Решение № 221 от 20.11.2023, Апелативен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 221 гр. Велико Търново, 20.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА

ГАЛИНА КОСЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА ДЕЛИСЪБЕВА Въззивно гражданско дело № 20234000500391 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивно производство по чл. 258 – чл. 273 от ГПК.

С решение № 99 от 26.05.2023г., постановено по гр.д. № 374/2022г., Окръжен съд-Габрово е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините Прокуратурата на Република България – гр.София да заплати на Н. А. И. от гр.Габрово, ************, обезщетение в размер на 1 500 лева за претърпени неимуществени вреди, които понесъл от неоснователно повдигнато обвинение по ДП №264-ЗМ150/2022г. на Районна прокуратура-Габрово, производството по което е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК – деянието не е престъпление, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 23.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като е отхвърлил предявения иск за причинени неимуществени вреди над 1 500 лева до пълния предявен размер от 25 500 лева, като неоснователен и недоказан. Габровският окръжен съд е осъдил на основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ Прокуратурата на РБ-гр.София да заплати на Н. А. И. от гр.Габрово обезщетение в размер на 665 лева за претърпени имуществени вреди, които понесъл от неоснователно повдигнато обвинение по ДП №264-ЗМ-150/2022г. на Районна прокуратура-Габрово, производството по което е прекратено на основание чл.24 ал.1 т.1 от НПК – деянието не е престъпление, заедно със законната лихва от предявяване на исковата молба – 23.09.2022г. до окончателното изплащане на сумата, като е 1 отхвърлил предявения иск за причинени имуществени вреди над 665 лева до пълния предявен размер от 879,30 лева, като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на РБ-гр.София да заплати на Н. А.

И. от гр.Габрово сумата от 268,39 лева, направени разноски по делото по съразмерност с уважения иск.

Постъпила е въззивна жалба от ищеца Н. А. И., подадена чрез процесуален представител адвокат П. К., от САК, с пълномощно.

Въззивникът не е доволен от отхвърлителната част на атакувания съдебен акт, с която са отхвърлени искът за неимуществени вреди за разликата над уважените 1 500 лева до претендираните 25 500 лева и за имуществени вреди за разликата от уважените 665 лева до пълния предявен размер на този иск от 879,30 лева.

В обжалваната част първоинстанционното решение било неправилно.

Въззивникът моли Апелативният съд да отмени обжалваното решение в обжалваната му част и вместо него с решението по съществото на спора да уважи изцяло предявените искове за имуществени и неимуществени вреди, с посочения произход.

Прави оплакване, че присъденото обезщетение за неимуществени вреди не било съобразено с принципа на справедливостта по смисъла на чл.52 от ЗЗД, приложим в случая. Определеното обезщетение било занижено и с оглед съдебната практика по аналогични случаи. Не било съобразено психическото състояние, до което бил стигнал жалбоподателят, след като му било повдигнато обвинението.

Неправилно бил определен и размерът на присъдените имуществени вреди. Бил направил разноски в наказателното производство в размер на претендираните 879,30 лева.

В съдебното заседание, проведено в Апелативния съд, не се явяват както въззивникът, така и процесуалния му представител адвокат К..

Не е постъпил писмен отговор от въззиваемия Прокуратура на РБ.

В съдебно заседание процесуланият представител прокурор в Апелативна прокуратура Велико Търново С. Ц. моли Апелативният съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди обжалваното решение в обжалваната му част. Нямало преки доказателства и причинно следствена връзка между воденото наказателно производство и психическите проблеми, за които твърди ищецът. Присъденото обезщетение било справедливо.

Прокуратурата не е обжалвала неговия размер, тъй като е преценила обжалваното решение за правилно. Исковата претенция в пълния й размер е неоснователна и не отговаря на фактическата обстановка, изяснена в първата инстанция, както и на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.

Като разгледа направените във въззивната жалба оплаквания, взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение в границите на 2 правомощията си Апелативният съд приема за установено следното:

Въззивната жалба е допустима като подадена от страна по делото, при наличен интерес за същата да обжалва конкретното съдебно решение в обжалваната му част, насочена е против подлежащ на обжалване съдебен акт и е подадена в срок.

Във връзка с преценка на нейната основателност въззивният съд приема, че Окръжният съд е отразил в решението си подробно и обективно съдържанието на исковата молба и отговора, поради което не е необходимо същите да бъдат повтаряни в настоящото решение.

Като прецени събраните доказателства, взе предвид становищата на страните и извърши цялостна служебна проверка на обжалваното решение, Апелативният съд приема за установено следното:

При проверката по реда на чл.269 ГПК, която въззивната инстанция е длъжна да извърши служебно, се констатира че обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо, тъй като е постановено от законен състав, в рамките на правораздавателната власт на съда, и тъй като е изготвено в писмена форма, на ясен и разбираем български език, както и е подписано от съдията.

След констатацията за валидност и допустимост на първоинстанционното решение, въззивният съд пристъпи към проверка на правилността на същото.

При тази проверка Апелативният съд намира, че фактическата обстановка е изяснена правилно от първоинстанционния съд, въз основа на всестранен, обективен и подробен анализ на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването й, поради което в настоящото решение не повтаря същата.

Настоящият съдебен състав намира, че въз основа на посочената обективно и подробно установена фактическа обстановка в обжалваното решение първоинстанционният съд е формулирал правилни правни изводи, които Апелативният съд споделя.

Предявените искове са с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди и са основателни и доказани, така както са уважени от първата инстанция.

Присъденото обезщетение за неимуществени вреди е в съответствие с принципа за справедливост на същото, прокламиран в разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, а присъденото обезщетение за имуществени вреди е обосновано на събраните по делото доказателства за направените от ищеца разноски във 3 връзка с воденото наказателно производство.

В решението си Габровският окръжен съд е съобразил съдебната практика като присъденото обезщетение е в рамките на определяното от съдилищата за аналогични случаи. Отчетено е психическото състояние на ищеца след като му е било предявено обвинението, както липсата на преки доказателства и недоказаната причинно следствена връзка между воденото наказателно производство и психическите проблеми, за които твърди ищецът.

Исковата претенция в пълния й размер е неоснователна и не отговаря на фактическата обстановка, изяснена в първата инстанция, както и на принципа на справедливостта по чл.52 от ЗЗД.

Въззивната инстанция споделя основния правен извод, направен от Окръжния съд в обжалваното първоинстанционно решение, че е осъществена хипотезата на чл.2 ал.1 т.1 и т.3 от ЗОДОВ по отношение на ищеца и с оглед на конкретните правно значими обстоятелства, в случая обезщетение в размер на сумата 1 500 лева, за претърпените неимуществени вреди- болки и страдания – от същия вследствие на воденото срещу него наказателно производство, е подходящото, необходимо и достатъчно обезщетение, на основата на събраните по делото доказателства, достатъчни за изясняването му. Обезщетение в този размер е в съответствие с разпоредбата на чл.4 от ЗОДОВ, а именно че Държавата, чрез Прокуратурата в случая, дължи обезщетение на ищеца за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Това е обхватът на отговорността на Държавата за вреди в посочения случай. Същият е установен с нормата на чл.4 от ЗОДОВ. Съгласно §1 от Заключителните разпоредби на същия закон приложение намира и разпоредбата на чл.52 от ЗЗД, съгласно която обезщетение за претърпените неимуществени вреди се определя от съда по справедливост.

Безспорно е, че справедливостта не е абстрактно понятие, а във всеки конкретен случай е обусловена от конкретните обстоятелства.

Освен това нормално е и е житейски оправдано в такива случаи всеки да преживее дискомфорт и негативни емоции. В случая се е стигнало до такива, което не е тежко психическо състояние за ищеца.

От съществено значение за определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди, които са дължими на ищеца на посоченото основание, са и следните значими обстоятелства в случая: спрямо него е била взета найлеката мярка за неотклонение; продължителността на воденото наказателно 4 производство е разумна; притесненията и неудобствата, които ищецът е преживял вследствие на повдигнатото му обвинение за извършено умишлено престъпление от общ характер, което няма характеристиката на тежко по НК, промяната в здравословното състояние на ищеца, което не е било тежко Ответникът не е разгласил случая медийно.

При съвкупната преценка на всички тези конкретни правно значими обстоятелства, установени по начин и до степен с ангажираните от ищеца доказателства, настоящият съдебен състав стига до извода, че претърпените от ищеца душевни болки и страдания би било подходящо да бъдат обезщетение със сумата 1 500 лева, каквото обезщетение в случая се явява дължимото, подходящо и необходимо обезщетение, с оглед вида, интензитета и продължителността на конкретните неимуществени вреди, посочени погоре.

Според Апелативния съд този размер обезщетение за неимуществените вреди в случая отговаря и на житейски оправданото, на обществено икономическите условия, както и е съобразен със съдебните решения по аналогични случаи.

Определеният размер от Габровския окръжен съд на обезщетението за имуществените вреди на ищеца, е обосновано на ангажираните от него по делото доказателства за направени разходи.

Апелативният съд, в настоящият състав споделя мотивите, изложени от Окръжен съд-Габрово в обжалваното решение и по реда на чл.272 от ГПК препраща към тях, тъй като ги намира за обосновани, ясни, подробни и съответстващи на закона и на съдебната практика.

Апелативният съд споделя и мотивите на първоинстанционния съд относно началния момент на дължимост на законната лихва, а именно от датата на подаване на исковата молба – 23.09.2022г.

Предвид изложеното решението на Габровския окръжен съд следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Във връзка с изложените съображения, възраженията и доводите на въззивника относно пороци на обжалваното решение, в обжалваната му част, направени във въззивната жалба, не са основателни и не са доказани, поради което следва да бъдат оставени без уважение.

5

Като правилно обжалваното решение следва да бъде потвърдено в обжалваната му част.

Първоинстанционното решение е правилно и в частта за присъдените разноски, поради което следва да бъде потвърдено и относно разпределението на разноските.

Обжалваното решение е влязло в сила в осъдителната му част, тъй като в тази част не е обжалвано.

При този изход на делото и на основание чл.78 от ГПК разноски за настоящата инстанция не се дължат и не се присъждат.

Водим от изложеното Апелативният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 99 от 26.05.2023г., постановено по гр.д. № 374/2022г., на Окръжен съд-Габрово В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ.

Решение № 99 от 26.05.2023г., постановено по гр.д. № 374/2022г., на Окръжен съд-Габрово Е ВЛЯЗЛО В СИЛА В НЕОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ.

Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от съобщението и връчването му на страните.