Решение № 56 от 24.02.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 56 гр. Варна, 24.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Д. Ив. Денев

Членове:

Марин Цв. А.

П. Митев при участието на секретаря Теодора Св. И.а в присъствието на прокурора Я. П. Й. като разгледа докладваното от П. Митев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20253100600232 по описа за 2025 година

Настоящото съдебно производство е по реда на чл.313 и сл. от НПК и e образувано по въззивна жалба от П. Т. Д., чрез адв. П. В. от ВАК срещу присъда №16 от 16.01.2025г. постановена по НОХД №3958/2024г. по описа на Районен съд – Варна.

С атакуваната присъда подс. П. Т. Д. е бил признат за виновен в извършване на престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.129, ал.2, вр. ал.1 от НК затова, че на 09.10.2022 г. в гр. Варна, причинил средна телесна повреда на Р. Г. И. от гр. *****, обл. *****, изразяваща се в травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, обусловило трайно затруднение /отслабване/ в слуха на лявото ухо, за период от около 1,5 месеца, като Д.ието е извършено по хулигански подбуди.

Наложено е наказание лишаване от свобода за срок от една година, което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години.

В тежест на подсъдимият са възложени направените по делото разноски.

В жалбата и допълнението към нея се твърди за неправилност и необоснованост на присъдата. Излагат се доводи за неправилен анализ на доказателствата по делото, довел до неправилен извод за авторството на подсъдимия в Д.ието за което е обвинен. Моли се въззивния съд да отмени 1 присъдата и да оправдае подсъдимия.

В съдебно заседание, представителят на ВОП, изразява становище за неоснователност на жалбата и за законосъобразност на съдебния акт, като моли съда да го потвърди. Счита, че установените фактически констатации се основават на правилен правен анализ. Поддържа, че при анализа на доказателствата не е извършено превратно тълкуване и не е даден превес на едни за сметка на други, като съдът правилно е достигнал до извода за авторството на Д.ието и участието на подсъдимия в извършването на престъпление. В условията на алтернативност моли подсъдимия да бъде признат за виновен за нанесена лека телесна повреда по хулигански подбуди.

Намира за безспорно установен този признак, доколкото е нанесена телесна повреда на публично място пред множество лица рано сутринта.

В пренията пред настоящия въззивен състав защитата поддържа жалбата и моли за отмяна на присъдата и признаване на подсъдимия за невиновен за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр. чл.129 ал.2 вр. ал.1 от НК. Намира, че от събраните от първата инстанция и от въззивното съдебно следствие доказателства, по делото е безспорно установено, че двете компании са се спречкали, докато са изчаквали такси. Счита, че не е доказан най-значимия юридически факт - дали подсъдимият е обективирал със своите действия вмененото му противоправно поведение. Навежда аргументи за липса на средна телесна повреда, т.к. в изготвената СМЕ във въззивното следствие вещите лица д-р Д. и д-р М. са категорични, че причиненото травматично увреждане на пострадалия е малко, което в следствие на 15-20 дни е отшумяло и слухът се е възстановил. Счита, че тази констатация намира почва, с оглед извършения преглед от УНГ непосредствено преди изготвяне на експертизата. Поддържа, че след като пострадалият е заявил във въззивното следствие, че е пил антибиотик, слагал е капки, не е посещавал втори път контролен преглед, тъй като това заболяване минало и слухът му се е възстановил за 20 дни, то с този срок той припокрива и заключението на СМЕ.

Моли съда да оправдае подсъдимия по възведеното му обвинение.

Жалбоподателят Д. в правото си на последна дума желае от въззивния съд да бъде оправдан.

Настоящият съдебен състав, след като проведе въззивно съдебно следствие, обсъди доводите на страните, доказателствата по делото и при цялостна проверка на обжалваната присъда на основание чл.313 и чл.314, ал.1 от НПК, намира за установено следното:

Жалбата е процесуално допустима, подадена e в законоустановения срок и от надлежна страна. Разгледана по същество се преценява като основателна по следните съображения:

При извършения собствен анализ на доказателствената съвкупност, ВОС приема от фактическа страна, че на 09.10.2022 г. подс. Д. и св. П. посетили дискотека „*******" в гр. ******, където консумирали алкохол. В същото заведение били свидетелите И., П., А., А., В. и Д. и също консумирали 2 алкохол. Двете компании не се познавали помежду си и конфликт между тях, както и с други клиенти по време на престоя им в дискотеката не е имало.

Около 04:00ч. - 04:30ч. св. И. и компанията му решили да си тръгнат.

Заедно напуснали дискотеката, като св. Д. си тръгнал, а свидетелите И., П., А., А. и В. поръчали такси и се отправили към улица „********", за да го изчакат там.

По същото време подс. Д. и св. П. решили да си тръгнат и излезли от заведението, като отправили към ВВМУ „Н. Й. В.", за да се качат на такси.

Достигнали до свидетелите И., В. и А., които вече изчаквали своето такси. На свидетелите П. и А., таксито било пристигнало. Приближавайки до св. И. подс. Д. го попитал какъв е той и какво прави там. Между тях възникнал спор за такси, който прераснал в скандал и впоследствие във физическа саморазправа с взаимно разменени удари помежду им. Подсъдимият нанесъл удар на св. И. с отворена длан в предната лява част на лицето, близо до ухото.

Пострадалият също е отвърнал на удара на подс. Д.. При боричкането подсъдимият бил съборен на земята и му били нанесени удари по главата. За да предотвратят конфликта се намесили свидетелите В., А. А. и разделили двамата.

В спречкването освен удари, помежду им били разменени и реплики на висок тон, като по това време наоколо нямало минувачи, а мястото било неосветено. Свидетелят Т. видял на около 200 м група хора, докато чакали такси и си разменяли реплики на висок тон, а впоследствие се сбили, за което и сигнализирал на телефон 112. Групата била възприета и от намиращата се на около 100 м от тях св. Й.а-Ц., която по това време била дежурна на КПП – Централен вход на ВВМУ „Н. Й. В.“ и също е сигнализирала на тел.112.

След като приключил инцидента на място дошъл и св. В. – охранител от „*******", който заварил две групи младежи, спорещи за това кой кого е ударил и какво щяло да стане.

По повод сигнала, на мястото пристигнал полицейски екип от Второ РУ ОД МВР – Варна в състав свидетелите Г. и З.. Те установили лицата и ги разделили на две групи - тази на св. Р. И. и неговите приятели, както и тази на подс. Д. и св. П.. Пред полицаите свидетелите И., А., П., В. и А. обяснили, че са били нападнати без причина от подс. Д. и от неговият приятел. Тъй като не можело да се изясни на място всички присъстващи били изпратени във Второ РУ – Варна, където им снели сведения.

Подсъдимият бил прегледан в Спешно отделение при УМБАЛ „Св.

Марина“ ЕАД и на следващият ден 10.10.2022г. посетил Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД, където бил освидетелстван от съдебен медик. Видно от медицинско удостоверение №1148/2022г. той е получил травматични увреждания, които в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето неопасно за живота.

За случилото се подсъдимият е подал жалба във ВРП на 12.10.2022г., по 3 която заведената преписка във ВРП е била обединена към материалите на вече заведена преписка във Второ РУ – Варна, тъй като касаели един и същи случай.

В хода на проверката била изготвена съдебно-медицинска експертиза на св. Р. И.. Видно от заключението на 09.10.2022г. е получил травматичен оток в областта на носа, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана. Те са резултат на действието на твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат получени при не по - малко от два удара с ръце реализирани в областта на лявото ухо и носа. В този смисъл тези травматични увреждания биха могли да бъдат получени по начин посочен в показанията на св. Р. И.. Според експертизата травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана е обусловило трайно затруднение на лявото ухо за период не по - малък от 4 -5 седмици. Травматичният оток в областта на носа е определил временно разстройство на здравето неопасно за живота, изразяващо се в известно затруднение в носното дишане за период от около 10 дни. Непосредствено след получаване на травмите св. И. е възприемал околната действителност, от което следва, че не е изпадал в безсъзнателно съС.ие, т.е. не е било налице разстройство на здравето му временно опасно за живота в този смисъл.

Според заключението на изготвената комплексна съдебно медицинска експертиза с участието на специалист УНГ на 09.10.2022г. св. Р. И. е получил травматичен оток в областта на носа, травматично разкъсване на лявата тъпанчева мембрана съпроводено с кървене от левия слухов проход.

Травматичните увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети. Такива биха могли да бъдат получени при удари с ръце в областта на лицето, областта на лявото ухо и по начин, посочен в показанията на св. И..

Травматичното разкъсване на лявата тъпанчева мембрана е било проявено с намаление на слуха на лявото ухо от звукопроводен тип в параметри с 78 децибела, установено при проведената аудиограма в дните след инцидента.

Според вещите лица такова травматично увреждане обуславя трайно затруднение в слуха на лявото ухо, обичайно за период от около 1,5 месеца.

При проведените контролни прегледи и аудиограма се установява, че към настоящия момент - 29.05.2023год., слухът на лявото ухо е практически възстановен.

От заключението на съдебно психиатричната експертиза на подс. Д. се установява, че не страда от психично разстройство. Няма данни и за зависимост към алкохол и наркотични вещества. Към момента на извършване на Д.ието на 09.10.2022 г. е бил в съС.ие на обикновено алкохолно опиване и е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си.

Видно от заключението на назначената в хода на въззивното следствие допълнителна съдебномедицинска експертиза с участието на медик и специалист УНГ, и след проведен клиничен преглед на 06.11.2025г. на пострадалия Р. И. са установени интактни тъпанчеви мембрани двустранно.

4

Вещите лица не установяват така отразените увреждания в съдебномедицинска консултация №217/28.10.2022г. Независимо от ръста на пострадалия и този на извършителя могат да се получат така установените в СМЕ травматични увреждания, а именно травматичен оток по носа и разкъсване на тъпанчевата мембрана. Травматичният оток по гърба на носа би могъл да бъде получен при нанасяне на удар с юмрук.

Според експертизата травматичното разкъсване на тъпанчевата мембрана може да бъде поучено по два механизма: директен - въздействие върху тъпанчевата мембрана с предмет с ограничена повърхност и индиректен - по механизма на внезапно повишаване налягането във външния слухов проход при нанасяне на удар с отворена длан; при тежки черепно-мозъчни травми със счупване на черепната основа; при взривни травми; при внезапно потапяне в дълбочина. Според вещите лица увреждането не може да бъде получено при нанасяне на удар с юмрук.

От приложената медицинска документация и извършения на 13.10.2022г. преглед е било установено разкъсване на лявата тъпанчева мембрана, без да са отразени локализация на перфорацията, големина и размери. На същата дата е била извършена аудиограма, от която е видно звукопроводно намаляване на слуха на ляво ухо 78 Db. Назначена е консервативна терапия - антибиотик, пробиотик и капки. Заключението на вещите лица сочи, че в медицинската документация няма данни пострадалият да е провел оперативно лечение, контролни прегледи, каквито се полагат на 7ми и 14-ти ден след получаване на травматичните увреждания.

В съдебно заседание вещите лица са категорични, че зарастването на тъпанчевата мембрана става до 10-15 дни, след което към настоящия момент възстановяването на слуха е в пълен размер. Също така сочат, че по време на преходните експертизи по делото, не са установени белези в областта на тъпанчевата мембрана, не са установени и следи от оперативно лечение.