Решение № 1094 от 26.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1094 гр. Пловдив, 26.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Недялка Д. Свиркова Петкова

Членове:

Николай К. Стоянов

Елена З. Калпачка като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20235300502004 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435, ал.2,т.7 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№15604/09.05.2023 г. на ЧСИ Петя Николова, рег.№ 911, подадена от „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049, чрез юрк. М., длъжник по изп.д.№353/2023 г. по описа на ЧСИ Николова, с рег.№ 911 в КЧСИ, против разпореждане на съдебния изпълнител от 02.05.2023 г., с което е отказано намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение до минималния размер предвиден в чл. 10,ал,1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Взискателят Г. Й. А., ЕГН ********** не заявява становище по жалбата.

В писмените си мотиви по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният изпълнител изразява становище за неоснователност на жалбата.

Съдът, след преценка доводите в жалбата, мотивите на ЧСИ, представените доказателства и материалите по изпълнителното дело, намира следното по отношение допустимостта и основателността на жалбата:

Изпълнителното дело е образувано по молба от 23.03.2023 г., подадена от взискателя Г. Й. А., за събиране на непогасено парично задължение от длъжника „Дженерали Застраховане“ АД за следните суми: 21 463.09лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от настъпила на 06.12.2018г. в гр.Пловдив трудова злополука, 4 554.94лв. обезщетение за забавено плащане на главницата в размер на законната лихва от 28.03.2019г. до датата на сезиране на съда 29.04.2021г., както и след този ден до изплащане на сумата, и направените по делото разноски от 2336.70лв. За образуване и процесуалното си представителство по изпълнителното дело длъжникът е упълномощил адвокат Х. Д., при уговорено адвокатско възнаграждение в размер от 1700 лева. Поканата за доброволно изпълнение е връчена на длъжника на 24.03.2023 г., който е погасил дълга в срока по чл.428,ал.1 от ГПК.

1

На 30.03.2023 г. е депозирал и молба с вх.№ 11631 , с искане за намаляване от съдебния изпълнител на претендираното от взискателя адвокатско възнаграждение до минималния размер предвиден в чл. 10,ал,1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, като се излага становище, че същото не кореспондира с правната и фактическа сложност на делото.

С обжалваното разпореждане от 02.05.2023 г. възражението на длъжника за прекомерност е прието за неоснователно и съдебният изпълнител е оставил молбата без уважение.

При така установените обстоятелства по изпълнителното дело, съдът изведе следните правни изводи:

Съдът намира, че жалбата по чл. 435 ГПК е подадена от процесуално легитимирано лице - длъжникът по изпълнението, в рамките на преклузивния двуседмичен срок по чл.

436, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на съдебния изпълнител. Съгласно нормата на чл. 78, ал. 5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер, съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. Преценката за правната и фактическа сложност на изпълнителното дело следва да се извърши с оглед всички факти, сочещи за обема и сложността на оказаната по делото правна помощ, като се вземат предвид извършените процесуални действия и други обстоятелства, определяща правна и фактическа сложност на делото. В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство освен първоначалната молба по чл. 426 ГПК, с която е сезиран частният съдебен изпълнител, процесуалният представител на взискателя не е извършил никакви други процесуални действия, насочени към удовлетворяване на паричното вземане, като съдът съобразява и извършеното в срока за доброволно изпълнение плащане от длъжника. При тази хипотеза съдът приема, че изпълнителното дело не е усложнено от фактическа и правна страна и взискателят има право на адвокатско възнаграждение единствено за образуване на изпълнителното дело по чл. 10,ал,1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в редакцията към датата на сключване на договора, в размер на 200 лева, доколкото извършеното от пълномощника му процесуално действие по изпълнителното дело се изчерпва единствено до подаването на молба за образуването му. Съдът приема, че на процесуалния представител на взискателя не се дължи възнаграждение за процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане по т.2 на чл. 10,ал.1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, при липса на доказателства за извършени такива по настоящото изпълнително дело.

Длъжникът „Дженерали Застраховане“ АД е догасил дълга в срока по чл.428,ал.1 от ГПК и по този начин се е освободил от отговорността за разноските по чл. 10, ал. 1,т.2 от НМРАВ. Поради изложеното разпореждането на съдебния изпълнител, с което е отказано намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя за заплатено адвокатско възнаграждение е неправилно и следва да отменено, а размерът на адвокатското възнаграждение намален до минимално предвидения в Наредба №1/09.07.2004г. от 200 лева.

По отношение на разноските:

Независимо от изхода на спора, разноски на жалбоподателя не следва да бъдат присъждани. Общото правило за дължимост на разноски в производството по чл. 435 ГПК не е приложимо за хипотезата на жалба в частта за начислени от ЧСИ разноски по изпълнението. За този извод съдът съобрази, че от начислените разноски може да се оплаче не само длъжникът, но и взискателят. Това е така, защото всяка страна в производството по ГПК може да е недоволна от разпределението на отговорността за разноски. За разноските в 2 изпълнителното производство страната следва първоначално да сезира с възражение съдебния изпълнител, а ако остане недоволна от произнасянето на съдебния изпълнител, то може да сезира съда с жалба срещу постановлението в частта за разноските. Така уреденото производство е идентично с това по чл. 248 ГПК, поради което и съдът приема, че за производството с предмет отговорността за разноски в изпълнителното дело приложими са правилата за производството по чл. 248 ГПК по исковото дело. Производството по чл. 248 ГПК е продължение на делото във връзка с дължимостта и размера на направените съдебни разноски по делото. Това производство не е самостоятелно, а е способ за защита срещу неправилен съдебен акт в частта за разноските по делото без да се обжалва решението по предмета на делото. Произнасянето на съда по молба по чл. 248 ГПК е по направено искане за коригиране на съдебен акт, за който вече съдебни разноски са присъдени и за това производство не се следват нови съдебни разноски. Предметът на производството по чл. 248 ГПК не е самостоятелен като предмет на адвокатска защита и не следва да се допуска кумулиране на нови задължения за разноски в процеса относно дължимите съдебни разноски. По същите съображения не се дължат съдебни разноски и за производството по обжалване на определението по чл. 248 ГПК. Не следва да се допуска кумулиране на нови задължения и за съдебни разноски в процеса относно разноските (в този смисъл определение № 489/17.10.2017 г. по ч. гр. д. № 3926/2017 г., IV г. о., ВКС, определение № 933/17.09.2018 г. по ч. гр. д. № 2845/2018 г., IV г. о., ВКС, определение № 254/05.08.2020 г. по ч. т. д. № 810/2020 г., I т. о., ВКС, определение № 278/01.07.2020 г. по ч. гр. д. № 1338/2020 г., III г. о., ВКС и др.). При така възприетото искането на жалбоподателя за присъждане на съдебни разноски не следва да се уважава.

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ разпореждане от 02.05.2023 г. по изп.д.№353/2023 г. по описа на ЧСИ Петя Николова, рег.№ 911 в КЧСИ , в частта, с която е отказано намаляване поради прекомерност на разноските на взискателя Г. Й. А., ЕГН **********, за заплатено адвокатско възнаграждение до минималния размер предвиден в чл. 10,ал,1, т. 1 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и вместо това ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА на 200 лева, разноските дължими по изп.д.№ 353/2023 г. от длъжника „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК 030269049 на взискателя Г. Й. А., ЕГН **********, за заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3