Решение № 5743 от 29.12.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5743 гр. Пловдив, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: София С. Монева при участието на секретаря Генка Ив. Боева като разгледа докладваното от София С. Монева Гражданско дело № 20255330105278 по описа за 2025 година

Предявени са по реда на чл. 124, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) евентуално обективно съединени искове с правно основание на главния чл. 22 от Закона за потребителския кредит (ЗПК) и на евентуалните чл. 26, ал. 4, във вр. с ал. 1, предл. 1, 2 и 3 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), във вр. с чл. 10а, ал. 2, чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4, във вр. с ал. 5 от ЗПК, и чл. 146, ал. 1 от Закона за защита на потребителите (ЗЗП).

Ищецът З. Г. Г., ЕГН: **********, с настоящ адрес: гр. *******, ул. „****” № ***, ет.

**, ап. **, процесуално представлявана по пълномощие от адв. Д. П. П., вписан в регистъра на ******, с адрес за съдебна кореспонденция: гр. ******, ул. „*******“ № **, ет. **, ап. **, моли съда да признае за установено по отношение на ответника „ВИВА КРЕДИТ“ АД, ЕИК:

207343548, със седалище и адрес на управление: гр. София, район „Люлин“, ЖК „Люлин 7“, ул. „Джавахарлал Неру“ № 28, бл. АТЦ „Силвър център”, ет. 2, ап. 73г, представлявано от К.

И. К и по процесуално пълномощие от адв. А. Г. Н., че сключеният помежду им Договор за паричен заем Standard 14 plus № ............../..........г. е нищожен или при условията на евентуалност клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от него за дължимост съответно на такса за експресно разглеждане на документи за отпускане на паричен заем в размер на 85, 19 лева и неустойка в размер на 56, 77 лева, са нищожни.

Ищецът поддържа, че между страните е сключен Договор за паричен заем Standard 14 plus № .............. от ***** г., по силата на който ответното дружество е предоставило на ищцата финансов ресурс в размер от 450, 00 лева, който следвало да бъде върнат, ведно с 1 посочените в договора акцесорни вземания, на 7 двуседмични вноски до 12.02.2024 г. Сочи се, че предвидената в чл. 1, ал. 3 от договора такса за „експресно разглеждане“ на заявката за паричен заем е недействителна на основание чл. 10а, ал. 2 ЗПК, тъй като кредиторът изисква заплащане на дейност, която е свързана с усвояване на кредита. Поддържа се и че същата не е включена при формиране на приложимия към договора за кредит годишен процент на разходите (ГПР). В чл. 4, ал. 1 о т договора било предвидено и че ищцата като длъжник следва в тридневен срок от усвояването на сумата да предостави в полза на кредитора обезпечение от физическо лице поръчител или банкова гаранция. Съобразно чл. 4, ал. 2 от договора, при неизпълнение на посоченото задължение в срок ищцата следвало да заплати на кредитора като неустойка сума в размер от 56, 77 лева. Изтъква, че процесният договор за кредит е недействителен поради противоречието му с императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, ал. 1, т. 10 от ЗПК. Поддържа се, че в договора не е разписана методиката, по която се формира ГПР, и какви компоненти са включени в нея. Изтъква се, че дължимите по договора такса за експресно разглеждане на документи и неустойка при неосигуряване на обезпечение не са включени в ГПР, въпреки че представляват сигурен разход за потребителя. Сочи се и че по своето същество неустойката е с характер на скрито възнаграждение за кредитора, както и че непосочването на действителния размер на ГПР води до недействителност на договора за кредит. Предвид изложеното, поддържа се, че процесният договор за потребителски кредит е изцяло недействителен. При условията на евентуалност се твърди, че клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора за кредит са нищожни. Претендират се и сторените разноски.

В срока по чл. 131 о т ГПК е депозиран писмен отговор със становище за неоснователност на предявените искове. Изтъква се, че в договора ясно и недвусмислено са посочени всички разходи и такси, които следва да заплати длъжникът и месечният размер на дължимата погасителна вноска. Ответникът изтъква и че на ищеца е предадена преддоговорна информация и с полагането на подписа си в договора той се е съгласил с всички условия, при които ответното дружество предоставя финансиране. По отношението на вземането за такса за „експресно разглеждане на документи“ се сочи, че това не представлява услуга, свързана с усвояването и управлението на кредита. Изтъква се, че кредиторът е ангажирал допълнителен ресурс, за да разгледа незабавно кредитната заявка на потребителя, поради което и е налице реално предоставена услуга. По отношение на клаузата за предоставяне на обезпечение се поддържа, че това е индивидуално договорена клауза с потребителя и ако той бе изпълнил срочно своето задължение, то вземането за неустойка на би възникнало в полза на кредитора. Сочи се, че доколкото вземането за неустойка представлява обезщетение, което не е сигурно, че ще се дължи към момента на сключване на договора, то не е необходимо и да се включва при формиране на ГПР.

Поддържа се, че дори и да се приеме, че ответникът не формира правилно ГПР по договора, то това не води до цялостна недействителност на договора за кредит, а до частична такава.

Моли така предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски.

Редовно призовани, страните не участват в открито съдебно заседание, като ищецът с 2

Молба-становище вх. № 119502/19.11.2025 г., депозирана от пълномощника му, поддържа исковите претенции.

Съдът, след като обсъди събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, по реда на чл. 235, ал. 2 във вр. с чл. 12 от ГПК в контекста на наведените от страните съображения, приема от фактическа страна следното:

Въз основа на приобщените документи и обявеното по реда на чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съвпадение в твърденията на страните се установява, че по силата на сключен помежду им по електронен път Договор за паричен потребителски заем Standard 14 № ............../..........г. (л. 26 – л. 29) ответното дружество, от една страна като „Заемодател”, се задължило да предаде в собственост на ищеца сумата от 450, 00 лева в брой. Последният, от друга като „Заемател”, усвоил същата в брой, съобразно собственото му изявление, поместено в чл. 2, ал. 2 от договора, и приел за четиринадесет седмици да я възстанови на кредитора и да му заплати лихва при фиксиран годишен лихвен процент от 40, 32% (дневен лихвен процент от 0, 11%, приложим при отказ от договора до 14-ия ден) и такса от 85, 19 лева за експресно разглеждане на документи за отпускане на кредита, дължима се съгласно клаузата на чл. 1, ал. 3, или общо 563, 85 лева при годишен процент на разходите от 50, 02%, изчислен при допусканията: валидност на съглашението за уговорения срок и изправност на договарящите. Издължаването следвало да се осъществи със седем равни седмични анюитетни вноски от по 80, 55 лева с падеж съответно на 20.11.2023 г., 04.12.2023 г., 18.12.2023 г., 01.01.2024 г., 15.01.2024 г., 29.01.2024 г. и 12.02.2024 г., подробно описани в Погасителен план, представляващ Приложение № 1 (л. 31) към съглашението.

Според уговорката по чл. 4, ал. 2 заемателят дължи на заемодателя неустойка от 56, 77 лева, платима разсрочено ведно с погасителните вноски чрез еднаква по размер добавка към всяка от тях и увеличаваща я на 88, 66 лева, за неизпълнение на ангажимента си по ал. 1 от същия член в 3-дневен срок от усвояване на заемните средства да му предостави едно от обезпеченията: 1. поръчителство на физическо лице, отговарящо на изискванията: да е навършило 21-годишна възраст; да представи служебна бележка от работодател, издадена преди не повече от 3 дни; да работи по безсрочен трудов договор от не по-малко от 6 месеца при осигурителен доход от поне 1 000, 00 лева; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем и през последните 5 години да е без кредитна история в Централния кредитен регистър към БНБ или с такава със статус „период на просрочие от 0 до 30 дни”; или 2. банкова гаранция за цялото задължение, валидна 30 дни след крайната дата на издължаване.

В чл. 5, т. 2, т. 3 и т. 5 от сделката са регламентирани правата на потребителя да се откаже от нея, да пристъпи към предсрочно погасяване и да изиска погасителен план за извършените и предстоящите платежи, както и редът за тяхното упражняване.

При така очертаните фактически положения съдът по правилата на чл. 235, ал. 2 от ГПК намира от правна страна следното:

3

В правната теория, синтезирана от ВКС в мотивите на Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК, и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г. по т. д. № 5/2020 г., ОСГТК, се приема, че недействителността на сделките е родово понятие и обхваща тези от тях, които са с недостатък, осуетяващ настъпването на желаното от страните правно действие. Регулира се от норми от императивен порядък, установени в защита на обществения ред и правната сигурност, като общата й уредба се съдържа в чл. 26-35 от ЗЗД.

Нищожността е най-тежкият порок на договора и е обективно състояние, което го лишава от желаните правни последици още от момента на сключването му, без да може да се санира. Освен това настъпва по право и е абсолютна – отнася се за всички и всеки заинтересован може да се позове на нея, без да е необходимо предварителното й прогласяване по съдебен ред.

Общоважимите й основания са изброени в чл. 26, ал. 1 и ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – противоречие или заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, включително и договаряне върху неоткрити наследства, невъзможен предмет, липса на съгласие, на предписана от закона форма или на основание, както и привидност, а специални хипотези са поместени и в различни други закони.

Съобразно принципа на диспозитивното начало в гражданското съдопроизводство, когато е сезиран с иск по реда на чл. 124 ал. 1 от ГПК за обявяване на нищожност на правна сделка или на отделни клаузи от нея, съдът е обвързан да се произнесе само по наведения в исковата молба порок (в този смисъл Тълкувателно решение № 1/27.04.2022 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., ОСГТК).

В конкретния случай ищецът оспорва валидността на Договор за паричен заем Standard 14 № ............../..........г. с фактически довод за наличие на недостатъци по чл. 22 от ЗПК, които по правилото на чл. 154, ал. 1 от ГПК трябва да докаже пълно – а именно неспазване на императивните изисквания на чл. 11, ал. 1, т. 9, т. 10, т. 20 и ал. 2 от ЗПК, а при условията на евентуалност – на клаузите на чл. 1, ал. 3 и чл. 4, ал. 2 от договора като противни на ЗПК или на добрите нрави или неравноправни.

Бидейки сключено от ответника в битността му на „търговец” по чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ и във връзка с упражняваното от него занятие, процесното съглашение се квалифицира от чл. 286, ал. 1 от ТЗ като търговска сделка. С оглед спецификата на насрещните престации и профила на контрагентите същата се регулира от специалния ЗПК, който имплементира в българското законодателство Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008 г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета (ОВ, L 133/66 от 22 май 2008 г.), наричана Директива 2008/48/ЕО, а по препращане от чл. 24 от ЗПК попада в приложното поле и на чл. 143-148 от ЗЗП.

Особеният регламент на договора за потребителски кредит в ЗПК го характеризира като формален предвид изискваната от чл. 10, ал. 1 от ЗПК за неговата действителност писмена форма, консенсуален или реален в зависимост от това, дали за сключването му наред със съгласуването на взаимно адресираните волеизявления е необходимо и предаване 4 на заетите парични средства или предмети, двустранен или едностранен, т. е. създаващ задължения и за двете или само за едната страна, и възмезден поради обвързването на кредитодателя с оглед на очаквана насрещна облага.

Като разновидност на договора по чл. 9, ал. 1 от ЗПК този за заем за потребление по правната си същност, закрепена в чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и субсидиарно важима по предписанието на чл. 288 от ТЗ, е неформален, реален, едностранен и безвъзмезден. При него заемодателят предава пари или други заместими вещи в собственост на заемателя, който се обременява да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество, а според чл. 240, ал. 2, изр. 1 от ЗЗД – и да заплати лихва, ако е договорена писмено.