Определение № 542 от 20.05.2025, Окръжен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 542 гр. Бургас, 20.05.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20252100600365 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.243, ал.8 от НПК.

Образувано е по протест на прокурор при Районна прокуратура - гр.

Бургас против Определение № 198/24.01.2025 г., постановено по ЧНД № 5135/2024 г., с което Районен съд - Бургас е отменил Постановление на РП гр. Бургас от 25.10.2024 г., с което е прекратено наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-482/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас, вх. № 5753/2021 г., пор. № 1801/2021 г. по описа на БРП, водено за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В протеста се съдържа оплакване за незаконосъобразност и неправилност на определението, постановено от Районен съд – Бургас. На първо място сочи, че в обстоятелствената част на постановлението подборно са описани дадените от свидетелите показания, както и кои са кредитирани и кои – не. Направен е пълен анализ защо не са кредитирани показанията на св.

С. Х., като в постановлението са обсъдени и анализирани приложените по делото писмени доказателства, както и предоставената кореспонденция на хартиен носител от св. С. Х., видно от която се иска да бъде върната парична сума в размер на 30 000 лева, както и е посочено, че в тази кореспонденция не се споменава за какво е дадена тази парична сума. Също така посочва, че в постановлението си е обсъдил и приобщената като писмено доказателство преписка № 14859/2020 г. по описа на РП – Бургас, от която се установява, че на 27.11.2020 г. е възникнал спор за неуредени финансови отношения, но в доказателствата към преписката не са изложени данни, че финансовите взаимоотношения са свързани с извършването на транспортна услуга за доставянето на дрехи от Р Турция до Р България, за което се твърди, че е 1 платена паричната сума. Изразява несъгласие с изводите на първоинстанционния съд, че не са положени усилия за отстраняване на противоречията между двете групи свидетели по отношение на основни обстоятелства по делото, както и за установяване на Т.Д.. Въз основа на анализа на доказателствата по делото е приел, че липсват доказателства за извършено престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК, както и друго престъпление от общ характер. Намира, че в случая се касае за неуредени граждански отношения /дадени парични средства в заем – предвид на обстоятелството, че са кредитирани показанията на свидетелите за предаването на паричната сума/. Според прокурора, имайки предвид забраната в чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК за допустимост на свидетелски показания за установяване на договори на стойност по-голяма от 5000 лева, е недопустимо да се използва наказателния процес като средство за решаване на спорове от граждански характер, като претенциите относно получаването на дължимата парична сума следва да се предявят пред гражданския съд по правилата на ГПК.

Предлага определението на БРС като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, а постановлението на БРП от 25.10.2024 г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно производство № 431 ЗМ-482/2021 г. по описа на Първо РУ – Бургас, вх. № 5753/2021 г., пор. № 1801/2021 г. по описа на РП – Бургас, да бъде потвърдено.

Бургаският окръжен съд, като прецени събраните по делото доказателства и изложеното в протеста, прие за установено следното:

Протестът е подаден в законоустановения срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт, поради което същият е процесуално допустим.

Разгледан по същество, същият е неоснователен.

Досъдебно производство № 431 ЗМ-482/2021 г. по описа на Първо РУ – Бургас, вх. № 5753/2021 г., пор. № 1801/2021 г. по описа на РП – Бургас е образувано на 11.08.2021 г. по реда на чл. 212, ал. 1 от НПК за това, че през месец октомври 2020 г. в гр. Бургас, с цел да набави за себе си имотна облага – да се сдобие с парични средства, възбудил и подържал заблуждение у С. Х. Х. от гр. Бургас, че ще му превози дрехи от Р Турция до Р България, като с това му причинил имотна вреда в размер на 15000 евро – престъпление по чл. 209, ал. 1 от НК.

В хода на разследването не е привлечено лице в качеството на обвиняем, респективно не са взимани мерки за процесуална принуда.

С Постановление от 17.01.2022 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебното производство.

С Определение № 395/04.03.2022 г., постановено по ЧНД № 403/2022 г., Бургаският районен съд е отменил постановлението и е върнал далото на БРП.

Съдът е приел, че от обстоятелствената част на постановлението не става ясно 2 каква фактическа обстановка прокурорът е приел за безспорно установена и дали изобщо е приел наличие на сключен договор между С. Х. и Т.А.. Също така БРС е изложил съображения за неправилност на извода на прокурора, че не следва да се кредитират показанията на свидетелите Р.И., Г. Х. и А. Х., както и че изводите на прокурора не съответстват на събраните в хода на ДП доказателства.

С Определение № 361/14.04.2022 г., постановено по ВЧНД № 313/2022 г. състав на Окръжен съд – Бургас е потвърдил акта на БРС, като наказателното производство е било върнато на БРП за продължаване на разследването.

Въззивният съд е възприел изложеното от БРС, като е посочил и, че на ДП не са положени усилия да се провери автентичността на кореспонденцията между свидетелите С. Х. и Т.А..

След връщане на делото на БРП са били извършени допълнителни процесуално – следствени действия – изискано и приложено е било заверено копие на преписка вх. № 14859/2020 г. по описа на РП – Бургас и № 4310009782/2020 г. по описа на Първо РУ – гр. Бургас, както и са били извършени допълнителни разпити на свидетелите А.Х., Т.А.. Бил е извършен оглед на веществени доказателства , както и е била допусната и изготвена техническа експертиза. С оглед на събраните доказателства, с Постановление от 10.11.2022 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас на основание чл.243, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК е прекратил наказателното производство по досъдебното производство.

С Определение № 2427/28.11.2022 г., постановено по НЧД № 4512/2022 г., Бургаският районен съд е отменил постановлението и е върнал делото на БРП. Съдът не е споделил крайният извод на прокурора за прекратяване на наказателното производство, като е приел, че не се основава на събраните доказателства, като наказателното производство е било върнато на БРП за продължаване на разследването. С Определение № 716/17.07.2023 г., постановено по ВЧНД № 1490/2022 г. състав на Окръжен съд – Бургас е потвърдил акта на БРС.

След връщане на делото на Районна прокуратура – Бургас, с оглед посочените определения, са проведени разпити на свидетелите С. Х., Т.А., М.Б.К., приложени са справки за пътуване на лице – български гражданин, приложени са фактура и стокови разписки, както и е отправена молба за правна помощ – установяване и разпит в качеството на свидетел на лицето Т.Д., както и отговор от Република Турция, Министерство на правосъдието, че молбата не е удовлетворена, тъй като на посочения телефон лицето не отговаря, както и посоченият адрес е недостатъчен.

С Постановление от 25.10.2024 г. прокурор при Районна прокуратура – Бургас, на основание чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК отново е прекратил наказателното производство по досъдебното производство.

С Определение № 198/24.01.2025 г., постановено по ЧНД 5135/2024 г.

(предмет на въззивен контрол), Бургаският районен съд е отменил 3

Постановлението на БРП за прекратяване на наказателното производство по ДП № 431 ЗМ-482/2021 г. по описа на Първо РУ при ОД на МВР – Бургас, вх.

№ 5753/2021 г., пор. № 1801/2021 г. по описа на БРП.

По делото са били извършени множество процесуално-следствени действия – разпитани са множество свидетели и са били приобщени писмени доказателства, както и е била извършена съдебно-техническа експертиза.

Контролиращата инстанция обаче намира, че не са изпълнени указанията на друг състав на съда, относно прекратителното постановление, постановено на 10.11.2022 г. С Определение № 716/17.07.2023 г. състав на Окръжен съд – Бургас е потвърдил определение на БРС, с което е отменено посоченото погоре постановление на БРП, като са дадени указания по прилагане на закона. С Постановление от 25.10.2024 г. (предмет на съдебен контрол) прокурорът преповтаря вече отмененото постановление, допълвайки данните, съдържащи се в протоколите от допълнителните действия по разследването, и отново прекратява производството. След определението на въззивната инстанция по ВЧНД № 1490/2022 г. по описа на БОС, видно от доказателствата по делото, районният прокурор отново не е посочил какви факти е приел за установени, съобразно указанията на БОС. Първоинстанционният съд прецизно и детайлно е изяснил фактите, установени при разследването и е оценил събраните по него доказателства, като подробно е описана фактическата обстановка, изведена от събраните доказателства, която изцяло се подкрепя от настоящата инстанция. Районният съд е подложил на задълбочен анализ депозираните гласни доказателствени източници и е извел фактическите си изводи въз основа на интерпретация на формираната доказателствена съвкупност. Целта на съдебния контрол по реда на чл. 243, ал. 4 и сл. от НПК е да се извърши проверка за правилността и законосъобразността на постановленията на прокурора, с които се поставя край на наказателното производство, а тази проверка не може да се осъществи без обсъждане и решаване на делото по същество. За нуждите на производството по чл. 243 от НПК съдът проверява дали са обосновани и законосъобразни изводите на прокурора, като за целта следи служебно за спазване на материалния и процесуалния закон. В обхвата на тази проверка се включват преценката дали разследването на досъдебната фаза е проведено обективно, всестранно и пълно, за да се спази принципът за разкриване на обективната истина, а когато разследването е в отклонение на тези изисквания, съдът разполага с правомощието да отмени постановлението на прокурора за прекратяване на наказателното производство и да му укаже какви доказателства следва да бъдат събрани и какви следствени действия да бъдат проведени.

Настоящият състав намира, че протестираното определение е правилно и следва да бъде потвърдено. До настоящия момент досъдебното производство е два пъти прекратявано и връщано на прокурора с указания по прилагане на закона.

Действително и в последното постановление не става ясно прокурорът каква фактическа обстановка е приел за безспорно установена, което 4 препятства възможността на съда да извърши проверка дали приетата от държавното обвинение такава се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство доказателства. От една страна прокурора се позовава на показанията на св. Т.А., че не е получавал никаква парична сума от св. С. Х., както и че никога не е извършвал „карго“ услуги, а от друга страна сочи, че сума в размер на 15000 евро е била дадена в заем от св. Х. на св. А., а не за извършване на „карго“ услуга. С оглед на това е приел, че са налице гражданско-правни отношения, които не следва да се решават в наказателно производство.

В прокурорския акт следва да се съдържа ясна и недвусмислена формулировка на приетото от фактическа страна, както и при противоречие на доказателства, да изложи подробни съображения защо именно кредитира едни свидетелски показания, а други – не, както и въз основа на кои доказателства и доказателствени средства се формира неговото вътрешно убеждение.

Правилно и обосновано първоинстанционният съд е приел, че показанията на свидетелите С. Х., Р.И., Г. Х. и А. Х. са в противовес на заявеното от св. Т.А., като противоречията касаят основни обстоятелства по делото, а именно налице ли е постигнато устно съгласие между С. Х. и Т.А. за предоставяне на превозна услуга, както и дали последният е получил от св. Х. сумата от 15000 евро и имал ли е възможност да изпълни поетото задължение, но независимо от това, в постановлението прокурорът е приел, че фактическата обстановка се установява позовава на всички тях, без да обсъди кои кредитира и кои не.