Решение № 132 от 12.04.2023, Върховен касационен съд

РЕШЕНИЕ

№ 132 гр. София, 12.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Блага Иванова

Членове:

Даниела Атанасова

Бонка Янкова при участието на секретаря Невена Пелова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев като разгледа докладваното от Бонка Янкова Касационно наказателно дело от общ характер № 20238002200118 по описа за 2023 година

Касационното производство е образувано по жалба на адв. И. Н. от САК, защитник на подсъдимия И. К. П., против въззивно решение № 94/21.11.2022 г. н а Апелативен съд Бургас, постановено по ВНОХД № 159/2022 г., в частта, с която е била потвърдена присъдата на СпНС по НОХД № 1898/2020г. С посочената присъда, подсъдимият П. е бил признат за виновен в това, че от неопределена дата през месец октомври 2016 г. до 10.06.2017г, в /населено място/ е участвал в организирана престъпна група – структурирано трайно сдружение на осем лица, с участници: Г. Д. К., с ЕГН **********, Т. С. Б., с ЕГН **********, Д. К. К., с ЕГН **********, Г. Д. И., с ЕГН **********, Р.К. П., с ЕГН **********, Ф. И. Ч., с ЕГН ********** и Н. Ж. С., с ЕГН **********, като групата е създадена с користна цел (получаване на доходи от престъпна дейност) и с цел да вършат съгласувано в страната престъпления по чл.354а, ал.1 и ал.2 от НК и по чл.354в от НК, за които е предвидено наказание лишаване от свобода повече от три години, поради което и на основание чл.321,ал.3, пр. второ и пр. трето, т.2 във връзка с ал.2 и във връзка с чл.54 от НК му е било наложено наказание три години лишаване от свобода, отложено за изпълнение на основание чл.66,ал.1 от НК за срок от 4 години, считано от влизане на присъдата в сила.

Относно другият подсъдим - С. Т. Х., първоинстанционната присъда е била отменена, а наказателното производство прекратено на основание чл.334,т.4 във вр. с чл.24, ал.1,т.3 и ал.2 от НПК и в тази част въззивното решение не е атакувано.

1

В касационната жалба, поддържана пред ВКС от адв.И.Н., са изложени доводи за допуснати при постановяване на въззивното решение съществени процесуални нарушения и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл.348,ал.1,т.2 и т.1 от НПК.

Твърди се, че в аналитичната си дейност апелативният съд е нарушил забраните, въведени с процесуалните норми на чл.177 от НПК и чл.124 от НПК, като неправилно е ценил информационното значение на изготвеното ВДС, произволно приемайки, че същото има съдържание, каквото всъщност то не разкрива. Тези съображения и предложения собствен анализ на гласните доказателства – показанията на разпитаните свидетели Д.Г., А.З., С. и М., както и заявения незаконосъобразен подход на инстанциите в преценката за достоверност на депозираните показания от разпитаните на основание чл.118,ал.1,т.1 от НПК свидетели, са поставени в основата на обобщеното оплакване на касатора за допуснато нарушение по чл.303,ал.1 от НПК, а именно, че осъдителната присъда недопустимо е основана на предположения. Заявеният касационен повод по чл.348,ал.1,т.2 от НПК е аргументиран словесно в заседанието пред касационната инстанция и с доводи за несъответно на процесуалните изисквания решение на АС, понеже в същото отсъствал изискуемият собствен анализ, дължим от въззивния съд, а съдебният акт преповтарял съображенията на първата инстанция. Нарушението на материалния закон не е въведено със самостоятелни аргументи, а е заявено на плоскостта на обобщения извод, за неправилно вследствие нарушенията на процесуалните правила, осъждане на подсъдимия П..

Отправеното искане е за отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимия от касационната инстанция или алтернативно – отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане.

Подс. И. П., редовно призован не се явява в заседанието пред ВКС.

Прокурорът от ВКП намира жалбата за неоснователна. Излага съображения по наведените касационни нарушения и аргументира позиция за тяхното отсъствие, като моли решението да бъде потвърдено.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, намери следното:

Съдържанието на депозираната касационна жалба, която в развитите оплаквания за ненадлежна доказателствена основа за осъждането на подс.П. преповтаря въззивната такава, включително и относно отправеното искане за оправдаване на подсъдимия, предпоставя необходимост от предварително уточнение за възможните предели на настоящия касационен контрол.

Съгласно очертаните в чл.347,ал.1 от НПК правомощия на касационната инстанция, ВКС дължи произнасяне по заявените от страните касационни основания и по доводите и съображенията, с които същите са обосновани, като извън тези ограничения на касационния контрол са само случаите на съществени процесуални нарушения от категорията на абсолютните, каквито по конкретното дело не се откриват.

Така уточнените предели на допустимата касационна намеса, недвусмислено възлагат приоритет на въведения касационен повод по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, понеже проверката за материална законосъобразност на атакувания акт е възможна само в рамките на вярно 2 установена фактическа обстановка. Иначе казано, поддържаното основно искане в касационната жалба – за оправдаване на подсъдимия П. направо от касационната инстанция принципно е допустимо (чл.354,ал.1,т.2 от НПК), но само в рамките на п равилно изяснени от въззивния съд фактически положения, а видно от доводите в касационната жалба именно те са предмет на недоволство, аргументирано с оплакване от неизрядната процесуална дейност на контролираната инстанция и по-конкретно за основаното на предположение вътрешно убеждение, формирано при: 1/пренебрегване на въведените в чл.124 от НПК и в чл.177, ал.1 от НПК ограничения; 2/превратно ценено съдържание на ВДС и показания на свидетели по делото и 3/незаконосъобразен подход в оценка достоверността на заявеното от разпитани, на основание чл.118,ал.1,т.1 от НПК свидетели, сведен до недопустимо ползване на последиците от одобреното спрямо тях споразумение като безусловно доказващо и обвинението срещу подс.П..

I. По заявеното касационно основание по чл.348,ал.1, т.2 от НПК Както се отбеляза, обхватът на дължимата касационна проверка е ограничен в рамките на подкрепящите данни, с които е обосновано оплакването по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, но прочитът на жалбата разкрива възприет от касатора подход за аргументиране на доводите за допуснатите процесуални нарушения, изразени в неспазване на въведените в чл.124 от НПК и чл.177,ал.1 от НПК ограничения, състоящ се обаче в атакуване значението и достоверността на подкрепящите доказателства, чрез които контролираният съд е приел неприложимост на посочените норми и по-конкретно, че въведените с тях ограничения са преодолени.

В този смисъл и така развита, позицията на касатора, макар и под предлог, че атакува процесуалната изрядност на контролираната инстанция, тангира към непредвидена в обхвата на касационният контрол необоснованост, понеже се иска всъщност преоценка на доказателствената основа, насочвайки касационния съд към възприемане на предложения в жалбата аналитичен резултат, респективно отхвърляне на обективирания в решението.

За това е необходимо преди всичко ясно идентифициране на процесуалните недостатъци, заявени от касатора, които принципно позволяват касационна проверка, като преценени в този аспект и само доколкото се атакува годността на приетите от въззивната инстанция доказателства, чрез които последната е намерила за преодолени посочените ограничения по чл.177,ал.1 от НПК и чл.124 от НПК и процесуалната изрядност на извършената им оценка, така поставените оплаквания са в обхвата на допустимия касационен контрол.

I.1.Първото релевирано съображение, а именно, че осъдителната присъда надопустимо е основана само върху данни от специални разузнавателни средства (нарушение по чл.177,ал.1 от НПК), не кореспондира с данните по делото и ВКС го намира за неоснователно. За аргументиране на въведеното оплакване, в жалбата са изложени пространни съображения, че данните от СРС са останали единствени, с което, според касатора, е и активирана посочената в чл.177,ал.1 от НПК процесуална забрана, понеже от една страна гласните доказателствени източници не ги подкрепят – по-конкретно показанията на свидетелите П.Д. и Н.А. (двамата служители на ОД МВР Бургас) и на св.З., а от друга страна и самите те (данните от СРС- бел.ВКС) пряко не сочат съпричастност на 3 подс.И.П., доколкото дадената им от съдилищата аналитична оценка е окачествена като „странна“ (стр.3, кас.жалба) и в същото време е предложена различна такава, основана на негативния резултат (за наличие на забранени от закона вещества и растения - бел.ВКС) при извършеното претърсване и изземване в обитаваните от подс.П. помещения.

Оспореното значение на гласните доказателства, събрани чрез показанията на двамата свидетели Д. и А. е аргументирано от своя страна в две посоки - първо, че съдържателно същите не произтичат от информация от СРС, понеже в изготвеното ВДС вследствие експлоатираните СРС касателни подс П., такива данни липсват и второ, че свидетелстването на двамата с източник оперативна информация е недопустимо, понеже така добитата от тях информация и възпроизведена чрез показанията им е непроверима по реда и със способите на НПК.

Въпреки известната неяснота в позицията на касатора при оспорване дейността на контролирания съд по оценка показанията на свидетелите Д. и А., доколкото не става ясно дали са отречени като изначално негодни, понеже са с източник непроверима чрез способите по НПК оперативна информация (стр.2,изр.6,кас.жалба) или са допустими, но превратно оценени, понеже както се твърди (стр.2,изр.3-изр.4,кас.жалба), обстоятелствата, за които свидетелстват не се извеждат от експлоатираното СРС и не се съдържат в изготвеното от тяхното прилагане ВДС, отговор се дължи и в двете посоки, в които е отправено касационното оплакване в рамките на заявения повод по чл.348,ал.1,т.2 от НПК, но и в двата аспекта, ВКС го намира за неоснователно.

На първо място, не е спорно в съдебната практика разбирането, че показанията на полицейски служители, които не са участвали в същото наказателно производство в друго процесуално качество, но са били ангажирани с предхождаща разследването оперативна дейност по установяване и разкриване на престъпление, по начало са годен доказателствен източник за получената от тях, в хода на осъществяваната оперативна дейност, информация.

В този смисъл вж. Р № 495/ 23.03.2016 г. по н. д. № 1124/2015 г., ВКС, I н. о., Р № 256/ 4.06.2009 г. по н. д. № 243/2009 г., ВКС, I н.о , Р № 198/ 18.06.2013 г. по н. д. № 248/2013 г., ВКС, I н. о., Р № 294/ 9.07.2013 г. по н. д. № 1043/2013 г., ВКС, II н. о., Р № 126/ 17.06.2016 г. по н. д. № 360/2016 г., ВКС, II н. о.

Гаранция за охраняване правата на обвиняемото/подсъдимото лице, в светлината и на съдебната практика по чл.6 от ЕСПЧ ( вж особено Р от 8.03.2018 г. на ЕСПЧ по делото Д. М. срещу България, по жалба № 34779/2009 г, т.66 от съображенията) е както забраната за дублиране информацията на едни и същи източници - когато свидетелските показания възпроизвеждат само информация от прилаганото СРС, какъвто не е настоящият случай, така и пълният обхват на действие на принципа по чл.14,ал.2 от НПК, а именно, че никое доказателство няма отнапред предварително определена сила и че ползването му предполага на първо място възможността за неговата проверка, както законосъобразно се е мотивирал и контролирания съд (стр.16,абз.3,възз.решение).

Заявеното в жалбата обстоятелство, изключващо годността им, а именно, че са непроверими по реда и чрез способите на НПК не е коректно, понеже се касае за възприети от свидетелите данни, проверими на общо основание през призмата на задължението за 4 съвкупна проверка (с оглед достоверност) с другите събрани по делото доказателства. Точно това е направил апелативният съд, като съдържанието на депозираните от двамата полицаи – свидетелите Д. и А. показания е надлежно проверено, при спазване изискванията по чл.107,ал.5 от НПК – внимателно и съпоставително преценено с другите източници, събрани по делото. Ето защо и настоящият касационен състав не намира да е допуснато заявеното в жалбата и аргументирано на тази плоскост, нарушение на процесуалните правила, изключващо като годен източник на доказателствени данни показанията на свидетелите П.Д. и Н.А..