Решение № 291 от 22.01.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 291 гр. София, 22.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА

КЪНЕВА при участието на секретаря СВЕТЛАНА ЕМ. НАНКОВА като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА Административно наказателно дело № 20241110211389 по описа за 2024 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, вр. чл. 58д и сл. от ЗАНН.

Образувано е въз основа на депозирана жалба от Р. В. В., ЕГН ********** срещу електронен фиш серия К № 9449886, издаден от СДВР, с който на основание чл. 189, ал.4 вр. чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 (сто) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че при навлизането по моста от Околовръстен път към ж.к. „*** и ул. „***” от двете страни на трилентовия път са поставени знаци, въвеждащи ограничение на максимално разрешената скорост от 60 км./час, като до мястото, на което е заснето твърдяното нарушение липсват знаци, отменящи това ограничение.

В съдебно заседание редовно призованият жалбоподател не се явява и не изпраща представител.

Въззиваемата страна - СДВР, редовно призована, не изпраща представител. В постъпили по делото писмени бележки от процесуален 1 представител на въззиваемата страна се аргументира законосъобразност на обжалвания електронен фиш и се иска същият да бъде потвърден. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото писмени доказателства прие за установено следното от фактическа страна:

С електронен фиш серия К 7994913, влязъл в законна сила на 20.09.2023 г. на жалбоподателя Р. В. В., ЕГН ********** било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП.

На 06.07.2018 г. в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, воден при Български институт по метрологияпод номер В-46 била вписана видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 със срок на валидност до 13.06.2027 г. На 06.12.2023 г. средство за измерване от типа на горепосочения с фабричен номер MD 1196 преминало последваща периодична проверка за техническа изправност, за което бил съставен протокол от проверка № 145-СГИСИС/06.12.2023 г.

На 07.07.2024 г. в 14:30 часа в гр. София по бул. „***” с посока на движение от Околовръстен път към ул. „***” било управлявано моторно превозно средство – лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № ***, собственост на „***” ЕООД с вписан ползвател в свидетелството за регистрация жалбоподателят Р. В. В.. Срещу бл. *** на бул. „***” горепосочената видео-радарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 с фабричен номер MD1196 заснела цитираното моторно превозно средство, като отчела скоростта на движение на същото, а именно 70 км./час, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. валидно за населено място. За позиционирането на системата за контрол на скоростта бил съставен протокол, съгласно изискванията на чл. 10 от Наредба № 8121з532/12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата и било заснето разположението на видеосистемата.

След заснемането на автомобила бил изготвен снимков материал от техническото средство. Била извършена справка за собственост в централна база данни на КАТ по регистрационен номер на автомобила и бил установен неговият собственик и вписаният в свидетелството за регистрация ползвател.

Въз основа на горното бил издаден процесният електронен фиш серия К 2

№ 9449886, с който на вписания в свидетелството за регистрация ползвател – Р. В. В. на основание чл. 182, ал. 4 вр. ал. 1 т. 2 от ЗДвП било наложено административно наказание „глоба” в размер на 100 лева за нарушение на чл.

21 ал. 1 от ЗДвП. В електронния фиш било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч., а установената скорост на движение на автомобила след приспаднат толеранс тоест след отчитане на възможна техническа грешка при измерването била 67 км/ч., т.е. допуснато било превишение на разрешената скорост със 17 км/ч.

На 01.08.2024 г. електронният фиш бил връчен на жалбоподателя.

Същият не подал декларация по чл. 189, ал.5 от ЗДвП и не посочил на кого е предоставил заснетия автомобил, а на 02.08.2024 г. депозирал жалба срещу електронния фиш.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ на събраните по делото писмени и веществени доказателства и доказателствени средства, а именно: справка за собственост на МПС, извлечение от регистъра на БИМ относно одобрен тип средство за измерване, ведно с протокол за последваща проверка № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023 г., протокол за използване на автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта на 07.07.2024 г., заповед за одобряване образец на електронен фиш, справка „Картон на водача“ за жалбоподателя, Копие на електронен фиш серия К № 7994913, разпечатка от АИС „АНД“ относно електронен фиш серия К № 7994913, сертификат за успешно завършен курс на обучение, писма от директора на дирекция „Управление и анализ на трафика“ при СО, справка от ОПП- СДВ, разпечатки от интернет базирана карта на гр. София, достъпна на адрес www.bgmaps.com, както и веществените доказателства - фотоснимки.

Приложените по делото писмени доказателства са обективни, достоверни и по несъмнен и категоричен начин установяват релевантната по делото фактическа обстановка, поради което съдът ги кредитира изцяло.

От представеното по делото извлечение от регистъра на БИМ за одобрен тип средство за измерване и протокол № 145-СГ-ИСИС/06.12.2023 г. за проверка на средството за измерване се установи, че процесната видеорадарна система за наблюдение и регистрация на пътни нарушения с вградено разпознаване на регистрационни номера и комуникации тип Cordon М2 представлява одобрен тип средство за измерване, като конкретното техническо средство, с което е установено нарушението /с фабричен № MD 1196/ е технически изправно, преминало е последваща проверка, като допустимата грешка при отчитане на скоростта при полеви условия е +/- 3 км./час при измерена скорост до 100 км./час и +/- 3% при измерена скорост над 100 км./час.

3

Вещественото доказателство по делото – фотоснимка, разпечатана от паметта на устройството /приложена на л. 8 от делото/ установява, че на процесната дата, час и място лек автомобил марка „***“, модел „***“ с рег. № *** се е движил в заснетия участък със скорост над максимално допустимата.

На гърба на фотоснимката, представяща заснетото МПС е посочено и мястото, на което е била монтирана системата за видеоконтрол, вкл. е представена и фотоснимка, установяваща разположението на видеосистемата на платното за движение /л. 9 от делото/.

Предвиденият в чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на Министъра на вътрешните работи протокол е съставен и приложен към доказателствената съвкупност на делото и същият съдържа данни за мястото на разположение на уреда, мястото на заснемане, посоката на движение, начален и краен час на работа на радарната система, брой заснети изображения, служителя, поставил началото и края на работния процес на АТСС. Съдържащите се в съставения протокол данни съвпадат с данните в електронния фиш, свързани с мястото на установеното движение на МПС, посоката на движение, ограничението на скоростта. Времето на извършване на нарушението съгласно отразеното в електронния фиш е в съответствие с часовия диапазон на работа на АТСС. В протокола е отразено, че режимът на измерване е бил стационарен - тоест техническото средство не е било монтирано в движещ се служебен автомобил, а е било позиционирано неподвижно, като същото е било насочено и е отчитало скоростта на приближаващите автомобили. В протокола изрично е посочено, че при заснемане на преминаващите автомобили е отчитано ограничение от 50 км./час, валидно за населено място.

Основният спорен въпрос по делото и основното възражение на жалбоподателя касае действащото в процесния участък ограничение на максимално разрешената скорост на движение, като жалбоподателят поддържа, че преди мястото, на което се твърди да е заснето нарушението е поставен пътен знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 60 км./час, а тъй като автомобилът е бил управляван със скорост от 67 км. час, то нарушение не е извършено. В подкрепа на аргументите си представя снимка на поставен пътен знак.

За изясняване на твърденията на жалбоподателя съдът изиска справки в дирекция „Управление и анализ на трафика“ и от отдел „Пътна полиция“ при СДВР, от които е видно, че заснетия пътен знак В26 е поставен на ул. „***“ в района на магазин „***“, като видно от писмото от ОПП-СДВР същият е позициониран преди кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“. Доколкото забраните, въведени с пътен знак В26 важат да следващото кръстовище или до знак, който ги отменя или на разстояние, указано с допълнителна табела Т2 4

/съгласно чл. 50 от ППЗдВП/, то и ограничението на скоростта от 60 км./час е било валидно до кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“. След това кръстовище действа общото ограничение на скоростта на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, а именно 50 км./час. Доколкото процесното нарушение е установено на бул.

„***“ срещу бл. *** с посока от Околовръстен път към ул. „***“, а бл. *** е след кръстовището на бул. „***“ и ул. „***“, то следва, че в участъка от пътя, в който е заснето нарушението е действало общото ограничение от 50 км./час.

По делото е приобщено копие на електронен фиш серия К 7994913, от който се установява, че със същия жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. ал. 1 от ЗДвП /тоест за същото по вид нарушение, като процесното/. Електронният фиш е бил връчен на жалбоподателя на 05.09.2023 г., видно от отразеното в справката „Картон на водача“, като от справката от АИС на ОПП- СДВР е видно, че същият е влязъл в сила на 20.09.2023 г. и наложената с него глоба е била заплатена, следователно по-малко от година преди датата на процесното нарушение /07.07.2024 г./, жалбоподателят е бил наказан за същото по вид нарушение.

Видно от приетата справка за собственост към инкриминираната дата автомобилът, с който е било извършено заснетото нарушение е бил собственост на „***“ ЕООД с вписан ползвател в свидетелството за регистрация на МПС – жалбоподателят Р. В. В., ЕГН **********.

Въз основа на установените фактически обстоятелства съдът направи следните изводи от правна страна:

Жалбата изхожда от процесуално легитимирано лице и е насочена е срещу подлежащ на обжалване акт. Видно от придружителното писмо към преписката в ОПП- СДВР не е налично доказателство относно датата на връчване на екземпляр от обжалвания електронен фиш на жалбоподателя, но е налице отбелязване, от което е видно, че процесният електронен фиш е връчен на 01.08.2024 г., поради което следва да се приеме, че жалбата е подадена преди изтичане на преклузивния срок по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, в който смисъл се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

В настоящото производство районният съд следва да провери законността на обжалвания акт по чл. 58д от ЗАНН т.е. дали правилно е приложен както процесуалният, така и материалният закон, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал.1 от НПК, вр. чл.

84 от ЗАНН.

Законодателят е предвидил възможността нарушенията по ЗДвП да се санкционират освен с наказателно постановление и с електронен фиш, като по този начин се гарантира бързина на процеса по установяване на 5 административни нарушения и налагане на административните наказанията.