Решение № 3478 от 21.09.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3478 гр. София, 19.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 102-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря ЮЛИАНА В. ИЛИЕВА като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ Б. ВАСИЛЕВ Административно наказателно дело № 20211110209141 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.59 – чл.63 от ЗАНН .

Образувано е по жалба на Е.Д.М., който представлява юридическото лице „ЕЛВИС ДМ” ЕООД, срещу Електронен фиш (ЕФ) сер. К № 4189153, издаден на 25.11.2020г. от СДВР, с което на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се посочва, че обжалваният електронен фиш бил неправилен, незаконосъобразен, защото били допуснати нарушения на процесуалния закон и неправилно бил приложен материалният закон. Сочи се, че нямало описание на фактическите обстоятелства и мястото на извършване на деянието, а също така не са посочени индивидуализиращите белези на твърдяното нарушение, с което била нарушена разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, адресирана към наказващия административен орган. В жалбата се твърди също, че следвало да бъде проверено дали са изпълнени изискванията на Наредба № 8121з-532/12.05.2015г. на МВР за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства за контрол на правилата за движение по пътищата (обн., ДВ, бр.36 от 2015г., изм. и доп., бр.6 от 2018г.), съдържаща правила, гарантиращи законосъобразното протичане на този процес, като в тази връзка жалбоподателят посочва, че липсвал изискуемия протокол за употреба на техническото средство, както и негова снимка за позиционирането му на мястото на твърдяното нарушение. Според жалбоподателя имало нарушение и на разпоредбата на чл.57, ал.1, т.4 от ЗАНН, т. к. нямало никакви данни за лицето, на което е наложено административното наказание, защото били посочени грешни обстоятелства при установяване на извършителя. Отправено е искане за отмяна на оспорвания ЕФ.

В съдебно заседание жалбоподателят Е.Д.М., редовно призован, не се явява и не изпраща 1 процесуален представител.

Въззиваемата страна (и наказващ орган) – ОПП-СДВР, редовно призована, също не изпраща представител и не взема отношение по жалбата.

Съдът, като обсъди доводите на страните, служебно провери атакувания електронен фиш, извърши анализ на събраните по делото доказателствени материали (поотделно и в съвкупност), съобрази законовите разпоредби, приема за установено следното:

По фактическите обстоятелства и доказателствените материали:

Посредством запис от мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение тип „TFR-1 M” с радарен скоростомер „Трафик радар TR 4D” с фабр. № 560 монтирана на служебен автомобил на ОПП-СДВР с рег. № С 2184 МР (вж. л.14), било установено, че на 24.11.2020г., в 13:06.31 ч., в гр. София, по ул. „Околовръстен път”, с посока на движение от бул. „България” към бул. „Братя Бъкстон”, и срещу № 13 на улицата, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка/модел „Мерцедес ГЛ 450 4-матик” с рег. № *** (собственост на „ЕЛВИС ДМ” ЕООД – вж. л.9) се движело със скорост от 95 км/ч., при въведено ограничение от 50 км/ч. (вж. 4 бр. снимки – л.8). Изготвен бил клип № 15286 към съответна полицейска преписка.

Нарушението било установено чрез мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение с наименование „TFR-1 M” заедно с радарен скоростомер „Трафик радар TR 4 D” с фабр. № 560, която била вписана в Регистъра на „одобрен тип” средства за измерване на БИМ под № 4835, със срок на валидност до 24.02.2020г. (вж. л.11). На съдебния състав е служебно известно, че видео-радарните системи подлежат на задължителна първоначална и последващи проверки на една година, като в случая е представен 1 бр. протокол за последващата проверка № 438-20 от 30.10.2020г. (л.13).

Въз основа на този видеоматериал, неизвестно лице от СДВР издало обжалвания ЕФ сер. К № 4189153 за това, че на 24.11.2020г., в 13:06 ч., в гр. София, по ул. „Околовръстен път”, с посока на движение от бул. „България” към бул. „Братя Бъкстон”, и срещу № 13 на улицата, с посоченото МПС – лек автомобил марка/модел „Мерцедес ГЛ 450 4-матик” с рег. № ***, собственост на „ЕЛВИС ДМ” ЕООД (вж. л.9), е извършено нарушение за скорост , установено с горното техническо средство, като в ЕФ било записано, че разрешената скорост на движение е 50 км/ч., а установената – 92 км/ч., т. е. допуснато е превишение на разрешената скорост с 42 км/ч.

Поради това и на осн. чл.189, ал.4 вр. чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП на въпросното физическо лице (жалбоподател по делото) било наложено административно наказание „глоба” в размер на 600 (шестстотин) лева.

Посоченият ЕФ бил връчен с разписка на жалбоподателя на 05.05.2021г. (вж. л.12), след което с жалба от 17.05.2021г. ЕФ е обжалван пред СРС.

Според извадката от информационната система на ОПП-СДВР собственици на въпросното превозно средство към 07.02.2019г. са дружеството „ЕЛВИС ДМ” ЕООД и К.Г.М. (вж. л.9).

Изложените фактически обстоятелства съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателствени материали: писмените доказателства, приобщени по надлежния ред на чл.283 от НПК: писмо от ОПП-СДВР (л.7), GPS-приложение (л.8), справка от ОПП-СДВР за собственост на автомобила (л.9), Заповед № 8121з-931/30.08.2016г. на министъра на вътрешните работи (л.10), удостоверение № 10.02.4835 за „одобрен тип” средство за измерване (СИ) (л.11, 23, 2

45), справка за съставени/връчени електронни фишове (л.12), протокол № 4-38-20 от 30.10.2020г. за последваща проверка (ПП) на средството за измерване (л.13, 44), протокол за използване на техническото средство за процесната дата (л.14), ежедневна форма на отчет на полицейския патрул (л.16), писмо от ГД „НП” – МВР (л.17, 46), писмо-справка изх. № 57-00-150-1/12.07.2021г. от БИМ (л.22), инструкция и описание на действието на техническото средство (л.23гръб-39), писмо от 14.07.2021г. от ОПП-СДВР (л.42), писмо от 13.05.2019г. от Столична община (л.498) със схема на организацията на движението в пътния участък (л.50-58), както и вещественото доказателство:

4 (четири) бр. фотоснимки на МПС (л.8).

По делото няма разпитвани свидетели и затова към конкретния случай няма относими гласни доказателства.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и имат доказателствена сила за посочените в тях обстоятелства, като поради това съдът ги кредитира изцяло. Въз основа на тези доказателства се установява датата, часа и мястото на нарушението и автомобилът, с който е извършено въпросното административно нарушение, но писмените доказателства не установяват твърдяното ограничение на максимално разрешената скорост, което се твърди в ЕФ (50 км/ч. – бел. с.), точната стойност на отчетената скорост (в ЕФ тя е 92 км/ч., а на снимковия материал – 95 км/ч.), както и точното превишение на разрешената скорост – в ЕФ е отразено превишение от 42 км/ч., а на снимковия материал с оглед данните в него превишението на максимално допустимата скорост би следвало да бъде 45 км/ч. Писмените документи установяват също така, че става въпрос за мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, която е монтирана на служебен автомобил на пътната полиция с данни за регистрационен номер (вж. л.13гръб, 14гръб). Отделно от това, от писмените доказателства по делото безспорно се установява и собствеността върху въпросния автомобил към датата 07.02.2019г.

Доколкото доказателствената съвкупност, събрана по реда на НПК, е еднопосочна, взаимно обусловена и достоверна, на осн. чл.305, ал.3, изр.2 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН съдът намира, че не се налага по-подробен анализ на събраните по делото доказателства и приема за безспорни изложените фактически изводи.

Въз основа на установените фактически обстоятелства, се налагат следните правни изводи от страна на първостепенния съд:

Жалбата е подадена от легитимирана страна (наказаното физическо лице), при спазване на преклузивния срок по чл.59, ал.2, изр.2 от ЗАНН вр. чл.189, ал.8 от ЗДвП (ЕФ е връчен на 05.05.2021г., а по пощата с писмо от 17.05.2021г. е подадена жалбата), като същата е насочена срещу подлежащ на обжалване (съдебен контрол) административно-наказателен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

По правило, при разглеждане на дела по оспорване на електронни фишове районният съд е винаги инстанция по същество (арг. чл.63, ал.1 от ЗАНН) и като такава следва да провери законността, т. е. дали правилно е приложен материалният закон и дали са спазени процесуалните изисквания при издаването на санкционния акт, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя (арг. чл.314, ал.1 от НПК вр. чл.84 от ЗАНН). В изпълнение на това си правомощие настоящият съдебен състав служебно констатира, че е допуснато съществено процесуално 3 нарушение при съставянето на оспорвания ЕФ, което е основание за неговата отмяна.

Законът точно и изчерпателно в чл.189, ал.4 от ЗДвП въвежда понятието електронен фиш, както и необходимите законови предпоставки за валидността на същия. За разлика от общите процедурни правила по ЗАНН, изискващи двуетапност на извънсъдебната фаза, а именно – започване на административно-наказателното производство със съставяне на Акта за установяване на административно нарушение (АУАН) и завършването му (при доказано административно нарушение) с издаване на наказателно постановление (НП) от конкретен наказващ орган, разпоредбата на чл.189, ал.4 от цит. з. урежда и допуска изключение от тези общите правила. В този смисъл издаването на електронния фиш е подчинено на строго определени условия, визирани в разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП, а именно: нарушението да е установено и заснето с техническо средство, и в отсъствието на контролен орган и на нарушител . Това налага категоричният извод, че издаването на ЕФ е строго лимитирано и възможно само в случаите, в които съответните технически средства са позиционирани предварително, т. е. стационарни, със съответните предварително обозначения за съществуването им и тези средства функционират при автоматичен режим, който сам по себе си не налага наличието на обслужване от страна на контролните органи – именно в този смисъл следва да се разбира употребеното в закона „в отсъствие на контролен орган” . Във всички останали случаи на използване на мобилни системи за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, наличието на т. нар. „човешки фактор” и тяхното непосредствено използване и обслужване от контролен орган, приложението на разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП е изключено и за установяване на нарушения на правилата на ЗДвП с тези технически средства следва да се спазват общите правила и ред на ЗАНН – съставянето на АУАН и издаването на НП.

В конкретния случай, за съставянето на ЕФ сер. К № 4189153 контролният орган е използвал мобилна система за видеоконтрол на нарушенията тип „TFR-1 M” заедно с радарен скоростомер „Трафик радар TR-4 D” с фабр. № 560, която е монтирана на служебен автомобил на ОПП-СДВР, което означава, че същата се обслужва по време на работа от съответните полицейски служители от патрула (вж. протокол за ползване на АТСС и ежедневна форма на отчет – л.14, 16).

При установяване на административно нарушение за полицейските служители се поражда задължение за спиране на водача на МПС, с което е извършено нарушението, за да бъде установена неговата самоличност, да му бъде показан клипът относно нарушението, изготвен от техническото средство, и да му съставят АУАН. В разглеждания случай, административното наказание на жалбоподателя е наложено с електронен фиш, а не с издадено по общите правила наказателно постановление, като по принцип тази възможност е предвидена, но само при спазването на съответните правила за това. Доколкото обаче процедурата е значително пооблекчена от тази по ЗАНН, то законът определя точно и изчерпателно условията, при които се издава ЕФ. При формулировката на чл.189, ал.4 от ЗДвП, и установеното по делото използване на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията, която функционира в присъствието на полицейски служители, е налице неприложимост на хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП. В случая е допуснато нарушение на законовите правила, позволяващи налагането на административно наказание с ЕФ и тези нарушения се преценяват от съда за съществени такива.