Решение № 956 от 01.08.2026, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 956 гр. Варна, 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 1 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ивелина Димова при участието на секретаря Петя В. Георгиева като разгледа докладваното от Ивелина Димова Административно наказателно дело № 20253110205115 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Настоящото производство е образувано на основание чл.58д и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от В. Н. П. от гр. *** срещу Електронен фиш серия К № 9203698 на ОД на МВР- Варна, с който на основание чл. 189 ал.4, във вр. с чл. 182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП му е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1200,00 лева за нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят счита електронния фиш за незаконосъобразен и неправилен, като оспорва приетата в него фактическа обстановка. Твърди, че към ЕФ не са приложени никакви доказателства, установяващи извършването на вмененото му нарушение. Позовава се на липса на снимков материал, данни от използваното АТСС, протокол за техническа изправност и метрологична проверка на устройството, във връзка с което претендира недоказаност на административнонаказателното обвинение. Прави искане да му бъде предоставена възможност да се запознае с материалите, свързани с нарушението, в случай, че наказващият орган представи такива, като изразява намерение да ангажира допълнителни доказателства в подкрепа на позицията си. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Не навежда допълнителни аргументи в подкрепа на жалбата.

1

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща представител.

Депозира писмени бележки, в които изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли същата да бъде оставена без уважение, като претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В случай, че жалбата бъде уважена, възразява срещу размера на евентуално претендираните от жалбоподателя разноски за адвокатско възнаграждение.

Жалбата е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното физическо лице, в срока по чл.189 ал.8 от ЗДвП /постъпила е на първия присъствен ден след изтичането на срока за обжалване в неприсъствен такъв/ и е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна, по следните съображения:

Въз основа всички събрани по делото доказателства, съдът установи от фактическа страна следното: На 12.05.2024г. в 23,19 часа лек автомобил марка „***“ с рег.№ *** се движел по път II-29 в гр.Аксаково. Разрешената скорост на движение в населено място била до 50 км/ч., а в близост до км.5 на посочения път процесният автомобил се движел със скорост от 97 км/ч.

Поради движението си с превишена скорост автомобилът бил заснет с автоматизирано техническо средство – ARH CAM S1. След справка в информационните масиви на МВР било установено, че превозното средство е собственост на жалбоподателя. Установено било също, че П. е наказан с ЕФ серия К №6669365 на СДВР, издаден на 30.11.2022г., за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Било счетено, че нарушението е извършено повторно и на лицето бил издаден Електронен фиш серия К №9203698 за налагане на глоба в размер на 1200.00 лева, на основание чл.189, ал.4, вр. чл.182, ал.4, вр. ал.1, т.5 от ЗДвП, за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа приобщените по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства, а също и от приобщените като веществени доказателства фотоснимки.

Сред приобщените доказателства с най-съществено значение са: разпечатка от паметта на автоматизирано техническо средство – ARН САM S1 с фабричен номер 120ccda и фотоснимка, протокол за използване на АТСС и др., които позволяват изложената фактическа обстановка да бъде счетена за установена по несъмнен начин.

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Предвид приложената по делото разпечатка от паметта на използваното автоматизирано техническо средство съдът приема за безспорно установено, че на посочените дата и час процесният автомобил се е движел по път II-29 в гр.Аксаково, в рамките на населеното място, със скорост, превишаваща разрешената максимална такава. По делото са приложени доказателства, че посоченото техническо средство- преносима 2 система за контрол на скоростта на МПС с вградено разпознаване на номера и комуникации тип ARН САM S1 с фабричен номер 120ccda представлява одобрен тип средство за измерване и отговаря на метрологичните изисквания.

Същото е преминало успешно последваща проверка и е в изправност (видно от приложения Протокол от проверка №021-СГ-ИСИС/27.02.2024г.).

Системата е заснела и записала скорост на движение на процесния автомобил от 100 км/ч. (видно и от самата фотоснимка). При издаването на електронния фиш е приспадната допустима техническа грешка от 3% и е приета скорост на движение от 97 км/ч. По делото е приложен снимков материал, изготвен чрез мобилната система за видеоконтрол на нарушенията, от който се установява, че регистрираната скорост на движение е именно на автомобила, във връзка с който е издаден обжалваният електронен фиш. Доколкото приобщените снимки са изготвени със система, заснемаща и записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, същите се явяват веществени доказателства по смисъла на чл.189, ал.15 от ЗДП. Предвид това съдът намира, че заснетият автомобил действително се е движел с посочената в ел. фиш скорост.

С описаното деяние виновно е нарушена разпоредбата на чл.21, ал.1 от ЗДвП. Пътят, по който се е движел автомобилът, се намира в рамките на населеното място, поради което при избиране скоростта на движение се прилагат общите правила, установени с цитираната норма. Следователно наказващият орган надлежно е посочил законната разпоредба, която е била нарушена виновно.

Съдът намира и че административнонаказателната отговорност правилно е насочена към жалбоподателя. Според разпоредбата на чл.189, ал.5 от ЗДвП, електронният фиш се изпраща на лицето по чл.188, ал.1 от ЗДвП, а именно- на собственика. Собственикът от своя страна има право в 14- дневен срок да подаде декларация с данни за лицето, извършило нарушението. В случая не се спори, че собственик на процесния автомобил е жалбоподателят, на когото правилно е издаден процесния електронен фиш и който е имал възможност да декларира данни за лицето, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, в случай, че не е управлявал лично автомобила. Няма данни обаче и не се твърди П. да се е възползвал от възможността да декларира данни за лице, на което е предоставил управлението на моторното превозно средство, при което не са били налице предпоставки за анулиране на фиша по реда на чл.189, ал.5 от ЗДвП. По изложените съображения съдът приема, че правилно и законосъобразно жалбоподателят е бил санкциониран с обжалвания електронен фиш.

Надлежно е издирена и приложимата санкционна разпоредба.

3

Нормата на чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП предвижда специални наказания за превишаване на разрешената максимална скорост в населено място от 41 до 50 км/ч, какъвто е и процесният случай. Приложена е същевременно и нормата на чл. 182, ал. 4, вр. ал. 1, т. 5 от ЗДвП, тъй като е счетено, че нарушението е извършено повторно. Поради това санкцията в НП е определена като удвоен размер на 600 лева, т. е. 1200 лева.

Легална дефиниция на понятието „повторно нарушение“ се съдържа в т . 33 на параграф 6 от ДР на ЗДвП, съгласно която такова е нарушението, извършено в едногодишен срок, а в случаите по чл. 174, ал. 2 – в двегодишен срок, от влизането в сила на наказателното постановление, с което на нарушителя е наложено наказание за същото по вид нарушение. За квалифицирането на нарушението като повторно е без значение дали лицето е санкционирано с влязло в сила НП или чрез налагане на глоба с ЕФ.

Достатъчно е процесното нарушение да е извършено в едногодишен срок от санкциониране с влязло в сила НП или ЕФ, с които на нарушителя се налага наказание за същото по вид нарушение.

В случая от приложената справка за нарушител/ водач е видно, че жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, извършено на 29.11.2022г., с ЕФ серия К, №6669365, издаден от СДВР, отдел „Пътна полиция“. Същият по вид нарушение е налице при неспазване на правилата за управление с разрешена скорост, каквито са и двете деяния, за които жалбоподателят е бил санкциониран с посочените по-горе ел. фишове.

С оглед изясняване на фактическата обстановка съдът служебно изиска доказателства за връчването на посочения ЕФ. От постъпилото писмо от СДВР, отдел „Пътна полиция“ от 08.03.2026г. е видно, че наказващият орган не разполага с разписка за връчването на ЕФ серия К, №6669365. В справката е посочено, че нарушението е извършено на 29.11.2022г., ЕФ е издаден на 30.11.2022г., връчен е на 31.07.2023г. и е влязъл в сила на 15.08.2023г.

Представена е разпечатка от автоматизираната информационна система за управление на административнонаказателната дейност на МВР, в която са отразени същите данни. Аналогична информация за датите на съставяне, връчване и влизане в сила на посочения ЕФ са отразени и в приложената справка за нарушител/ водач.

Макар и принципно надлежни доказателства, удостоверяващи връчването на ЕФ, да се явяват обратната разписка или разписка за връчване на ЕФ от длъжностно лице в МВР, а в случая такива да не са представени от наказващия орган, съдът приема, че посоченият ел. фиш е бил надлежно връчен на санкционираното лице на датата, посочена в справката (31.07.2023г.). С разпореждането за насрочване на делото съдът е указал на П., че следва посочи дали е обжалвал въпросния ел.фиш, както и номера на евентуално образуваното съдебно производство Разпореждането, съдържащо 4 посочените указания, е било връчено лично на жалбоподателя на 04.03.2026г., ведно с призовка за насроченото съдебно заседание, но той не е представил информация в изложената насока, нито е навел твърдения, с които да оспори отразяванията в АИС АНД. Съдебната практика приема, че за санкционираните лица съществува задължение при обжалване да посочват твърденията и доказателствата си, като неизпълнението на това задължение следва да се третира като неправомерно бездействие (Решение № 2112 от 6.11.2019 г. на АдмС - Варна по к. а. н. д. № 2122/2019 г.), от което според настоящия състав не могат да бъдат черпени благоприятни последици. След като жалбоподателят не е доказал, а и не твърди, че посоченият ел. фиш не му е бил връчен или че е обжалвал същия, следва да се приеме, че обстоятелствата по издаването, връчването и влизането в сила на ЕФ серия К, №6669365 не са спорни между страните. Поради това в конкретния случай съдът приема, че посоченият ЕФ същият е бил връчен на лицето на датата, сочена от АНО, но не е обжалван и следователно е влязъл в сила с изтичането на срока за обжалването му- на 15.08.2023г.

След като процесното нарушение е извършено на 12.05.2024г., същото безспорно попада в едногодишния срок от влизане в сила на ЕФ серия К, 6669365, издаден за нарушение на чл.21, ал.1 от ЗДвП, т.е.- за същото по вид нарушение. Следователно наказващият орган правилно е преценил, че се касае за нарушение, извършено повторно, надлежно е издирил приложимия закон и е наложил законосъобразно наказание, във фиксирания размер, предвиден в закона. Нормата на чл.182, ал.4 е била изменена с ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 07.09.2025 г., но по-тежката санкция за нарушение по чл.182, ал.1, т.5 от ЗДвП, извършено повторно, е запазена и няма основания за изменение на обжалвания ЕФ в тази насока.

С жалбата санкционираното лице е направило искане да му се предостави възможност да се запознае с представените от АНО доказателства и при необходимост да посочи нови такива. Същият обаче не се е явил в насрочените съдебни заседания и не е изпратил представител, като не се е възползвал от възможността да се запознае с приложените по делото доказателства, въпреки че съдът е уважил молбата му за отлагане на заседанието, с оглед гарантиране правото му на лично участие в производството. Следователно същият по своя воля се е отказал от възможността да участва лично или чрез процесуален представител при разглеждането на делото, не е навел твърдения и не е посочил доказателства, опровергаващи приетата от съда фактическа обстановка, при което същата следва да бъде счетена за установена по несъмнен начин.