателя, произтичащи от договора за кредит, същият учредява/осигурява учредяването в полза на банката договор за поръчителство с поръчител Ц. К. К. – Д.. Към договора за кредит са подписани 4 анекса, в които се установяват непогасените задължения на кредитополучателя, които се преоформят служебно чрез натрупването към редовната усвоена и непогасена част от главницата по първоначално предоставения кредит. С покана да доброволно изпълнение, връчена чрез ЧСИ А. В., рег. № ***, с район на действие ОС-Перник, ответниците са уведомени, че поради непогасяване на формираните просрочия и неизпълнение на условията на договора за кредит същият се обявяват за изцяло и предсрочно изискуем определен е седмодневен срок от получаване на поканата за погасяване на цялото вземане. Пред РС-Перник е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК за сумата от 34 045, 07 лв. – главница по договор за банков кредит, продукт „Бизнес помещения“ № BL_13980 за периода 21.09.2014 г. – 26.06.2018 г. 18 325, 46 лв.

– възнаградителна лихва за периода 21.04.2014 г. – 26.06.2018 г.; 1 983, 21 лв. – наказателна лихва за просрочие за периода 21.10.2014 г. – 26.08.2018 г.; 662, 50 лв. – стойност на банкови такси за периода 21.10.2014 г. – 26.08.2018 г., 142, 07 лв. – стойност на застраховки за периода 15.07.2014 г. до 26.08.2018 г. , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 29.09.2018 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сторените в заповедното производство разноски в размер на 984, 15 лв. – държавна такса и 1 521, 74 лв.

– адвокатско възнаграждение с ДДС. По делото е постановено исканото заявление. Ответниците са депозирали възражение срещу издадената заповед за изпълнение. Моли съда да постанови решение, с което да признае за установено съществуването на следните вземания, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК сумата от 34 045, 07 лв. – главница за периода 21.09.2014 г. – 26.08.2018 г., 13 197, 93 лв. – възнаградителна лихва за периода 21.09.2015 г. – 26.08.2018 г., 1 201, 42 лв. – наказателна лихва за просрочение за периода 21.09.2015 г. – 26.08.2018 г., 662, 50 лв. – банкови такси за периода 27.04.2018 г. – 26.08.2018 г. – 100, 67 лв. – застраховки за периода 15.07.2016 г. – 26.08.2018 г., след приспадане на погасените по давност вземания. Претендира сторените по 4 делото разноски.

Разпечатката съдържа 26 от 113 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fcf517e4-1771-4504-8dc4-1071a18af6ef