Определение № 105 от 28.04.2021, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 105 гр. Пловдив , 28.04.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, X СЪСТАВ в закрито заседание на двадесет и осми април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Пламен П. Чакалов

Румяна И. Андреева

Бранимир В. Василев като разгледа докладваното от Бранимир В. Василев Въззивно частно гражданско дело № 20215300501035 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл. 278 ал.1 във вр. с чл.413 ал.2 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, седалище и адрес гр.София, чрез пълномощника им юрисконсулт П.Б. против разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №2198/25.02.2021г. по ч.гр.д. № 3549/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940 в частта му, с която се претендира присъждане на 43,34 лева – договорна лихва, 218,20 лева – мораторна лихва.

Жалбоподателят твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно, защото по делото липсват неравноправни клаузи и това стана ясно при анализ на клаузата по договора става ясно, че договора съответства на ЗПК. Иска се отмяна на обжалваното разпореждане и издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК изцяло.

Съдът, като анализира доказателствата по делото и направените в жалбата възражения, приема за установено следното:

Частната жалба изхожда от надлежна страна и е в законния по чл.275 от ГПК срок, като процесуално допустима подлежи на разглеждане по същество.

РС Пловдив е приел, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит, сключен с потребител относно договорна лихва, процент на ГПР и неустойка.

Тези изводи на РС Пловдив са правилни. Съобразно чл.411 ал.2 т.3 от ГПК заповед за 1 изпълнение не се издава ако съдът прецени, че е налице обоснована вероятност за наличие на неравноправна клауза в договор сключен с потребител. Точно такъв е извода на РС Пловдив, за да откаже частично издаването на исканата заповед. Правното основание на съда препраща към нормите на чл.143 от ЗЗП. В казуса за отказ на съда е достатъчно да се констатира само обоснована вероятност или възможност за наличие на такава неравноправна клауза, без да е необходимо това да е доказано по категоричен начин. Съдът не е посочил по конкретно по какви причини смята тази вероятност да е обоснована, но и при бегъл поглед на договора за кредит е видно, че ГПР с посочена стойност от 49,063 %, не отговаря на действителността. Това е така, защото погасителния план е с посочена вноска за седмица 25,87 лв., а в погасителния план вноската с неустойка по чл.8 от договора е поголяма 37,60 лв. Неустойката по чл.8 от ДПК е разход по кредита, съществуващ от първата до последната вноска по погасителен план. Така реално се заобикаля ограничението на ГПР по чл.19 ал. 4 ЗПК, което не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя- чл. 143 ЗЗП. Ето защо изводите на ПРС намират опора в тълкуването на закона и на част от съдебната практика. Ето защо приложението на чл.411 ал.2 т.3 от ГПК е законосъобразно. Ако заявителят намира, че изводите на съда не са напълно аргументирани, то за него остава възможността да си докаже правата по потребителския договор по исков ред, като в този случай спорът ще бъде решен със сила на пресъдено нещо. В казуса това не се изисква от закона.

По така изложените съображения, частната жалба се намери за неоснователна. Обжалваното разпореждане е правилно и следва да се потвърди. Поради което и на основание чл.413 ал.2 от ГПК във връзка с чл.278 от ГПК съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждането обективирано в Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК с №2198/25.02.2021г. по ч.гр.д. № 3549/2021г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК 203670940 в частта му, с която се претендира присъждане на 43,34 лева – договорна лихва, 218,20 лева – мораторна лихва.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2