Решение № 266450 от 05.11.2021, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Гражданско дело 17190/2018
- Вид
- Решение № 266450
- Подписан
- 05.11.2021
- В сила
- 25.11.2022
- Състав
- БОГДАНА НИКОЛОВА ЖЕЛЯВСКА
Цитирани разпоредби
- чл. 162, ал. 2, т. 3 · Данъчно-осигурителен процесуален кодекс
- чл. 35а · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35а, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 35б · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 45, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 55, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 7 · Конституция на Република България
Р
Е Ш Е Н И Е
София, 05.11.2021 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 17190/2018 г., за да се произнесе взе пред вид следното:
Предявени са искове от „Т.Е.“ ООД, ЕИК ******, гр.
Свиленград, ул. *********, представлявано от М.Я.Я., в качеството й на управител, чрез адвокат А.В.и адв. Р.Т.,
САК, съдебен адрес:***, против Р.Б., представлявана от Министъра на финансите, София, ул. ******, както следва: иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ, за сумата 89 262,29 лв., представляваща вреди от недължима събрана такса, в размер 20% за производство на електрическа енергия през периода 01.01.2014 г. - 09.08.2014 г., евентуално съединен с иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, за същата сума, като удържана на ищеца без основание 20 % такса за производство на електрическа енергия за същия период, евентуално съединен с иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за същата сума, с която ищецът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно с лихва за забава върху главницата 89 262,29 лв. в размер 27 564,33 лв. за периода 31.01.2014 г. - 30.11.2018 г.
В исковата молба се твърди, че ищецът е производител на електроенергия от възобновяеми източници, като собственик на Фотоволтаична централа. Обектът е въведен надлежно в експлоатация с Разрешение за ползване № ДК-07-ЮЦР-160 от 27.06.2012 г., като за него е сключен Договор за присъединяване № ********* от 10.10.2011 г., издадено в съответствие с установената процедура по Закона за устройство на територията с мрежовия оператор “ЕВН Б.Е.“ АД (ново наименование „Е.Юг“ ЕАД).
Ищцовото дружество е сключило с “ЕВН Б. Е.“ АД Договор за изкупуване на електрическа енергия № 703 от 27.07.2012 г. и продава произведената енергия от възобновяем източник по преференциална цена.
Според него, с приетия чл. 35а на ЗЕВИ е въведена нова
"такса", приложима единствено по отношение на производителите на енергия с енергиен източник вятър и слънце. Таксата била в размер от 20 на сто върху приходите от преференциалната цена за произведената електрическа енергия от възобновяем източник, породила правно действие считано от 01.01.2014 г. и била удържана директно от производителите на електрическа енергия от слънце и вятър.
На 31.07.2014 г.
КС постановява единодушно Решение № 13 от 31.07.2014 г. на КС на РБ по к.д. № 1/2014 г. и обявява за противоконституционни точки 2 и 3 от § 6 от Заключителните разпоредби на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /ДВ, бр.
109/2013 г./, с които са създадени чл. 35а, ал. 1, 2 и 3, чл. 356, ал. 1, 2, 3 и 4, чл. 35, ал. 1, 2 и 3, и чл. 73, ал. 1, 2, 3 и 4 ЗЕВИ.
Според ищеца, съгласно разпоредбата на чл. 22, ал. 4
Закона за Конституционния съд, Народното събрание е органът, който носи отговорност да уреди възникналите правни последици от акт, който е обявен за противоконституционен. По аргумент от чл. 88 от Правилника за дейността на 42-то Народното събрание (нов чл. 90 от Правилника за дейността на 43-тото Народното събрание) срокът, в който Народното събрание има задължение да уреди възникналите правни последици, е два месеца от влизане в сила на решението на Конституционния съд.
В настоящия случай този срок е изтекъл, а нова правна уредба на тези отношения не е приета и противоконституционният закон е останал във висящо състояние.
За това ищецът смята, че цитираните разпоредби, налагащи заплащането на 20 % такса в полза на държавата, са били противоконституционни още към момента на приемането си, както и през периода, през който не са били изрично обявени за противоречащи на основния закон, поради което са настъпили преки вреди за цял сектор юридически лица, чиято дейност изрично е прокламирана като приоритетна в редица актове на Европейския съюз и националната ни система.
Твърди се още, че със своя нормативен акт, противоречащ на Конституцията на Р.Б. и на правото на ЕС, Народното събрание е нарушило чл.
4, § 3 от ДЕС, според който държавите - членки са длъжни да предприемат всички мерки, свързани с изпълнението на техните задължения, които произтичат от Договорите на ЕС или актовете на институциите на ЕС, включително от практика на съда на ЕС, която е задължителна при правораздаване на национално ниво.
Заедно с това, според него, е налице и нарушение на чл.
63 от ДФЕС, нарушение на чл. 107 от ДФЕС, нарушение на Директива 2009/28/EО, нарушения на Директива 2009/72/EО.
Счита, че при наличието на пряко противоречие на измененията в ЗЕВИ с имащото примат право на Европейския съюз, разпоредбите на закона изобщо не е следвало да бъдат прилагани спрямо засегнатите ВЕИ производители. Налице е прилагане на правна норма, съдържаща се в акт с ранг на закон, която противоречи на Общностното право, от което следва, че не е трябвало да породи правен ефект по отношение на субектите, спрямо които е насочена. В тази връзка към момента на заплащане на таксата от 20 % не би могло да има правно основание за прехвърлянето на тази имуществена престация в полза на държавата.
С оглед гореизложеното понесените от ищеца вреди от противоконституционно удържаните му суми под формата на 20 % такса, в периода от 01.01.2014 г. до 09.08.2014 г. възлизат на 89 262,29 лв. - за главницата и 9 998,67 лв. - за лихвата, съгласно издадени фактури, както следва:
1. По Фактура
№ ********** от 31.01.2014 на стойност 34008,47 лв., след удържане на 20 % такса от 5668,08 лв. - ищецът е получил 28340,39 лв.;
2. По Фактура
№ ********** от 28.02.2014 на стойност 49831,42 лв., след удържане на 20 % такса от 8305,24 лв. - ищецът е получил 41526,18 лв.;
3. По Фактура
№ ********** от 31.03.2014 на стойност 55593.35 лв., след удържане на 20 % такса от 9265,56 лв. - ищецът е получил 46327,79 лв.;
4. По Фактура
№ ********** от 30.04.2014 на стойност 70518,44 лв., след удържане на 20 % такса от 11753,07 лв. — ищецът е получил 58765,37 лв.;
5. По Фактура
№ ********** от 31.05.2014 на стойност 94884,53 лв., след удържане на 20 % такса от 15814,09 лв. — ищецът е получил 79070,44 лв.;
6. По Фактура
№ ********** от 30.06.2014 на стойност 96619,63 лв., след удържане на 20 % такса от 16103,27 лв., включително 2104,56 лв. разход за небаланси - ищецът е получил 78 411, 80 лв.;
7. По Фактура №
********** от 31.07.2014 на стойност 107172,00 лв., след удържане на 20 % такса от 17862,00 лв., включително 1218,62 лв. разход за небаланси - ищецът е получил 88091,38 лв.;
8. По Фактура
№ ********** от 31.08.2014 на стойност 100488,90 лв., след удържане на 20 % такса от 4490,98 лв. (удържана върху цената за произведената енергия до 09.08.2014 г.), включително 2095,26 лв. разход за небаланси — ищецът е получил 93902,66 лв.;
Пред вид изискуемостта на сумата от 89 262,29 лв., ищцовата страна заявява, че ответникът й дължи и лихва за забава в общ размер 27 564, 33 лв. за периода от 31.01.2014 г. до 30.11.2018 г.
В тази връзка моли съда да постанови решение, с което, на основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД, вр. чл. 7 КРБ да осъди ответника да му заплати обезщетение за причинените вреди - сумата 89 262,29 лв., която е била заплатена от него във връзка с прилагането на противоконституционните разпоредби на чл. 35а - 35в ЗЕВИ през периода 01.01,2014 г. – 09.08.2014 г.; ведно с мораторна лихва в размер 27 564, 33 лв. за периода от 31.01.2014 г. до 30.11.2018 г., законната лихва върху главницата, считано от завеждане на делото до окончателното изплащане и сторените разноски.
В условията на евентуалност моли претенцията да бъде уважена на основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, ведно с мораторна лихва в същия размер за същия период и законните последици – лихва и разноски.
Евентуално е предявил и претенция по чл. 59 ЗЗД – за главница и мораторна лихва в същия размер за същия период и законните последици – лихва и разноски.
Претендира разноски и адвокатски хонорар.
Представил е писмени доказателства.
В хода по същество моли съда да уважи предявения иск изцяло, като основателен и доказан. Претендира разноски по списък.
Ответникът Д., представлявана от Министъра на финансите, заявява, че предявеният срещу държавата иск е недопустим, а, в случай, че съдът го допусне до разглеждане по същество, го оспорва, като неоснователен, необоснован и недоказан по основание и размер.
Претендира разноски и юк. възнаграждение.
Навежда възражения за неподведомственост на спора на гражданските съдилища.
Според ответника, държавните такси, каквато е таксата, установена в чл. 35а ЗЕВИ, представляват публични държавни вземания по силата на чл. 162, ал. 2, т. 3 ДОПК. Уредбата в Раздел V ЗЕВИ, /ред., ДВ, бр. 103/2013 г./, е създала държавно публично вземане, събирано в условията на финансов автоматизъм. Правоотношенията, които възникват между държавата и финансово задълженото лице по силата на публичноправна норма, са отношения на власт и подчинение, а не отношения, при които е налице равнопоставеност на субектите.
Плащането на държавна такса е публичноправно задължение, което финансово задълженото лице е било длъжно да изпълни по силата на публичноправна норма. Процедурата по възстановяване на недължимо събрани публични вземания от държавата е уредена в чл. 128 и следващите ДОПК /а също и в чл. 4б ЗД/. Общите граждански съдилища не са компетентни да се произнасят досежно законосъобразността или противоконституционността на законови нормативни актове, съответно относно противоречието или несъответствието на законови разпоредби с КРБ, респ., Конституционният съд е надлежният орган, който извършва преценка дали самото действие по приемане на закон е в съответствие с нормотворческата процедура, разписана в КРБ, ЗНА, УПМСНА и др. относими нормативни актове, както и какви са последиците от извършени незаконосъобразни действия. В този смисъл е направил възражение за неподведомственост на спора в гражданските съдилища, което бе уважено от настоящия съд и производството пред СГС бе прекратено. С оглед задължителните указания на САС, след отмяната на определението за прекратяване на делото, съдът следва да се произнесе по съществото на спора.
По – нататък в отговора на исковата молба се твърди, че всичко, извършено в периода между влизането на закона в сила и обявяването му за противоконституционен, остава законосъобразно, тъй като се е прилагал действащ закон, поради което и е налице валидно правно основание за извършено плащане на посочените такси, уредени в чл. 35а и сл. от ЗЕВИ за процесния период.
Счита, че ако се приеме, че, съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 4 ЗКС удържаните такси следва да бъдат възстановени на производителите на електрическа енергия от вятърна и слънчева енергия, това би означавало индиректно да се придаде обратна сила на решението на КС за обявяване на противоконституционност на нормите, което би противоречало на КРБ.
Ответникът заявява също, че не са налице противоправни действия на народните представители.