Решение № 518 от 30.08.2023, Окръжен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 518 гр. Благоевград, 22.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Надя Узунова

Членове:

Емилия Дончева

Габриела Тричкова при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Габриела Тричкова Въззивно гражданско дело № 20221200500937 по описа за 2022 година и за да се произнесе, съдът взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на депозирана въззивна жалба от Д. С. Г. и Л. С.

Г., чрез пълномощника им адв. Т. Г. против Решение № 8176/22.07.2022г., постановено по гр.д. № 837/2021г., по описа на Районен съд П..

С обжалваното решение е уважен предявения от ищците иск с правно основание чл.64 от ЗС, като е определена площта от поземления имот с идентификатор **** по КККР на гр.П., която е необходима за ползването на изградената в този имот сграда с идентификатор ******, собственост на ищците съобразно вариант II, представляващ скица – приложение № 5 към заключението на в.л., неразделна част от решението. С решението са осъдени ответниците да заплатят на ищците направените по делото разноски.

В жалбата са наведени доводи, че първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, поради нарушение на материалния закон. Излага се, че никога и по никакъв начин ищците не са били възпрепятствани да ползват самостоятелните си жилищни обекти, като не се е случвало ответниците да възпрепятстват достъпа им до сградата. Твърди се, че в дворното място е имало изградена от години входна алея по която се е осъществявал достъпа до къщата. Излага се, че от 2015г. ответниците не живеят в тази къща, дезинтересирани са от самото място, а втората ищца /дъщеря й /необезпокоявана от никой ползва дворното място, както намери за добре. Сочи се, че през 2020г. първия ищец е унищожил дворното място, като е махнал дворната ограда и дворната метална врата, изпочупил и изхвърлил цялата алея и задната входна площадка като мраморните плочи са изхвърлени на боклука. Жалбоподателя Д. Г. сезирал прокуратурата, като полицейските органи спрели действията на Т.. Излага се, че спор между страните относно достъпа до сградата и необходимата дворна площ за поддържането й в нормално състояние няма. С оглед изложеното е изразено становище, че искът е неоснователен. Посочено е, че въпреки това, и с оглед влошените отношения между страните, в случай че съдът прецени, че следва да бъде определен терен за обслужване, то следва същия да бъде определен по вариант 1 от експертизата. Навежда се, че мотивите в тази насока са на първо място, че има изградена 1 нова пътека покрай лицето и южната страна на къщата, която е на мястото на премахнатата от него стара настилка, която е в достатъчен размер определен от ищците. В случай, че същите решат да санират сградата, а ответниците се противопоставят – има законно уредена възможност, ищците да реализират намеренията си, както е посочено в заключението на вещото лице. Излага се, че определения от първостепенния съд вариант 2 не е най – удачния, тъй като не е най – икономичния. Поддържа се, че за бъдещи, несигурни събития и дейности които могат да бъдат осъществени за дни, собственикът трябва да търпи доживотно ограничение на правото си на собственост в по- голяма от нужната степен. По подробно изложени в жалбата доводи, се иска да бъде отменено изцяло обжалваното решение и да бъде постановено друго решение, с което да бъдат отхвърлени изцяло предявените искове като неоснователни.

При условията на евентуалност се иска съдът да приложи най – икономичния вариант, който осигурява реализиране на правата им, като държи сметка за поведението, действията и правата на ответниците.

Направени са възражения и по отношение на присъдените разноски, като се излага, че при спорна съдебна администрация разпоредбата на чл.78 ГПК не намира приложение, като разноските следва да останат за страните, както са ги направили. Отделно от това се навежда, че ответникът не е дал повод за завеждане на иска и е осигурил достъп до сградата.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания.

В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ищците в първоинстанционното производство. Излага се в отговора, че подадената жалба е процесуално допустима, но е неоснователна. Атакуваното решение е правилно и законосъобразно, като съдът след като е анализирал и обсъдил всички представени по делото доказателства в съответствие с процесуалния и материалния закон е достигнал до правилни изводи досежно определяне на площта от поземления имот, собственост на ответниците, който следва да се ползва от ищците като собственици на сграда изградена в имота и необходима им с оглед ползване по предназначение на собствените им жилища в тази сграда. Първоинстанционният съд е съобразил, че при липса на уговорка между собствениците на земята и сградата, е налице правен интерес от решаване на въпроса по съдебен ред, като в съдебния акт е обоснован избора на вариант за определяне на необходимата прилежаща площ към сградата, необходима на собствениците за нормално ползване на жилищните им имоти. Изложено е в отговора, че с оглед уважаване на исковата претенция, на същите се следват разноски в присъдения от първата инстанция размер. Иска се да бъде потвърдено първоинстанционното решение, като се претендира присъждане на направените разноски пред въззивната инстанция. С отговора също не са направени доказателствени искания.

При извършената проверка по реда на чл. 267, ал. 1 ГПК, съдът установи, че подадената въззивна жалба е редовна и допустима, тъй като е подадена в срока за обжалване, от ответниците в производството, при наличие на правен интерес от обжалването на решението на първоинстанционния съд.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбите.

Производството пред Районен съд П. е образувано по искова молба подадена от М. С. К., с ЕГН **********, с адрес с. К., общ. П., ул. “А.П. и Л. Б. Т., с ЕГН **********, с адрес гр.

П., ул. “Н.В., двамата действащи чрез пълномощника си адв. П. Х., против Д. С. Г., с ЕГН **********, с адрес гр. П., ул. “В.“ № 16 и Л. С. Г., ЕГН **********, с адрес гр. П., ул.

“С.К., с правно основание чл. 64 ЗС.

Твърди се в исковата молба, че ищцата М. К. и ответника Д. Г. са брат и сестра, а ответниците са съпрузи.

Излага се, че двамата ищци са собственици на двуетажна жилищна сграда, която съгласно КККР на гр. П., одобрени със Заповед № РД – 18-70/14.12.2010г. на Изпълнителния директор на АГКК, е с административен адрес гр. П., ул.“Н.В., разположена в поземлен 2 имот с идентификатор ****. Посочва се, че ищцата М. К., по силата на Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 51, том I, рег.№ 1466, дело № 46/2021г. издаден на 15.03.2021г. от Нотариус с рег.№ 503 е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.1, който се намира на ет.1, с предназначение жилище, апартамент, брой нива на обекта-1, с площ на имота 73,70 кв.м., ведно с прилежащите части: ½ идеална част от общите части на сградата и от правото на строеж. Твърди се, че втория ищец Л. Т. по силата на Нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот №63, том I, рег.№ 1732, дело № 26/2017г. издаден на 20.03.2017г. от нотариус с рег.№ 503 РНК, вписан в СВ е собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор ******.2, с предназначение жилище апартамент, брой нива на обекта 1, с площ 82,81 кв.м., ведно с прилежащите части ½ идеална част от общите части на сградата.

Поддържа се, че ответникът Д. Г. по силата на нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот № 34, том III, рег.№ 5831, дело № 488/2000 г. на нотариус с рег.№ 182, том II, дело № 562/2000г. е придобил собствеността върху дворно място, съставляващо парцел XV, който е отреден за имот с пл.№ 2143, в кв.185, по плана на гр. П., с площ на парцела 455 кв.м., който имот е отразен по сега действащата кадастрална карта, като поземлен имот с идентификатор ****, находящ се в гр. П., ул. “Н.В., с площ от 470 кв.м., трайно предназначение на територията урбанизирана, начин на трайно ползване ниско застрояване /до 10 м./

Посочва се, че тъй като към момента на придобивната сделка ответникът е бил в брак с ответницата Л. Г., поземления имот е притежание на двамата ответници в режим на СИО.

Твърди се, че отношенията на ищците с ответника са крайно влошени в последните години, като същия постоянно оспорва достъпа им до собствената им сграда, която е построена в поземления имот.

Твърди се в молбата, че в последните години ищците многократно се опитвали да уредят този въпрос доброволно, което не се осъществило, като ответникът лично или чрез членовете на семейството си постоянно поставял ултиматуми по отношение ползването на имота за подход до сградата. Излага се, от входната врата на дворно място от улицата до входната врата на сградата имало стара компрометирана настилка от мозайка. През 2020г. канализацията на къщата била запушена, което наложило подмяната й в двора на ответника.

С тази цел ищците нарушили старата мозаечна настилка, като след ремонта се опитали да заменят старата настилка с нова, но ответникът сигнализирал полицията и забранил категорично да бъде положена нова настилка. Твърди се, че сградата е стара и има нужда от саниране и укрепване, каквото не може да бъде направено поради опасения от поредни спорове.

Поради невъзможност за доброволно уреждане на спора, е направено искане да бъде постановено решение, с което да бъде определена частта от ПИ с идентификатор **** по КККР на гр.П., необходима за достъп и ползване на построената в същия имот сграда с идентификатор ******.

Претендирано е осъждане на ответниците да заплатят сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците са депозирали отговор на исковата молба, в който са изложили становище, че искът е допустим, но неоснователен. Излагат, че достъпът на ищците до такава част от дворното място, която да им позволява да достигнат свободно до входа на къщата и прилежащата към нея площ, необходим за извършване на ремонтни работи е абсолютно свободен, като искът следва да бъде отхвърлен и поради обстоятелствата, че искащите съдействие от съда не съобразяват поведението си с правния ред, не зачитат личната /частна /собственост, а спазването на закона и правата на другите субекти не са приоритет и не присъстват в поведението им.

Съдът намира, че фактическата обстановка е правилно установена от първоинстанционния съд. Установява се от събраните доказателства, че ответниците са съпрузи, като въз основа на договор за покупко – продажба от 31.10.2000г. в режим на СИО, са придобили поземлен имот с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на гр. П., одобрени по реда на ЗКИР с площ от 470 кв.м. и съседи – поземлени имоти с идентификатори ***, ***, *** и ***, който по документ за собственост представлява дворно място съставляващо парцел XV, който е 3 отреден за имот с пл.№2143, в кв.185, с площ на парцела 455 кв.м.

Не е спорно, че в предната част /откъм улицата на този поземлен имот е построена двуетажна жилищна сграда с идентификатор ******, състояща се от два самостоятелни обекта – жилища /апартаменти/ с идентификатори ******.1 собственост на ищцата М. К. съобразно договор за дарение от 15.03.2021г. и ******.2 – собственост на ищеца Л. Т., съобразно договор за продажба от 20.03.2017г. С доклада по делото и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 ГПК, са били отделени за безспорни и съответно за ненуждаещи се от доказване признатите от страните обстоятелствата за собствеността върху поземления имот и жилищната сграда. Те се потвърждават и от приобщените към доказателствената съвкупност копия на 3 броя нотариални актове (с № 34/31.10.2000 г. по нот. д. № 488/00 г. на нотариус с рег. № 287 – за покупката на поземления имот, с № 63/20.03.2017 г. по нот. д. № 26/17 г. на нотариус с рег. № 503 – за покупката на втория жилищен етаж от сградата, и с № 51/15.03.2021 г. по нот. д. № 46/21 г. на нотариус с рег. № 503 – за дарението на първия жилищен етаж от сградата).