Определение № 4720 от 21.09.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4720 гр. Варна, 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Константин Д. Иванов

Членове:

Красимир Т. Василев

Н. Св. Стоянов като разгледа докладваното от Н. Св. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20263100501935 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на „Е......... – С.....” АД, ЕИК......... срещу Решение №2040/26.05.2026г. по гр. д. №6891/2023г. на ВРС , 24 състав, с което е осъдено „Е......... – С.....” АД да заплати на З. Ш. С., ЕГН ********** сумата от 6135,50 евро, частично предявена от вземане на стойност 18406,51евро – остатък над присъденото с влязло в сила решение №350/05.04.2024г. по гр. дело № 1126/2023г. на ВОС до пълното претендирано обезщетение от общо 51129,19 евро, представляващи обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата от смъртта на сина й А........ С........., починал на 26.09.2020г. след падане от 12–метрова височина по време на подмяна на изолатори на участък, предназначен за ремонтни дейности на ВЕЛ „Р........”, собствен на „Е......... – С.....” АД, която работа е била изпълнявана от починалия като служител на „А...........” ООД /в несъстоятелност/ по възлагане на ЕТ „Ж......... Ж.........в” /сега заличен търговец/, а на последния е била възложена от „Е......... – С.....” АД, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 24.09.2020г. до окончателното изплащане на задължението, на осн. чл.49 от ЗЗД, като решението е постановено при участието на третото лице – помагач на страната на ответника, а именно ЗК „Уника“ АД, ЕИК040451865.

Във въззивната жалба се твърди, че решението е недопустимо, тъй като в полза на ищцата вече са присъдени 80 000лв. обезщетение по чл.200 от КТ за злополуката със сина й, при което не може да я претендира отново и по реда на чл.49 от ЗЗД от възложителя на работодателя; така има и риск от снабдяване с два изпълнителни титула за едно вземане. Решението на ВРС е и 1 неправилно, необосновано и постановено при съществени нарушения на процесуалния и на материалния закон. ВРС е приложил т.2 от ТР №3/2016г. на ОСТГК на ВКС прекомерно разширително, като е отнел на ответникавъззивник възможността да се защити с направените възражения за съпричиняване. Те влияят и на размера на иска и при разглеждането им съдът е щял да достигне до извод за неоснователност на иска или по-нисък размер на дължимата сума по делото. Несъбираемостта на вземането по чл.200 от КТ срещу прекия работодател не обуславя отговорността на възложителя на неговия възложител. Недоказана е и причинната връзка между поведението на служителя и отговорността точно на ответника по делото, като служителят е допуснал множество нарушения и отклонения от правилата при действията си при злополуката. Мотивите на ВРС не са включвали всички важни за делото въпроси, а правилата за доказването в процеса са били неточно приложени.

Необоснован и несъобразен с характера на доказателствата е и размерът на присъденото по делото обезщетение, над вече присъдените през 2024г. 64 000лв. Неточно е приложен също и критерият по чл.52 ЗЗД. По същество се моли за обезсилване или евентуално за отмяна на решението и за отхвърляне на иска, евентуално за намаляване на размера на задължението, с присъждане на разноски за две инстанции.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК въззиваемата страна не представя отговор.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК третото лице-помагач не представя отговор.

По редовността и допустимостта на жалбата: При служебната проверка по чл.267, ал.1 от ГПК съдът намира, че жалбата е подадена в законовия срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и съдържа изискуемите за нейната редовност реквизити, поради което делото следва да бъде насрочено за о.с.з. с призоваване на страните.

По доказателствата: Пред ВОС няма заявени доказателствени искания.

Воден от горното и на основание чл.267, ал.1 от ГПК съдът ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 16.11.2026г. от 13.30часа, за които дата и час да се призоват страните, ведно с настоящото определение.

Съдът приканва страните към спогодба включително към уреждане на спора чрез Центъра за медиация при ВОС и ВРС, като им разяснява, че сключването на спогодба е доброволен способ за уреждане на спора и има преимущество пред спорното произвоство, на осн. чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от 2

ГПК. При спогодба платената държавна такса се връща на половина.

Процедурата по медиация е доброволна, неформална, поверителна и в сравнение със съдебното производство се отличава с редица предимства като бързина, процесуална икономия, избор на медиатор и възможност за постигане на взаимноприемливо споразумение, включително по въпроси извън предмета на делото, което може да бъде снабдено с изпълнителна сила (по предмета на делото) и зачетено от съда, по съответен процесуален ред. В нея страните са подпомагани да постигнат споразумение от неутрален медиатор в спокойна атмосфера, в която имат възможност да обсъдят реалните си интереси, да чуят позициите си и да потърсят общоприемливо решение. Медиацията спестява на страните по спора време и разходи в сравнение със съдебното производство.

Центърът по медиация към ВОС и ВРС е разположен на 4-ти етаж в сградата, в която се помещава Съдебно-изпълнителна служба при Pайонен съд Варна на адрес: гр. Варна, ул. „Ангел Кънчев ” №12, а също и на новия адрес в гр. Варна, кв. Чайка до бл.34. Участие в медиация страните могат да заявят и н а тел.052 623 362, в сградата на ВРС или ВОС, като могат да поискат и допълнителна информация на e-mail: [email protected].

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3