Определение № 326 от 27.03.2026, Окръжен съд - Перник

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 326 гр. Перник, 27.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МЕТОДИ КР. ВЕЛИЧКОВ

Членове:

ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ

МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Р. РУМЕНОВ Въззивно частно гражданско дело № 20261700500195 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 278 във връзка с чл. 248 от ГПК.

Със свое определение рег.№ 95/12.01.2026г., постановено по гражданско дело № 4209 по опис за 2025г., състав на районния съд в Перник е оставил без уважение молбата вх. № 34859/18.12.2025 г. на „ЕОС Матрикс“ ЕООД за изменение на решението, постановено по това дело в частта за разноските, като те да останат в тежест на ищеца.

Недоволен от това определение е ответника, който с пространни доводи поддържа , че не е дал повод за завеждането на иска, че го е признал и затова и разноските по него следва да останата за сметка на ищеца по делото. Моли се обжалваната определение да бъде отменено, а решението, което е под регистрационен номер 1101/01.12.2025г., да бъде изменено в частта му, с която разноските са възложени в тежест на ответника.

Насрещната страна не се ангажира със становище по жалбата.

Жалбата е допустима, подадена е в срок, от надлежна страна и привнесена държавна такса; подлежи на разглеждане по същество .

След като взе предвид изложените в жалбата доводи и прецени приложените към делото писмени доказателства, Пернишкият окръжен съд, приема за установено от фактическа страна следното:

С решение, постановено по настоящото дело, са уважени в цялост предявените от Р. Х. И. срещу „ЕОС Матрикс“ ЕООД исковепо чл. 439 от ГПК за признаване за установено, че в полза на ответника не съществува изискуемо вземане спрямо ищеца за суми, за които е издаден изпълнителен лист по частното гражданско дело № 8421 по опис на ПРС за 2010 г., при обща цена на иска от 4782.03 лева. Искът е бил признат от ответното дружество, като на 1 основание чл. 78, ал. 2 ГПК съдът е присъдил разноски в полза на ответника от 191 лева – държавна такса и 850 лева хонорар на адвокат , като в тази връзка , е отхвърлил възражение за неговата прекомерност и е приел, че това дружество дело повод зазавеждането на иска. С молба от дата 18.12.2025г. ответникът е поискал да се измени решението в частта му за разноските , но с обжалваното опредление поределеине молбата му е отхвърлена.

При тези факти, обжалваното определение е валидно и допустимо.По същество, то е и правилно.

Спор няма , че искът е бил признат по смисъла на чл. 239 от ГПК Ответното дружество обаче е дало повод иска да бъде заведен; то е разполагало с изпълнителен лист за вземането си , по който е образувано изпълнителното дело № 1225/2010 по описа на ЧСИ Б. , и е поддържало висящността на това изпълнително дело, включително и чрез искания за извършване на изпълнителни действия, поне до 2016г. От тази дата до датата на подаването на исковата молба по чл. 439 от ГПК липсва каквото и да било обективно поведение на ответното дружество, което да дава индикация, че то не е дало повод за завеждането на иска –липсва нарочно десезиране не съдебния изпълнител, молба за връщане на изпълнителния лист или напр. фактическо предаване на листа в владение на длъжника. Докато листа съществува и е във държане на кредитора , чието вземане е погасено по давност, длъжникът винаги има интерес от завеждането на иска по чл. 439 от ГПК, тъй като съдебният изпълнител , на първо място , "дължи подчинение на листа" , и на второ - не може да релевира в изпълнителния процес изтеклата давност, дори длъжникът да се е позовал на нея. Изпълнителния лист има двояк характер - от една страна, той обективира правото на кредитора на принудително изпълнение, а от друга - инкорпорира безспорния факт на съществуването на вземането и затова съставлява дългов документ по смисъла на чл. 109 от Закона за задълженията и договорите; ако той се намира у длъжника , задължението се счита да е погасено. Липсата на извънсъдебно позоваване на изтекла в полза на жалбоподателите погасителна давност също не може да се приравни на липса на повод за завеждане на иска, като преценката за такъв повод е плоскостта на действията на ответника , не на поведението на ищците.

Затова и не може да се приеме , че ответното дружество не е дало повод за завеждането на иска , хипотеза по чл. 78 ал. 2 от ГПК не е осъществена и разноските по делото следва да бъдат разпределени по общия ред , както е направил и районния съд в случая.

Предвид казаното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

Водим от гореизложеното и същия смисъл, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Потвърждава определение рег. постановено по гражданското дело 1805 по описа на Пернишки РС за 2025г,

2

Определението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3