Решение № 440 от 25.10.2021, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 440 гр. Пловдив, 20.10.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Светлана Ив. Изева Въззивно гражданско дело № 20215300501863 по описа за 2021 година

Производство по реда на чл.358 и сл.от ГПК.

Обжалвано е Решение № 260940/23.03.21г.,постановено по гр.д.№ 504/20г.по описа на ПдРС,1-ви гр.с.,с което е признато за незаконно и отменено като такова уволнението на ЕК. Д. Д.,ЕГН-**********,гр.Пловдив,извършено със Заповед № РД-06-20/04.11.2019г.на Началника на Регионално управление по образованието (РУО)–Пловдив,с която е наложено дисциплинарно наказание „уволнение” и е прекратено трудовото правоотношение на осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ,считано от 15.11.19г. и е възстановена ЕК. Д.

Д. на заеманата преди уволнението длъжност „****” на Основно училище „Пенчо Славейков“-гр.Пловдив.

Жалбоподателят-Основно училище

„Пенчо

Славейков“,БУЛСТАТ000453157,гр.Пловдив чрез пълномощника си адв.Т.Д. счита решението за незаконосъобразно,неправилно и постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон по подробно изложени в жалбата съображения и моли съда да го отмени,като отхвърли всички предявени искове - по чл.344,ал.1,т.1 и 2 от КТ като неоснователни.Претендира направените пред двете инстанции разноски.

Въззиваемата ЕК. Д. Д. чрез процесуалния си представител адв.Кр.Г. изразява 1 становище за неоснователност на въззивната жалба по подробно развити в писмен отговор аргументи.Иска ПдОС да потвърди атакуваното решение изцяло.Представя писмени доказателства.Претендира разноски за адв.възнаграждение на осн.чл.38,ал.2 от ЗА в размер над минималния,посочен в списък на разноските по чл.80 от ГПК.

Постъпила е и частна жалба от ЕК. Д. Д. и нейният пълномощник адв.Г. против определение № 262947/08.06.21г.,постановено по гр.д.№ 504/20г.на ПдРС,1-ви гр.с.,с което в производство по чл.248 от ГПК е изменено Решение № 260940/23.03.21г.в частта му за разноските,като е намален размерът на присъденото на осн.чл.38,ал.1,т.3 от ЗА адв.възнаграждение на адв.Кр.Г. от 2100лв.на 1500лв.По изложени подробни съображения в частната жалба се иска отмяната на атакуваното определение като неправилно,немотивирано и незаконосъобразно.

Ответникът по частната жалба Основно училище „Пенчо Славейков“-гр.Пловдив изразява в писмен отговор становище за неоснователност на същата.Прилага за сведение на съда решение на РС-Варна.

ПдОС,след преценка на събраните по делото доказателства, допустимостта и основателността на жалбата, намира за установено следното:

Въззивната и частната жалби са подадени в законния срок от легитимирани страни,имащи правен интерес от обжалване на атакуваните съдебни актове,поради което са процесуално допустими.

1.По въззивната жалба на Основно училище „Пенчо Славейков“-гр.Пловдив:

Съгласно разпоредбата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението,а по допустимостта–в обжалваната му част,като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Атакуваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.

Пред ПРС са предявени от ЕК. Д. Д. против ОУ „Пенчо Славейков“-гр.Пловдив обективно съединени искове с правно основание чл.344,ал.1,т.1 и 2 от КТ.

Не се спори между страните,че въз основа на конкурс и Споразумение № ЧР02-6/30.01.2015г.(приложено по делото),сключено с Регионалния инспекторат по образованието,понастоящем РУО–Пловдив,представляван от Началника му А. П. и считано о т 03.02.2014г.,и щ ц а т а е заемала длъжността „***“ на Основно училище „Пенчо Славейков“-гр.Пловдив за неопределен срок на основание чл.107 във вр. с чл.89 и чл.96,ал.1 от КТ.

След извършени проверки в училището от РУО-Пловдив са констатирани нарушения,извършени от ищцата,за което на същата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ със Заповед № РД-06-20/04.11.19г.,като

ТПО е прекратено на осн.чл.330,ал.2,т.6 от КТ, считано от 15.11.19г.До ищцата е изпратена нотариална 2 покана,връчена й на 04.11.19г. относно издадената заповед за уволнение.Самата уволнителна заповед е връчена на 15.11.19г.в 13,15ч.на пълномощника на ищцата адв.Г. в кантората на нотариус М.П.,като върху самата заповед пълномощникът на ищцата от нейно име е декларирал,че към момента на връчване на заповедта Д. се ползва от закрилата на чл.333 от КТ,тъй като: ползва разрешен отпуск за временна нетрудоспособност от 11.11.до 17.11.19г.съобразно болничен лист № Е20198973651 и е член на ръководен изборен синдикален орган,изграден на териториален и отраслов принцип-председател на синдикална организация „Образование и наука“,гр.Пловдив към Синдикат „Спартак“.

В исковата молба се твърди незаконосъобразност на уволнението поради нарушение на разпоредби на КТ,а именно:

-нарушение на чл.333,ал.1,т.4 от КТ,доколкото ищцата била уволнена без да бъде поискано предварително разрешение от Инспекцията по труда,гр.Пловдив, а ищцата се е ползвала със закрилата по чл.333 от КТ поради ползването на разрешен непрекъснат отпуск по болест за периода 04.11.2019г.- 17.11.2019г.вкл.Разрешение от ИТ Пловдив било поискано,но за друг ползван от ищцата отпуск по болест за предходен период 24.06.2019г.08.07.2019г.,касаещ учебната година 2018/2019г.

-нарушение на чл.333,ал.3 от КТ,тъй като към момента на уволнението ищцата е била член на синдикално ръководство на териториален и отраслов изборен синдикален орган,а именно председател на Синдикалната организация „Образование и наука “гр.Пловдив към Синдикат Спартак, което обстоятелство било декларирано писмено от ищцата при връчване на уволнителната заповед,посредством изписването му върху нея,както и повторно със Заявление вх.№ АД-02-844/15.11.19г.в 14,09 часа,с приложено към н е г о надлежно удостоверение изх. № 23/14.11.2019г.от Синдикат Спартак,от което е видно,че ищцата е избрана на въпросната синдикална длъжност от 03.10.2019г.- близо месец и половина преди уволнението,като

Началникът н а РУО-Пловдив не изпълнил задължението си по чл. 333,ал.3 от КТ да поиска предварително съгласие от УС на Синдикат Спартак за уволнението на ищцата.

-уволнението било извършено при злоупотреба с право,превратно упражняване на власт/права,тормоз по смисъла на §1,т.1 от ДР на ЗЗДискр. и дискриминация по см.на чл.4 от ЗЗДис к р . (пряка и/или непряка по признак лично и/или обществено положение) от Началника на РУО-Пловдив ,в качеството му на горестоящ на работодателя орган,тъй като Началникът на РУО-Пловдив И. К. е целяла да прекрати ТПО на Д. с цел противоправно да я увреди, доколкото е знаела,че към момента на уволнението същата се е ползвала от закрилата на чл.333,ал.1, т.4 от КТ и не е поискала от Инспекцията по труда разрешение по чл.333 от КТ за уволнение при ползването на последния разрешен отпуск и въпреки това е предприел уволнение.Освен това в нарушение на чл.9,ал.1 и сл.от Правилника за устройството и функциите на регионалните управления на образованието,издаден от Министъра на образованието и науката, К. не оказала методическа подкрепа на ищцата,ако е счела,че същата има пропуски и административни 3 затруднения при управлението на училището по повод описаните в процесията уволнителна заповед деяния,а директно прекратила ТПО с процесната заповед, с ясната цел да я уволни, въпреки закона.

-нарушение на чл.193 и чл.195 от КТ,тъй като не бил даден разумен срок от Началника на РУО-Пловдив за писмени обяснения от ищцата,както и не били поискани писмени обяснения за някои деяния Освен това дисциплинарната отговорност била ангажирана извън законните срокове,а заповедта била немотивирана и неясна.

- описаните деяния в уволнителната заповед не били извършени от ищцата, като ако съществували някои административни неточности, същите били изцяло формални/технически,а наложеното наказание било прекомерно и несъразмерно тежко,тъй като поведението на ищцата било добросъвестно,доколкото същата отстранявала бързо и своевременно констатираните пропуски.За работодателя не били настъпили никакви вреди,и такива не се твърдели в уволнителната заповед.Освен това дисциплинарното минало на ищцата б и л о чисто,като последната д о р и б и л а награждавана за дейността си к а т о директор,а двете предходни наложени й дисциплинарни наказания-забележка и предупреждение за уволнение,взети предвид от наказващия орган,били обжалвани и не били влезли в сила,като първото от тях било отменено от ПдРС.

Ответникът е оспорил исковете по основание и размер.Твърденията му са,че за дисциплинарното уволнение на ищцата било поискано и получено писмено разрешение на Инспекцията по труда,с което висшестоящият орган изпълнил изискването на чл.333,ал.1,т.4 от КТ.

Искането за закрила на ищцата като член на синдикалното ръководство на териториален и отраслов изборен синдикален орган -Председател на Синдикалната организация „Образование и наука “-гр.Пловдив към

Синдикат Спартак било несъстоятелно, тъй като този синдикат бил нелегитимен и нямал национална представителност. Освен това Синдикат Спартак нямал нищо общо със структурата на ОУ „Пенчо Славейков“,както и със структурата на по-горестоящия орган РУО-Пловдив, като участието на ищцата Д. в този синдикат не й давало право на предварителна закрила. Не отговаряло на истината и твърдението в ИМ,че към момента на уволнението на ищцата в ответното ОУ Пенчо Славейков имало секция на синдикат Спартак, като се твърди,че такава секция не е имало нито преди, нито тогава, нито към настоящия момент.

По твърденията за злоупотреба с право,превратно упражняване на власт/права, тормоз по смисъла на §1,т.1 от ЗЗДискр. и дискриминация по смисъла на чл.4 от ЗЗДискр (пряка и/или непряка по признак лично и /или обществено положение) от Началника на РУО-Пловдив в качеството й на горестоящ на работодателя орган се посочва,че ищцата се намирала в болничен,който бил продължение на предходен болничен и който съзнателно била укрила,като не го депозирала нито в ответното училище,нито п р и висшестоящия орган,а го задържала у себе си,за да го използва при връчването на заповедта при 4 нотариуса.Нещо повече - ищцата се била поставила в положение на болнични непрекъснато в много дълги периоди от време. Освен това Началникът на РУО бил поискал и получил разрешение от инспекцията по труда именно за визираните в заповедта за уволнение нарушения с нарушител ищцата.Очевидно било желанието на ищцата да злоупотребява с права и да черпи права от собственото си противоправно поведение.

Твърдението в исковата молба,че имало злоупотреба с право,тъй като Началникът на РУО

Пловдив не бил оказал методическа подкрепа на ищцата, било несъстоятелно.Нямало искане от страна на ищцата,на което да не било отговорено адекватно от страна на РУО.

Всички нарушения,посочени подробно в уволнителната заповед били извършени от ищцата и тя била наказана за собственото си противоправно поведение,извършено с действия и/или бездействия,които са достатъчно тежки, за да обосноват налагането на дисциплинарно уволнение.

По делото са представени голям брой писмени доказателства и са разпитани шест свидетеля.

Районният съд е разгледал първото възражение на ищцата за нарушение на чл.333,ал.1,т.4 от КТ,че е била уволнена по време на ползването на разрешения й отпуск по болест,без работодателят да е поискал предварителното разрешение на Инспекцията по труда, като по този начин същия не е преодолял предварителната закрила при уволнение.Намерил е възражението за основателно,като е приел, че не се касае за продължен болничен лист,издаден на ищцата, а за нов отпуск по болест, доколкото след приключване на отпуска за временна нетрудоспособност ищцата се е завърнала на работа на 12.09.2019г.и излезнала в нов болничен,считано от 03.11.2019г. Поради това и на осн.чл.344,ал.3 от КТ съдът е отменил заповедта за уволнение като незаконна само на това основание,без да разглежда трудовия спор по същество.

Настоящата инстанция намира за първостепенния съд и ги споделя напълно. правилни изводите,до които е стигнал

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява,че действително ищцата Д. се е намирала за продължителен период в отпуск по болест-от 04.06.19г.до 11.09.19г.включително.В този период Началникът на РУО-Пловдив е поискал с писмо от 03.07.19г.от Инспекцията по труда предварително разрешение за прекратяване на ТПО с Е.Д. на осн.чл.333,ал.1,т.4 от КТ,което е индиция,че към този момент наказващия орган е имал намерение да проведе дисциплинарно производство по отношение на ищцата и да я уволни дисциплинарно.Видно от писмо от 27.11.19г.от ГИТ,приложено по делото,с писмо от 08.07.19г. от ИТ е дадено предварително разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение с Д.,поради което за Началника на РУО-Пловдив не е имало пречка да наложи дисциплинарното наказание „уволнение“ на ищцата,въпреки че се е намирала в отпуск по болест към този момент.Това обаче не е направено и на 12.09.19г.Д. се е върнала 5 на работа,като е работила до 03.11.19г.