Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 6144 от 09.10.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 4458/2026
Вид
Решение № 6144
Подписан
09.10.2026
В сила
09.10.2026
Състав
Любомир Луканов, Ивона Веселинова Енчева, Клаудия Рангелова Митова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 6144 гр. София, 09.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО III ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Любомир Л.нов

Членове:

Клаудия Р. Митова

Ивона В. Енчева при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова като разгледа докладваното от Ивона В. Енчева Въззивно гражданско дело № 20261100504458 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника Л. К. срещу решение № 23317/19.12.2025 г., постановено по гр.д. № 26586/2025 г. по описа на Софийски районен съд, ГО, 149-ти състав в частта, с която Л. К. е осъден на основание чл. 150 вр. с 143, ал. 2 СК да заплаща на Л. Л. К. и Е. Л. К., действащи чрез тяхната майка Д. П. Б., месечна издръжка над размера от 303, 25 лева до присъдения размер от 500 лева.

В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение като постановено при допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон и при необоснованост на изводите на съда. Навежда се, че в разглеждания случай, макар формално децата да живеят при майката, реалното фактическо положение е, че те прекарват значително време при бащата, което обстоятелство, от своя страна, следва да доведе до намаляване, а не до увеличаване на дължимата от бащата издръжка. Излагат се доводи, че районният съд неправилно е оценил нуждите на децата и неправилно е преценил доходите и възможностите на страните. Моли се съдът да отмени решението в обжалваните части, като вместо него да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове с правно основание по чл. 150 вр. с 143, ал. 2 СК над размера от 303,25 лева до присъдения размер от 500 лева.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е подаден писмен отговор на въззивната 1 жалба от Л. Л. К. и Е. Л. К., действащи чрез тяхната майка Д. П. Б., в който е изразено становище за нейната неоснователност. Моли се съдът да отхвърли въззивната жалба и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваните части.

В открито съдебно заседание страните заявяват че са постигнали споразумение, което представят и молят съда да се произнесе с крайния си съдебен акт, съобразно него.

Софийски градски съд, в настоящия си състав, като обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл. 235, ал. 2 от ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

С решение № 23317/19.12.2025 г., постановено по гр.д. № 26586/2025 г. на СРС, 149 състав, е допуснато изменение размера на издръжката по Решение № 14853/19.12.2022г., постановено по гр.д. № 2757/2022г. по описа на Софийски районен съд, 91 състав, влязло в законна сила на 01.02.2023 г., като ответникът Л. К., ЕГН ********** е осъден, на основание чл. 150 вр. с 143, ал.

2 СК, да заплаща на Л. Л. К., ЕГН ********** и Е. Л. К., ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка Д. П. Б., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 500 лева, считано от 12.05.2025 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 СК върху всяка просрочена сума от момента на забавата до окончателното й изплащане, като са отхвърлени исковете за горницата над 500 лева до пълния предявен размер от 650 лева. С решението са разпределени и разноските по делото.

Допуснато е предварително изпълнение на решението в частта за издръжката, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалването и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване по силата на чл. 258 от ГПК валиден и допустим съдебен акт. Въззивната жалба е редовна и допустима, поради което следва да се разгледа по същество.

Съгласно нормата на чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно, тъй като не е постановено в нарушение на правни норми, които регламентират условията за валидност на решенията – постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в необходимата форма и с определеното съдържание.

Въззивната инстанция приема, че обжалваното решение е допустимо в обжалваната му част, тъй като са били налице положителните предпоставки и са липсвали отрицателните за предявяване на исковата молба, а съдът се е произнесъл именно по исковата молба с която е бил сезиран, поради което няма произнасяне в повече от поисканото.

2

Не е спорно между страните, а и от приетите от първата инстанция доказателства - удостоверения за раждане № 1307190550 и № 1307190551 се установява, че малолетните Л. Л. К. и Е. Л. К. са деца на въззивника Л. К., а тяхна майка е Д. П. Б. /преди - К./.

От приложеното във въззивното производство споразумение и изявленията на страните в откритото съдебно заседание, проведено на 28.09.2026 г. по делото, се установява че същите са разрешили доброволно спорът между тях, предмет на настощото въззивно производство по силата на представеното споразумение от 24.09.2026 г.

Видно от същото страните се съгласяват определената с влязло в сила Решение № 14853 от 19.12.2022 г., постановено от 91 състав на Софийски районен съд по гр. дело № 20221110102757 издръжка да бъде увеличена от досегашните 200,00 лева месечно за всяко от децата, както следва:

Считано от 12.05.2025 г. до 31.01.2027 г. бащата Л. К., с ЕГН **********, се задължава да заплаща на децата си Л. Л. К., с ЕГН ********** и Е. Л. К., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д. П.

Б., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 204 (двеста и четири) евро за всяко едно от децата, платима до 20 число на всеки текущ месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Считано от 01.02.2027 г. до настъпване на законна причина обуславяща изменението или прекратяване на издръжката, бащата Л. К., с ЕГН **********, се задължава да заплаща на децата си Л. Л. К., с ЕГН ********** и Е. Л. К., с ЕГН **********, чрез тяхната майка и законен представител Д. П.

Б., с ЕГН **********, месечна издръжка за всяко едно от децата, платима до 20 число на съответния месец в размер на 1/3 (една трета) от минималната работна заплата в страната, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

Със споразумението са постигнати договорки и относно отчитането на сумите по определената издръжка, както и относно разноските по делото.

В тази връзка, съдът намира че така описаното споразумение от 24.09.2026 г. следва да бъде съобразено при постановяване на крайния акт по съществото на спора, доколкото се явява сключено в интерес на децата Л. Л. К. и Е. Л. К..

Доколкото съдът дължи произнасяне по валидността и допустимостта на решението на първоинстанционния съд, а по отношение правилността му – в обжалваната част, то не следва да се произнася досежно останалите уговорки на страните, предмет на споразумението, доколкото и те не се явяват предмет на настоящия спор пред въззивната инстанция.

С оглед горното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено по обективни причини в частта, в която предявените искове за заплащане на издръжка са уважени за периода от 12.05.2025 г. до 31.01.2027 г. за разликата от сумата над 204 (двеста и четири) евро /с левова равностойност 399 лева/ до присъдения размер от 255,65 евро /500 лева/. Следва да бъде постановено за 3 периода от 01.02.2027 г. до настъпване на законна причина обуславяща изменението или прекратяване на издръжката, бащата да заплаща месечна издръжка за всяко едно от децата, платима до 20 число на съответния месец в размер на 1/3 (една трета) от минималната работна заплата в страната, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска.

По разноските:

С оглед изхода на спора, разноски се дължат от двете страни така както са направени, поради което съдът не дължи произнасяне.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 23317 от 19.12.2025 год., постановено по гр.д.№ 26586/2025 год. по описа на СРС, 149 състав в частта, в която Л. К., с ЕГН ********** е осъден на правно основание чл. 150 във вр. чл. 143, ал. 2 от СК, да заплаща на Л. Л. К., с ЕГН ********** и Е. Л. К., с ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка Д. П. Б., с ЕГН **********, месечна издръжка, считано от 12.05.2025 г. до настъпване на законна причина, обуславяща нейното изменение или прекратяване, над сумата от 204 евро /с левова равностойност от 399 лева/ до 255,65 евро /левова равностойност от 500 лева/, ведно със законната лихва на основание чл. 146, ал. 1 от СК върху всяка просрочена сума от момента на забавата до окончателното й плащане, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:

ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 във вр. с чл. 143, ал. 2 от СК месечната издръжка съгласно Решение № 14853/19.12.2022 г., постановено по гр.д. № 2757/2022г. по описа на Софийски районен съд, 91 състав, като я увеличава от 102,26 евро /с левова равностойност 200 лева/ на 204 евро /с левова равностойност от 399 лева/ за всяко от децата, и

ОСЪЖДА Л. К., с ЕГН **********, да заплаща на Л. Л. К., с ЕГН ********** и Е. Л. К., с ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка Д. П.

Б., с ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 204 евро /с левова равностойност от 399 лева/ за всяко едно от децата за периода от 12.05.2025 г. до 31.01.2027 г., платима до 20-то число на всеки текущ месец, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до момента на окончателното й изплащане.

ОСЪЖДА Л. К., с ЕГН **********, да заплаща на Л. Л. К., с ЕГН ********** и Е. Л. К., с ЕГН **********, действащи чрез тяхната майка Д. П.

Б., с ЕГН **********, месечна издръжка за всяко едно от децата за периода от 01.02.2027 г. до настъпване на законна причина обуславяща изменението или прекратяване на издръжката, платима до 20-то число на съответния месец в размер на 1/3 (една трета) от минималната работна заплата в страната, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска до момента на окончателното й изплащане.

4

Решението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5