Решение № 23220 от 20.12.2024, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 49089/2024
- Вид
- Решение № 23220
- Подписан
- 20.12.2024
- Състав
- СВЕТЛОЗАР ДИМИТРОВ ДИМИТРОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 403, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 84, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 23220 гр. София, 20.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело № 20241110149089 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба на В. Г. А. – М. срещу Б. Р. А.а и Г.
Р. А..
Ищецът твърди, че на 28.11.2018г. ответниците завели срещу него искове за заплащане на сума в общ размер 52 303лв., по която било образувано гр. д. № 16025/2018г. по описа на СГС. С молбата поискали и допускане на обезпечение на предявените искове чрез налагане на запор върху банковите сметки на ищеца, като с определение от 30.11.2018г. било допуснато обезпечението. На 05.12.2018г. било образувано изп. дело № 3355/2018г. по описа на ЧСИ *********, който на същата дата наложил запор върху вземанията на ищеца в „Банка ДСК“ ЕАД до размера на претенцията от 52 303лв. С влязло в сила решение на ВКС били отхвърлени предявените искове. Ищецът посочва, че с действията си ответниците му причинили имуществена вреда, равняваща се на законната лихва за забава за периода от 05.12.2018г. до датата на връщане на запорираната сума – 26.06.2024г. за Г. А.а и 01.07.2024г. за Б. А.а, която се равнявала на 15 847,80лв. за първия и 15 897,57лв. за втория.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което ответникът Б.
А.а да бъде осъдена да му заплати сумата от 15 897,57лв., а ответникът Г. А.а сумата от 15 847,60лв., ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното плащане.
Ответниците са подали отговор на исковата молба в законоустановения срок, с който признават исковете и не оспорват изложената фактическа обстановка. Посочват, че в срока за отговор са платили на ищеца претендираните суми. Считат, че не са дали повод за завеждане на делото и не следва да отговарят за разноски.
Съобразно изложеното, молят за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното:
1
Предявени са за разглеждане осъдителни искове с правно основание чл. 403 ГПК вр. 45 ЗЗД.
По делото не са спорни обстоятелствата между страните, като ответниците са признали исковете и са заплатили претендираните суми в срока за отговор на исковата молба, което се потвърждава от ищеца. Този настъпил в хода на процеса факт следва да бъде съобразен съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК и обуславя извод за отхвърляне на исковете поради погасяване на вземанията чрез плащане в хода на производството.
Налице е спор между страните досежно факта дали ответниците с поведението си са дали повод за завеждане на исковете и следва да отговарят за сторените разноски.
Съгласно чл. 78, ал. 1 ГПК, ако ответникът с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и признае иска, разноските се възлагат върху ищеца.
Разпоредбата предвижда наличието на две кумулативни предпоставки – признание на иска и с извънсъдебното си поведение ответникът да не е дал повод за завеждане на иска.
В случая се установява по делото, че по искане на ответниците е допуснато обезпечение на техен иск спрямо ищцата, при условие че внесат гаранция от 5200лв., което същите са сторили. С молба от 28.06.2024г. същите са поискали да им бъде възстановена внесената гаранция, като е разпоредено препис от молбата да се връчи на основание чл. 403, ал. 2 ГПК на другата страна с възможност в 1-седмичен срок да подаде възражение срещу освобождаването. На 26.07.2024г. ищцата в настоящото производство е подала възражение срещу освобождаване на гаранциите, като е заявила, че са й причинени вреди от обезпечението, за които ще предяви претенции.
Междувременно, на 25.06.2024г. и 26.06.2024г. е водена кореспонденция между страните, свързана с плащане на сумите, които обаче се отнасят до исковото производство, по което е било допуснато обезпечението. От тази кореспонденция /л.
53-54/ се установява, че се обсъждат плащания, касаещи сумите според решението на ВКС. Със съобщение от 26.06.2024г. представител на В. М. изрично е посочил банкова сметка, по която могат да бъдат плащани суми. От това се налага извода, че ответниците в настоящото производство са разполагали с нужната банкова сметка и при желание са могли да заплатят доброволно и извънсъдебно претендираните в настоящото производство вземания. Следва да се има предвид, че обезщетението по чл. 403 ГПК има деликтен характер, а съгласно чл. 84, ал. 3 ГПК при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана. Не може да бъде споделен доводът на ответниците, че не знаели размера на евентуалното обезщетение, доколкото е налице установена съдебна практика, според която същият се съизмерява със законната лихва за забава върху блокираните вземания за периода на запора, и по лесен и достъпен начин са могли да го изчислят. От депозирането на възражението срещу освобождаване на гаранцията до датата на завеждане на настоящата искова молба е минал период от почти един месец, в който ответниците, макар да са разполагали с банкова сметка, по която да платят на ищцата, не са го направили, като и към този момент вече са били в забава за това.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че ответниците с поведението си са станали повод за завеждане на исковете и следва да отговарят за сторените разноски, като хипотезата на чл. 78, ал. 2 ГПК не може да намери приложение.
Ищцата е доказала разноски за производството в размер на 1269,80лв. за държавна такса и 5900лв. за адв. възнаграждение. Насрещната страна е направила възражение за прекомерност на адв. възнаграждение, което съдът намира за основателно, предвид че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, налице е признание на исковете и заплащане на претендираните суми в хода на 2 производството. Не се е стигнало до усложняване на процеса и до неговата посъществена продължителност. Ето защо, същото следва да бъде намалено до минимума според чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004г. - 3189,61лв. Общо следва да й се присъдят разноски от 4459,41лв.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от В. Г. А. – М., ЕГН: **********, с адрес: *********, комплекс Макси, ***, срещу Б. Р. А.а, ЕГН: **********, с адрес: *****, и Г. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: ******* искове с правно основание чл. 403 ГПК вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 15 897,57лв. от Б. А.а и на сумата от 15 847,60лв. от Г.
А., представляващи обезщетение за претърпени вреди в размер на законната лихва в резултат от наложен запор върху вземания по банкова сметка на ищеца въз основа на допуснато обезпечение с определение № 27652/30.11.2018г. по гр. д. № 16025/2018г. по описа на СГС в периода 05.12.2018г.-01.07.2024г. (по отношение на Б. А.ва) и в периода 05.12.2018г.-26.06.2024г. (по отношение на Г. А.), ведно със законната лихва от подаването на исковата молба – 19.08.2024г. до окончателното плащане, поради извършено в хода на процеса плащане.
ОСЪЖДА на основание 78, ал. 1 ГПК Б. Р. А.а, ЕГН: **********, с адрес: *****, и Г. Р. А., ЕГН: **********, с адрес: ******* да заплатят на В. Г. А. – М., ЕГН:
**********, с адрес: *********, комплекс Макси, ***, сумата от 4459,41лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3