Решение № 1206 от 22.10.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1206 гр. Пловдив, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Стефка Т. Михова

Членове:

Николай К. Стоянов

Иванка П. Гоцева при участието на секретаря Ангелинка Ил. Костадинова като разгледа докладваното от Николай К. Стоянов Въззивно гражданско дело № 20245300501544 по описа за 2024 година

Производство е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Делото е образувано по въззивна жалба на Д. Д. Т., ЕГН: **********, чрез пълномощника по делото адвокат С., против Решение № 1698 от 15.04.2024 г., постановено по гр. д.№ 12550/2023г. по описа на РС-Пловдив в частта, с която е отхвърлен предявения от жалбоподателя иск против Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК: 121076907, за осъждане на последното да заплати сумата за разликата над 3 159,08 лева до пълния претендиран размер от 4 900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел „318i“, с рег. № ***, в резултат на реализирано ПТП на 20.02.2023 г. в гр. Пловдив, причинено виновно от водач на лек автомобил марка и модел „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника.

В жалбата са релевирани доводи за неправилност и необоснованост на първоинстнационното решение в посочената част, като се отправя искане до въззивния съд за неговата отмяна и постановяване на ново, с което исковата претенция да бъде уважена изцяло. Навеждат се доводи, че при определяне на обезщетението не следва да се взема предвид стойността на запазените части на МПС. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна Застрахователно акционерно дружество „Армеец“ АД, ЕИК:

121076907, чрез юрисконсулт Л., с който оспорва въззивната жалба като 1 неоснователна. Моли се първоинстанционното решение да бъде потвърдено.

Претендира разноски.

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД след като провери обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, от страна, която има право да обжалва и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което се явява процесуално допустима.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл. 269, изр. първо от ГПК съдът намира, че същото е валидно и допустимо.

Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл. 269, изр. 2 от ГПК следва да бъде проверена правилността му по изложените във въззивните жалби доводи и при служебна проверка за допуснати нарушения на императивни материалноправни норми, като въззивната инстанция се произнесе по правния спор между страните.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 КЗ предявен от Д. Д. Т., ЕГН: ********** против „Застрахователно акционерно дружество Армеец“ АД, ЕИК: 121076907 за осъждане ответника да заплати на ищеца сумата от 4900 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди по собствения на ищеца лек автомобил марка „БМВ“, модел „318i“, с рег. № ***, причинени в резултат на реализирано ПТП на 20.02.2023 г. в гр. Пловдив, причинено виновно от водач на лек автомобил марка и модел „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, застрахован по договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ при ответника, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба ищецът твърди, че е собственик на лек автомобил марка „БМВ“, модел „318i“, с рег. № ***/процесния автомобил/ . На 20.02.2023 г. около 19:20 часа процесният автомобил е бил управляван от водач Д. Т., при което на кръстовището на Пловдивски околовръстен път с ул. „***“ му е било отнето предимството от водач на лек автомобил „Нисан Кашкай“, в резултат на което настъпило ПТП с материални щети. Твърди се, че ответното дружество е било уведомено за настъпилото ПТП, за което е била образувана щета № ***. Ищецът е получил отговор от застрахователното дружество, че било налице увреждане над 70% от действителната стойност на автомобила, която била определена в размер на 3 575 лева, като след приспадане стойността на запазените части/детайли дружеството било готово да заплати обезщетение в размер на 2 681 лева. Навеждат се доводи, че посочените изчисления на ответника били извършени в резултат на експертиза без 2 участието на ищеца и без съобразяване с поддръжката на автомобила и направените по него подобрения. Изтъква се, че в автомобила имало монтирана мултимедийна система за директно вграждане Erisin, модел 8103. Според ищеца определеното обезщетение е занижено, като действителната стойност на МПС е 7000 лева, а 70% от тази стойност възлизали на 4900 лева. Оспорва се приспадането на стойността на запазените части, тъй като обективно ищецът не можел да ги продаде на вторичен пазар.

Ответникът оспорва иска като неоснователен. Оспорва се отговорността на водача лек автомобил „Нисан Кашкай“ - П., като се твърди, че не е причинила виновно ПТП, от което да е произтекла вредата за ищеца. Поддържа се, че ударът за водача на П. бил непредотвратим, същата не е нарушила правилата за движение по ЗДвП, като деянието било случайно и водачът П. не е имала техническа възможност да избегне ПТП. Не се оспорва наличието на застрахователно правоотношение за лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № *** по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ към датата на ПТП. Възразява се за съпричиняване от страна на водача, управлявал автомобила на ищеца, който е навлязъл в кръстовището и е отнел предимството на другия водач. Оспорва се размерът на реалната застрахователна стойност на увредения автомобил да възлиза на над 7000 лева. Оспорва се наличието на мултимедийна система. Оспорва се да е налице тотална щета по чл. 390 КЗ, тъй като регистрацията на автомобила не е прекратена, в която връзка се оспорва и искането за присъждане на законна лихва. Поддържа се, че застрахователното обезщетението следва да се намали със стойността на запазените части, за да не се стигне до неоснователно обогатяване на ищеца.

Предвид липсата на нови доказателства, които да са били събрани пред настоящата инстанция, изводите на въззивния съд почиват единствено на събрания доказателствен материал пред първата инстанция.

От приетите писмени доказателства – свидетелство за регистрация на МПС – част II се установява, че процесният автомобил е собственост на ищеца, с дата на регистрация 10.04.2000 г.

По делото липсва спор, че по отношение на „Нисан Кашкай“, с рег. № *** е имало сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответника по застрахователна полица към датата на процесното ПТП – 20.02.2023 г.

Между страните по делото не е спорен факта, че процесното застрахователно събитие -20.02.2023 г. е реализирано в срока на действие на сключена с ответното дружество задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, управляван от застрахования при ответника водач по смисъла на чл. 477, ал. 2 КЗ.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че ищецът е уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно събитие, като е образувана щета № *** и изготвен опис на претенция с посочени повредени части и детайли и необходимите операции за отстраняване на щетите. Няма спор между страните, че ответното дружество се е произнесло по щета № ***, като е уведомило ищеца, че действителната стойност на собствения му автомобил по средни пазарни цени възлиза на 3 575 лева, като разходите за възстановяване на повредите от ПТП надхвърлят 70%, поради което е прието наличие на тотална щета. Според застрахователя стойността на 3 запазените части и детайли била в размер на 894 лева, която следвало да се приспадне от действителната стойност на автомобила в размер на 3 575 лева, поради което дружеството изразявало готовност да заплати обезщетение в размер на 2 681 лева след представяне от ищеца на документ за прекратена регистрация на автомобила поради настъпила тотална щета и банкова сметка. По делото е представена търговка гаранция № *** валидна от 20.07.2022 г. до 20.07.2024 г. за Мултимедийна система за директно вграждане Erisin, модел: 8103, сериен номер: ***.

По делото е прието заключение на автооценъчна експертиза, според което средната пазарна стойност на лек автомобил „БМВ 318 И“ с рег. № *** към датата на настъпване на ПТП - 20.02.2023 г. с отчитане на експлоатационния му срок от над 20 години е в размер на 5 858,33 лева, а предвид установеното техническо състояние и допълнително монтирана мултимедийна система „Erisin“, модел 8103, е в размер на 6 498,33 лева. Вещото лице е установило, общата стойност на запазените авточасти от увредения автомобил възлиза на сумата в размер на 3 339,25 лева. Вещото лице е констатирало, че процесният автомобил е в употребявано добро техническо състояние с период на експлоатация около 23 години. При определяне на средната пазарна цена на автомобила експертът е сравнил с три автомобила със сходни характеристики, при съобразяване с коефициента на физическо износване – 93 %, който е нормативно определен в зависимост от годината на производство, както и с коефициент от 5 %, представляващ надценка на дилъра на вторичния пазар или възможна отстъпка.

Вещото лице е посочило, че използваната от него стойност на допълнително монтирана мултимедийна система „Erisin“, модел 8103 е в размер на 640 лева.

По делото са събрани и гласни доказателства.

Предявеният от ищеца пряк иск на увредено лице с правна квалификация по чл. 432, ал. 1 от КЗ за обезщетение за претърпени имуществени вреди под формата на тотална щета, ведно с акцесорна претенция за законна лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, е процесуално допустим, доколкото са налице както общите, така и специалните предпоставки за съществуване и надлежно упражняване на правото на иск.

Процесуалната допустимост на предявеният пряк иск по чл. 432, ал. 1 от КЗ е предпоставена и от спазване от ищеца като увредено лице, което желае да получи застрахователно обезщетение, на задължението му по чл. 498, ал. 1 от КЗ преди предявяване на прекия иск да отправи на 21.02.2023 г. към ответника - застраховател по застраховка "Гражданска отговорност" на виновния за ПТП, от което е претърпял имуществени вреди, водач на лек автомобил „Нисан Кашкай“, с рег. № ***, писмена застрахователна претенция по реда на чл. 380 от ГПК. Налице са и специалните предпоставки по чл. 498, ал. 3 от КЗ за процесуална допустимост на предявения от ищеца пряк иск на увредено лице и доколкото същият предявява претенцията си за плащане пред съда, след като застрахователят е отказал и не е платил обезщетение в срока по чл. 496 КЗ.

На основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, приложим в случая, доколкото процесното ПТП е реализирано на 20.02.2023 г., т. е. при действието на КЗ /в сила от 01.01.2016 г. / увреденото лице, спрямо което застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ. За основателността на прекия иск по чл.

432, ал. 1 от КЗ в тежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно 4 доказване, че в пряка причинно - следствена връзка от виновно противоправно деяние на застраховано лице по задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите при ответния застраховател, настъпило в срока на действие на застраховката, е претърпял твърдяните в процеса имуществени вреди, изразени в тотална щета по смисъла на чл. 390, ал. 2 от КЗ, както и иска си по размер.

Отговорността на ответника – застраховател е функционална и предположена от тази за непозволено увреждане на делинквента - застраховано лице.