Определение № 3137 от 08.10.2025, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3137 гр. София, 08.10.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XVI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Николов

Членове:

Силвия Б. Русева

Михаела П. Михова като разгледа докладваното от Силвия Б. Русева Въззивно частно наказателно дело № 20251100606262 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.243, ал.8 НПК.

Подаден е въззивен протест срещу Определение – Рег.№ 3487/12.08.2025г., постановено по ЧНД № 11524/25г., по описа на Софийски районен съд,НО, 12 състав, с което първоинстанционния съдия е отменил Постановление на СРП от 1.07.2025г. /изведено в деловодството на СРП на 2.07.2025г./ за прекратяване на наказателно производство по ДП № 1705/2022г., по описа на 1 РУ-СДВР, пр.пр. 37500/2022г., по описа на СРП, тъй като прокурорът е счел, че на 25.06.2025г. е изтекла относителната давност по чл.80,ал.1 от НК, изключваща наказателното преследване.

Във въззивния протест, прокурорът е изложил следните аргументи:

За да отмени постановлението за прекратяване, СРС е приел за неправилен извода на прокурора от СРП, че давността за наказателно преследване за конкретното деяние е изтекла, предвид обстоятелството, че не е била прекъсвана от действията, предприети от органите на досъдебното производство. СРС не се е съгласил с този извод и е посочил в атакуваното определение, че изложеното от прокурора би било релевантно в случай, че наказателното производство е образувано срещу конкретно лице, но доколкото делата вече се образуват срещу неизвестен извършител и въз основа на данни за извършено престъпление, то всяко действие, насочено към доказване на това престъпление, е годно да прекъсне предвидените давностни срокове.

Прокурорът не е съгласен с тези правни изводи на СРС, които според него са и несъобразени със съдебната практика /която е непротиворечива и в обратната насока/, поради което и счита атакуваното определение за неправилно и незаконосъобразно.

Прокурорът счита още и, че за да бъде прекъсната относителната 1 давност, следва органите на досъдебното производство да са предприели, в досъдебната фаза, действия, които да са насочени към наказателно преследване на определено лице за конкретно престъпление - привличане на конкретното лице в качеството му на обвиняем, негов разпит в това му качество, внасяне на обвинителен акт в съда. Действията по събиране на доказателства, обаче в наказателния процес, според прокурора, не водят до прекъсване на давността. В подкрепа на това си виждане, прокурорът сочи съдебна практика - Решение № 117 от 9.03.2010 г. на ВКС по н. д. № 774/2009 г.. III н. о. и продължава, че не всяко действие на надлежните органи е годно за започване на наказателно преследване, а само действията, с които лицето се привлича в качеството на обвиняем, съответно и само те са годни да прекъснат давността за наказателно преследване. Поради тези си правни възприятия, прокурорът счита за незаконосъбразни изводите на СРС, че доколкото производството не е образувано срещу конкретно лице, то достатъчно е предприемане на усилия за попълване на доказателствената съвкупност от органите на досъдебното производство, за да бъде прекъсната давността.

Давността за изключване на наказателното преследване тече спрямо конкретно лице – дееца, дори по делото същият да не е привлечен в качеството му на обвиняем за конкретно извършено от него престъпление. Поради това и основанията за прекъсване на давността, според прокурора, са строго индивидуални, а нормата на разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от НК не подлежи на разширително тьлкуване и предвижда изрично, че давността се прекъсва с всяко действие срещу лицето, срещу което е насочено преследването. В конкретния случай обаче, такива действия срещу конкретно лице не са били предприети, тъй като не са намерени основания за това.

Поради всичко изложено, прокурорът счита Определение – Рег.№ 3487/12.08.2025г., постановено по ЧНД № 11524/25г., по описа на Софийски районен съд,НО, 12 състав за незаконосъобразно и неправилно и моли СГС да го отмени и да потвърди Постановление за прекратяване на наказателното производство на Софийска районна прокуратура от 1.07.2025г., /изведено в деловодството на СРП на 2.07.2025г./, постановено по ДП № 1705/2022г., по описа на 1 РУ-СДВР, пр.пр. 37500/2022г., по описа на СРП.

Така подаденият въззивен протест, настоящият състав на СГС намира за допустим, а разгледан по същество, е основателен.

След запознаване с доводите във въззивният протест и доказателствата по делото, настоящият състав на СГС установи следното:

Досъдебно производство № 1705/2022 г., по описа на 01 РУ-СДВР, пр. пр. 37500/2025 г., по описа на СРП, е образувано на 20.10.2022 г., за деяние по чл. 133, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, извършено на 25.06.2022 г., в гр.София.

С постановление от 01.07.2025 г., /изведено в деловодството на СРП на 2.07.2025г./, на СРП, наказателното производство е прекратено на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл. 24, ал.1, т.3 от НПК, с оглед констатация на наблюдаващия прокурор за изтекла относителна давност за наказателно 2 преследване.

С Определение – Рег.№ 3487/12.08.2025г., постановено по ЧНД № 11524/25г., по описа на Софийски районен съд, НО, 12 състав, първоинстанционния съдия е отменил постановлението на СРП за прекратяване на наказателно производство по ДП № 1705/2022г., по описа на 1 РУ-СДВР, пр.пр. 37500/2022г., по описа на СРП, със следните аргументи:

След измененията в НПК, наказателното производство се образува за извършено престъпление, а не срещу лице, било то и неизвестно и при това положение, действията на органите на досъдебното производство, насочени към доказване на факта на престъплението и установяване на неговия автор, а в случая са извършени множество действия по разследването - разпити на свидетели, разпит на свидетел чрез ЕЗР, назначена и приобщена е СМЕ и т.н. и, тъй като всяко едно от тях е било насочено към събиране на доказателства за установяване факта на извършеното престъпление и неговия автор, то давността по чл. 80, ал. 1, т. 5 от НК е била прекъсвана многократно с всяко едно действие по разследването и не е изтекла. Наказателното производство е образувано на 20.10.2022г. за деяние по чл. 133, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.

1 от НК, извършено на 25.06.2022г., като не е изтекла и абсолютната давност за наказателно преследване по чл. 81, ал. 3 от НК.

Настоящия състав на СГС намери за установено и следното:

Досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК на 20.10.2022г., с постановление на прокурор от СРП за престъпление по чл.

133, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2, вр. ал.1 от НК. Срокът за разследване по делото е бил удължаван многократно, разпитани са свидетелите, протичащи от делото и имащи отношение към събитията, предмет на разследване, назначена и приобщена е СМЕ, както и ВТЕ и множество писмени доказателства.

Доколкото изводите на прокурора и на СРС не касаят приетата фактическа обстановка по повод на извършеното деяние, настоящият състав на СГС намира за ненужно да се спира на нея, а и, когато наказателното производство е прекратено единствено поради изтекла давност за наказателно преследване, както е в настоящия случай, проверката на съда се заключава единствено до правилното приложение на материалния закон.

СГС обаче е длъжен да посочи, защо намира протестът на прокурора за основателен и не приема правните изводи на СРС, заради които е отменил постановлението за прекратяване на ДП № 1705/2022г., по описа на 1 РУСДВР, пр.пр. 37500/2022г., по описа на СРП.

За престъплението по чл. 133, ал. 1, вр. чл. 129, ал. 2 от НК се предвижда наказание до една година „Лишаване от свобода“ или „Пробация“, съответно относителната давност, изчислена според разпоредбата на чл. 80, ал. 3, вр. ал.

1, т. 5 от НК, е три години от датата на извършване на деянието – в конкретния случай 25.06.2022г.

В прекратителното постановление, прокурорът е приел, че тази давност е изтекла, тъй като „….Действия по разследването и процесуално-следсвени действия против конкретно лице, вкл. и привлечено в качеството му на 3 обвиняем , не са извършвани, поради което давностният срок не е бил прекъсван“ и относителната давност е настъпила на 25.06.2025г.

С горния правен извод се съгласява и настоящата въззивна инстанция по следните аргументи:

Коректни са изводите на наблюдаващия прокурор относно липсата на действия по разследването, с които да е била прекъсвана погасителната давност за наказателното преследване, тъй като извършителят на деянието не е бил разкрит в хода на разследването. В случая, наказателното производство е образувано срещу неизвестен извършител, поради което не може да се приеме, че с това действие е прекъсната относителната давност срещу конкретен престъпен деец. По досъдебното производство не е осъществено действие по разследването от естество да прекъсне давностен срок - привличане на обвиняем, разпит на обвиняем, внасяне на обвинителен акт в съда срещу конкретно лице. Действията по разследване, насочени само към разкриване факта на извършено престъпление и, които не са предприети за преследване на определено лице, не са годни да прекъснат давността за наказателното преследване. Не само, че константната съдебна практика е непротиворечива и е в тази насока, но и в същата насока е и запазилото значението си в основната си част Тълкувателно решение № 96 от 01.11.1961 г. по н. д. № 76/1961 г. на ОСНК на ВС, че давността се прекъсва с привличането на лицето в качеството на обвиняем.

В настоящият случай, наказателното производство не е възбудено срещу конкретно лице, а е било водено срещу неизвестен извършител и въпреки множеството предприети действия по разследване, автор на деянието не е открит и не е привличано и лице в качеството му на обвиняем, поради което не са извършени конкретни действия за преследване на извършител на престъплението, които да са от естество да прекъснат относителната погасителна давност и правилно наблюдаващият прокурор е преценил, че тя е изтекла и е постановил прекратителното постановление. Изтичането на давността по чл.80,ал.1,т.5 от НК е обективен юридически факт, изключващ възможността за продължаване, както на действията по разследването, така и на оперативно-издирвателни действия за установяване на евентуалния извършител на деянието, тъй като препятства реализирането на наказателна отговорност спрямо евентуалния извършител.

Изтеклата погасителна давност е абсолютно основание за прекратяване на наказателното производство, независимо от обстоятелството дали по делото е извършено пълно и всестранно разследване, респ. дали е изчерпан потенциалът за попълване на делото с доказателствени източници, относими към предмета на доказване, като тук нямат значение дори пасивността на надлежните органи по отношение на наказателното преследване спрямо конкретно лице или бавността при извършване на процесуалните действия в досъдебното производство.

4

Необосновани, изолирани от останалата съдебна практика, включително и задължителната такава и неприемливи са правните изводи на СРС, че:

„…изложеното от прокурора би било релевантно към момента, към който НПК предвиждаше образуване на наказателно производство срещу конкретно лице или неизвествен извършител. В този смисъл са и теоретичните постановки, уреждащи въпроса с давността. Учените пеналисти са разработвали и надграждайки теорията, винаги във връзка с правата на лицето, срещу което се води производството или с тези на обвиняемия, или подсъдимия.

След измененията в НПК, наказателното производство се образува…за извършеното престъпление, а не срещу лице, било то и неизвестно.

При това положение, действията на органите на досъдебното производство би следвало да са насочени към доказване на престъплението и установяване на неговия автор/и…..

Събирането на всички тези доказателства е било насочено именно към установяване на престъплението и неговия автор, като последното ПСД е извършено на 10.04.2025г….,предвид което….давността по чл.80,ал.1,т.5 от НК е прекъсвана многократно и не е изтекла.“

Поради всичко горе изложено, настоящата въззивна инстанция споделя правните изводи, релевирани в прекратителното постановление на СРП, че извършените действия по разследването не са довели до прекъсване на давността и тя следва да се счита за изтекла от 25.06.2025 г. Следователно, налице са основания за прекратяване на воденото наказателно производство, което обстоятелство правилно е било съобразено от страна на наблюдаващия прокурор от СРП.