Решение № 49 от 17.02.2023, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 49 гр. Стара Загора, 16.02.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Й. Георгиев

Членове:

Спасена В. Драготинова

Красимир Р. Рачев при участието на секретаря М. Ж. Т. като разгледа докладваното от Спасена В. Драготинова Въззивно наказателно дело от частен характер № 20235500600006 по описа за 2023 година Производството е по чл. 318 и сл. от НПК.

Постъпила е въззивна жалба от защитника на подсъдимия И. Н. К., адв.Л. Н. от АК- Стара Загора, против присъда № 14 от 24.10.2022 година по НЧХД № 122/ 2021 г. по описа на ГРС, с която същия е признат за виновен в това, че на 16.06.2021 г. и на други неустановени дати през месец юни 2021 г., в гр. Гълъбово е разгласил позорни обстоятелства за М. Т. К. – разказвал на колегите й в ТЕЦ „Брикел“, между които лицата Ж.П.Г. и Г.И.Г. че М. Т. К.

„била курва и е спала с мъже за пари“, казвал им е, „че е имала дете, което било на 5-6 години, което е продала за пари на баща му, за да си купи апартамента, в който живее“, и че: „има 3-4 шева на путката си от много ебане с мъже“, както и че „е спяла с мъже за пари за плащане борчовете на майка й, която е комарджийка“, че „нямала образование, че е спряла в 5-6 клас и се „разебала“ за да се самоиздържа“ - престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, като на основание чл.78а от НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание “глоба” в размер на 1000лв., която да се внесе по бюджетната сметка на Районен съд Гълъбово. С присъдата е бил уважен изцяло и предявения от тъжителката М.

1

Т. К. иск за претърпени неимущественит вреди в размер на сумата от 5 000 лева ведно със законната лихва, считано от датата на извършване на деянието – 16.06.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, като подсъдимвият е бил осъден да и заплати и направените от нея по делото разноски в размер на 992,00 лева. На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимия е бил осъден да заплати на Държавата държавна такса съобразно уважената част на гражданския иск в размер на 200,00 лв. по сметка на Районен съд Гълъбово, а също така да заплати и на вещото лице д-р Д.В.Д. по предоставената от него сметка сумата от 391,30 лв. за изготвяне на съдебно-медицинската експертиза.

В жалбата се прави оплакване за незаконосъобразност и необоснованост на присъдата като се посочва, че присъдата е неправилна, необоснована и несправедлива, постановена в противоречие със събрания по делото доказателствен материал. Считат, че липсва осъществен състав на престърпление по чл. 148, ал.2, вр. с чл. 147, ал.1 от НК. Молят на основание чл. 334, т.2 , във вр. с чл. 336, т.2 от НПК присъдата да бъде отменена и да бъде постановена нова, с която подсъдимия да бъде оправдан, а предявения граждански иск- отхвърлен като неоснователен ведно с всички законови последици от това. От адв. Н. по делото са постъпили и допълнителни съображения към въззивната жалба с подробни мотиви. В последната си дума подсъдимият К. заявява, че не е говорил и разпространявал клевети по отношение на тъжителката и моли да бъде оправдан.

Копие от въззивната жалба е изпратено на частния тъжител М. Т. К. и нейния повереник. Повереникът на частния тъжител М. Т. К., адв. М. Т., взема становище, че жалбата е неоснователна и моли за потвърждаване изцяло на постановения съдебния акт както в наказателната, така и в гражданската му част. Претендират и присъждане на направените разноски по делото пред въззивната съдебна инстанция.

Въззивният съд след проверка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като взе в предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, преценени с оглед изискванията на материалния и процесуалния закон намира за установено следното:

Въззивната жалба срещу присъдата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Неоснователни и незаконосъобразни са оплакванията в жалбата за необоснованост и незаконосъобразност на присъдата както в наказателната, 2 така и в гражданската й част, с оглед на събраните и обсъдени от първоинстанционния съд доказателства. Правилни и обосновани са направените от съда изводи, относно съставомерността на деянието, за което в тъжбата е повдигнато обвинение с/у подсъдимия, който е признат за виновен, в това че на 16.06.2021 г. и на други неустановени дати през месец юни 2021 г., в гр. Гълъбово разгласил позорни обстоятелства за М. Т. К. общо пет на брой– разказвал на колегите й в ТЕЦ „Брикел“, между които лицата Ж.П.Г. и Г.И.Г. че М. Т. К. „била курва и е спала с мъже за пари“, казвал им е, „че е имала дете, което било на 5-6 години, което е продала за пари на баща му, за да си купи апартамента, в който живее“, и че: „има 3-4 шева на путката си от много ебане с мъже“, както и „че е спяла с мъже за пари за плащане борчовете на майка й, която е комарджийка“, „че нямала образование, че е спряла в 5-6 клас и се „разебала“ за да се самоиздържа“ – престъпление по чл.148, ал.2 във връзка с чл. 147, ал. 1 от НК, приемайки че престъплението е съставомерно както от субективна, така и от обективна страна. В тази насока не са налице никакви нарушения на материалния закон и доводите на жалбоподателя са неоснователни и незаконосъобразни.

Клеветата по смисъла на чл. 147 от НК и съдебната практика представлява разпространението на невярна информация, злепоставяща честта, достойнството или доброто име на някого, с цел да се накърни репутацията му в обществото. Ако деецът докаже пред съда истинността на разгласените обстоятелства или на приписаните престъпления, то той се освобождава от наказателна отговорност. Позорното обстоятелство е твърдение за съществуване на конкретен факт, свързан от дееца с личността на пострадалия, който е от естество да накърни неговото добро име и достойнство пред обществото. Неистинността на разгласеното позорно обстоятелство е елемент от състава на престъплението. Клеветата по смисъла на чл. 147 от НК е резултатно престъпление, престъплението е довършено, когато поне една трето лице е узнало твърдението на дееца за приписаното на пострадалия престъпление, когато това твърдение е възприето от адресата му.

Не е необходимо обаче последният да е повярвал на дееца или да са настъпили каквито и да било други вредни последици.

В случая както правилно е приел съдът, с изречените от подсъдимия думи по отношение на тъжителката от обективна страна е осъществен съставът на престъплението по чл. 148, ал. 2, вр. с чл. 147, ал.1 от НК, което е 3 по- тежко квалифицираният състав на престъплението по чл. 147 от НК, с оглед на това, че клеветата е разпространена и клеветническите твърдения са били доведени до знанието на по-широк кръг хора, на повече от едно трето лице. Освен това няма съмнение, че същите са осъществили друг съставомерен признак от обективна страна на престъплението по чл. 147 от НК, а именно, че разгласените обстоятелства са позорни, респ. недостойни от страна на общоприетите морални разбирания, тъй като представляват твърдения за съществуването на конкретни факти от действителността, свързани с личността на пострадалия, и от естество да предизвикват нееднозначна негативна оценка на обществото. Същите са достатъчно конкретизирани по съдържание, по времеви и пространствени параметри и по отношение на личността на тъжителката.. На трето място, в случая, те са били неистински като това именно е установено чрез събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и заключението на СМЕ, изпълнена от вещо лице със специалност гинекология. Видно от същите, нито един от колегите на страните не е свидетелствал в негова полза, а напротив- всички разпитани по делото свидетели заявяват, че такива факти не са им били известни, като са се опитали да разубедят подсъдимия в неистинността им още в момента на изричането им. Самият подсъдим от самото начало на делото заема защитна позиция като отрича да е изказвал подобни твърдения, но не изразява някаква субективна увереност в истиността им.

Предвид гореизложеното, правилно и законосъобразно ЧРС е приел, че от субективна страна, деянието е извършено с пряк умисъл, тъй като от доказателствата по делото е установено по несъмнен и категоричен начин, че подсъдимият в случая е имал съзнание, че казаното е невярно, но въпреки това е разгласил позорните обстоятелства. Правилно и обосновано в мотивите е прието, че деянието е осъществено с цел твърденията му да достигнат до съзнанието на повече от едно лице, по- широк кръг от хора. Същият е съзнавал, че твърденията действително са обидни, позорящи и неверни, но категорично ги е изказал пред колегите на тъжителката и негови собствени колеги по начин, който не поражда съмнение в убедеността му в тяхната вярност. Нито е посочил източник на своите твърдения.

Предвид което действително е налице съставомерност на деянието и ГРС законосъобразно и обосновано е признал подсъдимия за виновен в 4 извършване на престъпление по чл. чл. 148, ал. 2, вр. с чл. 147, ал.1 от НК.

С оглед конкретната наказуемост на деянието, за което се предвижда наказание "глоба" от 3 000 лв. до 7 000 лв. и обществено порицание, чистото съдебно минало на подсъдимия и обстоятелството, че същият не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава ХХVІІІ от НК, и от деянието му няма настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, действително са налице материалноправните предпоставки за приложението на чл. 78а от НК. Предвид което законосъобразно е преценено, че подсъдимия К. следва да бъде освободен от наказателна отговорност като му се наложи административно наказания „глоба“. При индивидуализацията на размера на наказанието обосновано съдът е отчел всички обстоятелства по делото – чистото съдебно минало на дееца, ниската степен на обществената му опасност, отсъствието на каквито и да било противоправни прояви до момента, а като отегчаващи отговорността обстоятелства: механизма на реализиране на престъплението – използване на изключително цинични и обидни изрази и разпространяване на изключително позорни твърдения общо пет на брой. Освен това правилно е взел предвид имотното и семейно състояние на подсъдимия. С оглед на което определения размер на глобата в размер към минимално предвидения, а именно – 1000 /хиляда/ лева, е законосъобразен.

Напълно основателно с оглед признаване на подсъдимия за виновен в извършване на горното престъпление, настъпилите вреди от неимуществен характер и пряката им причинна връзка с поведението на подсъдимия, е бил уважен и предявеният от тъжителката срещу подсъдимия граждански иск да претърпени неимуществени вреди от деянието. По отношение размера на уважения иск, за което се прави оплакване във въззивната жалба, предвид обстоятелството, че същият е уважен в пълния му размер от 5000 /пет хиляди/ лева, настоящата инстанция намира, че същият се явява доказан и по размер.

С оглед вида и характера на клеветническите твърдения, позорни по своята същност и засягащи личната чест и достойнство на тъжителката, накърняващи доброто й име в обществото, и изразяващи се в чувство за дискомфорт, срам и обида от разпространените изключително цинични твърдения на подсъдимия, съдът правилно е преценил, че за справедливото овъзмездяване на пострадалата е необходима и достатъчна сумата от 5000 лева. Към това може да бъде добавен и броя на изказаните в случая клеветнически твърдения, 5 които са пет, но всяко едно само по себе си е достатъчно грубо и тежко.

Впрочем за начина, по койно подстрадалата се е почувствала след като в почти в нейно присъствие са били изречени те от подсъдимия, говори и обстоятеството, че се е наложило да посети психолог, както и да поиска да бъде преместена в друга смяна, за да не търпи подигравки и подмятания от колегите си. За емоционалното и психическото и състояние след деянието са налице достатъчно гласни докадатества, а и те са обективирани в поведението и, което е било ясно за всички. С оглед на което предявеният иск за претърпени от деянието неимуществени вреди правилно е бил уважен в пълния му размер ведно със законните последици от това- заплащане на законната лихва върху размера му, считано от датата на извършване на деянието – 16.06.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, както и на държавна такса съобразно уважената част на гражданския иск в размер на 200,00 лв., а така също и на направените по делото разноски в размер на сумата от 992,00 лева , и тези за възнаграждение на експерта от назначената СМЕ в размер на сумата от 391,30 лв..