Решение № 767 от 07.02.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 767 гр. София, 07.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана Г.а

Членове:

Димитър Ковачев

БИЛЯНА СИМЧЕВА при участието на секретаря Христина Сп. Кръстева като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20221100512421 по описа за 2022 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Ауто Италия“ ЕАД срещу Решение 20052312/09.08.2022г. на СРС, 40 с-в по гр.д.

13801/2020г, в частта с която е осъдено дружеството да заплати на П. Г. Б. сумата от 7001,96 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирана (поради извършване на ремонт на двигател) таксиметрова дейност за периода 05.03.2019г-17.06.2019г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата 931,97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на пропуснати ползи от нереализирана за периода 17.10.2019-30.10.2019г.

(поради забавено техническо обслужване ) таксиметрова дейност, ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 662,40 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди под формата на претърпени загуби-стойност на доливано моторно масло в периода 19.05.2016г.-20.12.2018г., ведно със законната лихва от подаването на исковата молба до окончателното изплащане на задължението

Изложени са оплаквания за неправилни изводи на СРС относно основанието и размера на присъдените суми.

1

Счита, че автомобила е бил негоден да се ползва по обществени пътища и бил спрян от движение от ИА“АА“. Неправилно не била допусната СТЕ за проверка дали размера на гумите има значение за отчетеното като изминато разстояние от автомобила и какво е то и дали е действително изминато и дали фискалния апарат правилно отчита пробега на автомобила в какъвто смисъл се прави и искане за допускането на такава експертиза.

Посочва, че следва да се приспаднат дължимите данъци върху дохода и осигуровки, като неправилно не било кредитирано от СРС писмото на НАП, че ищецът не е декларирал данъци за процесния период. Изложени са оплаквания по изводите за началото на периода, за който би могло да се търси обезщетение тъй като срока за ремонт (даден от ЧСИ в изпълнение на влязло в сила съдебно решение между страните) бил до 15.03.2019г.

Изложени са оплаквания и за изводът относно времето необходимо за извършване на ремонтите и техническото обслужване за процесните периоди. Касаело се за обективни фактори по доставка на части, които не можело да му се вменяват. Не било доказано действително доливане на масло извън периодичната му смяна.

Неправилно не било уважено и възражението за марката на маслото. Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете изцяло.

Ищецът-въззиваем е подал отговор, с който оспорва жалбата.

СГС след проверка по реда на чл. 269 ГПК намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

По отношение неговата правилност въззивния съд е ограничен до оплакванията в жалбата и императивните материални норми.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Между страните не се спори и в жалбата няма оплаквания по следните приети за установени от СРС факти: сключен договор за покупко-продажба на процесното МПС от 02.04.2008г.; допълнително оборудване за работа на двигателя на природен газ (метан); осъждането на ответника с влязло в сила съдебно решение по гр. д. № 43305/2011г. по описа на СРС и по в. гр. д. № 10392/2017г. по описа на СГС да извърши ремонт на двигателя на автомобила, както и да заплати сумата от 2000лв., представляваща обезщетение за пропуснати ползи, и сумата от 357,18лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби; че на 05.07.2018г. в полза на ищеца е издаден изпълнителен лист за привеждането на двигателя в съответствие с техническите изисквания; образуването на изпълнително дело и че с покана изх. № 04079/24.01.2019г. на ЧСИ А.Б. (връчена на представител на ответника на 25.02.2019г.) 2 е указано на ответното дружество да извърши ремонт на двигателя в срок до 15.03.2019г; че автомобилът фактически е откаран в сервиза на ответното дружество на 05.03.2019г. и че автомобилът е получен обратно от ищеца на 19.06.2019г. в 11:10ч.

Няма оплаквания по метода, който СРС е ползвал за определяне на размера на пропусната полза.

Пред въззивния съд е повдигнат спор само за „прихода“ който СРС е приел за установен и за „компоненти“ от разхода, които е приел, че не следва да се приспаднат за получаване на действителния размер на пропусната полза.

Оплакванията в жалбата в тази насока, касаещи работата на касовия апарат и пробега на автомобила и размера на ползваните гуми СГС намира за неоснователни.

Като не е допуснал експертиза СРС не е извършил нарушение. Такава експертиза би дала данни към настоящият момент, но не и към релевантния времеви период, поради което не би допринесла за доказване на възраженията на ответника в отговора и се явява неотносима, поради което и настоящият състав не допусна такава.

Следва да се има предвид, че по делото не са правени възражения, че ищецът е ползвал автомобила с размер на колелата различен от предписания от производителя, като ползваните към релевантния период размер на колелата е посочен в удостоверението за ГТП от 09.08.2019г. на л. 45, представено с исковата молба и неоспорено. Следователно твърдения и оплаквания свързани със значението на размера на гумите за работата на касовия апарат са преклудирани с изтичане срока за отговор.

По отношение касовия апарат оспорванията касаят само представените отчети.

По делото е представен на л. 68-71 паспорт –сервизен дневник на фискалния касов апарат, който не е оспорван. Той удостоверява извършени метрологични проверки без отклонения. Следва да се приеме, че фискалния апарат е бил в изправност и е отчитал вярно.

По отношение оплакванията свързани с данъчното облагане и необходимостта от приспадане на дължими от ищеца данъци при приетият от СРС метод за определяне размера на пропуснатата полза (срещу който метод принципно няма оплаквания).

Оплакванията са неоснователни. Плащането на данък върху доходите и на задължителни осигурителни вноски е задължение към държавата, което обаче не е иманентно присъщ разход за извършване на дейността - такъв без който тя не би могла да се осъществява и в този смисъл и не следва да се третират като разходи за нейното упражняване които да се приспадат при определяне на размер на пропусната полза.

Действително ищецът не е подал данъчна декларация по ЗДФЛ (каквато е длъжен да подаде), но следва да се има предвид, че съгласно закона за данъците върху доходите на физическите лица (чл. 13, т. 29) не се облагат с данък доходи от дейност по 3 таксиметров превоз на пътници, извършван от физически лица – водачи, от името на регистриран превозвач, но за тяхна сметка, ако за автомобила, с който се извършва дейността, е платен данък върху таксиметров превоз на пътници по реда на Закона за местните данъци и такси.

Видно от приходната квитанция на л. 74 (в която е вписан регистрационния номер на автомобила) за процесното МПС е заплатен данък за таксиметров превоз за 2019г. за конкретния автомобил. Видно от паспорта на касовия апарат и от договора на л. 7273 и писмото на третото неучастващо лице на л. 386-392 ищецът е извършвал дейност от името на трети лица („ТаксиМи“ООД и „За едно евро“ООД-платило и данъка за таксиметров превоз), но за своя сметка. Предвид нормите на ЗДФЛ доходите му от таксиметров превоз не са подлежали на облагане с данък по ЗДФЛ, защото за автомобила е бил заплатен данък за таксиметрова дейност по ЗМДТ. Този данък е дължим от превозвача, който е данъчно задълженото лице съгласно чл. 61“у“, ал. 3 от ЗМДТ, а не от ищеца – водач и поради което е без значение и писмото на л. 253. Ето защо е и правилен изводът на СРС, че неподаването на данъчна декларация няма значение за изхода на спора, а може да доведе само до административно наказателна отговорност.

Задължителните осигурителни вноски са два вида-за здравно осигуряване и за социално осигуряване. Те се дължат на държавата, като основанието за тяхната дължимост е, за да възникнат права по линия на държавното обществено и здравно осигуряване, които да могат да се упражнят при определени в закона условия (право на пенсия, право на обезщетение в предвидени хипотези и др.) и при условието, че тези вноски са заплатени (с изключение работещите по трудово правоотношениекакъвто ищецът не е). Ако те не бъдат заплатени няма да възникнат и съответните права по общественото осигуряване и по закона за здравето.

В нормативната уредба по таксиметровия превоз на пътници в хипотеза, в която тя се осъществява от водач за негова сметка, но от името на превозвач няма изискване за нейното осъществяване да са заплатени данъци дължими за предишен период или осигурителни вноски. НАРЕДБА № 34 от 1999 г. за таксиметров превоз на пътници (чл. 3, ал. 2) изисква за тази хипотеза водача да отговаря на изискванията на чл. 24, ал.

3 от Закона за автомобилните превози, (възпроизведени и в чл. 18 от Наредбата), която норма не урежда изискване да нямат неплатени данъци или осигуровки.

В този смисъл задължения към държавата за данъци и осигурителни вноски не следва да се приспадат от приходи от дадена дейност при определяне дали има пропусната полза от неупражняването на дейността по таксиметров превоз-както се посочи и те не са иманентно свързани с дейността – не са необходимо присъщи условия за упражняване на дейността и не следва да се третират като разходи за нейното упражняване.

4

Оплакванията свързани с изводите на СРС, че обезщетение се дължи и за периода, който е бил необходим на ответника, за да си достави резервните части за ремонта на автомобила са неоснователни. СГС напълно споделя мотивите на СРС в тази насока, които са основани на ЗЗП (в действалата за релевантния период редакция) и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях в тази им част. Следва да се добави, че се касае за изпълнение на влязло в сила осъдително съдебно решение при което единствено релевантен е срокът по чл. 428 ГПК и то само в насока на липсата на възможност през този срок да се приложи чл. 527, ал. 1 ГПК и да се налагат глоби.

Дори и през периода на течене на срока за доброволно изпълнение длъжникът пак е в забава да изпълни задължението си за поправка на веща и следователно се дължат вредите от неизпълнението за този период. Законът не се интересува дали длъжникът срещу когото е образувано изпълнително дело има възможност да извърши дължимото действие в двуседмичния срок по чл. 428 ГПК (или друг по дълъг срок даден от съдебния изпълнител - след като е бил осъден, то е имал възможност и доброволно да изпълни (до осъждане се е стигнало именно заради липсата на доброволно изпълнение).

Неоснователни са и оплакванията относно изводите на СРС за необходимото време за извършване на техническото обслужване през м.10.2019г.

От представената по делото на л. 57 и неоспорена Сервизна поръчка се установява количеството човеко-часове работа за извършване на дейностите по смяна на масло и маслен филтър, смяна въздушен филтър, смяна поленов филтър, инспекция и компютърно конфигуриране на автомобила и това време е общо 1,3 човеко-часа труд.

Тук е необходимо да се добави, че в отговора на исковата молба липсва възражение за необходимото време за извършване посочените сервизни дейности. Освен това и от изявленията на вещото лице става ясно, че такива части като масла и филтри се държат на склад при сервизите. С оглед на времето необходимо според сервизната поръчка неоспорвана и подписана от служители на ответника се налага извод, че приетият от СРС период необходим за техническото обслужване е достатъчен.

Техническата организация на работа е проблем на ответника.

Относно оплакванията във връзка с техническото състояние на автомобила и твърдението, че бил негоден да се движи към по пътищата поради твърдените от ответника като установени от негови служители технически неизправности: оплакването е неоснователно.