Решение № 43 от 26.11.2025, Районен съд - Кула

РЕШЕНИЕ

№ 43 гр. Кула, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КУЛА в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Дияна Ив. Дамянова Цанкова при участието на секретаря НИНА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от Дияна Ив. Дамянова Цанкова Административно наказателно дело № 20251330200072 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), образувано по жалба от Е. П. П., ЕГН********** от гр. София, общ. Столична, обл. София, ******************** срещу Наказателно постановление № ************* на началника на РУ Кула., с което му е наложено административно наказание по ЗДвП/Закона за движение по пътищата/, а именно: на основание чл. 182, ал.5, вр. с ал.1,т.4 от ЗДвП – „Глоба“ в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за извършено нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП..

С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно и неправилно, постановено при съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречия с материалноправните разпоредби по следните съображения: АУАН е издаден извън преклузивния срок по чл. 34, ал.1 ЗАНН, същия не съдържа индивидуализация на моторното превозно средство, при управление на което е извършено нарушението, като не е посочен неговият регистрационен номер, който е посочен едва в обжалваното НП, което е ограничено правото на защита на жалбоподателя да разбере фактическите съставомерни параметри на нарушението, за което е ангажирана административнонаказателната му отговорност към момента на предявяване и получаване на АУАН. Посочва се, че при издаването на акта за установяване на административното нарушение и при издаване на атакуваното наказателно постановление не са спазени изискванията на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, като в акта за установяване на административно нарушение и в наказателното постановление не са посочени описанието на извършеното нарушение, както и обстоятелствата, при които то е извършено, включително точното място и начина на извършването му, което затруднява и значително ограничава реализирането на правото на защита.

1

Излагат се доводи, че административнонаказващият орган не е изпълнил основното си задължение, а именно: да провери съставеният акт с оглед на неговата законосъобразност, като не е взел предвид нарушенията на чл. 42, ал.

1 т. 3 и т. 4 от ЗАНН, допуснати от актосъставителя, поради което и издаденото се явява незаконосъобразно. Също така се посочва, че в наказателното постановление не е посочен номерът на служебният автомобил при мобилното АТСС, както и начало и край на контролирания участък, обхвата на заснемане на АТСС, както и разстоянието от системата за видеоконтрол до МПС, които реквизити осигуряват необходимата привръзка между техническото средство, с което се е осъществявал контролът върху скоростта на водачите на МПС и изготвения фотоклип, като не е и посочено съществува ли снимка на самото техническо средство, съгласно изискванията на Наредбата, кое е длъжностното лице, извършило настройката на ползване на техническото средство и го е привел в експлоатация, както и кое е лицето, свалило видоклипа. Посочено е, че нарушението е извършено в условията на повторност, но липсват данни кога са влезли в сила изброените в НП актове, което от своя страна нарушава правото на защита на жалбоподателя до степен невъзможност да го упражни.

В съдебното заседаниe жалбоподателят, редовно призован, не се явява и не се представлява. Постъпило е по делото писмено становище от процесуалния представител на жалбоподателя, с което поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено на изложените в нея съображения.

Въззиваемата страна– началникът на РУ при ОДМВР – Видин, РУ Кула не се явява и не се представлява. При изпращането на жалбата в РС – Кула по компетентност е изразил становище, с което моли наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства по реда на субсидиарно приложимия Наказателнопроцесуален кодекс, съобразно с вътрешното си убеждение, намери за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН, от лице, имащо интерес от обжалването, предвид което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество. Разгледана по същество, същата е основателна, макар и не на всички посочни в нея основания. Независимо от основанията, посочени от жалбоподателя, съдът подложи на цялостна проверка атакувания административнонаказателен акт, при което намира следното:

От фактическа страна се установи следното:

На 09.12.2024г. е осъществен контрол на скоростния режим на път I 1, гара Срацимир, на км. 30+400 за времето от 09:30-12:30ч. от свидетеля Б. Й. И. и негови колеги – полицейски служители на РУ Кула като за целта полицейският служител Л.С.К. е монтирал техническото средство за измерване на скоростта на движещите се в двете посоки автомобили, настроил е същото и то автоматично е заснемало автомобили, които се движат със скорост над разрешената, като установените нарушения с техническото средство автоматично са изпратени в Единен център за обработка на нарушенията в гр. София. Във времето, когато е било настроено техническото средство, в 12:18:23.2 часа устройството е заснело процесния автомобил МЕРЦЕДЕС Е 400 4 МАТИК С РЕГ. № ***********, който се е движел със скорост 84 км./ч при въведено ограничение за населеното място от 50 км./ч. С Докладна № Ури 291р10440 от 10.12.2024г. полицейският служител Л.К. е 2 уведомил началника на РУ Кула за заснетите 23 бр. клипове за превишаване на допустимата максимална скорост за движение. Свидетелят Б. И. изпратил покана на основание чл. 188 ЗДвП до жалбоподателя за явяване в РУ Кула в двуседмичен срок от нейното получаване, като е уведомен с поканата, че при неявяване ще бъде приложена разпоредбата на чл. 40,ал.2 от ЗАНН, която покана е връчена на жалбоподателя на 04.02.2025г. лично. С поканата е предоставена на жалбоподателя и декларация за предоставяне на информация във връзка с чл. 189, ал.5 от ЗДвП. На 07.04.2025г. свидетелят И. съставил срещу жалбоподателя, в негово отсъствие, АУАН серия АД №****** за това, че на път I -1 , км. 30+400, с. Срацимирово, в посока от гр. Видин към гр.

Димово, при ограничение 50км/ч за населеното място, управлява лек а-л мерцедес е 400 4 матик с рег. № *************-лична собственост, със скорост 84 км/ч., превишението е от 34 км/ ч. наказуемо превишение от 31 км/ч след приспаднат толеранс от 3% в полза на водача, като нарушението е установено със система за видеокондрол ARH CAM S1 № 11743be, записваща скорост, дата, час, рег. № на мпс и място и е фиксирано в ЕЦОН клип № 34405/2024г., като нарушението е извършено в условията на системност - на водача за същите по вид нарушения са издадени Ел. фиш сер.К № ********,влязъл в сила на 09.11.2024г., Ел. фиш сер. К, № **********, влязъл в сила на 09.11.2024г., Фиш серия К № *********, влязъл в сила на 29.02.2024г. и Фиш сер. К № *******,влязъл в сила на 09.11.2024г., като АУАН е съставен след като собственикът отказа да попълни декларация във връзка с чл. 188 от ЗДвП. Актосъставителят квалифицирал деянието като нарушение на чл. 21, ал.1 от ЗДвП. Съставеният АУАН е изпратен за връчване и същият е връчен на жалбоподателя на 25.04.2025г.На основание съставения АУАН административнонаказващият орган издал атакуванотонаказателно постановление срещу жалбоподателя, като възприел изцяло изложената в АУАН фактическата обстановка и приетата за нарушена норма и на основание чл. 182, ал.5, вр. с ал.1,т.4 от ЗДвП наложил на жалбоподателя административни наказания „Глоба“ в размер на 800 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца. Наказателното постановление не е връчено на жалбоподателя.

Посочената фактическа обстановка се установява по безспорен и категоричен начин от събраните писмени и гласни доказателства, а именно: свидетелските показания на разпитания от съда свидетел Б. Й. И., Писмо с рег.

№291р***************г., ведно с докладна записка от 09.07.2025г. за извършена проверка, картон на НП№********************., копие на Заповед №8121з-46/12.01.2022г. на министъра на вътрешните работи за утвърждаване на организационно-технологични правила за работа с уреди за контрол на скоростта модел „АRH САМ S1“, Ръководство за работа на администратор със стационарно преносим уред за контрол на скорост АRH САМ S1 от декември 2021г., копие на Удостоверение за одобрен тип средство за измерване №17.09.5126 и приложение към него; Удостоверение за установяване на професионална квалификация №111482 издадено от МВР Академия, копие на сертификат за успешно завършен курс на обучение; справка за нарушител-водач; копие на писмо с рег.№291р-520/2025г. от което е видно кога е връчена поканата за явяване в РУ-Кула и датата на установяване на нарушителя и съдържащите се в административнонаказателната преписка.

Съдебният състав даде вяра и кредитира изцяло показанията на полицейския служител – свидетеля И.. По делото не са събрани каквито и да било данни свидетелят да е заинтересовани от изхода на делото или предубеден. От 3 приетият по делото Протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № 291р 10441 от 10.12.2024г. се установява, че посоченото техническо средство АТСС е било използвано на 09.12.2024г., като същото е било разположено в с. Срацимирово, общ. Грамада, обл. Видин, по републикански път I-1 (E79), км. 30+400, което техническо средство е осъществявало контрол и заснемане на преминаващите превозни средства в двете посоки с начало на работа 09 30 и край на работа 12,30. Видно от Протокол от проверка № 019-СГ-ИСИС/27.02.2024г. на Български институт по метерология се установява, че посоченото техническо средство е одобрен тип средство за измерване, което е преминало последваща лабораторна проверка, валидна до 02.2025г. И от разпита на свидетеля Б. И. се установява, че техническото средство е било монтирано на посоченото в протокола място и е извършвало заснемане за времето от 09.30 до 12.30ч. на 09.12.2024г. Видно от приложената по делото справка се установява, че към процесната дата процесният автомобил е собственост на жалбоподателя, което не се оспорва и от него.Видно от приложената снимка на процесната дата, място и час процесният автомобил е заснет да се движи със скорост от 84 км./ч. при въведено ограничение за населеното място 50 км./ч. Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес. От снимковия материал приложен по преписката също е видно, че нарушението е заснето на мястото посочено в НП.

Измерената скорост на движение на автомобила е 84 км/ч., при разрешена такава в населено място- 50км/ч.. Видно от приложената снимка допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, която е съобразена при издаването на АУАН и НП.

Съдът намира от правна страна следното:

При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество- чл. 63, ал. 1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността, т.е. дали правилно са приложени процесуалния и материалния закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя.

В изпълнение на това си правомощие съдът констатира, че НП е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и съдържание чл. 57 от ЗАНН– началник РУП към ОДМВР Видин, РУ Кула, с оглед Заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи. АУАН е съставен от компетентно (териториално и материално) лице – Б. Й. И. – младши автоконтральор, който безспорно е длъжностно лице на службите за контрол, предвидени в ЗДвП и който по силата на чл. 189, ал. 1 ЗДвП е компетентен да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП. В проведеното срещу жалбоподателя административнонаказателно производство обаче е спазен само срокът по чл. 34, ал.3 ЗАНН, като наказателното постановление е било издадено в законовия шестмесечния срок от съставянето на акта, но не е спазен срокът по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН за издаване на АУАН. Срокът за съставяне на АУАН е 3-месечен и започва да тече от откриване на нарушението, съгласно нормата на чл. 34, ал.1, изр. 2 от ЗАНН. Според разясненията, дадени с Тълкувателно решение № 4 от 29.03.2021 г. на ВАС по т. д. № 3/2019 г., „откриване има, когато компетентният орган разполага с данните, въз основа на които да установи нарушението и да идентифицира 4 извършителя му. Това е моментът, в който необходимите за това материали и/или информация са налични в съответната администрация, защото от тогава фактически и юридически съществува възможност овластеният за това орган да определи субекта на нарушение, времето и мястото на извършването му, ведно със съществените му признаци от обективна и субективна страна по определен състав“. В случая всички обстоятелства, от значение за ангажиране отговорността на нарушителя, са известни на контролния орган от 10.12.2024г., когато началника на РУ Кула е уведомен от полицейския служител за заснетите на 09.12.2024г. клипове за превишаване на допустимата максимална скорост за движение, между които е и процесното. В базата данни на МВР се съдържа и информация за собствеността на леките автомобили, регистрирани на територията на страната, какъвто е и процесният.