Решение № 136 от 14.10.2024, Районен съд - Кубрат

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 136 гр. Кубрат, 14.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУБРАТ, I - ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Албена Д. Великова при участието на секретаря Вера Люб. Димова като разгледа докладваното от Албена Д. Великова Гражданско дело № 20243320100343 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по предявени в условията на обективно и субективно кумулативно съединяване вещни искове с правно основание чл. 108 ЗС и чл.

124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 537, ал. 2 от ГПК.

Ищците Р. Б. Р., ЕГН ********** и М. И. И., ЕГН **********, и двамата с адрес в *** чрез адв. Е. С. от АК – Разград твърдят, че са наследници на Б. Р.

И., б. ж. на с. Брестовене, който е наследник на своя баща Р. И. В. и на дядо си И. В. Б., б. ж. на с. Брестовене.

С Решение № 98/Б от 29.05.1998 г. на ПК Кубрат, постановено по преписка № В-251/06.12.1991 г. на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ на наследниците на общия наследодател И. В. Б. е възстановена земеделска земя: нива от 23.493 дка, пета категория, в землището на с. Брестовене, в местн.

„Янката“, съставляваща имот № 026013 по плана за земеразделяне на селото.

Този имот понастоящем е идентичен с имот с идентификатор ***, находящ се в землището на с. Брестовене, в местността „Янката“ с площ 23 499 кв. метра.

Сочи се, че съгласно чл. 5, ал. 1 и чл. 9, ал. 1 от ЗН всеки от ищците притежава по 1/20 ид. ч. или общо 1/10 ид. ч. от наследството на 1 наследодателя И. Б.. Въпреки това узнали, че първата ответница К. Р. И. на 17.11.2021 г. се е снабдила с НА за собственост по наследство и давностно владение № 154, нот. дело № 143/2021 г. на нотариус рег. № 728 върху целия имот. Впоследствие на 02.08.2022 г. К. Р. И. и Ю. М. П. дарили на другите трима ответници процесния имот като сделката е оформена с НА № 13, нот. дело № 431/2022 г. на Нотариус рег. № 004.

Като твърдят, че по описания по-горе начин ответниците са нарушили имуществените им права, ищците претендират съдът да се произнесе с решение, с което да приеме за установено по отношение на ответниците, че са собственици на общо 1/10 ид. част или по 1/20 ид. част всеки от тях, от поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-358/23.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, находящ се в землището на село Брестовене, община Завет, област Разград, местността „Янката“, с площ 23 499 кв. метра, пета категория, с трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, при съседи: ***, ***, ***, *** и ***; да отмени на основание чл.

537, ал. 2 от ГПК 1/10 ид. ч. от НА № за собственост № 154, нот. дело № 143/2021 г. на Нотариус рег. № 728, както и да осъди ответниците да им предадат владението на 1/10 ид. ч. от процесния имот. Претендират и присъждане на сторените по делото разноски.

Ответниците К. Р. И., ЕГН ********** от *** Ю. М. П., ЕГН ********** от ***, Ф. Р. Ш., ЕГН ********** от ***, Ш. А. А., ЕГН ********** от *** и М. М. С. , ЕГН ********** о *** чрез пълномощник адв.

С. С. от АК – Разград заявяват становище за допустимост, но неоснователност на предявените искове. Твърдят, че първата ответница като наследник на И. Б., притежавайки 1/5 ид. ч. по наследство от процесния имот и въз основа на осъществено давностно владение за период повече от десет години е реализирала правата си в охранителното производство в рамките на което е била призната за собственик на целия имот. Ищците са знаели за осъщественото владение върху имота и не са се противопоставяли срещу това владение. Въз основа на издадения нотариален акт първият и вторият ответник са се разпоредили с него в полза на останалите ответници. Твърди се, че третия, четвъртия и петия ответник са придобили идеалните части от имота на основание годно да ги направи собственици. Поради това молят за 2 отхвърляне на предявените искове.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, обсъдени по реда на чл.235 от ГПК във връзка с доводите и становищата на страните, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 98/Б от 29.05.1998 г. на ПК – Завет (л.11 от делото) на основание чл. 27 от ППЗСПЗЗ на наследниците на И. В. Б., б. ж. на с.

Брестовене е възстановено правото на собственост върху имот, находящ се в землището на село Брестовене: Нива от 23.493 дка, пета категория, местност „Янката“, съставляващ имот № 026013 по плана за земеразделяне, а съгласно Скица № 15-585813-08.06.2024 г. – Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-358/23.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в ***, местност „Янката“ с площ 23499 кв. м.

От съдържанието на Удостоверение за наследници № 515/11.08.2023 г. изд. от Кметство с. Брестовене, се установява, че И. В. Б., ЕГН **********, б. ж. на с. Брестовене е починал на 25.01.1982 г., за което е бил съставен Акт за смърт № 01/26.01.1982 г. от длъжностно лице при Кметство с. Брестовене, като след смъртта си е оставил свои законни наследници двете си деца – Р. И.

В., ЕГН ********** и Х. И. Ш., род. на17.07.1940 г., придобила гражданство в Р Турция. За последната липсват каквито и да било данни в регистрите за населението.

От Удостоверение за наследници № 514/11.08.2023 г. изд. от Кметство с.

Брестовене се установява, че Р. И. В. е починал на 23.03.2011 г. в гр. Кубрат, за което е съставен Акт за смърт № 30/23.03.2011 г. След смъртта си той е оставил свои законни наследници: преживяла го съпруга С. Ю. В. и деца К. Р.

И., Б. Р. И., Ф. Р. К. и М. Р. А..

Б. Р. И., ЕГН ********** е починал на 31.10.2020 г. в с. Брестовене, за което длъжностно лице е съставило Акт за смърт № 024/01.11.2020 г. След смъртта си той е оставил свои законни наследници съпруга М. И. И. и Р. Б. Р., ищци в настоящото производство. От приложеното Удостоверение за идентичност на лице с различни имена изх. № 646/20.11.2020 г. изд. от Кметство с. Брестовене се установява, че имената Р. И. В., Р- И. В. и Р. И. Б. са на едно и също лице.

С Нотариален акт за собственост на недвижим имот № 154, том I, рег. № 3

2054, дело № 143/2021 г. на Нотариус Б. Б. с рег. № 728 при НК първата ответница К. Р. И. е призната за собственик по наследство и давностно владение върху следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-358/23.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в ***, местност „Янката“ с площ 23499 кв. м, трайно предназначение на територията: земеделска, начин на трайно ползване: нива, категория пета, номер по предходен план 026013, при съседи: ***,***, ***,***, ***. Видно от приложените към преписката по издаване на нотариалния акт документи, и по-конкретно от протокола за разпит на свидетели по обстоятелствена проверка (л.57), че в развилото се нотариално производство като свидетели установяващи факта на владение на процесния имот продължило повече от десет години, са разпитани съпругът на първата ответница – Ю. М. П. и съпрузите на сестрите на К. Р. И. – Б. Ш. Ш.

(съпруг на Ф. Р. Ш.) и М. М. А. (съпруг на М. Р. А.). Приложени са и декларации изходящи от С. Ю. В. и Ф. Р. К., с които декларират, че К. Р. И. е придобила имота на основание десетгодишно спокойно и явно владение на същия.

С договор за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том IV, рег.№ 03911, дело № 431/2022 г. на Нотариус С.

С. с рег.№ 004 при НК К. Р. К. и съпругът й Ю. М. П. са дарили на Ф. Р. Ш., Ш.

А. А. и М. М. С., при права: 8000/23499 кв. м за Ф. Р. Ш., 9499/23499 кв. м за Ш. А. А. и 6000/23449 кв. м от следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри одобрени със Заповед № РД-18-358/23.05.2019 г. на Изпълнителния директор на АГКК, в ***, местност „Янката“ с площ 23499 кв. м.

По инициатива на ищците са събрани гласни доказателства.

В показанията си св. М. Ш., земеделски производител, живущ в с.

Брестовене, посочва, че делото се води по повод нива на дядо Р. в землището на село Брестовене в местността „Янката“ с площ от 23.500 дка. Заявява, че след възстановяването на тази нива, тя е била обработвана от дядо Р., синът му Б. и от малкия Р. – ищец в настоящия процес. След смъртта на Б. през 2020 г. първата ответница предоставила на свидетеля да работи нивата, а той й плащал на нея договорената рента. На село хората, които се занимават със 4 земеделие знаели, че процесната нива е на Р. и Б.. Свидетелят е категоричен, че К. Р. И. не е обработвала нивата. Св. Ш. заявява, че Б. Ш. Ш. е съпруг на Ф., М. М. А. е съпруг на М., а Ю. М. П. е съпруг на К.. М. и Ф. са сестри на К..

Св. А. Р. сочи, че от 2009 г. е съпруга на ищеца Р. Б. Р.. Твърди, че нивата от 23 дка в местността „Янката“ са обработвали дядо Р. и свекъра й Б.. Когато дядо Р. починал, свекърът й продължил да работи нивата със съпруга й Р. Б. Р..

Когато свекъра й починал нивата била предоставена под аренда на св. М., който обаче плащал рентата на К.. Посочва, че Ф. и М. са дъщери на баба С., а съпрузите им са съответно Б. Ш. Ш. и М. М. А..

Съдът кредитира изцяло показанията на св. М., тъй като е без родствени отношения със страните, възпроизвежда факти, които е възприел лично, а и като земеделски производител в село Брестовене има преки впечатления относно обработката на нивите в това землище, а също и за конкретния имот.

Този свидетел заявява, че до 2020 г. съпругът на ищцата и сина им са обработвали нивата, след което са му я предоставили под наем, и заплащал рентата на първият ответник, тъй като представил документ за собственост.

Показанията на св. М. кореспондират с показанията на св. Р.а и с приложените по делото писмени доказателства, поради което съдът ги кредитира изцяло като последователни и взаимодопълващи се.

Въз основа на така изложеното от фактическа страна, от правна съдът приема за установено следното:

От събраните по делото доказателства се установи, че процесният имот е бил възстановен на наследниците на И. В. Б., б. ж. на с. Брестовене, с Решение № 98/Б от 29.05.1998 г. на ПК – Завет. Общият наследодател е имал две деца, едното от които трайно се е установило в Турция и за него няма данни в регистрите за населението.

Ищците са наследници на Б. Р. И., б. ж. на с. Брестовене, който е бил син на Р. И. В., б. ж. на с. Брестовене, поради което и по силата на наследственото правоприемство са собственици на общо 1/10 ид. ч. от имота.

При наследствено правоприемство всеки е владелец на своите и държател на чуждите идеални части, поради което презумпцията на чл. 69 ЗС не намира приложение и наследникът, който се позовава на придобивна давност следва да докаже, че е ползвал имота и е променил намерението си 5 като е завладял частите на останалите сънаследници, като тези действия следва да са доведени до знанието на останалите сънаследници. В този смисъл са задължителни разяснения на ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС.

От събраните гласни доказателства и конкретно от показанията на св. М. се установи, че след като имотът е бил възстановен, нивата е била обработвана лично от дядо Р., после и от синът му Б. (съответно съпруг и баща на ищците) до 2020 г., а след това – отдадена за обработка на св. М., който заплащал рентата на първата ответница, тъй като тя е представила документ, че е собственик на имота.

Не се събраха доказателства, които да установят промяна на намерението и съответно завладяване на наследствената част на ищците от страна на К. Р. И.. Следователно, щом като тази ответница не е била собственик на частта на ищците, то тя и съпругът й не са могли да я прехвърлят на останалите ответници. Доколкото вещнопрехвърлителното действие на сделка, сключена с нотариален акт настъпва тогава, когато праводателят е титуляр на вещното право, то договорът за дарение, обективиран в Нотариален акт за дарение на недвижим имот № 13, том IV, рег.

№ 03911, дело № 431/2022 г. на Нотариус С. С. с рег.№ 004 при НК, не е породил вещноправен ефект за общо 1/10 ид. ч. от имота. К. Р. И. и съпругът й не са станали собственици на частта на ищците, но съдът намира, че те не са могли да я придобият и по давност, тъй като не са упражнявали владение продължило повече от десет години начиная от изповядване на сделката пред нотариуса до сега.