Определение № 1842 от 05.06.2026, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1842 гр. София, 05.06.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на пети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Снежана Бакалова

Рени Ковачка като разгледа докладваното от Снежана Бакалова Въззивно частно гражданско дело № 20261000501413 по описа за 2026 година Производството се движи по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

Образувано е по частната жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобито имущество, чрез процесуален представител В. П. - гл. инспектор в ТД София на КОНПИ срещу Определение № 126/24.02.2026 г. по описа на ОС – Кюстендил по гр.д. № 492/2022 г.

В жалбата си твърди, че постановеното определение е неправилно и необосновано, тъй като ищецът КОНПИ е освободен от заплащането на държавна такса в производствата за отнемане на незаконно придобито имущество. Това обстоятелство било предвидено на първо място в разпоредбата на чл. 154, ал.3 от ЗОНПИ. На следващо място, съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.1 от ГПК, законодателят изрично бил предвидил, че Държавата се освобождава от плащането на държавна такса, освен в случаите, когато предмет на спор са частни държавни вземания и права върху вещи частна държавна собственост. Производството за отнемане на незаконно придобито имущество по реда на ЗОНПИ не попадало в посочените изключения, в които се заплаща държавна такса по граждански дела. Цитира съдебна практика на различни съдилища, в която е прието, че вземанията по реда на ЗОПДНПИ са публични държавни вземания.

Моли да бъде отменено обжалваното определение, с което КОС е отказал на основание чл. 248 от ГПК да измени решението си по гр.д. № 1

492/2022 г., в частта, в която е осъден ищеца да заплати по сметка на съда, за сметка на бюджета на съдебната власт в размер на 1 832 лв.

.

В срок е депозиран писмен отговор на частната жалба, в който се оспорва същата и се иска потвърждаване на определението. Изложени са съображения.

Частната жалба е допустима, подадена в срок от лице, легитимирано да обжалва и срещу подлежащ на обжалване акт. Разгледана по същество, същата е неоснователна.

Настоящата инстанция намира, че постановеното определение е правилно и законосъобразно и препраща към мотивите изложени в него.

По отношение на доводите навадени в частната жалба намира следното:

Нормата на чл. 84 ал.1 от ГПК в случая е неприложима, тъй като по отношение на дължимостта на държавната такса в тези производства е налице специална разпоредба, а именно разпоредбата на чл. 157, ал. 2 от Закон за отнемане на незаконно придобито имущество (ЗОНПИ, в сила от 2018 г.) е предвидено, че с решението си съдът присъжда държавна такса и направените разноски в зависимост от изхода на делото. Разпоредбата на чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ съгласно § 5, ал. 2 от ПЗР на ЗОНПИ се отнася и до неприключилите проверки и производства пред съда по отменения Закон за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество, които се довършват по реда на този закон. Разпоредбата на чл. 154, ал. 3 ЗОНПИ освобождава ищеца от внасянето на държавната такса само при подаването на исковата молба, респ. при подаването на жалби, като дължимата държавна такса се присъжда в зависимост от изхода на делото.

В Определение № 2072 от 21.04.2026 г. на ВКС по ч. гр. д. № 1004/2026 г., III г. о., ГК, е прието че В производството по ЗОНПИ държавният орган не брани интереси от по-висш порядък, тъй като не осъществява защита на публична държавна собственост и не претендира публични държавни вземания, а се явява процесуален субституент на държавата в производство по отнемане в нейна полза на имущество, което е незаконно придобито от частноправни субекти. До неговото отнемане с влязло в сила съдебно решение, което има конститутивно действие, това имущество няма публичноправен характер.

2

Съдебната практика по дължимостта от КОНПИ на държавна такса е претъпяла развитие, като по-новата такава, включително и цитираната в обжалваното определение, приема, че такава се дължи от ищеца при отхвърлянето изцяло и отчасти на иска. Налице и трайно установена практика на ВКС, според която в Закона за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество /отм., 23.01.2018 г./ и в сега действащия Закон за отнемане на незаконно придобитото имущество вече изрично се съдържат норми за присъждане на държавните такси в зависимост от изхода на спора /чл. 78, ал. 2 ЗОПДНПИ - отм. и чл. 157, ал. 2 ЗОНПИ/. При действието на тези разпоредби е формирана практика, според която Комисията дължи заплащане на държавна такса, когато искът е отхвърлен или производството е прекратено /вж. определение № 2366 от 03.08.2023 г. по гр. д. № 4777/2022 г., III г. о., определение № 13 от 12.01.2021 г. по ч. гр. д. № 3107/2020 г., IV г. о., определение № 1666 от 15.06.2023 г. по гр. д. № 170/2023 г., IV г. о. и решение № 147 от 16.09.2019 г. по гр. д. № 1998/2018 г., IV г. о. /.

С оглед изложеното, и тъй като настоящата инстанция споделя изводите на СГС, следва да бъде потвърдено обжалваното определение.

Ръководен от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 126/24.02.2026 г. по описа на ОС – Кюстендил по гр.д. № 492/2022 г.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от връчването му на страните пред ВКС при условията на чл. 280 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3