Решение № 17491 от 11.09.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17491 гр. София, 11.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА при участието на секретаря МАРИЯ АТ. ДРАГАНОВА като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело № 20251110118841 по описа за 2025 година

Съдът за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 422 и сл. ГПК.

Образувано е въз основа на искова молба на „Топлофикация София“ ЕАД, срещу Ж. Г. К. и Р. Г. К..

Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответниците са клиенти на доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството им на съсобственици на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. С., общ. К. с., ул. „В.“ № **, вх. *, ет. *, ап. надпартерен в л***, абонатен № ****.

Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачите не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

При тези твърдения моли съда да признае за установено, че всеки от ответниците дължи сумата от 1 592,00 лв. – главница, представляваща цена за топлинна енергия, доставена за топлоснабдения имот в периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата от 341,55 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 22.10.2024 г., сумата от 10,80 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до окончателното изплащане на вземането и сумата от 2,93 лв. – мораторна лихва за периода от 1

15.11.2021 г. до 22.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.11.2024 г. по ч.гр.д. № 64444/2024 г. по описа на СРС, 32 състав. Претендира разноски за исковото и заповедното производства, включително възнаграждение за юрисконсулт.

В срока по чл. 131 ГПК ответниците подават отговор на исковата молба.

Оспорват допустимостта на предявените искове поради липса към връчените им преписи на пълномощното на процесуалния представител на ищеца, подписал исковата молба. По същество оспорват наличието на валидно облигационно правоотношение между страните, като поддържат, че ищецът не е доказал надлежното публикуване и влизане в сила на Общите условия за продажба на топлинна енергия. Оспорват и точното изпълнение на задълЖ.ята на ищеца по отношение на количеството и качеството на доставената топлинна енергия, както и размера на начислените суми. Позовават се на ДиректИ. 2006/32/ЕО относно ефективността при крайното потребление на енергия, като поддържат, че сметките следва да бъдат изготвени въз основа на реално енергийно потребление, а ищецът не е доказал претендираната стойност да съответства на реално консумирана топлинна енергия. Молят предявените искове да бъдат отхвърлени.

В проведеното открито съдебно заседание ищецът се представлява от процесуален представител, който поддържа предявените искове.

Ответникът Ж. Г. К. не се явява и не се представлява.

Ответникът Р. Г. К. се явява лично, поддържа отговора на исковата молба и оспорва предявените искове. Не заявява възраЖ.я срещу изготвения от съда доклад, както и срещу приемането на заключенията на допуснатите съдебнотехническа и съдебно-счетоводна експертизи.

Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, съгласно разпоредбите на 235 ГПК, установи следното от фактическа и правна страна следното:

Предявени са положителни установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД и вр. чл. 86, ал.

1 ЗЗД за признаване за установено, че всеки от ответниците дължи сумата от 1 592,00 лв. – главница за цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.05.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането, сумата от 341,55 лв. – мораторна лихва за периода от 15.08.2022 г. до 22.10.2024 г., сумата от 10,80 лв. – главница за цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.09.2021 г. до 30.04.2023 г., ведно със законната лихва от 29.10.2024 г. до изплащане на вземането и сумата от 2,93 лв. – мораторна лихва за периода от 15.11.2021 г. до 22.10.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 18.11.2024 г. по ч.гр.д. № 64444/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.

По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества и за ответниците е възникнало задълЖ.е за плащане на уговорената цена в претендирания размер. По иска за дялово разпределение следва да се докаже и валидно облигационно отношение на етажната собственост, в която е 2 разположен процесният имот с ФДР по чл. 139а ЗЕ, наличие на валидно облигационно отношение между ищеца и ФДР по чл. 139а ЗЕ и извършване на услугата дялово разпределение за процесния период. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

По исковете с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 86 ЗЗД, в тежест на ищеца е да докаже възникването на главния дълг, изпадането на длъжника в забава и размера на обезщетението за забава.

В тежест на ответниците е да докажат погасяване на дълга на падежа.

Направеното от ответниците възраЖ.е за недопустимост на исковете поради липса на представителна власт на подписалия исковата молба юрисконсулт е неоснователно. Представителната власт на процесуалния представител на ищеца се установява от представеното по делото пълномощно. Обстоятелството, че екземпляр от същото не е бил приложен към връчените на ответниците преписи от исковата молба, не обуславя липса на представителна власт, нито недопустимост на предявените искове.

От представените по делото доказателства се установява, че през исковия период процесната сграда е била топлофицирана, както и че ищецът е доставил в абонатната станция на сградата определено количество топлинна енергия, отчетено от общия топломер.

Съгласно разпоредбата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да заплащат цена за топлинна енергия, като „битов клиент“ е клиент, който купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди.

Съгласно чл. 150 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребителите за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, одобрени от КЕВР. Не се представят доказателства, а и не се твърди ответниците да са упражнили предвиденото в закона право да възразят срещу Общите условия, поради което възраЖ.ето им, че същите не ги обвързват, е неоснователно (в този смисъл Решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д. № 3184/2013 г., III г.о. на ВКС).

От приетите по делото писмени доказателства, а именно Нотариален акт № ***, том ***, дело № **/**** г., съставен на 11.09.1962 г., писмо от 11.12.2004 г. на СО, район „Красно село“ и Удостоверение за наследници изх.

№ РОК26-ВК08-645-1/20.05.2026 г., издадено от Столична община – район „Овча купел“ се установява, че Г. М. К. и И. Г. М. са придобили правото на собственост върху процесния недвижим имот. И. Г. М. е починала на **.**.*** г., като към момента на смъртта си е била вдовица, и е оставила като свои наследници ответниците Р. Г. К. – син, и Ж. Г. К. – дъщеря. Следователно през процесния период ответниците са съсобственици на топлоснабдения имот.

От представеното по делото Заявление-декларация с вх. № 1122/25.04.2005 г. се установява, че ответникът Р. Г. К. лично е заявил пред „Топлофикация София“ открИ.не на индивидуална партида за процесния 3 топлоснабден имот на свое име, като в заявлението изрично е посочен абонатен № 11799. Видно и от последвалата кореспонденция на „Топлофикация София“ АД, дружеството е приело заявлението и партидата за имота е водена на името на Р. Г. К..

Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. по тълк. д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограничено вещно право на ползване като клиенти на топлинна енергия не е изчерпателно. При постигнато съгласие между топлопреносното предприятие и правен субект за сключване на договор за продажба на топлинна енергия при публично известните Общи условия именно този правен субект придобИ. качеството клиент и дължи цената на доставената топлинна енергия.

Договорът подлежи на доказване по общия ред, включително чрез подадено заявление за открИ.не на индивидуална партида и последващото му приемане от топлопреносното предприятие. Посоченото разрешение е приложимо и в хипотезата, при която имотът е съсобствен. По аргумент за по-силното основание, след като лице, което не е собственик, може да придобие качеството клиент на топлинна енергия чрез сключване на договор с топлопреносното предприятие, няма пречка един от съсобствениците да сключи такъв договор за целия топлоснабден имот. В този случай той става клиент на топлинна енергия не само за притежаваната от него идеална част, но и за останалата част от имота и дължи на топлопреносното предприятие цената на доставената топлинна енергия за цялото жилище.

В случая подаденото от ответника Р. Г. К. заявление-декларация представлява по своето правно естество предлоЖ.е за сключване на договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявление, открил е индивидуалната партида на негово име и е продължил доставянето на топлинна енергия за процесния имот, ищецът е приел предлоЖ.ето за сключване на договор.

Предвид горното, съдът намира, че през процесния период облигационното правоотношение за продажба на топлинна енергия за целия процесен имот е съществувало между ищеца и ответника Р. Г. К.. Ето защо обстоятелството, че ответницата Ж. Г. К. притежава идеална част от правото на собственост върху имота по силата на наследствено правоприемство, не обуславя самостоятелно нейно задълЖ.е към ищеца за цената на доставената през исковия период топлинна енергия, доколкото за същия имот е възникнало и е действало договорно правоотношение с другия съсобственик – Р. К..

Следователно предявените срещу Ж. Г. К. главни и акцесорни искове следва да бъдат отхвърлени изцяло като неоснователни.

По отношение на ответника Р. Г. К. е налице валидно облигационно правоотношение за доставка на топлинна енергия за целия процесен имот.

Обстоятелството колко точно количество топлинна енергия е доставено в сградата и конкретно в процесния имот е от значение единствено за доказване размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му – съгласно чл. 162 ГПК.

От заключението на приетата в хода на производството по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът намира за обективно и компетентно изготвено и кредитира изцяло, се установява, че абонатната 4 станция, обслужваща процесната сграда, е оборудвана с общ топломер, който се отчита по електронен път в началото на всеки месец. Посредством общия топломер се измерва количеството топлинна енергия, постъпило в абонатната станция, като от него се приспадат технологичните разходи за абонатната станция, които са за сметка на топлопреносното предприятие, а остатъкът се разпределя между потребителите в сградата. Вещото лице е проследило месечните отчети на общия топломер за целия процесен период и е констатирало, че технологичните разходи са приспадани ежемесечно от общото количество отчетена топлинна енергия.

Разпечатката съдържа 38 от 84 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/fcf35b0c-3683-456c-90cf-82f60afe9048