Решение № 412 от 24.09.2026, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Гражданско дело 354/2026
- Вид
- Решение № 412
- Подписан
- 24.09.2026
- Състав
- Невена Пламенова Великова
Цитирани разпоредби
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 101 · Семеен кодекс
- чл. 105 · Семеен кодекс
- чл. 105, ал. 1 · Семеен кодекс
- чл. 105, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 105, ал. 4 · Семеен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 412 гр. София, 24.09.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, I ПЪРВОИНСТАНЦИОНЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ , в заседание при закрити врати на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Невена Пл. Великова при участието на секретаря Надежда Св. Масова в присъствието на прокурора И. Тр. Б. като разгледа докладваното от Невена Пл. Великова Гражданско дело № 20261800100354 по описа за 2026 година
Производството е по реда на чл. 105 СК.
Д. Н. Н., ЕГН **********, с настоящ адрес гр. Д., ул. „Р.“ № 19, е поискала на основание чл. 105 СК да й бъде предоставена информация относно биологичния й произход.
В молбата, отправена до ОС – Кюстендил и препратена по компетентност на ОС – София, се сочи, че молителката е осиновена, че осиновителите й са починали, както и че не притежава документи, даващи информация за осиновяването й. На основание чл. 105 СК и след влезлите в сила в ДВ, бр. 106 от 2023 г. относно правото й на информация в качеството й на осиновено лице, желае да й бъде предоставена такава за произхода й.
Към молбата е представено ксерокопие от удостоверение за раждане.
В открито съдебно заседание на 25.06.2026 г. съдът е докладвал молба вх. № 6819/23.06.2026 г. по описа на ОС – София, с която биологичната майка на молителката е взела становище по молбата, като моли тайната на осиновяването да не бъде разкривана. С оглед необходимостта да бъде извършена преценката за съблюдаване на баланса между признатото право на детето да научи истината за своя произход, от една страна, и правото на анонимност на биологичния родител, от друга, в същото съдебно заседание на молителката и на биологичния родител е дадена възможност да изложат мотивите си да иска, респ. да не иска разкриване тайната на осиновяването.
В открито съдебно заседание на 18.09.2026 г. биологичната майка на молителката, редовно уведомена, не се явява, но по делото е постъпила молба, 1 с която същата заявява, че причината да не иска да бъде разкривана тайната на осиновяването е нейното онкологично заболяване, доколкото счита разкриването на тайната ще навреди на нейното семейство.
По делото е постъпила и молба от молителката, в която същата сочи, че достъпа до информацията за биологичния й произход ще изясни важни за нея обстоятелства, а именно налице ли е наследствена генетична предразположеност към заболявания, които могат да касаят както нея, така й наследниците й. Счита, че непознаването на биологичния й произход може да доведе и до кръвосмешение, като внуците й встъпят в кръвородствена връзка със свои близки родственици.
Представителят на Окръжна прокуратура – София изразява становище за допустимост на молбата, както и за нейната основателност.
Окръжен съд – София, като съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна:
По делото е представено ксерокопие от удостоверение за раждане, в което е посочено, че същото е издадено въз основа на Акт за раждане № ..............
Предвид липсата на каквито и да било данни относно осиновяването на молителката, с разпореждане № 580/06.11.2024 г. първоначално сезираният съд – Окръжен съд – Кюстендил, е изискал от Столична община, район „Триадица“ заверено копие от Акт за раждане № .............., с дата на издаване:
21.09.1969 г., както и документи, респективно информация относно допуснато от съда осиновяване на Д. Н. Н., ЕГН **********, в случай че общината разполага с такива.
С писмо вх. № 5047/15.11.2024 г. от Столична община, район „Триадица“ е представено заверено копие от горепосочения акт за раждане, като изрично е посочено, че не разполагат с други документи към акта.
Видно от Акт за раждане № .............. на Благоевски Народен съвет, молителката Д. Н. Н. е родена на 21.09.1969 г., като в акта за раждане като нейни родители са записани осиновителите Л. Г. Д. и Н. Д.Н., двамата от гр. С.
Д. (Д.), които са сключили граждански брак на 30.01.1956 год.
Съгласно отбелязването в акта, раждането и полът на детето се удостоверяват от решение № ....................
Предвид съдържащите се в акта за раждане данни относно постановено съдебно решение № ...................., с разпореждане № ...................... г. Окръжен съд – Кюстендил, служебно е изискал от Софийски районен съд и от Районен съд – Д. за прилагане по делото на гражданското дело с молители Л. Г. Д. и Н.
Д.Н., с предмет – осиновяване, съответно с постановено решение № .................... Със същото е изискана и справка има ли образувано през 1969 г. гражданско дело с предмет – осиновяване, с посочените молители и какво е постановеното по него решение.
Със служебно писмо изх. № 10250/06.08.2025 г. на СРС, АС „Архив“, е 2 предоставена информация, че гореописаното решение е постановено по гр. д.
№ .......................... г. на Софийски селски народен съд, което се намира по компетентност в Костинбродски районен съд, като делото е изискано и приложено към настоящето дело.
В същото са налични данни за рождената майка на молителката (доколкото бащата е неизвестен), но няма данни за неин ЕГН, постоянен и настоящ адрес, поради което съдът е изискал информация за тези обстоятелства от НБД „Население“. Информация е изискана и от издателя на паспорта на биологичната майка.
Въз основа на изготвената справка от НБД „Население“ съдът установи, че родителят е жив, както и постоянния и настоящия му адрес. В справката се съдържат данни и за биологичните сестри на молителката, които обаче не са част от предмета на производството по чл. 105 СК, поради което същите следва да бъдат заличени. Към справката е приложение и справка за лице с променени имена.
По делото, по повод изисканата от РУ – Лом информация, са постъпили справки, в т.ч. и такива от Община Лом, в които също се съдържат данни за адреса, имената, ЕГН и номер на лична карта на биологичния родител.
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните правни изводи:
След изменението в ЗИДСК ДВ бр. 106/2023 г. нормата на чл. 105 СК предвижда, че осиновителите, навършилият осемнадесет години осиновен, неговите низходящи, съпругът, съответно съпругата, може да поискат от окръжния съд, постановил решението за допускане на осиновяването, да им бъде предоставена информация за произхода на осиновения, а окръжният съд се произнася с решение, след като е уведомил за производството родителите по произход на осиновения и изслуша заключението на прокурора, като в случаите, когато родителите по произход на осиновения не може да бъдат установени по реда на ГПК или са починали, те не се уведомяват.
Формираната след законодателната промяна съдебна практика на Върховен касационен съд по реда на чл. 290 ГПК отчита, че понастоящем не съществува изискване за обосноваване на молбата по чл. 105 СК с важни обстоятелства.
Следи се родителят по произход на осиновения да е бил известен от окръжния съд с уведомяване за производството по реда на ГПК, при което да се изпълни условието на чл. 105, ал. 2 СК, дори рожденият родител да не се е явил на изслушване в насроченото за целта съдебно заседание – Решение № 567 от 13.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3799/2023 г., III г. о, Решение № 350 от 12.06.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3134/2023 г. на IV г. о, Решение № 578 от 08.10.2024 г. на ВКС по гр. д № 3858/2023 г, III г. о. и др. Изтъкнатата съдебна практика се споделя и от настоящия състав на Окръжен съд - София.
В Решение № 210 от 10.04.2025 г. на ВКС по гр. д. № 212/2024 г., III г. о., ГК, Решение № 156 от 13.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 7/2024 г., III г. о., ГК и др. е даден отговор на въпроса за характера на производството по чл. 105 СК и 3 какви обстоятелства изследва съда, за да прецени къде е баланса между интересите на молителя и биологичния родител.
Прието е, че и след законодателните промени съдебно-охранителният характер на производството по молбата на основание чл. 105 СК се запазва.
Позитивното решение на съда по чл. 105, ал. 2 СК не предизвиква и не създава правна промяна, нито санкционира занапред, или със задна дата правоотношения, създадени при допуснато пълно осиновяване по чл. 101 СК.
Решението на съда за достъп на осиновения до данни за произхода му се постановява след проверка на стриктно разписани в закона предпоставки при условията на съдебно охранително производство, а не по правилата на съдебен процес с предмет защита на оспорени, накърнени или отнети субективни права. Такъв предмет на съдебна защита не се извежда от защитеният в чл. 105 СК интерес за молителя, включително инцидентно. Напротив, осъществява се удовлетворяване на призната от закона потребност за достъп до информация от личен характер, в полза на ограничен кръг лица, единствено по тяхно искане и доколкото информацията установено засяга тяхната идентичност или семеен живот. Положително решение на съда по молбата за достъп до данните за биологичния произход съдържащи се в осиновителното дело не е овластяване за предприемане на действия, накърняващи чужда правна сфера, нито решението на съда е основание за налагане на нежелан личен контакт.
Всеки има право личната му сфера и семейният му живот да бъдат зачитани.
Разкриване на защитената информация за молителя при предпоставките, предвидени в действащата понастоящем редакция на 105 СК не е равнозначно на нарушаване на гаранциите за ненакърнимост на личния и семеен живот на трети лица. Осъществяваният достъп до информация за биологичния произход има правни последици единствено спрямо правната сфера на молителя.
Когато уведоменият рожден родител се е противопоставил на искането по молбата, решението на съда не може да се обляга на предположение за неизбежен противоправен резултат от знанието за произхода. Искането на осиновения да узнае истината за произхода си по презумпция не вреди и не накърнява принципа на правната сигурност. От значение е как предоставената информация за биологичния произход ще се използва от молителя, който е получил достъп до нея. При това последващо поведение на молителя следва да бъдат зачетени основните права и свободи на другите правни субекти, измежду които са тези на рожденните родители, които не могат да бъдат накърнявани. В случай на тяхно увреждане, молителят ще отговаря по всички действащи правила и норми от обективното право. Всеки правоимащ, в това число и осиновеният, е субект и на гражданското задължение да не вреди на другите с поведението си. Законодателното разрешение, очертаващо правомощията на съда след изменението на чл. 105 СК със ЗИДСК (ДВ, бр.
106/2023 г.) е базирано на доверието в това правосъзнание. С разпоредбата на чл. 105, ал. 4 СК е предвидено задължение за държавните органи и органите на местно самоуправление, които съхраняват информацията за дата, номер на дело и съд, постановил осиновяването, да я предоставят на поискалия 4 информацията, за да упражни правото по ал. 1, както и информация за произхода на осиновения или касаеща лично него, когато съдът е допуснал разкриването на данните със съдебно решение.
Съгласно възприетото в Решение № 161 от 19.01.2021 г. на ВКС по гр. д.
№ 1179/2020 г., IV г. о., ГК ограниченията на правото на личен живот на осиновения, част от което е и правото му да познава произхода си, трябва да се прилагат стеснително и с необходимия баланс между личния и обществения интерес. Това право може да бъде ограничено единствено ако се упражнява с намерението да се увредят правата на трети лица, или с неморална или користна цел. Също там е посочено, че доколкото производството по чл. 105 СК се развива по реда на част VI ГПК – „Охранителни производства“, при преценка дали искането на молителя за предоставяне на информация за произхода е продиктувано от неморални или користни подбуди или цели увреждане правата на трети лица, съдът следва служебно или по искане на прокуратурата, да събира доказателства в тази връзка и ако се установят такива намерения, молбата за предоставяне на информация за произхода следва да бъде оставена без уважение (така и Решение № 73 от 4.02.2026 г. на ВКС по гр. д. № 165/2025 г., III г. о., ГК)‘
В случая по делото е установено, че молителката е навършила 18годишна възраст, като и че същата е била осиновена при условията на пълно осиновяване от вписаните в акта за раждане лица – Л. Г. Д. и Н. Д.Н..
Разпечатката съдържа 44 от 57 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fcf4f5f3-4f29-43ac-a13b-21a6bf939679