Решение № 2759 от 21.07.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 2759 гр. София, 21.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 15-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА при участието на секретаря ТЕОДОРА Г. НЕДЯЛКОВА като разгледа докладваното от СИМОНА ИВ. УГЛЯРОВА Административно наказателно дело № 20251110202261 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 145 – чл. 178 АПК вр. чл. 74 ЗМВР.

Образувано е по жалба на Б. А. К., ЕГН **********, чрез адв. М. – САК, против Заповед за задържане на лице с рег. № 228зз-98 от 31.01.2025 г., издадена от М., с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР по отношение на Б. А. К. е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.

В жалбата се излагат съображения, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в нарушение на материалния закон, процесуалните правила и в противоречие с целта на закона. Сочи се, че полицейските органи, дори при липсата на юридическо образование, имат задължение да разпознават кое действие или бездействие, ако е извършено, сочи на извършено престъпление от общ характер, като в настоящия случай се счита, че количеството на наркотичното вещество е такова, което съгласно чл.

9, ал. 2 от НК не е престъпление, а ако е престъпление по чл.354а от НК, то количеството, видът и цената на марихуаната сочат за съставомерност по ал. 5 – маловажност, респективно задържането не е било законосъобразно. На следващо място се поддържа, че с Б. А. К. не са извършвани ПСД, не му е повдигнато обвинение, не му е предявено постановление за привличането в 1 качеството на обвиняем, не е отправяно искане до съда по чл. 64, ал. 1 от НПК за задържането му под стража, следователно и задържането по ЗМВР се явява своеобразно наказание или репресия, налагана по усмотрение на административния орган. Отделно от това се акцентира, че формата и съдържанието на заповедта за задържане не са известни, защото препис от заповедта не е връчван на Б. А. К..

По изложените съображения се претендира отмяната на атакуваната заповед за задържане.

В съдебно заседание жалбоподателят Б. А. К., редовно призован, не се явява, представлява се от адв. М. – с доказателства по делото за надлежно учредена представителна власт. В дадения ход по същество процесуалният представител моли заповедта да бъде отменена по доводите, релевирани в жалбата. Претендират се сторените в производството разноски, за което се представя списък.

Ответникът по жалбата – М., редовно призован, не изпраща процесуален представител.

Софийска районна прокуратура – редовно призовани, не изпращат представител и не изразяват становище по основателността на жалбата.

След преценка възраженията и становищата на страните, събраните по делото доказателства и действащата и приложима нормативна уредба, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Със заповед за задържане на лице рег. № 228зз-98 от 31.01.2025 г., издадена от М., по отношение на Б. А. К. била приложена принудителна административна мярка „задържане за срок до 24 часа“. Като правно основание за издаване на заповедта била посочена разпоредбата на чл. 72, ал.

1, т. 1 ЗМВР, а като фактическо – чл. 354а от НК – държи наркотични вещества.

Жалбоподателят Б. А. К. бил задържан в 23:30 часа на 31.01.2025 г. След задържането му на лицето бил извършен личен обиск по реда на чл. 80 ЗМВР, при който у него били установени следите вещи: един брой мобилен телефон черен на цвят със спукан протектор с IMEI 356609238719460, сумата от 20 (двадесет) лева, един брой портфейл кафяв на цвят, съдържащ 1 брой дебитна карта с № 5169766233451162; връзка с два броя ключа за входна врата и два 2 броя чипове за входна врата. Б. А. К. бил задържан в помещение на 04 РУ – СДВР и бил освободен в 15:00 часа на 01.02.2025 г.

Към административната преписка са приложени протокол за личен обиск на Б. А. К. от 31.01.2025 г., Декларация за правата на задържаното лице, разписка за върнати вещи.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, които прецени като еднопосочни и кореспондиращи помежду си. Въз основа на последните се изясняват обстоятелствата по издаване на атакуваната заповед за задържане и осъществените спрямо Б. А. К. действия за времето на задържането.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните изводи от правна страна:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на акта, в законоустановения срок и срещу акт, подлежащ на оспорване, респективно като такава следва да бъде разгледана по същество.

По правната си същност задържането под стража на основание чл. 72, ал.

1, т. 1, вр. с чл. 73 от ЗМВР представлява принудителна административна мярка и като всяка ПАМ налага неблагоприятни последици на адресата с цел постигане на правно определен резултат. В зависимост от конкретния случай, мярката по чл. 72 от ЗМВР би могла да има превантивен или преустановителен характер.

Оспорената заповед представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 АПК и като такъв подлежи на съдебен контрол за законосъобразност по критериите, визирани в разпоредбата на чл. 146 АПК.

При проверката съдът следва да прецени актът издаден ли е от компетентен орган и в предписаната от закона форма, спазени ли са материалноправните и процесуалноправните разпоредби и съобразен ли е актът с целта на закона.

Разпоредбата на чл. 169 АПК поставя допълнителни критерии, с които съдът следва да се съобрази при преценката на административен акт, издаден при оперативна самостоятелност – да провери дали административният орган е разполагал с оперативна самостоятелност и спазил ли е изискването за законосъобразност на административния акт.

3

Съгласно чл. 168, ал. 1 от АПК съдът в настоящото производство не е обвързан само от основанията, посочени в жалбата, с която е сезиран, но преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административнопроизводствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона. Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за неговата отмяна.

Като извърши дължимата на основание чл. 168, ал. 1 АПК проверка за законосъобразност на оспорения акт, освен на основанията, сочени от оспорващия, но и на всички основания по чл. 146 АПК, съдът намери, че жалбата е неоснователна.

Оспорената заповед е издадена от компетентен орган в кръга на предоставените му правомощия по чл. 72 от ЗМВР – от полицейски орган по ЗМВР – полицай към 04 РУ – СДВР, каквато длъжност заема издалият заповедта М.Г.П., съгласно приложено по делото удостоверение. Заповедта е издадена в условията на оперативна самостоятелност, с каквато полицейските органи разполагат съгласно чл. 72, ал. 1 ЗМВР.

Спазена е предвидената от закона писмена форма, така както предвижда нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР – издадена е писмена заповед за задържане, спазени са и разпоредбите на чл. 74, ал. 3 и 6 от ЗМВР. Задържаният е попълнил декларация, че е запознат с правата си, както и за намерението си да упражни или да не упражни правата си по ал. 2, т. 6, букви "б" – "е", заповедта е подписана от него и от полицейския орган, препис от заповедта е била връчена на задържания срещу подпис, противно на наведените в жалбата доводи.

Настоящият състав счита, че е спазено изискването за форма на акта, като Заповедта съдържа задължителните реквизити, посочени в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно – посочено е името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал

Заповедта; отбелязани са данни, индивидуализиращи задържаното лице /трите имена, ЕГН и адрес на Б. А. К./; вписани са датата и часът на задържането; разяснени са правата на 4 задържаното лице да обжалва пред съда законността на задържането, правото на адвокатска защита, правото да бъде уведомено лице, посочено от задържания, правото да бъде информиран за основанията за задържането на разбираем за него език /правото на преводач, в случай, че не разбира български език/, както и че при задържането на лицето не могат да му бъдат ограничавани други права, освен правото на свободно придвижване. Това означава, че в случая спрямо задържаното лице са изпълнени изискванията на чл. 74, ал. 2, т. 1, т. 3, т. 4, т. 5, т. 6, б. "а", "б", "г" и "е" от ЗМВР. Задържаният Б. А. К. е български гражданин, поради което нормата на чл. 74, ал. 2, т. 6, б.

"д" от ЗМВР в случая е неприложима. От декларацията на лист 11 – 12 от делото следва, че на Б. А. К. освен правото на адвокатска защита, са му били разяснени и правото на медицинска помощ, и правото да бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано лице, т. е. и правата по чл. 74, ал.

2, т. 6, б. "в" и "г" от ЗМВР. Поради изложеното настоящият съдебен състав намира, че правата на задържаното лице не просто са били разяснени на Б. А.

К., а и реално са му били подсигурени.

На следващо място, съгласно чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лица, за които има данни, че са извършили престъпление. В случая, събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено от него престъпление, изразяващо се в това, че държи наркотични вещества, което полицейският орган е възприел като престъпление по чл. 354а от НК.

С оглед доводите в жалбата е необходимо да бъде отбелязано, че дали това деяние впоследствие ще бъде квалифицирано като престъпление и именно като какво, е от компетентността на други органи, поради което настоящият състав приема, че действително към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено престъпление.

С оглед изложеното, налице е съответствие между посоченото фактическо и правно основание за издаването на заповедта.

Задържането под стража на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР представлява принудителна административна мярка, която има за цел чрез задържането да се предотврати възможността лицето да извърши престъпление, да продължи да извършва престъпление или да се укрие. Освен 5 това тя се предприема с цел започване на разследване срещу вероятния извършител на престъпление. Възможността на органите на МВР да приложат принудителната административна мярка е дейност, свързана с разкриването на престъпление, а не с наличието на вече доказано такова. За прилагането й не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК.

Наложената от полицейския орган принудителна административна мярка е административно действие по диспозицията на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР, обуславяща единствено формиране на предположение относно участието на лицето в конкретно престъпление. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи извод, че има вероятност лицето да е извършител на престъпление, което дава право на административния орган при условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката, респективно и всички изложени в противоположния аспект доводи не могат да бъдат споделени.

На следващо място, понятието "данни" по смисъла на чл. 72, ал. 1, т. 1 ЗМВР не съвпада с "достатъчно данни" по смисъла на чл. 207, ал. 1 НПК, нито изисква доказателства за извършено престъпление. В случая, събраните по делото доказателства установяват по безспорен начин, че към момента на задържането на жалбоподателя са били налице данни за извършено от него престъпление, изразяващо се в държане на наркотични вещества, което полицейският орган е възприел като престъпление по чл. 354а от НК. За прилагането на тази принудителна административна мярка не е необходимо и да са събрани доказателства, установяващи по категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на НК, нито количество, процентно съдържание на наркотичното вещество или неговата цена. Дори по образувано разследване впоследствие лицето да не бъде привлечено в съответното процесуално качество на обвиняем, или производството да бъде прекратено, или лицето да бъде оправдано, би било ирелевантно за взетата по реда на чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР принудителна административна мярка.