Решение № 1046 от 30.11.2024, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1046 гр. Перник, 30.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, X ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА при участието на секретаря Антония П. Стоева като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело № 20241720102166 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 ГПК.

Образувано е по подадена искова молба от Е. Т. Е. срещу „Микро Кредит“ АД.

Ищецът Е. Т. Е. извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че на 06.03.2024 г. между ищеца и ответното дружество е сключен Договор за заем Microcredit № 9052-00174887/06.03.2024 г., наричан за краткост „договора“, с който страните се твърди да са уговорили следното: общият размер на заема е 500 лв.; общата сума за погасяване е 551,70 лв.; сумата за получаване е 500 лв.; срока на договора е 5 месеца; ГПР е 48,90 %; фиксирания лихвен процент е 40,47%; броят на погасителните вноски е 5; погасителна вноска е в размер на 110, 34 лв. Сочи, че към този договор е сключен и друг договор – Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredil № 9052-00174887/06.03.2024 г., съгласно който ответното дружество предоставя на ищеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“, както следва: Пакет „Комфорт“; срок - 5 месеца; вноска: 56, 43 лв.; число на изплащане: 6-то число, за следните услуги: 1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по банковата сметка на Микро Кредит АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции. Акцентира, че в съдържанието на Договора за допълнителни услуги личи и обвързаността на двата договора, тъй като изрично е посочено, че договорът за допълнителни услуги се прекратява с прекратяването на договора за кредит ( чл.4 т.7), а също и от обстоятелството, че тези допълнителни услуги са свързани с обслужването на заема, предоставен по силата на Договора за кредит и като такива се явяват част от последния /чл.4, т.1/. Твърди и че видно и от погасителния план към Договора за допълнителни услуги, в последния са включени не само разсрочените погасителни вноски на таксата за допълнителни услуги, но също така и вноската по Договора за кредит, включваща главница и лихва. Поддържа, че 1 съгласно погасителния план към Договора за допълнителни услуги ищецът следва да плаща месечна вноска на стойност от 166, 77 лева и следователно, общият размер на задълженията му по двата свързани договора възлиза на 833.85 лв. при главница в размер на 500 лв. Съобразно изложеното се поддържа, че двата договора не съответват на изискванията на ЗПК и на относимото европейско законодателство и съдебна практика, поради което е направено искане да бъдат прогласени за недействителни.

Претендира разноски. Не се явява и не изпраща представител в проведеното на 30.10.2024 г. по делото открито съдебно заседание. С молба с вх. № 23025/16.10.2024 г. заявява, че поддържа предявените искове, претендира разноски и прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, в случай че се претендира такова. Представя и списък с разноски по чл. 80 ГПК.

От ответника в указания законоустановен срок по реда на чл. 131 ГПК не е депозиран писмен отговор. С депозирана молба с вх. № 24174/30.10.2024 г. заявява становище за недопустимост на исковата молба поради непосочване на банкова сметка за плащане на адвокатско възнаграждение в полза на процесуалния представител на иещца, както и бланкетно становище за неоснователност на предявените искове. Не оспорва сключването на процесния договор, като поддържа, че отговаря на всички нормативни изисквания. Направено е възражение за прекомерност на претендирания адвокатски хонорар за процесуално представителство на ответника. Съобразно изложеното е направено искане предявените искове да бъдат отхвърлени, като неоснователни.

Като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, СЪДЪТ НАМИРА за установено следното от фактическа и правна страна следното:

Предмет на делото са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, т. 1 ЗЗД във вр. с чл. 22 ЗПК за прогласяване на недействителни на сключени между страните Договор за заем Microcredit № 905200174887/06.03.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredit № 9052-00174887/06.03.2024 г.

За основателността на предявените искове в доказателствената тежест на ищеца е да установи, при условията на пълно и главно доказване, недействителност на горепосочените договори на посочените в исковата молба основания – несъответствие с императивни правни норми на ЗЗД, ЗПК и ЗЗП. В доказателствена тежест на ответника при доказване на горепосочените факти е да докаже наличието на правоизключващи или правопогасяващи вземането обстоятелства.

Между страните не е спорно и от представените писмени доказателства – Договор за заем Microcredit № 9052-00174887/06.03.2024 г. и Договор за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredil № 9052-00174887/06.03.2024 г., се установява сключването на договор за заем и допълнително споразумение към него между ищеца и ответника, с посочените в исковата молба параметри. По-конкретно, установява се, че с договора за заем страните са уговорили ответника, в качеството на кредитор, да предостави на ищеца, в качеството на заемополучател, кредит в размер на 500 лв. за срок от 5 месеца, при фиксиран лихвен процент 40.47 % и ГПР 48,90 %, при погасителни вноски в размер на 110,34 лв. – всяка.

Не е спорно и от съдържанието на Договора за допълнителни услуги към Договор за заем Microcredil № 9052-00174887/06.03.2024 г. се установява, че с него е уговорено че ответника предоставя на ищеца пакет от допълнителни услуги „Комфорт“ с описание „1. Посещение вкъщи или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от името и за сметка на Клиента по 2 банковата сметка на „Микро Кредит“ АД; 3. Безплатно предоговаряне и разсрочване на заема; 4. Разглеждане до минути; 5. Преференциално обслужване; 6. Право за участие в специални промоции;“, за което се дължи вноска в размер на 56,43 лв. месечно за целия срок на договора от 5 месеца или общо 282,15 лв., с което общата вноска по договора за кредит става 166,77 лв. или общо задължението възлиза на 833,85 лв.

Процесният договор е за потребителски кредит съгласно чл. 9, ал. 1 ЗПК, поради което заемополучателят – ищец има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП, съответно съдържанието на процесния договор следва да бъде изцяло съобразено с императивните правила на ЗПК, съответно ЗЗП.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит се изготвя на разбираем език и съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид в т. ч. и тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Предвид това е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. Гореизложеното поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно /като сума в лева/ е оскъпяването му по кредита. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена разпоредбата на чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК, следва в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР. В случая, в процесния договор за паричен заем е посочен процент на ГПР от 48,90 %, с което формално изискването на чл. 11, ал. 1, т.

10 ЗПК е било изпълнено. Същевременно, от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР - в клаузите на общите условия е посочено общо, че ГПР е изчислен съобразно приложение 1 от ПЗР на ЗПК при допускане, че договорът е валиден за срока, за който е сключен и лихвата и другите разходи са неизменни спрямо техния първоначален размер за целия срок на договора, но това не е достатъчно, за да бъде спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, като е следвало да бъдат описани конкретно взетите предвид допускания и кои са разходите, съобразени при изчисляване на годишния процент на разходите по точно тази сделка, сключена с ищеца.

Същевременно, очевидно е, че уговореният размер от 48,90 % не отразява реалния ГПР, тъй като в него не се включват част от разходите по кредита, а именно възнаграждението за допълнителните пакети услуги, което съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 1 от ДР на ЗПК е част от общите разходи по кредита. В посочената разпоредба се предвижда, че „общ разход по кредита за потребителя" са 3 всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително и разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В случая, възнаграждението за допълнителните услуги несъмнено представлява разход, свързан с договора за потребителски кредит и следва да бъде включен в ГПР по кредита, като то е била изначално известно на кредитора - същото е уговорено още към момента на сключване на договора за кредит /така решение № 2710/08.05.2024г. по в. гр. д. № 5910/2023 г. на СГС; решение №2535/26.04.2024 г. по в. гр. д. № 12402/2022 г. на СГС; рРешение № 1899/02.04.2024г. по в. гр .д. № 7543/2023г. на СГС и др./. Следователно, с добавяне на възнаграждението за допълнителни услуги, посредство сключването на допълнителното споразумение към него, действителният ГПР по договора за кредит става значително по-висок от обявения.

С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че макар предвиденият в договора ГПР да е в съответствие с максимално установения в закона, то не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, който предвижда като част от задължителното съдържание на договора посочването на ГПР, изчислен към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 към ЗПК начин. Тази част от договора е от съществено значение за интересите на потребителите, тъй като целта на законовите изисквания за ГПР е да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, а за целта е необходимо те да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит. Поради тази причина неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото оповестяване на това изискуемо с императивна норма съдържание, законодателят урежда като порок от толкова висока степен, че води до недействителност на договора на основание чл. 22 ЗПК. В този смисъл е и решението на СЕС по дело С-714/22. Ето защо, като не е оповестил действителен ГПР в договора за кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона, което обосновава извод за недействителност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, поради неспазването на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. При недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 23 ЗПК, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита, включително и уговорената възнаградителна лихва.