Определение № 1502 от 06.06.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1502 гр. София, 06.06.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Дияна Ценева

Членове:

Теодора Гроздева

Милена Даскалова като разгледа докладваното от Теодора Гроздева Касационно гражданско дело № 20228002104927 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Л. С. А. срещу решение № 226 от 30.06.2022 г. по в.гр.д.№ 360 от 2021 г. на Добричкия окръжен съд, гражданско отделение в следните му части:

1. частта, с която саморъчното завещание, направено на 08.09.2011 г. от Иванка Велчева С. в полза на Л. С. А., е намалено: в частта на разпореждането с 4/6 ид.ч. от гараж № 1, находящ се в гр. Добрич, ул.

„Славянска“ № 2, вх.Г, със застроена площ 18,05 кв.м., подробно индивидуализиран в решението, като е възстановена запазената част на Е. С.

М. от наследството на завещателката с посочените 4/6 ид.ч. от гаража; в частта на разпореждането с 4/6 ид.ч. от апартамент, находящ се в гр.Добрич, ул.„Славянска“ № 2, вх.Г, ет.4, със застроена площ 104,41 кв.м., подробно индивидуализиран в решението, като е възстановена запазената част на Е. С.

М. от наследството на завещателката със 17644,35/55 000 ид.ч. от гореописания апартамент;

2. в частта, с която въззивният съд е допуснал делба на гореописания апартамент, ведно с изба, таванско помещение, 10,70721% ид.ч. от общите части на сградата и 10,70721% ид.ч. от правото на строеж върху дворното 1 място, при квоти: 26 811/55 000 ид.ч. за Е. С. М. и 28 189/55 000 ид.ч. за Л. С.

А.; допуснал е делба и на гореописания гараж при квоти: 5/6 ид.ч. за Е. С. М. и 1/6 ид.ч. за Л. С. А.;

3. в частта, с която първоинстанционното решение № 260092 от 23.09.2020 г. по гр.д.№ 4110 от 2015 г. на Добричкия районен съд е потвърдено в частта за отхвърляне на предявения от Л. С. А. срещу Е. С. М., Д. М. М., М. И. К., Р. Д. К., С. Д. К.- П., С. Д. М. и Ж. В. Б. иск за делба на недвижим имот- дворно място с площ от 467 кв.м., ведно с построената в него къща, находящи се в гр.Добрич, ул.В.“ № ... .

В касационната жалба се твърди, че решението в обжалваните части е неправилно поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост- основание за касационно обжалване по чл. 281, ал.

1, т. 3 ГПК.

Като основания за допускане на касационното обжалване се сочат чл.

280, ал. 1, т.1 и т.3 ГПК. Поставят се следните въпроси:

1. Допустимо ли е с насрещна въззивна жалба ищецът по дело за делба да прави искане и то в условията на евентуалност друг имот на наследодателя в гр.Добрич, по отношение на който вече има делба, да бъде приобщен към наследствената маса ?

По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 25 от 09.03.2021 г. по гр.д.№ 2008 от 2020 г. на ВКС, ГК, І г.о.

2. Допустимо ли е въззивната инстанция да влоши положението на жалбоподателя, като допусне делба на апартамент при квоти между съделителите, които не са оспорени от насрещната страна чрез жалба, а са оспорени едва с насрещна въззивна жалба? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с решение № 163 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 1191 от 2010 г. на ВКС, ГК, ІІ г.о.

3. Допуснато ли е от въззивната инстанция съществено нарушение на разпоредбата на чл. 260, т.6 ГПК, изразяващо се в недопускане на поискани с въззивната жалба нови доказателства от значение за правилното решаване на спора- декларация, подписана от наследодателя И. В. С., с която същата дава съгласие съпругът й да дари на ищцата 1/4 ид.ч. от къщата на ул.„В.“ № ...., със старо име ул.„Г.С.“ № ..... , и декларация с вх. № 6753, подписана от наследодателя С. Д. С. на 24.03.1975 г. ? За този въпрос се твърди, че е от 2 значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

4. Приел ли е въззивният съд в разрез с материалноправните разпоредби на чл.62, ал.1 ЗТСУ /отм./, чл.39 ЗС и Наредба № 5 за строителните правила и норми на ТСУ, че договор за доброволна делба от 29.02.1988 г. не е нищожен, въпреки че не е бил одобрен архитектурен проект за разделяне на жилищната сграда на два самостоятелни дяла ? За този въпрос се твърди, че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.

5. Нищожен ли е процесният договор за доброволна делба от 29.02.1988 г. поради неучастието на един от съсобствениците в нея- И. В. С. ? По този въпрос се твърди противоречие на обжалваното решение с Тълкувателно решение № 3 от 2013 г. на ОСГК на ВКС.

В писмен отговор от 24.10.2022 г. ответниците по жалбата Е. С. М. и Д.

М. М. оспорват тази жалба.Останалите ответници не вземат становище по жалбата.

Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение по допустимостта на жалбата и наличието на основания за допускане на касационното обжалване счита следното: Касационната жалба е допустима: подадена е от легитимирано лице /съделител по делото/, в срока по чл. 283 ГПК и срещу решение на въззивен съд по иск за делба на недвижими имоти, което съгласно чл.280, ал.3, т.1 ГПК подлежи на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1 и 2 ГПК, независимо от цената на иска.

Първоинстанционното производство е образувано по предявен от Е. С.

М. срещу Л. С. А. иск за делба на останали в наследство от общите им наследодатели И. В. С. и С. Д. С. два недвижими имота, находящи се в гр.Добрич: апартамент № ...., вх. ...., ет....., ведно с изба, таванско помещение и прилежащите му ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, както и гараж № 1, ведно с ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, находящи се в гр.Добрич, ул.“С.“ № ..... . Предявен е и иск по чл.30, ал.1 ЗН за намаляване на извършеното от наследодателката на страните И. С. саморъчно завещание от 08.09.2011 г. на ид.ч. от описаните по-горе апартамент и гараж в полза на съделителката Л. А. и за възстановяване на запазената част на съделителката Е. М. от наследството на майка й Иванка С..

3

В срока по чл.341, ал.2 ГПК съделителката Л. А. е поискала да бъдат включени в делбената маса още два имота- дворно място с къща, находящо се в гр.Добрич, ул.“Вихър“ № 4 и лозе, находящо се в землището на гр.Добрич, м.“ Гаази баба“.

След включване в делбата на тези два имота като съделителите са конституирани и следните лица: Д. М. М., М. И. К., Р. Д. К., С. Д. К.- П., С. Д.

М. и Ж. В. Б..

По делото е установено, че Е. М. и Л. А. са наследници по закон на своите родители И. С., починала на 19.06.2015 г., и С. С., починал на 20.06.1998 г. Първоначално заявените за делба имоти- апартамент и гараж в гр.Добрич са притежавани приживе от двамата наследодатели в режим на СИО. След смъртта на Стамо Стамов през 1998 г. като негови наследници по закон всяка от двете му дъщери Е. и Л. притежава по 1/6 ид.ч. от процесните апартамент и гараж, а съпругата му И. притежава 4/6 ид.ч. Със саморъчно завещание от 08.09.2011 г. И. С. завещава притежаваните от нея 4/6 ид.ч. на дъщеря си Л.. Позовавайки се на назначените по делото съдебнографологични експертизи и изследвайки имуществото на завещателката, съдът е приел, че завещанието е валидно като написано и подписано от същата, а по съдържание представлява частно завещателно разпореждане, което обстоятелство е от значение за начина, по който се намалява завещанието. Съобразно разпоредбата на чл. 31 ЗН съдът е формирал наследствена маса, състояща се от по 4/6 ид.ч. от процесните апартамент и гараж, 1/2 ид.ч. от нива от 19,999 дка, находяща се в землището на с.Сливенци, общ.Добрич, 1/2 ид.ч. от нива от 7 дка, находяща се в землището на с.Сливенци, общ.Добрич, 1/3 ид.ч. от дворно място от 400 кв.м. и цялата къща в това дворно място, находящи се в гр.Добрич, ул.“Васил Петлешков“ № 32. Съдът е изложил подробни съображения защо не е включил в масата по чл.31 ЗН два от спорните имоти: дворно място с къща в гр.Добрич, ул."“В." № ... и лозе в землището на Добрич, м.“Г. б.“ . Въз основа на съдебнооценителните експертизи по делото съдът е определил, че наследствената маса по чл.31 ЗН има обща стойност от 129 033,07 лв. Съдебният състав е приел, съгласно правилото на чл.29, ал.1 ЗН, че запазената част на двете сестри Е. и Л. е 2/3 от имуществото на наследодателката им, т.е. по 1/3 за всяка от тях, респ. разполагаемата част на наследодателката е също 1/3 от 4 имуществото й. В стойностно изражение 1/3 от стойността на масата по чл. 31 ЗН е 43 011,02 лв., колкото се явява запазената част на Е.. Същата вече е придобила правото на собственост по наследяване от И. С. върху 1/2 ид. ч. от всяка от двете ниви, като стойността на горните дялове към момента на откриване на наследството е 18 500 лв. Поради това въззивният съд е приел, че за да се постигне възстановяване на запазената й част на стойност от 43 011,02 лв., процесното завещание следва да се намали със стойност от 24511,02 лв., като за целта е отменил изцяло завещателното разпореждане за цялата притежавана от И. С. част от гаража /4/6 ид.ч./, а това за апартамента е намалил със 17 644,35/55000 ид.ч., които е възстановил като запазена част на Е. М. от наследството на майка й.

По отношение делбата на апартамента и гаража въззивният състав е приел, че същата следва да се извърши между Е. М. и Л. А., като съобразно наследственото правоприемство и възстановяването на запазената част от наследството е определил дела им в съсобствеността по следния начин: 5/6 ид.ч. от гаража за Е. М. и 1/6 за Л. А., както и 26 811/ 55 000 ид.ч. от апартамента за Е. М. и 28 189/55 000 ид.ч. за Л. А..

Съдът е приел, че искът за делба на дворно място с къща, находящи се в гр.Добрич, ул.“В.“ № .... , е неоснователен. Подробно е проследил сделките на разпореждане с имота, с които същият е придобит и впоследствие части от него са прехвърляни от С. С. на дъщеря му Е. М., а след това- от Е. М. на Л.

А., като последните се легитимират като собственици на по 1/4 ид.ч. от дворното място. На 29.02.1988 г. е сключен договор за доброволна делба между съсобствениците на дворното място и построената в него къща. В делбата освен съсобствениците е участвал и С. С., който към дадения момент не е бил от кръга на съсобствениците, тъй като вече се е разпоредил с притежаваните от него ид.ч. от имота. Въпреки това въззивният съд е приел, че участието му не опорочава делбата до степен на нищожност, а единствено би било основание за унищожение на делбата поради увреждане на съсобствениците с повече от 1/4 от стойността на дела им, каквото не е поискано в законовия срок. По твърдяното неучастие на съсобственик в лицето на И. С., чиито права се мотивират с участието й при изграждане на една стая към къщата заедно със съпруга й С. С. по време на брака им, въззивният състав е приел, че дори и да е изградена такава стая, тя не е самостоятелен обект на право на собственост и по силата на 5 присъединяването към главната вещ и функционалната й свързаност с нея /чл.97 и чл.98 от ЗС/ става собственост на собственика на главната вещ. В този смисъл И. С. не е била съсобственик и не е следвало да участва в делбата.

Съдът е приел още, че договорът за доброволна делба от 29.02.1988 г. не е нищожен и на другото наведено основание- сключване в нарушение на разпоредбите на чл.62 ЗТСУ, чл. 39 ЗС и Наредба № 5 за строителните правила и норми по ТСУ, поради това, че при сключване на договора липсвал архитектурен проект за подялбата на жилищната сграда и обособяването на самостоятелни жилища. Според чл.62, ал.1 от ЗТСУ (отм.), действал към 1988 г., доброволна делба на съсобствена сграда или жилище може да се извърши само ако обособените дялове или части отговарят на одобрен за това архитектурен проект. Последното се удостоверява от специализираните органи на общинската администрация. В случая към договора за доброволна делба е приложено удостоверение за реалната делимост на съсобственото жилище. Според съда това удостоверение е индиция, че е имало одобрен архитектурен проект за преустройството на жилищната сграда в две самостоятелни жилища. Това, че към датата на сключване договора двете жилища не са отговаряли на строителните правила и норми за изискуеми минимален брой и вид жилищни помещения, не опорочава договора. Съдът е посочил, че при тълкуването на чл.38, ал.4 СПН съдебната практика приема, че жилища, които не отговарят на СПН, но са обособени като такива преди 17.05.1963 г., могат да бъдат предмет на възлагане при делба. Следователно процесните фактически обособени жилищни обекти в съсобствената сграда преди 1963 г. са могли да бъдат годен обект на разпределяне в дял при доброволната делба от 1988 г. Същата е валидна, като дялове от къщата са получени само от съсобствениците Е. М. и Д. К.. Дворното място е останало в съсобственост между тях, като помежду им е разпределено ползването.