Определение № 2174 от 21.09.2022, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2174 гр. Пловдив, 21.09.2022 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VIII СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Екатерина Вл. Мандалиева

Членове:

Недялка Д. Свиркова Петкова

Величка З. Запрянова като разгледа докладваното от Величка З. Запрянова Въззивно частно гражданско дело № 20225300502421 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 274 – 278 от ГПК.

Постъпила е въззивна частна жалба вх.№ 72044/13.09.2022 г. от Н. В. Б., ЕГН ********** от гр. П., ул. „Г. К.“№ .., против разпореждане № 19430/19.08.2022 г., постановено по г. д. № 2327/2022 г. по описа на РС Пловдив, с което е върната подадената от жалбоподателката молба вх.№ 54976/05.07.2022 г. по реда на чл. 83, ал.

2 от ГПК.

С жалбата се твърди неправилност на атакувания съдебен акт, по съображения, че молителят в производството по Закон за закрила от домашно насилие не дължи държавна такса, поради което и по аналогия същият не следва да дължи и заплащането на депозит за назначаване на особен представител на ответника.

Отправено е искане обжалваното разпореждане да бъде отменено.

Частната жалба е подадена в срок от легитимирана страна срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът намира за установено следното:

Производството по г. д. № 2327/2022 г. по описа на РС Пловдив е образувано по молба от Н. В. Б. за защита срещу домашно насилие и издаване на заповед за незабавна защита против К. И. К., ЕГН **********.

С разпореждане № 12997/07.06.2022 г., като е приел, че е налице хипотезата на чл. 47, ал. 6 от ГПК, съдът е постановил да се приложат съобщенията до ответника и 1 да се считат редовно връчени, като е задължил молителката в едноседмичен срок от съобщението да представи доказателства за внесена по набирателната сметка на РС Пловдив сума от 400,00 лева, представляваща възнаграждение за особен представител на ответника, като в противен случай производството по делото ще бъде прекратено.

С молба вх.№ 54976/05.07.2022 г. молителката е отправила искане да бъде освободена от внасяне на депозит поради затруднено си материално положение. Във връзка с тази молба, с разпореждане № 15570/06.07.2022 г. на молителката са дадени указания, в едноседмичен срок от съобщението, да представи писмени доказателства за наличието на обстоятелствата, посочени в чл. 82, ал. 2 от ГПК, касаещи доходите на лицето или на неговото семейство, имущественото състояние, удостоверено с декларация, семейно положение, здравословно състояние, трудовата заетост, възрастта и други обстоятелства, за да може съдът да формулира преценка относно обстоятелствата дали страната няма средства да заплати адвокатско възнаграждение за особения представител на ответника.

С обжалваното сега разпореждане № 19430/19.08.2022 г. е върната подадената молба вх.№ 54976/05.07.2022 г. от Н. В.. За да достигне до този извод, първостепенният съд е приел, че в определения едноседмичен срок страната не е отстранила нередовностите на молбата си по чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Този краен извод е правилен.

Съгласно чл. 83, ал. 2 от ГПК такси и разноски по производството не се внасят от физически лица, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да ги заплатят.

Без относими доказателства за обстоятелствата по чл. 83, ал. 2, т. 1- т. 7 от ГПК съдът не може да прецени дали са налице предпоставките за осво-бождаване на молителя Н. В. Б. от заплащане на държавна такса и разноски по производството.

Неоснователни са възраженията в жалбата, че с оглед специфичния характер на производството по реда на Закон за защита от домашното насилие, молителят не дължи държавна такса и разноски. По правило в такава хипотеза молителят не е освободен от заплащане на държавна такса и разноски. Специфичното в случая е това, че последните не се заплащат авансово от молителя. Аргумент за това е разпоредбата на чл. 11, ал. 3, предложение 1-во от ЗЗДН, която предвижда, че при отказ за издаване на заповед или при отмяна на заповедта, държавната такса и разноските по делото се заплащат от молителя. Поради това молителят има правен интерес от провеждане на производство по чл. 83, ал. 2 от ГПК и молбата му в тази насока е допустима. Отделен е въпросът, че при сезиране по реда на ЗЗДН разноските по делото, дължими от молителя, каквито са и тези за адвокатско възнаграждение за особения представител на ответника, не подлежат на авансово заплащане, независимо от изхода на производството по чл. 83, ал. 2 от ГПК. В случай, че последните са сторени, те се 2 разпределят съгласно чл. 11, ал. 2 и ал. 3 от ЗЗДН.

Ето защо и доколкото съдът е указал на молителката доказателствата, които следва да бъдат представени към молбата, както и последиците от неизпълнението, искането в посочения смисъл следва да бъде оставено без уважение, респективно подадената в тази връзка молба, върната.

До същите крайни изводи е достигнал и решаващият състав на РС Пловдив, поради което подадената частна жалба се явява неоснователна, съответно атакуваното с нея определение следва да бъде потвърдено.

Мотивиран от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 19430/19.08.2022 г., постановено по г. д. № 2327/2022 г. по описа на Районен съд Пловдив, с което е върната подадената от Н. В.

Б., ЕГН **********, молба вх.№ 54976/05.07.2022 г. по реда на чл. 83, ал. 2 от ГПК.

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3