Решение № 11 от 09.01.2025, Районен съд - Разград
- Съд
- Районен съд - Разград
- Дело
- Гражданско дело 1134/2023
- Вид
- Решение № 11
- Подписан
- 09.01.2025
- Състав
- НЕЛИ ГЕНЧЕВА
Цитирани разпоредби
- чл.176 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 · Граждански процесуален кодекс
- чл.127, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.55 · Закон за задълженията и договорите
- чл.59 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 15 · Семеен кодекс
- чл.21, ал.2 · Семеен кодекс
- чл.21, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.29, ал.3 · Семеен кодекс
- чл.32 · Семеен кодекс
- чл.32, ал.2 · Семеен кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 11 гр. Разград, 09.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на дванадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: НЕЛИ ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело № 20233330101134 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е с правно основание чл.74 във вр. с чл.72 ЗС и чл.59 ЗЗД .
Депозирана е искова молба от Р. В. П. против П. М. П., с която са предявени обективно съединени искове за сумите:
2000лв., представляваща стойността на монтирана ПВЦ дограма /шест прозорци – по два с спалнята, детската и хола/ в имот индивидуална собственост на ответника,ведно със законната лихва от предявяването на иска;
967.50лв.,представляваща половината от общо направените от нея в периода 30.03.2007г.-28.11.2008г. 23 погасително вноски по кредтина карта на ответника от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД в размер на 1935лв.,ведно със законната лихва то предявяването на иска 1059лв.,представляваща половината от направените от нея в периода 01.10.2007г.-05.03.2009г. 18 погасителни вноски по Потребителски банков кредит на ответника от „РАЙФАЙЗЕНБАНК БЪЛГАРИЯ” АД в размер на 2118лв.,ведно със законната лихва от предядяването на иска;
17640лв., представляваща стойността на направените от нея в периода 05.07.2010г.-28.06.2018г. 89 погасителни вноски поДоговор за банков кредит №76КР-АА-1451/13.12.2006г. на ответника от „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД,ведно със законната лихва от предявяването на иска.
Ищцата твърди, че: с ответника са бивши съпрузи, като бракът им е сключен на 15.05.1999г. и прекратен с Решение №426/19.11.2018г. по гр.д.№1309/2018г. на РС-Разград; че с влязло в сила Решение №593/20.12.2019г. по гр.д.№2173/2019г. РСРазград е уважил иска на ответника за пълна трансформация на лично имущество, като съда приел, че придобития по време на брака самостоятелен обект, съставляващ:Недвижим имот-жилище с адм.адрес: гр.Р.********, представляващ: Самостоятелен обект с идентификатор ***, находящ се в еднофамилна жилищна сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор
1
***, със застроена площ от 79.65кв.м., състоящ се от три стаи и салон с бетонно външно стълбище за него откъм двора, при граници за обета: на етажа: няма, под обекта: обект с идентификатор ***, над обекта: няма, както и северната половина на мазата с площ от 40.00кв.м., с вход откъм двора, като върху мазата е учредено право на ползване, целия таван на къщата с площ от 80.00кв.м., заедно със стълбището към него от втория етаж до тавана и ½ идеална част от покривната конструкция на къщата, е придобит изцяло с лични средства на ответника на 11.12.2006г. по силата на НА за покупко-продажба №********г. на нотариус с рег.№312 на НК град София, район на действие-Р.С.Разград, и съставлява негова индивидуална собственост; по време на брака с ответника на 28.07.2016г. ищцата изтеглила банков кредит от „Банка Пиреос България” АД в размер на 4000лв. с част от който в размер на 2000лв. заплатила цената на ПВЦ дограма, доставена и монтирана в посочения по-горе недвижим имот от „Волирик и сие” ЕООД, за което сключила Договор за поръчка от 01.08.2016г.; непосредствено след закупуване на описания по-горе недвижим имот на 13.12.2006г. ответникът сключил с „Първа инвестиционна банка” АД Договор за банков кредит №76КРАА-1451/13.12.2006г. с размер на заемната сума от 50000лв., със средствата от който кредит бил извършен ремонт на закупеното жилище в периода от 11.12.2006г. до 31.12.2007г. за периода от 05.07.2010г. до 28.06.2018г. направила 89 бр. погасителни вноски на обща стойност 17640 лв, с които твърди, че ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка; след сключването на гражданския брак ответникът сключил договор за потребителски банков кредит с „Райфайзенбанк България” АД, по който в периода от 01.10.2007г. до 05.03.2009г. ищцата направила 18 вноски на обща стойност 2118лв. след сключване на гражданския брак ответникът сключил договор за банкова кредитна карта с „Първа инвестиционна банка” АД за 5000лв., с които заплатили допълнителни портманто и огледало за коридора, вертикални щори в хола, детската стая и спалнята, които вещи са изработени по поръчка, монтирани са трайно към имота на ответника и не могат да се премахнат без да бъдат повредени. за периода от 30.03.2007г. до 28.11.2008г. ищцата направила 23 погасителни вноски на обща стойност 1 935лв., с половината от която сума според нея ответникът се е обогатил неоснователно за нейна сметка.
Претендира и за заплащане на разноски.
Ответникът П. М. П. счита исковете за недопустими, предвид обстоятелството, че исковите суми се отнасят за времето, в което страните са били в брак и са живели заедно. Твърди, че тези суми са вложени в „семейното жилище“ по смисъла на СК, т.е. за задоволяване на нуждите на семейството.
Счита, че когато през време на брака единият съпруг е поел парично задължение по банков кредит, с част от който е погасил предходни парични задължения, а с друга е задоволил нужди на семейството, то новото парично задължение по банковия кредит несъмнено и във всички случаи, също е поето за общи нужди на двамата съпрузи (за погасяване на техни общи задължения), т.е. за задоволяване на нужди на семейството, поради което двамата съпрузи отговарят солидарно и за него; както и че СК не поставя изискване за равно участие на съпрузите във финансирането на семейството, което не винаги е възможно и е в противоречие с изискването за взаимност между тях.
2
Твърди, че всички кредити, а не само тези, които ищцата посочва, са теглени през време на брака, за задоволяване нуждите на семейството ни.
В условията на евентуалност при уважаване на исковете на ищцата прави възражение за прихващане на процесното вземане от общо 21693лв. със свое вземане към ищцата общо в размер на 59629.92 лв. до размера на по-малкото, а именно до 21 693лв.
Твърди, че през време на брака, освен посочените от ищцата кредити, съпрузите изтеглили и други кредити за задоволяване нуждите на семейството, които били погасени само от ответника, чрез удръжки от трудовите му възнаграждения, както следва:
1. На 12.06.2002г. изтеглил с Договор за кредит за текущо потребление от „БАНКА ДСК“ АД в размер на 3500лв., който окончателно погасил на 22.12.2006г. За този период от 12.07.2002г. до 22.12.2006г. вкл. заплатил обща сума от 14 227лв. Счита, че половината от тази сума в размер на 7113.50лв., ищцата се е обогатила неоснователноза негова сметка.
2. На 01.02.2003г. закупил с Договор за лизинг с ЕТ „Д-Импекс - Момчил МЯ.в“ движима вещ - печка за сумата от 600лв., която окончателно изплатил на 01.06.2003г. Счита, че с половината от тази сума в размер на 300лв., счита че ищцата се е обогатила неоснователно за негова сметка.
3. На 31.08.2004г. изтеглил с Договор за потребителски кредит с „Ейч Ви Би Банк Биохим“ АД в размер на 1500лв., който окончателно погасил на 22.12.2006г. За този период от 01.09.2004г. до 22.12.2006г. вкл. заплатил обща сума от 6367лв. Счита, че с половината от тази сума в размер на 3183.50лв., ищцата се е обогатила неоснователно.
4. На 13.12.2006г. изтеглил с Договор за банков кредит с „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД кредит в размер на 50000лв., който продължава да изплаща. По този кредит ищцата изплатила за периода от 05.07.2010г. до 28.06.20018г. вкл. обща сума в размер на 17640 лв.Той от своя страна по време на брака им за периода от 01.01.2007г. до 01.06.2010. вкл. изплатил сума в размер на 15960лв. След развода продължил да изплаща кредита. От м.07.2018г. до м.08.2023г. вкл. изплатил обща сума в размер на 23560лв. По този начин за периода от 01.07.2007г. до м.08.2023г. вкл. изплатил 39520лв., а ищцата 17 640.00 лв. Счита, че ищцата се е обогатила неоснователно за негова сметка със сума в размер 10 940лв.
5. На 21.12.2009г. по Договор за банков кредит с „РАЙФАЙЗЕНБАНК“ АД получил сума в размер на 7204.65 лв., който предсрочно погасил на 17.11.2014г. с Договор за банков кредит от 01.07.2010г. с нов кредит в размер на 10000лв. По този начин изплатил част от общата сума в размер 13 618.54 лв., а ищцата 2118лв. Като счита, че по този начин ищцата се е обогатила неоснователно за негова сметка със сума в размер 5750.27 лв.
6. На 14.11.2014г. получил по Договор за потребителски кредит с „ОББ“АД сума в размер на 15000лв., който окончателно погасил на 12.02.2020г. По време на брака им за периода от 01.12.2014г. до 01.11.2018г. вкл. изплатил по този кредит сума в размер на 9157.38 лв., а след развода от 01.12.2018г. до 12.02.2020г. вкл. сума в размер на 11011.91 лв. или обща сума в размер на 20 169.29 лв. Счита, че с половината от тази сума в размер на 10 084.65 лв. ищцата се е обогатила неоснователно за негова сметка.
7. По договор за кредитната карта с ПИБ за сума в размер на 5000лв. ищцата изплатила обща сума в размер на 1935 лв. , но разликата от 3065лв. била изплатена от него. Счита, че ищцата се е обогатила неоснователно за негова сметка с разликата от 565лв.
3
На база всички посочени кредити ищцата се е обогатила неоснователно за негова сметка със сума в размер 10940лв. (57160лв.: 2= 28 580лв- 17640лв. = 10 940.00 лв.)
Оспорва твърдението, че част от кредита в размер на 2000лв. е вложен за монтаж на ПВЦ дограма в имота.
Признава,че на 13.12.2006г. изтеглил кредит в размер на 50000лв., но твърди, че в ремонта на жилището била вложена част от сумата, т.к. с другата част трябвало да погаси предсрочно други два кредита.
Оспорва твърдението, че закупените портманто, огледало и вертикални щори са трайно прикрепени в имота.
Оспорва твърдението, че тези СМР са довели до неговото обогатяване за сметка на обедняването на ищцата, т.к. недвижимият имот, макар и негова индивидуална собственост е бил тяхно семейно жилище, в което са живели съвместно с двете си деца от месец май 2007г. до м.07.2018г., а след прекратяване на брака ищцата продължила да живее в имота му до м.
10.2021г. без да заплаща наем.
Претендира за разноски.
Във вр. с направеното възражение ищцата заявява, че не й е известно тегленето на други заеми от ответника, че същите не са ползвани за семейни нужди, както и че не е логично да се теглят заеми от банки, в които ответникът не получава трудовото си възнаграждение.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически обстоятелства: Страните по делото са сключили граждански брак на 15.05.1999 г. Бракът е прекратен с решение по гр.д.
№1309/2018 г. по описа на РС Разград. Между съпрузите не е сключван брачен договор. Със същото решение ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Р.********* се предоставя на двамата /л.6/
С решение по гр.д.№2173/2019 г. по описа на РС – Разград е прието за установено по отношение на Р. В. П., че придобитият по време на брака недвижим имот с административен адрес гр.Р.*********, ***, с идентификатор *** е придобит изцяло с лични средства на П.
М. П. /л.8/.
Ищцата Р. В. П. е сключила договор за поръчка на PVC дограма за сумата 2 000 лв./л.10 / на 01.08.2016 г. На 01.02.2003 г. П. М. П. е сключил договор за лизинг /л.199/ за печка за сумата 600 лв. На 04.09.2007 г. Р. В. П. и П. М. П. са продали на трето лице МПС Ауди 80 с рег.№РР 2551 АК за сумата 500 лв.
/л.361/, а на 05.09.2007 г. П. М. П. е купил МПС лек автомобил Ауди А4 с рег.
№***** /л.362/ за сумата 1000 лв. На 22.10.2014 г. двамата са продали този автомобил /л.363/ за сумата 600 лв. , а на 08.11.2014 г. /л.364/ ответникът е купил лек автомобил Ауди А6 комби за сумата 2 000 лв.
Р. В. П. е сключила договор за предоставяне на потребителски кредит за сумата 4 000 лв. на 28.07.2016 г. с „Банка Пиреос България“АД /л.12/. Същата е била титуляр на банкова сметка с IBAN ****** трансферирана от сметка с IBAN ********
П. М. П. е сключил:
На 12.06.2002 г. договор за кредит за текущо потребление с „Банка ДСК“АД за сумата 3 500 лв. /л.196/ ; който според него е ползван за закупуване на лек автомобил, пералня, телевизор и музикална уредба. Според издадения документ от „банка ДСК“АД /л.393/ този кредит е погасен на 14.05.2003 г.
На 31.08.2004 г. договор за потребителски кредит за 1500 лв. с „Ейч Ви Би Банк Биохим АД /л.200/; ползван за ремонт на жилището 4