Решение № 395 от 25.04.2019, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е гр. София, 25.04.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, IX въззивен състав в публичното заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година, в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА

ЧЛЕНОВЕ: АЛЕКСАНДРА ЙОРДАНОВА

КРИСТИЯН

ТРЕНДАФИЛОВ при секретаря З. Пандурска и с участието на прокурор С. Димитров, като разгледа докладваното от мл. съдия Трендафилов в.н.о.х.д.

№ 320/2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

С присъда от 07.04.2016г. по н.о.х.д. № 17661/2012г. на СРС, НО, 102-ри състав подс. П.Ц.Ц. е признат за невиновен в това, че на 04.10.2008г., около 02.00 часа, в гр. София, на бул. „Сливница“ до Женския пазар, по специален начин – особена ловкост, е отнел чужди движими вещи – сумата от 60.00 лева, от владението на В. Ц. С., без негово съгласие и с намерение противозаконно да я присвои, като деянието е извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК

- след като е бил осъждан с присъди по н.о.х.д. № 10245/2003г. на СРС и н.о.х.д. № 2835/2006г. на СРС, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б.“б“ от НК.

Със същата присъда подс. П.Ц.Ц. е признат за невиновен в това, че на 04.10.2008г., около 02.20 часа, в гр. София, на кръстовището на ул.

„Георг Вашингтон“ и ул. „Поп Богомил“ е извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото – крещял на полицейските служители К.С.и В.Л.– „полицаите са мафиоти“, „искате ми пари, за да ме освободите“, „утре ще ви уволня, но първо ще извикам телевизиите“, започнал да рита с крака и да замахва с ръце, опитвайки се да удари полицаите, след което наплюл св.Л.по якето, като деянието е съпроводено със съпротива срещу орган на власт, изпълняващ задължение по опазване на обществения ред и е извършено в условията на опасен рецидив по чл. 29, ал. 1, б. „б“ от НК - след като е бил осъждан с присъди по н.о.х.д. № 10245/2003г. на СРС и н.о.х.д. № 2835/2006г. на СРС, поради което и на основание чл. 304 от НПК е оправдан по повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 325, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК.

Недоволство от присъдата е изразил представителят на СРП, който в срочно подаден протест и в допълнение към него я атакува като неправилна и незаконосъобразно издадена. В протеста се твърди, че събраният в хода на производството доказателствен материал установява по несъмнен начин признаците от състава на двете престъпления, за които подсъдимият е предаден на съд. Първото от тях – квалифицираната кражба, прокурорът приема за доказано от показанията на свидетелите С., М.А.и В.А., а също и от това, че банкноти с номинал и на стойност като отнетите от пострадалия, са открити при обиска на подсъдимия. Квалифицираното хулиганство прокурорът счита за доказано от показанията на полицейските служителиЛ.и С., които определя като еднопосочни по отношение на конкретната поведенческа реакция на подсъдимия по време на осъществяване на полицейската проверка. Моли присъдата да бъде отменена и въззивният съд да постанови нова, осъдителна по характер, с която подс. Ц. да бъде признат за виновен в извършването на двете престъпления.

В протеста не е направено искане за събиране на доказателства пред въззивния съд.

Въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК на собствено основание е преценил, че правилното решаване на делото не предполага събирането на гласни, писмени или веществени доказателства или използване на способи за тяхното установяване.

Пред СГС представителят на прокуратурата не поддържа внесения протест срещу постановената оправдателна присъда относно престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. “б“ НК. Намира, че по делото липсват каквито и да е преки или косвени доказателства, които по безспорен и категоричен начин да обусловят авторството на подсъдимия в извършването на визираното престъпление против собствеността. Представителят на СГП поддръжа протеста относно престъплението по чл. 325, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, като счита същото за доказано по безспорен и категоричен начин. Посочва, че първоинстанционният съд не е кредитирал част от показанията на свидетелите В. С., М.А.и В.А., касаещи конкретните обстоятелства, при които полицейските служители констатирали инцидент между подсъдимия и тях, но в същото време е кредитирал изцяло показанията им относно поведението на подсъдимия спрямо полицейските служители.

Намира, че показанията на полицейските служители Л. и С. са категорични са конкретните непристойни действия, извършени от подсъдимия спрямо тях при изпълнение на служебните си задължения по установяване на самоличността му.

Поддържа, че с оглед конкретните изрази, употребени от подсъдимия, са налице всички обективни и субективни признаци от състава на чл. 325, ал. 4, пр. 2, вр. с ал. 2, пр. 1, вр. ал. 1, вр. с чл. 29, ал. 1, б. „б“ НК, като моли съда да постанови осъдителна присъда спрямо подсъдимия за инкриминираното престъпление против реда и общественото спокойствие.

Защитникът на подсъдимия поддържа, че актът на първата инстанция е законосъобразен и обоснован, а протесът на СРП – самоцелен и неоснователен. Пледира първоинстанционният акт да бъде потвърден.

Подсъдимият П.Ц.Ц., в последната си дума, поддържа казаното от неговия защитник.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намери за установено следното от фактическа страна:

За да постанови присъдата си, районният съд е провел съдебно следствие по общия ред, като е съобразил депозираните в хода на съдебното производство гласни доказателства, а именно: показанията на свидетелите В.А. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, дадени пред друг състав на съда), М.А.(включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 НПК), В.

С. (включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК, както и прочетените по реда на чл. 281, ал. 1, т. 2 НПК, дадени пред друг състав на съда), К.С.(включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 НПК) и В.Л.(включително и прочетените по реда на чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2, предл. 2 НПК). Първоинстанционният съд е съобразил и се е позовал на приобщените от досъдебното и съдебно производство писмени доказателства и доказателствени средства: справки за съдимост, протоколи за личен обиск, справки АИС – БДС, справка и телеграма за обявяване за общодържавно издирване.

В основата на доказателствените си изводи съдът е поставил и заключението на съдебнопсихиатричната експертиза, назначена в хода на досъдебното производство.

Настоящата съдебна инстанция прие, че не са налице основания за промяна във възприетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка - от една страна не са установени нови факти и обстоятелства пред въззивната инстанция, а от друга - фактическата обстановка, е правилно установена от първостепенния съд на база на вярна и точна преценка на доказателствения материал. Въз основа на този доказателствен материал се установява следното от фактическа страна:

Подсъдимият П.Ц.Ц., с ЕГН **********, е роден на ***

***, българин, с българско гражданство, с начално образование, неженен, безработен, с постоянен адрес:***.

Подсъдимият Ц. е неколкократно осъждан. Присъдите с отношение към квалификациите по процесните деяния са, както следва:

- с определение по н.о.х.д. № 10245/2013 г . на Софийски районен съд, е одобрено споразумение, влязло в сила на 25.11.2004 г., с което е признат за виновен в извършването на 12.05.2003 г. на престъпление по чл. 194, ал. 1 НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от шест месеца, което на основание чл. 66 НК е било отложено за срок от три години;

- с определение по н.о.х.д. № 2835/2006 г . на Софийски районен съд, е одобрено споразумение, влязло в сила на 11.11.2006 г., с което е признат за виновен в извършването на 10.10.2006 г. на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, предл. 3 и т. 7 вр. чл. 194, ал. 1 вр. чл. 28, ал. 1 НК, като му е било наложено наказание „лишаване от свобода" за срок от три месеца, при първоначален общ режим на изтърпяване.

На 04.10.2008 г., около 02:00 часа, свидетелите В.

С., В.А. и М.А., след като употребили алкохол в заведение, находящо се в гр.

София, в района на „Женски пазар“, тръгнали да се прибират. Малко след като излезли от заведението, същите видели лице, облечено в женски дрехи – подс. Ц., което се било подпряло на един парапет. Между свидетелите и подсъдимия последвали шеги и закачки, след което свид. С. тръгнал да се прибира в посока бул. „Сливница“, а свид. В.А., М.А.и подс. Ц. ***.

На същата дата – 04.10.2008 г., около 02:20 часа, свидетелите К.С.и В.Л.– полицейски служители при 03 РУП – СДВР, били на смяна в състава на АП – 31 при 03 РУП-СДВР за времето от 19:00 часа на 03.10.2008 г. до 07:00 часа на 04.10.2008 г. и обхождайки маршрута на ул. „Георг Вашингтон“ и ул. „Поп Богомил“, чули шум, поради което спрели, за да установят източника.

След като слезли от автомобила, свид. С. иЛ.видели три лица, които установили като: П.Ц.Ц., М.А.А. и В.С.А.. Подс. Ц. бил облечен с женски дрехи – с чорапогащник и къса дънкова пола, като бил обут с дамски обувки на висок ток.

Свидетелите М.А.и В.А. заявили пред полицейските служители, че подс. Ц. е взел от дрехите им пари и телефон. В този момент се чул звън от телефон, като звукът идвал изпод полата на подсъдимия Ц.. Свидетелят М.А.разпознал същия телефон като свой, поради което „бръкнал“ в чорапогащника на подс. Ц., взел телефона и отговорил на повикването, което изхождало от тръгналия си по-рано свид. С..

Малко след това пристигнал и свид. С., като същият заявил, че му липсват 60 лева – три банкноти от по 20 лева и изразил съмнение, че подсъдимият му ги е взел. Полицейските служители задържали подсъдимия за 24 часа със заповед за задържане по ЗМВР и откарали същия в 03 РУП-СДВР, където му извършили обиск в присъствието на лицето Д.Г.И., за което бил съставен протокол. Вследствие на обиска в сутиена на подсъдимия били намерени 3 банкноти с номинал от 20 лева, 1 банкнота с номинал от 10 лева, 1 банкнота с номинал от 5 лева, 3 банкноти с номинал от 2 лева и 1 бр. мобилен телефон, марка „Нокиа“, модел 2100.

На 04.10.2008 г., свид. С. подал молба до 03

РУП-СДВР, с която поискал да му бъде оказано съдействие за откриване на извършителя на откраднатата от него сума в размер на 60 лева.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство съдебно-психиатрична експертиза се установява, че: осв. Ц. е психически здрав, като не са установени клинични данни за формирана алкохолна зависимост, но е налице вредна употреба на алкохол; по време на инкриминрания инцидент при подсъдимия вероятно е било налице състояние на обикновено алкохолно опиване – средна степен, което не е нарушило психичните му годности да разбира и ръководи постъпките си, тъй като при тази форма на алкохолно опиване промените са само количествени; осв. Ц. е могъл да разбира свойството и значението на извършеното деяние и да ръководи постъпките си, но алкохолната интоксикация може да се приеме като улесняващ фактор; психическото състояние му позволява да участва пълноценно във всички фази на наказателното производство и ако желае да дава достоверни обяснения относно обстоятелства и факти, имащи значение за делото.

Въззивният съд споделя изцяло анализа на гласните и писмени доказателства, направен от първостепенния съд, като счита, че същият е подробен, обстоен и съобразен с правилата на формалната логика. Същевременно и представителят на СГП не поддържа протеста в частта относно обвинението за престъплението по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 195, ал. 1, т. 4, пр. 3, вр. с чл. 194, ал. 1, вр. с чл.