Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 109 от 27.03.2026, Районен съд - Пазарджик

Съд
Районен съд - Пазарджик
Дело
Административно наказателно дело 1685/2025
Вид
Решение № 109
Подписан
27.03.2026
В сила
15.04.2026
Състав
Елисавета Радина

Цитирани разпоредби

  • чл. 144 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.63 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал.1 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63д, ал. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл.175а, ал.1 ,пр.3 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Пазарджик, 27.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, IX НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Елисавета Радина при участието на секретаря Х.В. като разгледа докладваното от Елисавета Радина Административно наказателно дело № 20255220201685 по описа за 2025 година Производството по реда на чл.63 от ЗАНН.

Образувано е по жалба на К. Н. Ц., ЕГН:**********, от гр. П., чрез адв.

К. У. против Наказателно постановление (НП) № 25-1006-001947 / 20.10.2025г. на началник група СПП при ОД МВР Пазарджик, с което на жалбоподателя са наложени на основание чл.175а, ал.1 ,пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца С жалбата атакува процесуалната и материално-правна законосъобразност на двата административни акта и се иска отмяна на санкционния. .

В съдебно заседание жалбоподателят, чрез своя процесуален представител, развива конкретни доводи за претендираната порочност, поради което настоява да се отмени НП.

Въззиваемата страна не изпраща законов или процесуален представител, депозира писмено становище с искане да се потвърди НП и се присъди юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като се запозна с доказателствата по делото, по вътрешно убеждение, ръководейки се от закона, установи:

На 19.08.25г. жалбоподателят управлявал в гр. Пазарджик несобствения си лек автомобил Нисан Микра per номер **** . С него на предна дясна седалка пътувал приятелят му св. Кр. П..

Към 01,11ч. жалбоподателят преминал два пъти кръстовище с кръгово движение, образувано от ул. „Христо Касабвелев“, ул. „Царица Йоанна“ и ул.

„Доктор Никола Ламбрев“ , тъй като св. П. наблюдавал дали на паркинга на намиращата се близост бензиностанция ЕКО са прели автомобили на техния приятели, с които имали уговорка.

1

Встрани от кръстовището имало полицейски патрул, в състава на който били свидетелите К. и Х.. Те възприели движението на лекия автомобил в кръстовището като „преднамерено извеждане на автомобила извън контрол чрез презавИ.е и рязко подаване на газ, като е доведен автомобилът до загуба на сцепление на задвижващите колела и приплъзване при сух път не опесъчен, с което била създава реална опасност за останалите участници в движението“.

На водача, след извършена му проверка съставили процесния АУАН за нарушение по чл. 104 б, т.2 от ЗДвП.

Актът е съставен на място, надлежно предявен и подписан, с връчен препис .

Въз основа на акта е издадено обжалваното НП.

Последното неоснователно се критикува с общи доводи относно неговата процесуална порочност.

Упреците против процесуалната изправност на акта и на НП са неоснователни и изцяло обусловени от параметрите, в които е реализирана административно-наказателната отговорност. Двата административни акта са резултат от една надлежно проведена процедура по тяхното съставяне/ предявяване/ връчване. Издадени са от органи с териториална и материална компетентност ( л. 10-11). Съдържанието им е напълно ясно и достатъчно, за да се гарантира правото на защита в охранения от закона обем. Възприетото нарушение, описано с детайлни обстоятелства, е ясно и е получило своята съответна правна квалификация

В рамките на дължимия цялостен контрол за процесуална законосъобразност не се установиха нарушения, които да я засягат.

По същество – движението на автомобила в кръстовището на процесната дата не е спорно и следва от всички доказателдствени източници. Не е спорно също и че част от движението на автомобила не е следвало оста на пътя, а е имало „приплъзване, свирене на гуми“, както са възприели и полицейските служители, и пътуващият с водача св. П. . Въпросът е в причината , поради която се е стигнало до това движение и дали то е резултат от целенасочено действие на водача или е резултат от други фактори на движението, които той не е съобразил.

Според защитната теза техническите параметри на автомобил са такива, че описаното в НП движение е невъзможно да се изпълни с него целенасочено. За проверка на това твърдение първоначално бе изискана информация от Съюза на българските автомобилисти, която не даде нужната яснота и се назначи авто-техническа експертиза, която с необходимата обоснованост и вещи знания даде отговори на релевантните обстоятелства ( с изключение на въпроса дали действието е имало целенасочен характер, който въпрос се решава от съда, но все пак следва да се посочи, че отговорът е даден от експерта, тъй като поставената задача бе да отговори относно описаното в НП движение на автомобила, а то е описано като „целенасочено“ ).

Заключението, в останала част, е обосновано с техническите характеристики на процесния автомобил и данните по делото за конкретното движение на автомобила в кръстовището ( показанията на свидетелите ) . В аналитичната част експертът е заключил правилно и обосновано , че данните за движение на автомобила в кръстовището с кръгово движение 2 свидетелстват за реализирано неустойчиво движение на автомобила характеризиращо се със свистене на гуми, движение настрани и евентуална загуба на сцепление. Разяснил е, че „конкретно, под устойчивост на дадено МПС в общия смисъл се разбира съвкупност от неговите качества, осигуряващи движение в дадено направление без странично плъзгане /занасяне/ или преобръщане., като , ако с течение на времето отклонението на движението на превозното средство от предварително зададеното му нараства, движението е неустойчиво; колкото по-бавно нараства отклонението от предварителното движение, с толкова повече време разполага водачът да предотврати неблагоприятна ситуация чрез действия върху волана или спирачките; а реално неустойчивостта на автомобила се проявява в произволно изменение на направлението на движение, странично плъзгане на автомобила или преобръщане“.Влияние на устойчивото движение на автомобила оказвали и неравностите по настилката, вследствие на които нормалните реакции в колелата се променят, същите намалява ли, след което се нарушава неравенството на Кулон, а при буксуване на колелата било наложително водачът своевременно да отнеме крака от педала на газта е цел намаляване на предавания към колелата двигателен момент.

Разграничени от експерта са надлъжна и напречна устойчивост на МПС, като загубата на надлъжната устойчивост представлявала буксуването на водещите колела, а загубата на напречната устойчивост на МПС се състояла в поне един от следните елементи: промяна от зададеното направление на движение, напречно плъзгане или странично преобръщане.Загубата на напречната устойчивост, е пояснило вещото лице, на автомобила могла да се прояви най-вече при движението му по крива какъвто е и изследвания случай, като това движение могло да се представи в дадения момент като движение на тяло по окръжност (илюстрирано с графика) ..

Приложени са конкретно назовани методи и математически и физични формули за изчисления на движението по крива и са направени изводи, които като обосновани и правилно се възприемат безкритично. Така се установи, че действително лекия автомобил „Nissan Micra“ е най-неподходящата конфигурация лек автомобил за класически дрифт, който представлява техническо ( не легално) понятие, покриващо се с движение на автомобила по начина, описан в НП. Процесният автомобил има следните технически възможности:

Предно предаване — задните колела не се задвижват, което прави класическия дрифт (презавИ.е със задни колела) труден.

Малка мощност 44 kW/60 k.c. — трудно се преодолява сцеплението на предните колела само със сила.

Micra няма окачване, диференциал и мощност, пригодени за подобни натоварвания.

Рискът от повреда на окачване, гуми, полуоски или кормилна уредба е реален.

- Лека конструкция, малко тегло, късо междуосие — лесно губи стабилност, и трудно поддържа продължително контролирано плъзгане.

Така представените данни за него установяват, че стандартният „дрифт“ в стил задно задвижвани коли (BMW, Nissan 350Z и др.) не е възможно да се 3 реализира/изпълни по същия начин.

В процесния случай, с оглед и на данните от гласните доказателствени средства и възпиетото от експерта, водачът на автомобила е навлязъл в кръстовището със скорост, по-висока от критичната, при което е настъпило загуба на напречната му устойчивост, изразяваща се в странично плъзгане, съпроводено с характерно завъртане на автомобила около масовия му център и свистене от протрИ.е на гумите по асфалта. Загубата на сцепление, движението по кривата със скорост по-висока от критичната и преразпределянето на масите на автомобила по време на движението са били факторите, довели до странично хлъзгане на автомобила.

Експертът е допуснал, че водачът в тази ситуация е отпуснал газта, при което е осъществено прехвърляне на масата на автомобила на предната ос , настъпила е загуба на сцепление на задните колела, което като механизъм е кратко, контролирано презавИ.е с цел овладяване на автомобила и оставането му на пътното платно.

Действително, както коректно признава и защитника, отговорът на вещото лице дали това движение на автомобира е било целенасочено изпълнение или не , е всъщност отговор на правен въпрос и само в тази част заключението не следва да се възприема. Съдът е длъжен да даде отговор на въпроса за субективното отношение на дееца към извършеното от него.

От събраните данни по делото и експертните разяснения и изводи, следва, че няма преднамерено водене на автомобила и извеждането му извън контрол чрез презавИ.е и рязко подаване на газ, което би довело автомобила до загуба на сцепление на задвижващите колела и приплъзване при сух път.

Водачът е допуснал скорост на движение при навлизане в кръговото движение по- висока от критичната 45,8 km/h -^ 47,5 km/h, за безпроблемно преодоляване на кривата, което е довело до странично хлъзгане на автомобила, след което се е опитал да овладее автомобила в кръстовището с кръгово движение и тези последователни действия са създали неправилно впечатление , че целенасочено е искал да премине по този начин.

Неправилното навлизане в кръстовището ( с по-висока скорост) , която се опитал да коригира и същевременно да овладее движението на автомобила по кривата са довели до приплъзването и свистенето на гуми, което той не е целял .

В този смисъл на се доказа по делото водачът да е извършил вмененото му нарушение – „да използва пътищата, отворени за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с тяхното предназначение, за превоз на хора и товари. Не се установи преднамерено да е извел автомобила извън контрол чрез презавИ.е и рязко подаване на газ, а загубата на сцепление на задвижващите колела и приплъзване при сух път, неопесъчен, са били резултат от навлизането в кръстовището с по-висока от критичната скорост и само поради това автомобилът е занесъл и той е опитал да го овладее, резултат от което е било свистенето на гуми.

Неправилното навлизане в кръстовището с кръгово движение и маневрата в него, тя покрива друг състав по ЗДвП , но липсва обвинение.

Изводите от горното обсъждане са за отмяна на НП, която влече неоснователност на претенцията за юрисконсултско възнаграждение и 4 основателност на тази на жалбоподателя за присъждане на адвокатски хонорар ( заплатено и претендирано 1000 лева - л. 4-5) . Възнаграждението следва да се редуцира (по възражението за прекомерност) по размер , предвид възможността за намаляване под нормативно -предвидения с национален нормативен акт минимален размер - и Решение от 25 януари 2024 г. по дело C438/22 („Ем акаунт БГ“ ЕООД срещу „ЗАД Армеец“ АД) и се определи в размер на 500 лева, предвид конкретната фактическа и правна сложност на делото, обема на доказателствата, реализирания процесуален ресурс. То се дължи в полза на жалбоподателя на осн. чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН във вр. чл. 144 във вр. чл. 78, ал. 1 ГПК .

В тежест на ОД МВР Пазарджик следва да се възложат и сторените разноски за САТЕ в размер на 260,40евро , които са заплатени от съда .

Предвид горното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН СЪДЪТ РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление (НП) № 25-1006-001947 / 20.10.2025г. на началник група СПП при ОД МВР Пазарджик, с което на К. Н.

Ц., ЕГН:**********, от гр. П., са наложени на основание чл.175а, ал.1 ,пр.3 от ЗДвП - глоба в размер на 3000 лв. / 1533,88 евро и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца