Решение № 5759 от 11.09.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 5759 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Йоанна Н. Станева Въззивно гражданско дело № 20251100507679 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С решение № 5662 от 31.03.2025г., постановено по гр. дело № 69325/2024г. по описа на СРС, 125-ти състав е отхвърлен предявеният от П. Д. С. иск с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на „Юробанк България“ АД сумата от 441,69 евро, представляваща такса по договор за кредит № HL 22620 за периода от 12.08.2014г. до 05.07.2016г., за което вземане е издаден изпълнителен лист от 08.08.2016г. по гр. д. № 36988/2016г. от СРС, 71-ви състав поради погасяването на вземането по давност. С решението е осъдена П. Д. С. да заплати на „Юробанк България“ АД на основание чл. 78, ал.

3 ГПК сумата от 480 лева, представляваща извършени разноски в исковото производство.

Срещу така постановеното решение в законоустановения срок е постъпила въззивна жалба от П. Д. С.. В жалбата са изложени съображения, че предявеният иск е допустим и за ищцата съществува правен интерес и към настоящия момент от същия. Поддържа, че за всяко предприемано действие по принудително изпълнение на основание чл. 434, ал. 2 ГПК съдебният изпълнител трябвало да състави протокол, с който да изпълни фактическият състав на разпоредбата, за да било извършено принудително изпълнително действие. Такъв протокол не бил съставен и представен по делото. Предвид което нямало как да се породи ефектът на поисканото принудително изпълнително действие. Твърди, че самият процесуален представител на ответника бил посочил, че двете молби, внесени по изпълнително дело № 691/2016г. по описа на ЧС О.М., били нередовни. Изложени са подробни съображения, че двете молби не били произвели материалноправен ефект на 1 прекъсване на погасителната давност като дори да се приемело, че са прекъснали давността, то тяхното действие при очертаните от законодателя рамки на чл. 433, ал. 3, ал. 4 и ал. 5 ГПК било обезсилено с обратна сила. Счита, че кредиторът не бил предприел никакви действия за отстраняване на нередовността на внесените молби, поради което следвало да се приеме, че давността била изтекла само и единствено поради неговото бездействие. Искането към съда е да отмени решението и да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Юробанк България“ АД, с който се оспорва същата. Сочат, че не оспорват обстоятелството, че в действителност била настъпила перемпция по изп. дело № 691/2016г. по описа на ЧСИ О.М..

Както било посочено и в постановлението за прекратяване – от последното искане за извършване на действия- 14.07.2021г., били изтекли повече от 2 години, през които не било поискано извършването на каквото и да било действие. Съгласно приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 2/2023г. от 04.07.2024г. по тълк. дело № 2/2023г. на ОСГТК на ВКС прекратяването на изпълнителното производство при настъпване на условието по чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК ставало по право като се обезсилвали вече предприетите по делото изпълнителни действия, но „обезсилването на предприетите изпълнителни действия, като законна последица от прекратяване на делото, не се отнасяли до действията, с които законът свързвал един вече настъпил материалноправен ефект, какъвто бил прекъсването на погасителната давност по чл. 116, б. „в“ ЗЗД“. Поддържат, че нова давност започвала да тече от последното поискано изпълнително действие или от последното извършено такова, както и че извършеното действие имало материалноправен ефект- прекъсване на давността. Сочат, че в тълкувателното решение изрично било посочено, че кредиторът по изпълнително дело, допуснал с бездействие прекратяването му поради перемпция, не се лишавал от полезния материалноправен ефект на предприетите изпълнителни действия, вече прекъснали погасителната давност за вземането, не се лишавал и от възможността да прекъсне давността като поиска изпълнителни действия отново. Най-важното посочено в решението било, че „за давността и нейното прекъсване водещо значение има искането на кредиторавзискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсва, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора“. Считат, че независимо дали били платени таксите или не- поискването на действието било законосъобразно. Поддържат, че поискването от страна на взискателя на извършване на изпълнително действие не било опорочено по какъвто и да било начин поради обстоятелството, че ЧСИ не бил дал указания за внасяне на такси и не били внесени авансово същите. Сочат, че по изп. дело № 691/2016г. по описа на ЧСИ О.М. били депозирани две отделни молби- вх. № 7188/07.11.2019г. и вх. № 3346/14.07.2021г., което било видно и от удостоверение с изх. № 441/28.01.2025г. като нито една от двете молби не била върната, нито пък били дадени указания от ЧСИ за внасянето на авансови такси. Твърдят, че след прекратяването на изп. дело № 691/2016г. било образувано ново изпълнително дело под № 1034/2024г. по описа на ЧСИ С.Я., по което били наложени възбрани и запори върху имуществото на длъжника и по което бил приложен в оригинал изпълнителният лист. Това били действия, предприети в рамките на 5-годишния 2 давностен срок, който течал от 14.07.2021г. и които отново били прекъснали давността.

Сочат, че в първоинстанционното решение било посочено, че давността в процесния случай изтича на 15.07.2026г., което било обусловено от неправилното преценяване на молбата за образуване на новото изпълнително дело, в която освен искане за образуване били направени искания и за извършване на изпълнителни действия. Позовават се на разрешенията, дадени в Решение № 50017 от 27.03.2023г. по гр. дело № 720/2022г. на ВКС, съгласно които погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на вземането от длъжника. Длъжникът можел да се позове на давност, изтекла в хода на делото, но такъв довод бил винаги неоснователен. Искането към съда е да отхвърли предявения иск.

Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за установено следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни материални норми. Решението е и правилно, като на основание чл. 272 ГПК въззивният състав препраща към мотивите, изложени от СРС. Независимо от това и във връзка с доводите в жалбата е необходимо да се добави и следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 от ГПК за установяване недължимост на парично вземане, предмет на издаден изпълнителен лист от 08.08.2016г. въз основа на издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК от 08.08.2016г. по ч.гр. дело № 36988/2016г. по описа на СРС, 71-ви състав, по доводи за погасяване на правото на принудително изпълнение по давност поради непредприемане на действия за принудително изпълнение в петгодишен период след 22.11.2017г. /датата на извършеното плащане от страна на купувача по проведената публична продан/.

Предпоставките за допустимост на този отрицателен установителен иск, обосноваващи правния интерес от него, са следните: 1) изпълнителното основание да е издадено и влязло в сила за ищеца /т. е. стабилизирано/; 2) принудителното изпълнение да е предстоящо или висящо, но не и вече реализирано /в противен случай, искът не може да е отрицателен установителен, а осъдителен/; 3) искът да е основан на новонастъпили факти, които не са преклудирани – настъпили след момента, до който е било възможно да се навеждат възражения в съответното производство, по което е издадено изпълнителното основание: края на съдебното дирене в исково производство /ако такова е провеждано/, момента на сключване на съдебната или арбитражна спогодба, момента на изтичане на срока за възражение срещу заповед за изпълнение /ако такова не е било подадено/.

В случая ищецът обосновава предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 от ГПК с фактическото твърдение, че удостоверените вземания са покрити с изтекла петгодишна погасителна давност, поради което предявеният иск е допустим. На следващо място, по делото не се твърди и не се установява процесната сума да е била погасена чрез плащане.

При предявен отрицателен установителен иск по чл. 439 от ГПК в тежест на ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /исково производство/, са настъпили факти /с оглед въведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок/, които водят до погасяване на установеното изпълняемо право от ответника.

3

Предвид въведеното основание за недължимост на сумите ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства, обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на чл. 115 и чл. 116 от ЗЗД.

В конкретния случай на етапа на въззивното производство между страните по делото не са спорни следните обстоятелства: че на 08.08.2016г. по гр.д. № 36988/2016г. /в рамките на заповедно производство, по заявление на ответника по чл. 417 ГПК/ е издаден изпълнителен лист за сумата от 214 055,83 евро - част от дължима главница в общ размер 260 694,64 евро по договор за рефинансиране на кредит и покупка на имот от 06.06.2007г., ведно със законната лихва от 06.07.2016г. до окончателното плащане, договорна лихва от 34 806,65 евро от 10.08.2014г. до 05.07.2016г., такса по кредита от 1137,52 евро от 12.08.2014г. до 05.07.2016г., сумата от 19216,39 лева, разноски по делото, като по молба на ответника от 17.08.2016г. е образувано изп. д. № 20168460400619, както и че с решение по гр.д. № 8387/2017г. на СГС, влязло в сила на 11.09.2018г., е установено вземането по заповедта, с изключение на вземането за таксата – същото е установено за сумата от 441,69 евро, като за горницата искът е отхвърлен; както и че в хода на изпълнителното дело е проведена публична продан, като на 20.11.2017г. в СлВп е вписано постановление за възлагане на имот при продажна цена 340 666 лева; че на 22.11.2017г. в полза на взискателя са преведени 328 466,79 лева като към тази дата непогасена с преведената сума е била 1137,52 евро, такса; че на 28.05.2024г. ЧСИ е констатирал, че изпълнителното дело е прекратено на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК с влязло в сила постановление; че към датата на предявяване на иска ответникът е образувал ново изпълнително дело против ищцата. Безспорно е, че на 14.07.2021г. взискателят е поискал налагане на запор върху банкова сметка на ищцата, по което искане ЧСИ не е процедирал.

От приетия препис от молба с вх. № 3346 от 14.07.2021г. по описа на ЧСИ М. се установява, че „Юробанк България“ АД са поискали да бъдат продължени изпълнителните действия по изпълнителното дело като бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника.

Приет е препис от съобщение от ЧСИ М., адресирано до П. С., в което е посочено, че с молба с вх. № 3346/14.07.2021г. взискателят е поискал да бъдат наложени запори върху банковите сметки на длъжника П. С., както и че взискателят „Юробанк България“ АД не бил уведомен от съдебния изпълнител за дължима такса за налагане на запорите върху паричните вземания на длъжника, отчитани по банкови сметки; взискателят не бил внасял дължима такса за извършване на поисканите изпълнителни действия; не били извършвани изпълнителни действия на основание молба с вх. № 3346/14.07.2021г.